Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 386 387 Опознаването на някои от свойствата на тази нова субстанци- ална форма, която някои учени наричат торсионно поле, съвсем не означава, че ние опознаваме самото битие на Бога или най- дълбоката същност на духовния свят. По-скоро ние разбираме за нейното съществуване от някои вторични ефекти, подобно на заключенията низа естеството на електрона, основани на наблюденията върху следите, оставени от негов мехурчестата камера. По този начин познанието низа Бога тук вече коренно се различава от познанието, което се оформя през вековете в рамките на херметизма и езотеризма. В научното богопознание следователно вече могат да се отличат две съществено различни системи, като системата, свързана с Физиката на Бога и КВТТП, обуславя един нов научен подход, отговарящ на най-новите постижения на науката изобщо. В херметичната култура на мислене се защитава тезата за божествения характерна човека и одухотвореността на природата. Всички херметици и езотерици без изключение достигат до такава идея, считайки, че човек е бог и че той може да се издигне до нивото на Бога чрез познание и духовно извисяване. Природата е одухотворена и представлява физическото тяло на Бога, така както физическото тяло на човека представлява определен аспект на неговото собствено съществуване. По този начин физическата вселена (те. природата) играе ролята на посредник между Бога и човека и затова нейното задълбочено изучаване ни води до опознаване на самата същност на Бога, както и на духовния свят изобщо. Това познание създава възможност човек сам да реализира своето спасение от гнета на физическата природа, постигайки дори безсмъртието си чрез уменията, придобити от задълбоченото познание върху нещата в природния свят. За разлика от Иисус Христос, който ще дойде, за да спаси греховното човечество чрез едно свръхестествено преобразуване на цялата вселена, включвайки в този процеси човека, херметичният герой Фауст не се стреми да поведе другите към Бога, нито дори да постигне собственото си издигане като член на бъдещото НЦ, проповядвано от Божия Син. Напротив, Фауст е уверен в собствената си сила и познание, подхранващи илюзията му, че той самият може да стане бог. В преследването на тази цел той се опитва да използва всички налични технически средства и духовни похвати, за да призове и постави на свое разположение Истинския притежателна необятната и отдалечена от нашето битие Сила. Такава сила в разбиранията на християните е адска, демонична, дяволска или сатанинска. Срещу такъв възглед винаги е имало определена съпротива отстрана на традиционните херметици и езотерици, но днес той се потвърждава от новата наука, обусловена от НЛНП. Съвременните херметици твърдят, че Самият Иисус Христос е просто един от множеството чудотворци на своето време и че влиянието Му върху човешката цивилизация е просто стечение на благоприятни обстоятелства. Според проф. М. Смит от Колумбийския университет в САЩ, християнството е просто случайност, нещо, което подобно на много други исторически явления, е могло впоследствие да еволюира по различен начин или въобще да не се развие. При друго стечение на обстоятелствата бихме могли вместо две хиляди години християнство да имаме две хиляди години религия, основана напр. научени- ето на Хермес Трисмегист. Днес обаче ние знаем много добре, че за Бога няма случайни неща. Налагането и запазването на християнството в течение надве хиляди години не е случайно събитие, а закономерно явление, свързано с това, че в неговата на християнството) религиозна философия се съдържа и една съвършено различна от херметизма светогледна система, която ни разкрива същността на божествеността и на възможностите низа богопознание по един различен от него (на херметизма) начин. В този смисъл ние бихме могли да поставим същия риторичен въпрос, модифициран последния начин Как би изглеждала картината на познанието низа Бога, ако вместо принципите на херметичното учение хората бяха възприели навремето принципите и възгледите, защитавани днес от НЛНП? Дали изобщо това би било възможно при онова равнище на познанието, имайки предвиди голямото предимство на херметизма, повдигащ самочувствието на субекта на познанието, който като изразители носител на това познание няма начин да не постави себе сив центъра на обкръжаващия го свят. В това именно се заключава и еликсирът на това познание, разкриващ радостта на познаващия човек, който е склонен да търси винаги мястото |