Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 262 263 неговото собствено име, Георгиус или Георгий, по неизвестни причини е заменено с Йоханес. В пиесата на Марлоу от 1593 г. се явява под името Джон, английската вариация на Йоханес. През 1562 г. един от най-прилежните протежета на Лутер, Филип Меланхтон, съчинява и издава биография на „Йоханес Фауст“. Произведението докосва чувствителна струна на народната култура и през следващите четиридесет години претърпява девет издания. Ако добавим към тях и преиздаваните откъси от него, към края на 16 в. са разпространени над четиринадесет издания на историята на Фауст. Някои от нейните елементи, излезли изпод перото на Меланхтон, не след дълго са стандартизирани. Така например, навсякъде Фауст се среща редовно с един демоничен родственик, Мефистофел, приел образа на черно куче.“ 169 За истинските християни обаче образът на Фауст е разкрил една изключително важна поука Всяко договаряне или съприкосновение с т. нар. тъмни духовни сили неизбежно води до погубване на душата. Ние бихме добавили към това и следното Всяко съприкосновение стъмните духовни сили неизбежно ни отвежда и до заблудителните познания от типа на херметизма и езотеризма“. §1.4.3. Ученията на ренесансовите херметици. Приносът на ренесансовите мислители към класическото учение на Хермес Трисмегист – процес на задълбочаване на заблудите, произ- хождащи от херметичната философия. Парадоксът, наречен „християнска кабала“. Фалшът на култа към древното зна- ние, разкриващо тайните на Божието битие. Ролята на ре- несансовия херметизъм в процеса на възникване на светската наука. Съвременните защитници на херметизма се опитват да защитят репутацията на ренесансовия герой Фауст с аргумента, че той бил мотивиран от жаждата за знание, което отразявало всъщност враждебността на християнския свят към знанието изобщо. Враждебността на християнството обаче е насочена само към фалшивото и заблуждаващо знание, насаждано през вековете от херметичното и езотеричното учение и съвсем не е насочено към знанието изобщо. Това твърдение се опровергава от Библията чрез думите на Самия Иисус Христос, който заявявана учениците Си следното Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.“ 95 Очевидно книжниците и фарисеите тук олицетворяват херметиците и езотериците от всички времена, а правдата на Христовите ученици, това е знанието, произтичащо от христовото учение. От тези думи на Божия Син става ясно, че християнството съвсем не е безразлично, а още по-малко враждебно, към истинното знание. Нещо повече, препоръката на Иисус Христос е истинното знание да се развива до степен, че то да надмине нивото на убедителност на конкурентното тена фалшивото) знание на херметиците, олицетворени в случая от книжниците и фарисеите. За съжаление нивото на познанието по времето на Иисус, както и по времето на Ренесанса, не позволява да се постигне тази благородна цел. Но днес това вече е възможно с помощта на новото знание, възникнало в рамките на НЛНП. Никой простосмъртен човек обаче не може да има претенции за монопол върху истинността на знанието. Единствени авторитетен съдник затова е Самият Бог. Нелепо е да се твърди, че от християнска гледна точка всяко знание само по себе си е зло по силата на собствената си същност, бидейки поле на действието на адския изкусители измамник, който в райската градина подлъгва Ева да вкуси от забранения плод. Защитниците на езотеризма и херметизма М. Бейджънт и Р. Лий достигат дори до крайност, изопачавайки Словото на Бога в Библията, твърдейки без никакви основания следното Според иудеохристиянското учение Адам и Ева губят първичната си чистота, само защото са вкусили плода на дървото на познанието. Историята за Фауст, поне в християнските ѝ варианти, свидетелства за неприязънта, изпитвана към познанието отстрана на ортодоксалното духовенство. Няма друго нещо, което така красноречиво да свидетелства в каква степен християнството претендиране само за монопол над учението, но и за правото безпрепятствено да упражнява властта си, като държи вярващите в състояние на ужаси невежество.“ 171 Вярно е, че ниската степенна познание по времето на описваните истории благоприятства за острото противопоставяне между християнската и херметичната култури на мислене. |