Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 132 133 Характерното за нея е, че тя свързва естествените за човека качества (напр. наследственост, характер, влияние на социалната среда и др.) с проявите на разума и волята, както и с житейската мотивация на хората. От съвременна научна гледна точка тази методология по-скоро би могла да се окачестви като принципно погрешна, въпреки редицата рационални зърна, които несъмнено тя съдържа. Въпреки това тя е разбираема и възприета по онова време, като паралелно с нея възниква и една своеобразна система на изчисления, изградила ореолна астрологията като строга наука. Другата голяма псевдонаука – алхимията – едно важно създание на херметичната философска култура на мислене, най- често се разглежда отделно от магията и астрологията, макар че исторически тя е свързана с тях. Езотеризмът обаче разглежда тези триосновни направления като едно единно цяло. Много хора приемат, че алхимията е практическо занимание с цел превръщането на обикновени метали (напр. олово) в скъпоценния метал злато. Според една легенда, алхимията е възникнала от тайно халдейско учение, проповядвано от персийския бог Заратустра, и от египетското учение на бог Тот– Хермес. Херметиците приемат, че неин създател е самият Хермес Трисмегист, а според гръцките мистици думата kimia произлиза от гръцката дума chuma. В един древен китайски едикт от 144 г. пр. Хр. научаваме, че фалшификатори на златото би следвало да бъдат екзекутирани, от което става ясно, че се касае за въпросните практически занимания за превръщане на метали в злато. В течение навремето обаче предметът на изучаване вал- химията постепенно се променя, измествайки тежестта си към по-духовни, интелектуални и религиозно-философски разглеждания. Оскъдните исторически данни по въпроса за произхода и характера на алхимията ни кара да мислим, че е уместно да се приеме съществуването на традиция и устно предаване на нейните методи и тайни в ранните периоди на развитие на тази псевдонаука. В един древен исторически текст, чийто авторе Синезий, живял през 4 в, е описана дейността на Демокрит от Абдера, сочен като велик тракийски философи посветен в египетските мистерии. Според Синезий Демокрит е създал първата физика на елементарните частици, въвел е понятията за „атом“ и „вакуум“, и е имал принос към развитието на философията на стоиците. По мнението на някои изследователи на езотериз- ма (напр. Жан–Пол Корсети) Синезий е объркал личността на Демокрит с тази на един друг известен мистик на име Болос от Мендес, имащ важен принос в развитието на алхимията. От други исторически източници научаваме, че рецептите в алхимията, както и във всяка ценена по онова време наука, са съхранявани и закриляни от боговете, които ги разкриват само пред „избрани“. Такива рецепти са били съхранявани напр. от боговете Тот–Хермес, Озирис, Изис и от царе като Хеопс и Клеопатра. В посланията на тези богове и царе можело да се открият принципите и законите, които управляват фундаменталната материя, наричана от алхимиците „materia prima“, както и обяснения за прилагането на методите за превръщане на различните вещества, известно като „transmutatio“. В тези послания може да се открие и източникът на известния масонски символ, изобразяващ Уроборос, представляващ змия, захапала опашката си. В този символ езотериците влагат дълбок космо- логичен и философски смисъл, изразен чрез формулата „ento pan“ (единно цяло). Според някои изследователи на езотеризма (напр. А.–Ж. Фестюжиер) алхимичните методи са се родили първоначално в съчиненията на древни мъдреци, след което теса били използвани като практика на свещеното изкуство за получаване на злато и сребро, за производството на скъпоценни камъни, за боядисване натъкани и метали. Отначало това били обикновени занаятчийски методи, използвани най-вече в златарството, бояджийството и декоративното изкуство. Според А.–Ж. Фестюжиер древният мистик Болос от Мендес превърнал тези занаятчийски умения в своеобразна „езотерична наука“, в която се прилагали предимно умозрителни методи. В негово време е възникнал известният езотеричен афоризъм Природата е омагьосана от природата природата побеждава природата природата властва над природата. В този афоризъм ясно проличават следите на навлизащия в езотеризма духна пантеизма. По този начин от древната наукообразна мистична традиция на вавилонците, египтяните, херметиците, евреите и гърците апокрифните алхимични произведения и трактати се пре- |