Грижи за бебето и детето

765. Индивидуалност. Накрая стигаме до философския въпрос, доколко да подчертаваме еднаквостта на близнаците и доколко да поощряваме тяхната индивидуалност, особено в случаите на еднояйчни близнаци. Хората са очаровани от близнаците, вдигат голям шум около тях, приятно им е, когато те се обличат и изглеждат еднакво, и задават на родителите глупави въпроси, като: "Кой е по-умен?", "Кого обичате повече?". За родителите е трудно да не се съобразяват с хорския интерес и очаквания. И защо не? Бедата е там, че това може да създаде у близнаците чувството, че единствената им привлекателност се състои в това, че изглеждат и се обличат еднакво. Това може да се хареса на тригодишните деца. Но в крайна сметка е много тежко, както това понякога се случва, когато две тридесетгодишни жени се стремят да привлекат вниманието, като се обличат еднакво, но са толкова зависими една от друга, че не могат да се влюбят или да се омъжат.

Това не означава, че родителите трябва да се страхуват изобщо да обличат близнаците еднакво или да се срамуват от вниманието на хората към децата им. Еднаквостта е приятна както за близнаците, така и за родителите.

Впрочем у близнаците се развива силен характер по силата на тяхното положение на близнаци: рано се развива чувство на независимост от родителите, необикновено приспособяване към активно участие в колективни игри, голяма преданост и великодушие, които проявяват един към друг.

Но за да се избегне прекаленото подчертаване на факта, че са близнаци, добре е родителите на еднакви или съвсем подобни един на друг близнаци да избягват сходните имена (трудно е да се назове всеки близнак правилно даже и когато имената са различни), да ги назовават с имената им, а не просто "близнаците", да не ги обличат еднакво през цялото време, от ранна възраст редовно да ги водят при други деца, преди да са свикнали изключително само един с друг, да им разрешават да се сприятеляват поотделно с други деца, да поощряват съседите понякога да канят само единия близнак (докато другият ще има възможност да се радва изцяло на вниманието на родителите си).

Понякога се случва единият близнак да стане напълно зависим от другия в учебната работа. Тогава е разумно да се разделят. Но изглежда глупаво и жестоко да се установяват произволно правила за разделяне на близнаците, когато това не се налага.

766. Ако обичате единия от близнаците повече от другия. Още един съвет. Някои съвестни родители отначало прекалено много се тревожат, че може да се случи да засвидетелствуват малко повече внимание към едното бебе или винаги да му сервират първо, защото например е по-дребно или по-общително. Такава абсолютна справедливост не е необходима, нещо повече, стремежът към такава справедливост води до прекалено механично и пресилено внимание към децата. Всяко дете иска и има нужда да бъде обичано заради своите положителни качества. Ако то знае, че има своето място в сърцата на родителите си, то е доволно и не се тревожи за любовта, която получават брат му или сестра му. Иначе в крайна сметка детето ще почувствува неискреността на пресиленото внимание. Стремежът към абсолютно равенство в отношението към близнаците ще насочи вниманието на всяко от двете деца към правата му и ще го кара да спори за тях като адвокат. Избягвайте фрази като: "Мама облича ризата най-напред на А, а след това панталонките най-напред на Б." или "Днес е ред на А. да седне до татко".

767. Езикът на близнаците. Често пъти близнаците създават помежду си свой собствен език (погледи, звуци, странни думи), което може да забави усвояването на нормалния език и даже може да доведе до временно изоставане в училище. На някои родители се е налагало да отказват да изпълняват желанията на близнаците, ако те не са изразени с нормални думи.
РАЗВЕДЕНИ РОДИТЕЛИ
768. Необходим ли е разводът. Родителите, които възнамеряват да се разведат, понякога питат лекаря дали за детето е по-добре да се разделят и да има мир или въпреки обтегнатите отношения да крепят семейството. Разбира се, няма общовалиден отговор на този въпрос. Всичко зависи от причините за неразбирателството и от това, дали те могат да се отстранят.

Най-често, когато двамата съпрузи не се разбират, всеки смята, че вината е предимно у другия. Външният наблюдател обаче често вижда, че бедата не е в това, че единият от съпрузите е лош човек, а в това, че и двамата не си дават сметка за своето поведение. В някои случаи всеки един от съпрузите несъзнателно иска да бъде глезен от другия като любимо дете, вместо да направи усилие за създаване на здрави взаимоотношения. В други случаи тираничният съпруг (или съпруга) не може и да разбере до каква степен се опитва да властвува над другия, а този, който е "под чехъл", може би сам си е виновен за това. Много често в случаи на изневяра нелоялният партньор в действителност не се влюбва в друг, а по-скоро бяга, гонен от някакъв скрит страх или подсъзнателно се стреми да събуди ревност у другия. Ако мъжът, жената или и двамата желаят да положат истински усилия, за да спасят брака, добрият психиатър би могъл да им помогне да анализират положението и да открият причините.

769. Нека детето да обича и двамата родители. Доколкото разводът ще навреди на чувството за безопасност у детето, зависи много от начина, по който ще бъде осъществен. На детето непременно трябва да се каже за предстоящата раздяла скоро след като родителите вземат това решение. Децата винаги са обезпокоени от кризи в семейството още повече, ако те се пазят в тайна. Главните неща, които трябва да обясните на децата, са: 1. Въпреки че родителите се разделят, децата ще продължават да принадлежат и на двамата и те ще могат да ги виждат редовно. 2. Че никой от родителите не е добрият или лошият. Родителите най-трудно се придържат към това правило. В края на краищата човешко е всеки един от тях да счита другия за виновен и да желае децата да се съгласят с него. Да се убеди, че единият от неговите родители е лош, е истинска трагедия за детето. За детето на разведени родители е също така нужно да вярва и в двамата, както за детето, което расте в щастливо семейство. Но даже и за родителя, който е спечелил детето на своя страна, съществува друга опасност. Когато то стигне по-късен етап на своето развитие, най-често в пубертета, когато чувствата му към близките претърпяват редица промени, може изведнъж да обърне гръб на родителя, на когото дотогава е било предано, и да премине на страната на другия. С други думи, всеки от родителите има по-добра възможност да си запази любовта и уважението на детето, ако то никога не бъде поощрявано да взема страна.

Как може да се обясни на детето раздялата. Това зависи от възрастта на детето и от това, какво то иска да знае. Майката на малкото дете може да каже: "Баща ти и аз прекалено много се караме и се бием, също както ти и Петърчо. Затова ние решихме, че за всички ни ще бъде по-добре, ако не продължаваме да живеем в една и съща къща. Но татко ти пак ще ти бъде татко, а аз - мама". Това обяснение е подходящо за нивото на малкото дете, което знае какво е скарване и сбиване. По-голямото дете ще иска да добие по-ясна представа за причините. Съветвам ви да му дадете отговори, които го задоволяват, но да се пазите от обвинения.

Несъгласията между родителите не са нещо срамно. Родителите, които не се разбират, упорито се стремят да прикрият своите несъгласия от децата и даже си въобразяват, че децата нищо не подозират. Наистина по-добре е разгорещените разправии да не стават в присъствието на децата, но е погрешно да се смята, че децата не чувствуват напрежението в семейството. Когато при спречкване на родителите детето ненадейно влезе в стаята, по-добре е родителите човешки да си признаят, че са се спречкали, отколкото изведнъж да млъкнат и строго да заповядат на детето да излезе от стаята. Атмосферата ще бъде по-спокойна за всички, ако си признаете, че спречкванията са една от неизбежните житейски злини даже и сред възрастните, че хората могат понякога да се карат и все пак да се обичат и уважават, че спречкванията не означават край на всичко.

770. Споразумения в интерес на детето. Условията определят до какво споразумение ще се стигне по въпроса, колко време детето да прекарва с всеки родител. Ако родителите не живеят много далеч един от друг и ако децата прекарват по-голямата част от времето с майката, най-доброто споразумение може да бъде да прекарват почивните дни с бащата, както и тези ваканции, през които той може да бъде с тях. Независимо от това, дали посещенията са веднъж в седмицата или в годината, по-добре е да бъдат редовни и от особено значение е бащата да не ги пропуска или отлага.

Споразумение, според което децата прекарват по 6 месеца при всеки родител, обикновено не се оказва сполучливо. Това нарушава обучението на децата в училище, отделя ги прекалено дълго от другия родител и поражда у тях чувството, че животът им е разделен на две части по съвсем произволен начин.

Погрешно е от страна и на двамата родители да разпитват децата за това, какво се е случило по време на престоя им при другия родител, и да го критикуват. Това само кара децата да се чувствуват неловко независимо от това, с кого от родителите са. В крайна сметка това може да ги накара да намразят прекалено любопитния родител.

Във всеки случай, особено когато родителите не могат да поделят детето или ако на детето му е неприятно да посещава единия от тях, вместо да се борят като кучета за кокал, най-добре е да се консултират с детски психиатър (т. 570). Изхождайки от интересите на детето, той ще им помогне да намерят най-правилното решение.
КОГАТО МАЙКАТА РАБОТИ
771. Да работи или да не работи. Някои майки трябва да работят, за да се издържат. Но обикновено техните деца израстват нормално, защото се вземат мерки за тяхното добро гледане. Все пак някои деца порастват изоставени и непригодни за живота. В крайна сметка биха се спестили много средства, ако правителството изплащаше достатъчно големи добавки на майките с малки деца, за да не са принудени да работят. Това може да се изрази по следния начин: щастливите граждани, които принасят полза на обществото, са най-голямото богатство на една държава, а добрите майчини грижи в ранното детство са най-сигурният залог за отглеждането и възпитанието на такива членове на обществото. Безсмислено е майките да работят и да плащат на други да се грижат по-лошо за децата им. Някои майки, особено тези с професионално образование, чувствуват необходимост да работят, иначе не биха били щастливи. Не бих имал нищо против такова отношение, стига майката да осигури нормални грижи за своето дете, защото една нещастна майка не може да отгледа много щастливи деца.

А какво да кажем за майките, на които не се налага да работят, но които предпочитат да работят, за да допълват семейния бюджет, или пък смятат, че ако работят, ще бъдат по-удовлетворени, следователно ще бъдат и по-добри в отношенията си с домашните. На този въпрос е трудно да се отговори.

Най-главното, което майката трябва да разбере е, че колкото по-малко е детето, толкова по-голяма е неговата потребност от уравновесен и любещ човек, който да се грижи за него. В повечето случаи майката е тази, която най-добре може да обезпечи на детето чувството за безопасност и увереност. Тя не изоставя своите грижи за отглеждането на детето, не се обявява против него, не проявява безразличие и се грижи за него винаги в една и съща позната обстановка. Ако майката ясно разбира от какво жизнено значение са тези грижи за малкото дете, това би я улеснило да реши, че допълнителният доход или удовлетворението, което би получила от работата, в крайна сметка не са толкова важни.

772. Най-необходимото, което децата трябва да получат от своите родители или от техните "заместници". Най-важните грижи за едно дете показват малки различия в отделните възрастови периоди. През първата година бебето се нуждае от много майчини грижи. То трябва да се храни и при това храната му обикновено се различава от храната на възрастните. Прането му е голямо. В градовете трябва да се води на разходка в количка.

' Социалното законодателство в нашата страна понастоящем предвижда:

за първо дете 4 месеца платен и 6 месеца частично платен отпуск (80 лв.) по майчинство; за второ дете - 5 месеца платен и 7 месеца частично платен отпуск; за третото дете - 6 месеца платен и 8 месеца частично платен отпуск, както и материални поощрения - еднократни от 20, 250 и 500 лв. и месечни - от 5, 15 и 35 лв. Майката има право на отпуск за гледане на болно дете до 60 дни годишно. Когато майката работи и кърми детето си има право на намаление на работния ден с 2 часа. На майка, която работи се дава възможност да заема половин длъжност и признаване на трудовия стаж. В перспектива се предвижда разширяване на тези материални поощрения и редица други улеснения във връзка с отглеждането и възпитанието на децата в ранната възраст изобщо и специално за майките, които работят. Бел. ред.

За да израсне психически нормално, трябва някой да го обича и да мисли, че е най-прекрасното бебе на света, да му говори по бебешки, да го прегръща и да му се усмихва, да му прави компания, когато е будно.

Дневните ясли не са подходящи за кърмачето. Децата не могат да получат достатъчно любов и внимание. В много случаи грижите са по-скоро механични, отколкото топли. Освен това има голяма опасност от простудни заболявания и от диарии.

773. Индивидуални грижи са необходими поне до 3-годишна възраст. Майката, която не може да се грижи за своето малко дете през деня, трябва да му осигури индивидуални грижи в своя дом или в дома на жената, която го гледа. Тя може да бъде роднина, съседка или приятелка, която майката познава и на която има доверие. Ако наемете нова домашна помощница или детегледачка, трябва добре да я опознаете, преди да я оставите да се грижи за бебето. Или пък майката може да реши да води детето през деня в дома на детегледачката, т. е. при жена, чиято професия е гледането на деца. Но тя трябва да гледа деца, защото ги обича, а не заради доходите, които ще получи. Майката трябва да избере жена с мек характер и добър нрав, която се грижи за не повече от 2, максимум 3 бебета или малки деца.

Между 1 и 3 години детето вече се нуждае от по-малко грижи, но от много по-голямо разбиране от страна на родителите. За него е полезно да има и други деца наоколо. То вече е човек със свои собствени мисли. То се нуждае от повече възможности за изява на своята самостоятелност и трябва тактично да се напътствува. Ако възрастният твърде много го командува, това го прави упорито и раздразнително, а неувереният човек може да се окаже безпомощен да го контролира. Човек, който го задушава със своите излишни грижи и прекомерно внимание, пречи на неговото развитие. Освен това на тази възраст то се привързва и се чувствува в безопасност само с един или двама познати и предани хора и страда, ако този човек изчезне или ако за него се грижат различни хора. Това е най-неподходящият период за сменяне на детегледачката или за постъпване на работа на майката, която дотогава се е грижила за детето. В много ясли няма достатъчно персонал, за да се създаде у всяко дете чувството, че принадлежи някому. Освен това персоналът може и да няма необходимото образование, за да може да разбира малките деца и да поощрява тяхното пълно психическо и физиологично развитие, както и тяхната общителност.

Затова, ако ви се налага да започнете работа, когато детето е на 1 година, най-доброто разрешение са индивидуалните грижи. Същото се отнася и до кърмачето. На тази възраст е от особено значение да си намерите човек, който разбира детето и добре се справя с него и който няма да напусне семейството след няколко месеца.

Въпросът как малкото дете привиква към нов възрастен човек е разгледан в т, 495.

774. Може би след 3-годишна възраст настаняването на детето в детската градина е най-доброто разрешение (т. 533). Ако има добре организирана детска градина, която приема деца от двегодишна възраст и майката може да прибира детето си по-рано следобед, това може да бъде добро разрешение на въпроса за едно по-самостоятелно дете, за което индивидуалните грижи не са били сполучливи или ако детето не е имало възможност да играе с други деца. В случаите, когато детето е стеснително и зависимо или когато работното време на майката е такова, че детето ще трябва да прекарва целия ден в детската градина, може би ще бъде по-добре да се изчака до две и половина - тригодишна възраст (междувременно обаче то трябва да привиква към други деца).

Но ако няма добра детска градина, ако индивидуалните грижи са задоволителни и детето има възможност да играе с други деца, няма причини да не продължи да бъде гледано в къщи до училищна възраст.

Ако живеете в града, при решаване на въпроса, дали да дадете детето в детска градина или да наемете жена за гледане, се съветвайте с лекарката от поликлиниката. За майката, която работи, дори и най-добрата детска градина може да има две неудобства. Нейното работно време може да не й позволява да води детето в детската градина, а, от друга страна, не се разрешава въпросът, кой ще гледа детето, когато е болно.

Независимо от възрастта на детето за него е по-добре, ако майката може да намери такава работа, при която част от деня й да е свободен.

Между 3 и 6 години детето все още се нуждае от топли грижи от страна на възрастните. Ако майката работи през целия ден и то посещава детска градина, детето трябва да чувствува, че принадлежи и на учителката. Ето защо тя не трябва да се грижи за повече от 8-10 деца. Впрочем на тази възраст то по-лесно се приспособява към учителката и се чувствува по-сигурно с нея, отколкото на двегодишна възраст. Но все пак, когато се връща в къщи било на обяд, в 15 часа или 18 часа, то трябва да намира и там скъп за него човек.

' У нас наличността на седмични детски ясли и градини, на платен отпуск за майката при заболяване на детето и на безплатна медицинска помощ отстраняват тези затруднения. Бел. ред.

Вж. бележката към т 771.

775. Извън учебното време ученикът трябва да чувствува, че има дом. След 6-ата и особено след 8-ата година детето търси и се радва на своята независимост и насочва своите идеали и своето другарство към възрастни извън семейния кръг (особено към добрия учител) и към деца. То с часове може да се чувствува добре, без да се обръща за помощ към своите близки възрастни. Но след училище то все пак трябва да чувствува, че има къде да отиде, даже и да забрави да отиде там. Някоя мила съседка може да замества майката, докато тя се прибере от работа. Детските площадки са полезни за всички деца, но особено за тези, чиито майки работят.

776. Изкушението да се глези детето. Поради това, че копнее за компанията на своето дете (а може би и поради чувството за вина, че толкова малко го вижда), работещата майка е склонна да обсипва детето с подаръци и удоволствия, да се подчинява на всичките му желания независимо от своите и изобщо да му прощава и най-лошите постъпки. Когато детето разбере, че майка му удовлетворява всички капризи, то не се задоволява с това, което получава, и става по-ненаситно. Няма нищо лошо майката да проявява приветливост и привързаност към своето дете, но тя трябва да се чувствува в правото си да прекрати играта, когато е уморена, да не пренебрегва своите желания, да харчи пари само за разумни неща, да изисква учтивост и зачитане от страна на детето - с други думи, да се държи уверено също така, както майката, която през целия ден се грижи за детето си. При такова отношение детето не само ще бъде по-добро, но ще се радва още повече на нейното присъствие.

777. Какви качества трябва да притежава детегледачката, която замества майката, която работи. Лесно е да се изброят всички качества, които бихте искали да притежава жената, на която поверявате вашето дете. Но когато трябва да избирате измежду тези жени, които предлагат своите услуги, вие трябва да решите кои качества са по-ценни.

Най-важно от всички е характерът на жената. Към детето тя трябва да бъде нежна, спокойна, отзивчива, разумна и уверена. Тя трябва да го обича и да му се радва, без да го задушава със своето внимание и опека. Трябва да може да го контролира без досадни нравоучения и жестокост. С други думи, тя трябва добре да се разбира с детето. Когато разговаряте с бъдещата домашна помощничка или детегледачка, добре е детето да е с вас. От нейното поведение можете да добиете по-добра представа за нейното отношение към децата, отколкото от думите й. Избягвайте сърдитите, свадливи хора, които вечно не одобряват, без чувство за хумор или пък такива, които само развиват теории.

Струва ми се, че най-честата грешка на родителите е, че търсят преди всичко човек с голям опит. Естествено е да се чувствуват по-спокойно, като оставят детето си На човек, който знае как да постъпи при колики или при заболяване от круп. Но заболяването и злополуките са само една малка част от живота на детето. А ежедневието има значение преди всичко. Опитът е чудесно нещо, когато е в добри ръце. В противен случай опитът не струва почти нищо.

Чисто плътността и прецизността са също така малко по-важни от опита. Не можете да оставите приготвянето на млечната смес за бебето на човек, който отказва да я приготовлява правилно. Но има и много немарливи хора, които са внимателни за важните работи. По-добре е детегледачката да е малко небрежна, отколкото прекалено придирчива. Тази, която не може да поддържа детето чисто, е лоша детегледачка.

Някои родители смятат, че образованието на бавачката влияе на детето, но според мен, особено за по-малкото дете, това е маловажно в сравнение с други нейни качества. Даже и да се научи да употребява някои простонародни думи, по-късно детето ще ги забрави, ако не ги чува от своите родители и близки.

Детегледачка или домашна помощничка, която има културни интереси и иска да има няколко свободни вечери в седмицата, може да се окаже по-уравновесен човек и по-добра детегледачка от жена, която няма други интереси освен детето. Ако една жена е стара мома, това още не доказва, че тя може да бъде чудесна и разумна детегледачка.

Често срещаме следния проблем: роднина или детегледачка да проявява предпочитание към най-малкото дете в семейството, особено ако се е родило след нейното идване. Тя го нарича свое бебе. Няма нищо нередно, ако това е само на шега и ако в действителност тя е привързана и към по-големите деца, които чувствуват това. Лошото е, когато по-големите чувствуват предпочитанието, и това се отразява на тяхната психика. В такъв случай детегледачката трябва да бъде освободена. Оставянето на детето с човек, който не може да му вдъхне сигурност, му нанася непоправима вреда.

Правете много снимки и изпращайте всички, на които може нещо да се различи. Самолюбивата майка не иска да изпраща тези снимки, на които тя или бебето изглеждат грозни, глупави или намръщени. Но бащата, който се опитва да си представи семейството, не иска да вижда само засмени лица, както и на гладния са нужни не само бонбони. По-добре е да изпращате редовно по няколко снимки, отколкото по много снимки едновременно, но нередовно.