Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 164 165 независимост и широко разпространение, получавайки като наследство духовния вакуум, създаден от отпадането на аристоте- лизма. С две думи, най-характерната чертана неоплатонизма може да се определи като стремеж нематериалните математически Идеи да се представят като основание на всичко в материалния свят. Така например Идеята за симетрията, възникнала във философията на питагорейците и доведена до своеобразно обожествяване отстрана на много генерации съвременни физици, доведе до неимоверен напредък в развитието на теоретичната физика, което проследихме в том 5 от поредицата Физика на Бога. В християнската философия тези Идеи са преобразувани в идеи, произхождащи от Божия разум. Вероятно по тази причина основна цел на много известни физици-теоретици е да издигнат в ранг на религиозно вярване убеждението сив ефективността на идеята за симетрията на природните закони и процеси. Особено ярко това проличава в работите на великия учен Айнщайн. В математиката и философията обаче се случват някои много важни събития, които взривяват най-важните доводи на арис- тотелизма и неопитагоризма, изразени във възможността светът да бъде обяснен изцяло и само въз основана математическата и логическа необходимост. Във философската наука учените започват все по-често да се замислят за последствията, които би предизвикало логическото включване в науката на идеята за несъществуването на Бога, представляваща главна цел в концепцията за математическата необходимост. Всъщност развитието на математиката и философията започва постепенно да работи в полза на идеята за съществуването на Бога. Това личи от възникващите в тези науки въпроси Дали лишеното от своята обосновка в божественото Сътворение човешко познание не загубва най-важното си основание Ако вселената е рожба само на слепи механични сили, как да бъдем сигурни, че тя изобщо има рационално познаваемо устройство Щом няма разумен Творец, как можем да твърдим, че има творчески замисъл в природата Щом хората не са създадени по образна Бога, как можем да сме уверени, че този замисъл, който си мислим, че е заложен в съществуващата вселена и в живота, наистина съществува Какво ни гарантира, че нашите умствени представи имат някакво отношение към обкръжаващия ни външен свят? На тези именно въпроси обръща сериозно внимание философът Хюм. Кант, от своя страна, също е впечатлен от критичното отношение на шотландския философи намира отговора във философията на субективизма. Много учени посрещат с ентусиазъм идеите на Кант, приемайки ги като убедително решение на поставените от Хюм проблеми. Всъщност гледната точка на философа Кант върху естеството на познанието представлява повратен пункт в развитието на философията, чрез който нещата отново се връщат към изходната позиция, откъдето започнаха древногръцките философи. В периода преди Кант доминира така нареченото класическо разбиране за естеството на знанието, в което се допуска наличието на външен познаваем свят, който единствен задава понятията, законите и категориите на философията. Всички качества на познаващия субект тук са подчинени на обекта на познанието, представляващ рационално устроеният от Бога обективен свят. Опитът и логиката сака- чествана организиращия знанието си субект, които винаги имат отношение към обекта. Субектът не определя знанието, а е длъжен да опише и обясни реалността такава, каквато е, и тъй като тя е рационално устроена според замисъла на Богато и самото знание трябва да има рационален характер. Според Кант нещата в обективната реалност така, както ние си ги мислим, се организират единствено и само в нашия разуми следователно те реално не съществуват никъде другаде освен в нашето съзнание. Например, понятията за абсолютното пространство и абсолютното време, възприети в класическата физика, са само едно решение, което нашият разум е приел за удобство по силата на произволния избор измежду множеството възможности с цел да се организира знанието в някакъв тесен кръг на фактите, възприемани чрез сетивата. Следователно, наблюдаемият ред не е творение на Бога, а на човешкия разум, разглеждан като абсолютен фактор в способността му да изгражда описателните схеми, организиращи фактите от сетивното възприятие и усещанията. Абсолютната способност на разума ни да открие математическата необходимост, заложена в основата на света, впоследствие наистина е |