Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 272 273 ниалната магия. Цялостното публикуване на този труд се състои през 1533 г. Преди това издаването на книгите минава през различни перипетии, разпространява се дълго време като ръкописни копия, бива осъждана от религиозните християнски общности. Накрая авторът на тези книги ги посвещавана архиепископа на Кьолн Херман Виде и така те успяват да бъдат издадени, без да предизвикат особена реакция. Агрипа разглежда вселената като съставена от три части материална, небесна и интелектуално-идеална. За него магията се разглежда като почти тъждествена на науката. Магът на Агрипа може да въздейства върху трите равнища, на които е разделена вселената. Според него всяка магична практика има смисъл, ако е дело на чисти набожен дух. Такъв добър маг е в състояние да привлече силите на доброто, използвайки ги по подходящ начин. Каквито ида са методите му – предсказване на бъдещето, гадаене, астрология, ангелски или кабалистични заклинания – всичките дават на мага сила да опознае и овладее природата в посоката, желана от Бога. В центъра на небесната магия Агрипа поставя математиката. Той говори за математическа магия, която дава сила на природните науки – механика, оптика, астрономия и т. н. Тя развива смисъла, който носят числата в теологичен, космологичен и морален план. Агрипа съставя и списък на интелектуалните образи, които имат силата на талисмани, въздействащи върху небесната магия. В този смисъл той успява да пренесе в небесата онова, което естествената магия ограничава до елементарното равнище на материалното битие. Агрипа отбелязва, че силата на талисманите идва от интелектуалните образи, които магът идентифицира по аналогия и в случай, че последният е в състояние да ги използва по подходящ начин, те му осигуряват власт да твори подобно на Бога. Други херметици (напр. Фичино) не придават толкова голямо значение на интелектуалните образи, считайки ги като произтичащи от материята, от която теса направени. По този начин Агрипа се оформя като един краен идеалист сред херметиците, нещо като херметик-фундаменталист. Това личи и от следните негови думи Небесните души предават добродетелите сина небесните тела, а те от своя страна ги прехвърлят на равнището на осезаемите неща. Добродетелите у земните неща произлизат от небесата. Следователно магът трябва да действа чрез тях, като призовава висшите сили да му послужат посредством тайнствените думи, добре построени изречения, за да се изведе Невидимото от Видимото чрез природна сила. Тази сила идва от една известна хармония, която съществува между нещата и ги кара да се подчинят на собственото си движение или ги въвлича в него.“ 183 „Фундаментализмът“ на Агрипа обаче има две много уязвими страни. Първата е, че той (както и всички херметици-езо- теристи) заличава ad hoc границата между тъмната и светлата духовна сила, чието различие, от друга страна, е един от основните принципи в християнското учение, което е потвърдено и от НЛНП. Втората е, че той (Агрипа) идентифицира чисто материални обекти, съставящи видимата вселена (звездите, планетите) с т. нар. небесни тела, разглеждани като съставна частна небесното тена висшето духовно) битие. Това обаче е една от фундаменталните грешки на херметизма изобщо, която грешка към времето на Агрипа все още не е разобличена от светската наука и най-вече от астрономията, тъй като в онази епоха последната е в процес на зараждане. Небесните тела в очите на Агрипа са един вид посредник между идеалните небесни души и видимия осезаем) свят на материалния свят. Днес ние знаем много добре, че въпросните небесни тела (звезди, галактики, планети и прочее) са обикновени материални елементи на физическата реалност на вселената, каквито саи материалните неща, които ни обграждат непосредствено тук на земята. А всъщност тези заблуждаващи твърдения лежат в основата на цялостната философия не само на Агрипа, но и на цялата многовековна познавателна система на херметизма и езотеризма изобщо. Церемониалната магия според Агрипа има единствено религиозно значение. Тя дава необходимост, сила и полза от религията. Херметиците поначало считат, че хората не могат да имат уравновесени силен дух без чиста съвест, без почит към божественото и без упражняване на духовност, произтичаща от религиите. В заключение на своята трилогия Агрипа описва отново свещения маг като мъдрец, запознат стайните на една религия и посветен в нейните тайнства. Такъв мъдрец е в състояние да |