Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 388 389 си до Бога, поставен наравно с Негов центъра на световните събития. В този център обаче стои само Бог и затова Великият Творец е благословил християнството, помагайки му то да се разпространи ида се наложи като най-влиятелната световна религия, именно защото в християнската религия макари само под религиозна форма сее запазила представата за истинската същност на Божието битие. Днес тази представа получава подкрепа и в лицето на НЛНП, запълваща „вакуума“ в общата структура на човешката познавателна култура. Това попълнение е и причината за ясното и определено структуриране на нещата в последната, поставяйки акцента вече върху три различни елемента в нея, които ние тук разглеждаме. От всичко казано дотук следва, че Истината за Сътворението, която ни разкри в своето учение Божият Син Иисус Христос, коренно се различава от картината на творението, представена от херметиците. Никъде в христовото учение не е казано, че хората могат сами да достигнат нивото на Бога чрез познание и духовно извисяване. Иисус говори затова, че праведниците, живели на Земята, ще бъдат възкресени от мъртвите в Господния ден, когато цялата вселена ще бъде преобразувана. Точно тогава ще настъпи и неправилно интерпретираното от херметизма единство на физическия и духовния свят, което те определят като вече свършен факт. Най-важното, което ни разкри Иисус, е благата вест, синонимна Евангелието (на англ. Gospel), с която ние получаваме обещанието на Бога за вечен живот в бъдещото НЦ. Херметиците твърдят, че човек сам може да осъществи своето безсмъртие, без да има нужда от радикална промяна на цялата вселена. Човекът за тях е бог, равен на великия Творец на вселената. Единството на физическия и духовния свят в разбирането на херметиците е възникнало още в момента на Сътворението на света от Бога, затова природата в техните представи е одухотворена, жива, а настъпването на Златния век е процес, който протича постепенно, без да става нужда от колосални космически напрежения и преобразуване на цялата вселена. Човекът е равен по сила на своя Създатели заедно с Него ще управлява съдбата на цялата вселена, след като придобие необходимото познание и се извиси духовно. В това очевидно различие между херметизма и християнството се заключава и основната идея, която ние защитаваме в настоящата книга. От нея става ясно, че в човешкото познание днес се открояват ясно триосновни светогледни системи, в противовес на досегашната представа за съществуването само надве такива – тази на религиозното познание и онази на науката. Упреците на херметиците към християнството, че последното било твърде догматично и консервативно и че вековната борба на християнската Църква срещу тяхното учение сее превърнала в подтисничество, са неоснователни. Конфликтът между херме- тизма и християнството в никакъв случай не означава отрицание на знанието изобщо отстрана на помощната християнска религия, нито означава подтискане на свободомислието отстрана на последната. Това е чисто и просто сблъсък между две различни култури на мислене. Конфликтът между тях се интерпретира от известните защитници на херметизма М. Бейджънт и Р. Лий като отхвърляне и непризнаване изобщо на познанието отстрана на християнството. В такъв случай тези хора не разбират дълбокия смисъли истинската същност на въпросния конфликт, който всъщност е конфликт между две сфери на човешкото познание съвсем различни една от друга. А както знаем, конфликтът между две познавателни системи се решава с аргументи, логика и диалога не с голи твърдения и емоционални изблици. Обособената роля на християнското учение в общочовешката култура, от своя страна, поставя един много важен въпрос пред богословската наука. Още навремето някои светци – апологети на християнството изтъкват като мотив, опровергаващ идеята за безсмъртието на душата нейната несъвместимост с учението за възкресението. Възможно ли е да се приеме като истина твърдението, че състоянието на душата след смъртта на човека е някаква нова полева форма на живот Логически погледнато, вярата във възкресението може да се съвмести с вярата задаване на награда на душата под формата на вечен живот за праведниците само след цялостното преобразуване на вселената и човешкото тяло отстрана на Бога. Преди това състоянието надушите не може да се определи като полева форма на живот, каквато напр. е формата на ангелите. Хората са по-нисши от ангелите, според Библията, и следователно ние се различаваме от тях. |