Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 268 269 се противопоставяна официалното мнение, като дава предложения за реформиране на Католическата църква и Империята. Той поставя демократично приетите решения на събора над тези, взети еднолично от самия папа и от имперските владетели. Ратува за помирението и обединението с Византийската империя. Кузански защитава и идеята за единството на вярата“. Най-известният трудна този мислител е озаглавен Заученото незнание, който коментирахме по друг повод в един от предишните параграфи. Той е изграден с воля за еклектично познание и пламенен стремеж към истината. В него Кузански развива докрай концепцията си за съвпадение на противоположностите в Абсолюта, който ги поема в себе си и ги надхвърля чрез един качествено нов синтез. Ученото незнание ученият разглежда като интелектуален акт, в който се схващат отношенията между противоположностите, трансцендирайки логичното и разумно мислене под форма, превръщайки някои от тези отношения, валидни за крайните обекти (напр. математическите парадокси, в безкрайни такива. Кузански се застъпва за една интелектуална математика, както и за геометрични превъплъщения, оформящи едно вече нерационално или чувствено, а по-скоро интелектуално гледище за реалността. По този начин доминиращата по онова време философия на Аристотел е надхвърлена и заменена седна всеобемаща, еклектична подух и отворена за всичко наука, способна да се доближи до истината ида я задълбочи творчески. Такава наука създава условия за хуманистично изповядване на вярата, за което човекът е мярка за всички неща. Оттук до идеята, че човешката природа благодарение на интелекта може по собствен път да стигне до обожествяване, има само една крачка. По думите научения Емил Брейс ученото незнание е състояние надухана този, който осъзнава границите на разума и признава съвпадението на притовоположностите, те. това състояние на единство между всички неща, в което платониците са виждали принципа на битието и на познанието. По този начин интелектът на Кузански“ обединява онова, което е било разединено и фрагментирано от рационалното аналитично мислене. Интелектът, следователно, е едно по-висше състояние на човешката разумност, в което намират място синтезът на противоположностите, схващани тук не като непримирими антиномии или непреодолими противоречия, а като изразна една своеобразна динамика на единството. В богословието тази идея може да се тълкува като съвпадение на висшия духовен свят с низшия физически свят. В геометрията същата идея означава напр. съвпадение на кривата с правата или на точката с равнината, понятия, които рационалната аналитична наука разделя, поставяйки ги в позиция на принципно различие. Кузански нарича идеята за съвпаденията на противоположностите противостояща мисъл, съпротивляваща се и опонираща на скованата и застинала наука, основата на дуализма, която е чужда на динамиката на единството. Интелектът е този, който заменя дуализма със смекчената форма на двойнствеността и трансформира парадоксите в науката в поопростената форма на противоречията. Тук единната концепция за познанието, основана на принципите на Аристотел, е заменена с едно по-възвишено и хуманно учение, което Кузански нарича накратко „intellegere est assimilare“ (от латински да се разбира, означава да се сравнява“). Такъв подход към идеята за единството е чисто езотеричен. Той отхвърля различията и случайностите, действа от позицията на съгласуването и аналогиите и отрича разцепленията и разривите най-вече в духовната област. Идеята за религиозното съгласие тук възниква естествено. В една по-късна работа, озаглавена „De pace fidei“ (на лат. Замира, даден от вярата) Кузански отбелязва, че за всеки човек има място в Божията цялост, независимо от вероизповеданието му. Бог присъства навсякъде и следователно човекът е най-великата същност в поднебесния свят, наречен от него „Homo maximus“ (лат. Най- великият човек. Ученият Морис дьо Гандиак определя човека на Кузански“ като същност, която съдържа в състояние на зародиш ненапълно развитите слова, чиито носители са били пратениците на различните религии и нашата интелектуална природа е претеглена от Него (те. от Бог – бел. авт.), като от някакъв магнит до това пълно единение, символизиращо се от хипостазното единство“ 176 Учението и възгледите на Николай Кузански обуславят една нова тенденция в херметичното и езотерично учение, нарече- |