Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 162 163 вършенстване да се издигне до нивото на Абсолютния Духна Бога, въплътен в творението. В това учение, следователно, негласно се допуска възможността за постигането наедно пълно, изравнено с Абсолюта, познание за духовния свят, който се разглежда като съставна част от обединения одухотворен свят на реално съществуващата вселена. Тук физическият и духовният свят сакато двете страни на един и същи медал. Теса обединени в неразривно единство, възникнало още в момента на сътворението имот Бога. Внимателният читател може да забележи веднага сродните черти между това неоплатоническо схващане за света и схващането на аристотелизма, който разглежда вселената като резултатна математическата и логическа необходимост. Може да се каже, че и в двата случая прозира в неявен вид идеята за липса на необходимостта от намесата на хипотезата за съществуването на Бога. И наистина, математическата и логическа необходимост на Аристотел може да се разглежда, от една страна, като едно вечно съществуващо качество насъщо така вечно съществуващата материя (гледище, споделяно и от материалистическата наука, която използва това обстоятелство, за да отрече напълно съществуването на Бога, докато единството на духовния и физическия свят, постулирано като изначално качество на реалната вселена отстрана на неоплатонизма, както и възможността ни чрез мистични прозрения и духовни озарения да постигнем пълнота в познанието низа Бога, може също така да се разглежда като някакво вечно качество на реалната вселена, което винаги съществува заедно с вечната вселена, обусловена от въпросното единство на духовния и физическия свят. Присъствието на Бога и в този случай може да се отрече, приписвайки качеството вечност на общите закони, принципи и закономерности, управляващи вечната одухотворена вселена, подчинена също на някаква своеобразна математическа, логическа или дори само мистична необходимост, достъпна за човешкото познание. Точно такова допускане се прави в другата голяма гръцка философска школа – тази на неопитагорейците. Питагори неговите последователи имат особено отношение към математиката. С почти религиозно благоговение питагорейците възприемат тази наука като ключ към разбирането на върховната реалност на Духа, докато в същото време аристотелизмът поставя математиката на заден план, отреждайки ѝ твърде ниско положение в йерархията на интелектуалните умения, без да ѝ се придава някакво религиозно значение. Неоплатонизмът, както и развиващият се по своя път езотеризъм, в лицето на оформената в него псевдонаука, наречена астрология, стават причина за налагането на това неопитагорейско виждане и в ранното християнство. В течение на много векове „математизираният“ езотеризъм, неоплатонизмът и неопитагоризмът привличат погледана християнските богослови и учени, които откриват в тях удобна система за трансформирането на тези школи чрез едно ново тълкуване вдухана християнското виждане за Бога. Те намират за твърде разумно твърдението на питагорейците, че тайните на вселената са записани от Бога на езика на математиката. Така чрез тези философски школи в християнството постепенно проникват враждебните и несъвместими с него идеи и учения на древния херметизъм, на езотеризма, както и на древ- номистичните школи на анимизма и пантеизма. Въпреки това, тези идеи допринасят в известен смисъл за общото развитие на науката, основният вдъхновителна която е християнството. От това взаимодействие между въпросните школи и учения и християнската религия се зараждат редица революционни идеи в самото научно познание, докато разгръщането на този процес по-късно очертава неговата противоречивост. Много видни учени и историци на науката приемат, че навлизането на неоплатонизма в християнството се отразява благоприятно върху научния прогрес. Новите тенденции, настъпили в религиозните вярвания научените и подкрепени от авторитета на християнската Църква, оформят до голяма степен облика на културния „бекграунд“ (фон, атмосфера, обусловил хода на събитията в ранния класически период от развитието на науката. Едностранчивостта и студената рационалност на аристоте- лизма са заменени с животворящ научен дух, който привлича вниманието на хората със своята обаятелности жизнеутвърждаваща правда. Развитието на процеса на взаимодействие между християнството и неоплатонизма обаче очертава контурите на една нова тенденция в научното мислене, тази на материализма. Материалистическата култура на мислене има своите корени в християнската вяра, но тя постепенно придобива по-голяма |