Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9

Този похват се ползва в рекламите, където главните персонажи трябва да имат някакви сходства с таргет групите(т.е. зрителите), така че те да се припознаят в тях. Така се постига идентификация, при която има припознаване и в характеристики, които не съответстват на индивида. При припознаването вероятността таргетираните да имитират(понякога несъзнателно) действията и решенията на рекламните персонажи нараства. Например ако подрастващо момиче има дори съвсем слаба проява на акне и гледа реклама, в която нейна връстница с акне изпада в ужас от този факт и панически търси решение(което се предлага под формата на продукта в рекламата), твърде е вероятно чувството на дискомфорт внушено от рекламата да се предаде и на момичето - зрител и тя импулсивно да отскочи до близката аптека или магазин, за да си купи този продукт.

Припознаване може да има и с желана категория хора, с тези категории, към които хората желаят да принадлежат. Да вземем за пример рекламите на Макдоналдс, които целят идентификация с определена категория хора, които са здрави, свежи, слаби, енергични, щастливи, изглеждат добре и... похапват бургери и пържени картофки. Рекламите на Макдоналдс внушават, че ако някой консумира продукцията на тази фирма, ще заприлича на персонажите, показвани в рекламите и. Целта е зрителят да се идентифицира с желаната от него група, като извършва същото, което въпросната група прави в рекламите. В действителност, нещата стоят точно по обратния начин. Доказан факт е, че ако човек непрекъснато похапва бургерите на Макдоналдс и пържените им картофки, които да преглъща с голяма Кока-Кола, със сигурност няма да е здрав, свеж, слаб, енергичен и щастлив. Ако не вярвате, гледайте филма Super Size Me, където се показва разликата между реклама и реалност, когато става въпрос за Макдоналдс. Но пък ако някой надебелее от консумацията на тези бургери, ще може да се припознае в проблемните персонажи от рекламите на хапчета за отслабване... Както се казва, създай проблем и предложи решение...

По подобен начин стоят нещата и в политиката, където се цели хората да се припознаят в речите на политиците, да се почувстват обект на тяхното внимание. По време на кандидатпрезидентската си кампания през 2016 година Доналд Тръмп, адресира една бедстваща категория американци, забравени от системата, на които той обеща да помогне. Те го избраха и той не само че не им помогна, но се опита да ги лиши от определени социални привилегии(достъпни здравни застраховки), които предишният президент Обама направи възможни.

В интернет троловете и понякога журналистите използват припознаването с цел да внушат на някого негативни черти, сравнявайки го с притежаващ такива черти обект. Това може да става посредством текст, но също така и чрез изображения.
Примерно, ако даден човек има дълъг нос, и целта е да се внуши, че човекът изглежда глупаво, без това реално да е така, може да му бъде презентирана снимка на друг човек с дълъг нос, който изглежда глупаво. Така въпросният човек би могъл подсъзнателно да се идентифицира с презентирания му образ, на базата на общата черта, а именно дългия нос, присъщ и на двамата. След като веднъж подобна асоциация е постигната, на тази база човекът може да започне да мисли(и да усеща) и за себе си, че изглежда глупаво, както изглежда образът, с който той вече се асоциира.

Колкото повече сходства се използват за припознаването, толкова по силен ще е ефектът на внушението. Разбира се, при подобни внушения не се внушава нещо, което е в пълно противоречие с реалността, най голям успех има там, където има лека проява на въпросните качества или дори само съмнение(комплекс) за тяхното притежание.

Насаждането на идентичност също е форма на подобно внушение.
„Ти си християнин, а това, което вършиш, не е християнско...“

На който желае да се запознае с механизмите на мислене на човешкия мозък горещо препоръчвам книгата „Мисленето“[ CITATION Dan111 \l 1033 ] на Даниъл Канеман, където в подробности са описани експерименти, показващи слабостите в мисловния процес и въздействията върху него, оказвани от околната среда и събития. На база на тези слабости и особености във функционирането на човешкия мозък се основават много манипулативни похвати и стратегии.