Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 270 271 на универсален хуманизъм. Тези идеи на великия ренесансов учен обаче се опровергават категорично в НЛНП, от която става ясно, че в разделението и фрагментирането на нещата в битието се крие един много по-дълбок смисъл, разкрити издигнат в ранг на фундаментален принцип в рамките на КВТТП, където една от аксиомите е принципът на деунификацията“ (вж по- подробно в книга 4 ). Според новата теория ФБ фрагментирането на реалността има по-различен смисъл от фрагментирането насъщата, предприето по-късно през Ренесанса от аналитичната светска наука, един въпросна който ще се спрем по-подробно в следващия раздел от настоящата книга. Следващият забележителен ренесансов мислител, проявяващ интерес към езотеризма, е Хайнрих Корнелиус Агрипа фон Нетесхайм (1486 – 1535). Той е ученик и протеже на Тритемий и има много повече допирни точки с личността на Фауст, отколкото своя учител. Поетът Гьоте твърди, че именно Агрипа със своя произход, личностни качества и поведение повече от всеки друг му е послужил като първообразна героя от неговата поема „Фауст“. Колкото и странно да звучи, пет години преди смъртта си Агрипа издава една книга с изненадващо съдържание, озаглавена (лат. За суетата на науките. В нея той разглежда обстойно неопределеността и суетата на всички науки и отправя остри критики срещу алхимията, хер- метизма, кабализма и изобщо срещу всички езотерични учения, на които той е посветил живота си. Малко по-късно обаче, той издава като печатно издание най-известната си книга „De oc- culta philosophia“ (лат. За окултната философия, в която се отхвърлят доводите, изложени в предишната книга. Вероятно за написването на За суетата на науките Агрипа сее ръководил от съображения за безопасност, търсейки начин да прикрие истинските си убеждения от преследванията на инквизицията. Книгата За окултната философия се отпечатва втри отделни тома, като последният от тях излиза през 1533 г, само две години преди смъртта на самия Агрипа. Фундаменталното тритомно произведение на Агрипа За окултната философия представлява енциклопедичен сборник и тълковник на всичко известно дотогава относно херметизма, езотеризма и магията. Ведно свое писмо от 1527 г. обаче той заявява, че разполага стайни интерпретации и познания, които не могат да бъдат предадени само с помощта на печатното слово, а трябва да се изложат и чрез устната реч в диалог, какъвто обикновено съществува между един учители неговия ученик. По този начин Агрипа допринася за продължението на старата традиция, установена от оракулите на древните мистерии и отучените от кръга на АС. За Агрипа алхимикът е реален субект на познанието и едновременно обектна собствения си експеримент. Съгласно учението насъщия упражняването на магията и алхимията трябва да предизвика процес на своеобразно лично прераждане. Така човек ще опознае себе си, ще опознае всички неща в себе си, и най-вече ще опознае Бога. Ще разбере как всички неща трябва да намерят своето време, място, ред, измерения, пропорции и хармония...“ 177 Подобно на херметичните алхимици от Александрия Агрипа разглежда материалния свят като живо и чувстващо същество. За него светът съвсем определено е едно цялостно тяло, чиито части са телата на всички живи същества...“ 178 Обектът на вярата на Агрипа е потайнствен, имащ отношение към прякото познание на свещеното, към божествения или гностичен опит. Той не признава монопола на християнството върху Истината. Ритуалите и обредите на Религията, според Агрипа, са разнообразни в зависимост от мястото и времето. Всяка Религия съдържа нещо добро, защото е посветена на Бога. Няма Религия, която да е толкова погрешна, чеда не съдържа в себе си никаква мъдрост.“ 179 Агрипа предлага следното определение на понятието магия Това е главната и най-съвършена наука, най-възвишената и свещена форма на философията. – най-абсолютното съвършенство на философията.“ 180 Той твърди, че всички долупоста- вени неща са подчинени на горестоящи тела, чиято сила може да бъде извлечена от мага и използвана за практически цели 181 Магът, според Агрипа, е вещ в натурфилософията и математиката и в междинните науки, състоящи се от тях в аритметиката, музиката, геометрията, оптиката и астрономията в науките, свързани с мерките, теглилките, пропорциите и връзките между тях, в механическите умения, произтичащи от тях...“ 182 „За окултната философия се състои от три отделни книги. Теса посветени съответно на природната, небесната и церемо- |