Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 182 183 ГЛАВА ТРЕТА Езотеризмът през тъмните векове на Средновековието. Синтезът на езотеричните учения с арабската ислямска кул- тура. Арабски херметизъм, алхимия и астрология. Първите кълнове на светската наука. Трите пътя на проникване на езотеризма в средновековна Европа. §1.3.1. Езотеризмът през тъмните векове на Среднове- ковието. Сривът на Римската империя предизвиква както политическа, така и нравствена и духовна разруха, за чието преодоляване са необходими векове. Историкът Р. У. Саутърн описва този период на всеобщ упадък последния начин Сривът е дълъг и сложен процес, но на Запад той завършва в края на 7 в. Периодът от 7 до 16 в. дължи своето единство на повече или по- малко ефективно опазване на старото единство, опиращо сена античния свят. Модерното време започва с отлив от тази опора, противно на всички приказки на хуманитарите за преоткриване- тона класическата култура и литература“. Езотеризмът обаче не залязва навсякъде през тъмния период на мъчителното изживяване на последствията от сривана Римската империя. Индия и Китай притежават собствени езотерични и алхимични традиции, възникнали най-вече в Тибет, Бирма и стигащи чак до Корея и Япония. В много отношения теса по-древни от александрийския херметизъм. В никакъв случай те не биха възприели него или най-малко основните му постановки като нещо чуждо. Достатъчен е един пример. Алхимията на таоизма е основана върху елементи, които не се покриват непременно изцяло с известната ни западна четворка от елементи – земя, въздух, огъни вода. Таоистките алхимици понякога обявяват за елементи дървото. Що се отнася обаче до изначалните принципи – съответствието между горно идолно, между вътрешно и външно, взаимовръзката между всички съществуващи неща, способността да се извършват преобразувания чрез натискането на необходимите копчета – алхимията на Изтока е в хармония със своя западен аналог. Благодарение на александрийските гимнософи индийската мисъл, ведическа и будистка, дава уникален принос към развитието на херметиз- ма“. През периода на тъмните векове на Средновековието в Западна Европа възникват също някои огнища на езически религии и култове, които се превръщат в своеобразни центрове за проникване на езотеризма. Славянските, германските и тевтонските племенни групи имат своя езотерична култура, която в известен смисъл няма почти нищо общо с традиционния херме- тизъм. В Британските острови се разпространява религията на друидите, които са носители на своеобразна езическа култура. Те имат свои собствени шамани, наречени олави, изпълняващи жреческа функция. По онова времена Британските острови няма писменост. Затова олавите започват да разчитат на своята памет, за да осигурят запазването на устните предания и знанията, с които те разполагат. Развиват се техники за трениране и усъвършенстване на човешката памет, практикувани и от средиземноморските народи. Умението да се запаметява достига изумителни висоти. Постепенно изкуството да се запаметява започва да се слива с херметизма, превръщайки се в неразделна част от западните езотерични учения. В тази бурна епоха в южната частна Европа се появява и учението на св. Августин (354–430), който е един от първите християнски богослови, разбрал същността на пагубното влияние на езотеризма върху свещената християнска религия. Въпреки това в творчеството си той често се позовавана нео- платоническата философия, считайки я като част от делата на божествената мъдрост. Св. Августин създава учение, в което душата се разглежда като разумна същност, обслужвана от земно тяло. Той не приписва качеството душа на самата природа, но все пак изтъква ролята на последната като съществена в отношенията между душата и тялото. Тази идея насърчава много привържениците на християнския езотеризъм, които често в споровете си със защитниците на истинното християнство се позовават на авторитета на св. Августин. В стремежа си да защитят основната езотерична идея, отдаваща привилегировано място на посредниците между духовния и физическия свят, организирани в проницаеми и разбираеми за хората йерархии, християнските езотерици и херметици по времето на св. |