Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 274 275 премине от природния и небесния свят в света на интелектуалните разсъждения и образи, където интелектът се проявява като едно по-висше познание, изравняващо човешкия индивид с Бога. Това познание обаче е предназначено единствено за избрани мъдреци, които Агрипа посочва в края на своята творба с думите единствено мъдрият ще разбере...“ Както ще видим по-нататък, така идентифицираната от Агрипа група на мъдреците по-късно ще се превърне в групата на посветените, или още в групата на т. нар. илюминати, които дават началото на тайните общества, изиграли много важна роля в цялостната по-нататъшна история на човечеството. Познавателната и философска основа, заложена в тези тайни общества обаче е същата, която Агрипа изгради върху неясния, заблуждаващи нестабилен фундаментна херметичното учение. Тайните учения на илюминатите всъщност имат нищожна стой- ност. С подобно учение Агрипа успява да си създаде мистичен ореол, превръщайки се още приживе в легенда. За него се съчиняват най-различни истории. Например, че в страноприемни- ците плаща сметките си и истински на вид златни монети, които след заминаването му се превръщат в безполезни рогови люспи. Твърди сече е притежавал вълшебно огледало, в което може да види събития, отдалечени в пространството и времето. В това огледало граф Съри, разделил се с любовницата си, видял как тя чезне по него. По друг повод Агрипа, в присъствието на граф Съри, на курфюрста на Саксония, на Еразъм и други забележителни люде призовал духана Цицерон, който ги зарадвал спре- възходна реч. Друг легендарен анекдот от края на 16 в. ни помага да разберем по-добре страха, вдъхван от Агрипа. Когато веднъж не си бил у дома, студентът, живеещ под наем при негов Лувен, успял да получи с хитрост от жена му ключа от лабораторията на мага. Получил достъп до светилището му, студентът попаднал на книга със заклинания и, сякаш в доказателство на това, че недостатъчното знание може да бъде опасно нещо, призовал един демон, когото неуспял да задържи под контрол. По едни сведения студентът веднага умрял от страх. По други – демонът съвсем не по демонски прибягнал до груба физическа сила и удушил нещастния младеж. Когато Агрипа се завърнали разбрал какво сее случило, съвсем естествено не пожелал да бъде заподозрян в убийство. Привикал отново демона и му наредил временно да съживи тялото на младия човек. Така зомбирано, тялото излязло от къщата и се поразходило из площада, за да могат после присъстващите да свидетелстват, чеса видели притежателя му здрави читав. След това демонът го напуснал, тялото се свлякло на земята и се създало впечатление, че младежът е умрял от естествена смърт.“ 184 Агрипа обаче по-скоро се проявява в действията си като професионален шоумен, умело контролиращ начина, по който се формира неговият имидж сред хората. Във времето, когато хората са твърде склонни да вярват в опитни магьосници, той изпълнява редица номера с цел да бъде разпознат именно като такъв. Например води интензивна, но тайна кореспонденция със съмишленици и колеги в чужбина, нерядко живеещи век- зотични страни и след това твърди, че съобщеното му от тях е научил от демони и техни родственици. Навсякъде е придружен от черно куче и не опровергава слуховете, че кучето му е родственик. Действително съществувалият Фауст също бил придружаван от черно куче и това допринася за смесването на образа на Агрипа с неговия. След около три века кучето отново се появява, този път в поемата на Гьоте като едно от въплъщенията на Мефистофел.“ 185 Друг важен представителна ренесансовата херметична мисъл е Аврелий Филип Теофраст Парацелз Бомбаст фон Хохенхайм, известен просто като Парацелз (1493–1541). Неговите възгледи са близки до тези на Агрипа, но по характер той силно се различава от последния. Докато Агрипа е хладен, високомерен и загадъчен, Парацелз е темпераментен, емоционален, експанзивен и податлив на изблиците на гняв. Постъпва в университета в Базел с цел да изучи медицината, но през 1513 г. напуска учението и поема пътя на скитничеството. Поради своя агресивен характер Парацелз бързо изпада в конфликт с официалната медицинска наука от онова време. Оттук насетне целият му жизнен път е свързан с неговата борба с тази наука в не по-малка степен, отколкото самото отстояване на херметичните му възгледи. Парацелз подлагана сериозна |