Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 166 167 опровергана с откритието на неевклидовите геометрии (по този въпрос вж по-подробно в книга 87 ), което всъщност потвърждава в известен смисъл становището на Кант, показвайки, че ние сме способни да осъзнаем много различни замисли и схеми за организиране на възприятията ни от света, всички еднакво разумни, рационални и логически състоятелни. Някои учени започват да мислят, че по този начин абсолютността на познаващия субект бива развенчана. Други учени интерпретират това положение като доказателство за наличие на свободна воля у Бога при избора муза начина, по който Той може да сътвори и управлява света. Така абсолютността започва да се възвръща отново към Създателя, но навремето учените не можаха да оценят по достойнство това ново явление в познанието, продължавайки упорито да търсят нов смисъл в идеята за математическата необходимост. Започват да се търсят други опорни точки, оправдаващи абсолютността на познаващия субект, търсещ да открие абсолютната математическа и логическа необходимост, лежаща в основата на материалния свят. Вниманието сега е привлечено от идеята за доказване на логическата самосъгласу- ваност (непротиворечивост) на самото математическо знание, криеща надеждата, че по този начин за математиката като цяло може да се докаже нейния божествен (те. абсолютен) характер. Учените виждат в логическия подходна самосъгласуваността възможност за определянето на алтернативен критерий, отсяващ от множеството познавателни схеми онези, които биха могли да имат отношение към истината, критерий, който да замени опита като главен съдник на истинността на познанието. Така истината в математическата наука се заменя с някакъв нов вид необходимост (акцент върху т. нар. логическа непротиворечи- вост, издигната в случая в ранг на абсолют, която да гарантира надеждността на познанието на познаващия субект. Търсенето на пътища към логическата самосъгласуваност раздели математиците на четири основни съперничещи си философски школи логицизъм, интуитивизъм, формализъм и теория на множествата. Непоправим удар по престижа на тези школи обаче е нанесен чрез откритието на известните теореми на Гьодел, според които не може да се докаже по принцип логическата самосъгласува- ност дори и в случая с най-простата аксиоматизирана система в математиката – тази на аритметиката. Това обстоятелство дава основание на Лакатош да твърди, че математиката има характера на експерименталните науки, в които знанието е просто съвкупност от работни, емпирично изведени хипотези, които впоследствие се проверяват в опита. Така математиката повече не се нуждае от обосноваване на логическата ѝ непротиворечи- вост. Всички събития в човешката светска натурфилософия фактически само задълбочават кризата, възникнала от спора между философията на Хюм и Кант. От една страна, в математиката все повече и повече се формулират твърдения, които имат последствия, стоящи отвъд емпиричния свят (логически абстрактни идеи без определено практическо приложение, докато в същото време тя се оказва необикновено ефективна при прилагането ѝ в описанието на обективната действителност. С други думи, няма никакво обяснение защо математиката е толкова ефективна в естествените науки, защо съществува такова изключително съответствие между рационално изведените идеи в човешкия уми реда във физическия свят, въпреки наличието на широка гама от математически абстрактни схеми, които нямат никакво приложение в емпиричния свят. Наистина няма никакво разумно обяснение при положение, че обществото научените е отхвърлило идеята за съществуването на Бога. Философът на математиката М. Клайн предлага тази особеност на математическата наука да се приеме на вяра отстрана научените, те. вярата в Бога следва да се промени с вяра в изключителната ефективност на математиката при описанието на физическата реалност. Математиката, според този учен, притежава някаква магическа сила. някаква вътрешна загадъчна мощ, качества, които са напълно необясними. Това дава основание на Клайн да твърди, че математиците са принудени да работят на животинска вяра“ 88 Такава вяра, по наше мнение, няма никакво разумно основание. Тази вяра наистина е някаква сляпа, животинска, „бесовска“ вяра, както я нарича св. Яков в неговото послание в Библията 89 Това е и едно от основните съображения във ФБ да се възприеме идеята за фундаменталното различие между физическия и духовния свят, затова, четене могат да бъдат обхванати по |