Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 146 147 то влияние върху разрастващата се с бурни темпове система на езотеризма. За да изясним по-добре този важен исторически момент, ще направим един кратък анализ – паралел между философията на Плотин и философията, произтичаща от теорията на ФБ. Първата и най-важна разлика между тези две философии е, че докато Плотин допуска съществуването на обща (обединена) субстанциална основана физическия и духовния свят, във ФБ се налага от чисто научни съображения идеята за фундаменталното различие между субстанциите на материалната вселена и духовната реалност. Във философията на Плотин херметичната идея за единството на това, което е горе и това, което е долу придобива поясен и отчетлив вид, чрез схващането, че душата и тялото са две различни форми на една и съща субстанция. От друга страна, Плотин разглежда йерархията в духовния свят като една достъпна за човешкото познание същност, свеждайки по този начин законите и закономерностите в духовната сфера до „умопостижимия сетивен свят на човешките възприятия. В този смисъл Плотин разглежда обединението на духовния и физическия свят като сфера, в която отсъстват всякакви граници, една безкрайност, за която придобиваме постъпателен опити повишаващо се по обем познание единствено чрез усилията на собствения ни разум. Няма никакво съмнение, че в ранната философия на Плотин се оформят и задълбочават основните елементи на КР, които в учението на Хермес Трисмегист бяха заложени като фундаментални изначални форми на човешкото познание. Във философията на ФБ ние показахме, че реалността на духовните процесии явления не се поддава по принципна геометрично описание. Оказва сече описанието на духовния свят се свежда до едно друго фундаментално описание – информационното, което е радикално различно от геометричното. В информационната картина централно място заема Разумът и Съзнанието на Създателя, което е и Източникът на цялостната информация, обуславяща всичко, както във физическата, така и в духовната сфера, информация, която е фундаментално недостъпна за човешкото познание. Освен това, оказва сече суб- станциалната основана физическия и духовния свят също са фундаментално различни една от друга. Тенденцията, която Плотин заложи във философията на езотеризма, продължи да се задълбочава ида разширява своето влияние през вековете. Основите на тази тенденция обаче бяха положени в учението на Хермес Трисмегист. Заслуга за разработването на влиятелната философия на Плотин има и учението на Платон. В мисълта на Плотин следователно древното херметично учение получава своеобразно обединение с идеите, произтичащи от гръцката философска школа на Платон, от което се ражда един от основните компоненти на голямата езотерична философска система – философията на неоплатонизма. Във философията на Плотин могат да се открият и редица рационални зърна, които допринасят неговите възгледи по-късно, през ранното Средновековие, да се радват на одобрението на много християни. Напр. Плотин описва процеса на очистването от пагубните магични влияния като движение по апофатичен (отрицателен) път надолу, позволяващ на човека да се освободи от греховните желания, които го затварят в низшата животинска и материална сфера на тялото. Той твърди, че разумният живот е независим от магията. По този начин Плотин отхвърля и халдейската астрология, твърдейки, че ако звездите в небето притежават някакъв скрит смисъл, ако с тяхна помощ може да се покаже бъдещето на всеки, те все пак не са причината на всички неща. Но верен на пантеистичната си нагласа Плотин разглежда звездите като притежаващи по-висш разум, тъй като са по-горе от човека и следователно по-близо до световната душа. В противовес на халдейската астрологична философия, той твърди, че в своите движения звездите никога не срещат злото, защото светът е дело на един добър демиург 81 Следи от интуицията за различието между духовния и физическия свят могат да се открият във философията на един друг неоплатонист – Прокъл. В учението на последния за приликата и различието откриваме един мъгляв опит да се представи разумно картината на единния свят. Прокъл счита, че Основополагащото Единно се състои от две страни, действащи в една система на двойствеността или още на противостоящото, разглеждано като своеобразно противопоставяно. Прокъл усилва акцента върху пантеистичните възгледи, възприети от неоплатониците, допускайки, че божественото пронизва |