Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 258 259 е всъщност отражение на собствените му амбиции, изразна пренебрежението на Марлоу към ограниченията на познанието, наложени от християнската религия. Моето лично мнение е, че образът на Просперо от Бурята на Шекспир е всъщност портретна Джон Дий. Същото твърдят и Франсес Йейтс, М. Бейджънт и Р. Лий. Но като се вземат на предвид връзките на истинския автор на шекспировите пиеси сър Френсис Бейкън с театралната херметична компания на собствения му баща граф Лестър, става ясно, че този херметичен образ се превръща в още едно доказателство за истинското авторство на гениалните шекспирови пиеси. Може да се каже, че в Доктор Фауст“ и Бурята образът на херметика-маг постига най-ярките си въплъщения през епохата на Ренесанса. Образът на херметика-маг е представени в творчеството на великия австрийски композитор В. А. Моцарт, който е симпатизант на масонството. В неговата опера Вълшебната флейта светът е представен като претворени омагьосан храм. Този храм на херметичния разум е природата и се управлява от Зарастро, главният герой в операта, олицетворяващ божествения характерна един човек, който с изпълнението сина вълшебната флейта превръща цялата земя в магически храм на разумната природа .Херметизмът успява да проникне и в цитаделата на католицизма не само в Испания, но и в самото сърце на Ренесансова Европа, а именно в най-влиятелния и могъщ католически двор в Европа, този на свещения римски император от династията на Хабсбургите Рудолф II, крал на Австрия, Унгария, Бохемия и Моравия. Царуването на Рудолф (1576 – 1612) съвпада по време с царуването на Елизабет I и Джеймс I в Англия. Този император изоставя столицата Виена и се премества в Прага, столицата на Бохемия. Оттогава именно този град се разраства и оформя в архитектурно отношение, което впечатлява и до ден днешен. Въпреки че е католик, Рудолф отказва да преследва протестантите, с което си навлича ненавистта на папството в Рим. Този владетел се запознава с езотеричните учения и се увлича от магията и алхимията. Създава библиотека с най-бо- гатата сбирка на херметични книги в Европа. В нея фигурира и забранената от Църквата книга Picatrix. Рудолф кани в Прага практикуващи херметици от цяла Европа, сред които по-извест- ни са Джон Дий от Англия, Михаел Седивой от Полша (известен още като Сендивогиус), Алекзандър Ситън от Шотландия, Джордано Бруно от Италия и Михаел Майер от Германия. Благодарение на своето покровителство над такива изтъкнати херметици Рудолф става източник на вдъхновение и преклонение за херметиците от цяла Европа. Той бива обявен от тях за новия Хермес Трисмегист. Рудолф се увлича и от кабалистич- ното учение. Именно затова евреите в Прага не са преследвани, радвайки сена личната закрила на императора. Богати евреи финансират огромната императорска колекция от картини и херметични книги. В Прага равинът-кабалист Иуда Льов бен Безалел създава „Голем“, един сътворен от човешкия уми ръце механичен човекообразен автоматна когото според преданието е бил вдъхнат живот с помощта на кабалистична и херметична магия. Именно пражката еврейска общност показва действителния образец на близостта в родството и същността между каба- листичното учение и херметизма. През същия период на европейската сцена се появява и розенкройцерството. През 1614 г. се разпространява първият анонимен манифест на розенкройцерското братство, което има определена херметична насоченост, въпреки формалната му обвързаност с християнството. Розенкройцерската философия е типично херметична, алхимична и дори кабалистична. В нея се застъпва идеята за нова световна религия, за нов световен редна който са присъщи свободата, хармонията и всеобщото братство между народите. Розенкройцерите изпитват симпатия най-вече към владетели от типа на Рудолф II. В техния основен програмен документ „Фама Фратернитатис“ се загатва за една бъдеща Римска империя, ръководена от нашия християнски владетел, в лицето на когото може да се разпознае самият император Рудолф II. Приемникът на последния Максимилиан II обаче прави всичко възможно, за да провали програмата на розенкройцерите, изложена във „Фама фратернитатис“. Херметичното влияние по времето на Ренесанса може да се свърже с дейността на редица изтъкнати личности и творци. Сред последните можем да споменем имената на Леонардо да Винчи, Микеланджело, Джото, Ботичели, Донатело, Паладио, |