Състав, технология на производство, свойства, класификация и асортимент, окачествяване, съхранение, опаковка, маркировка и транспорт на алкохолните напитки

І.Високоалкохолни напитки - към тях спадат всички продукти с алкохолно съдържание от 25 до 55%, които се получат чрез ферментация и дестилация на суровини съдържащи захари – плодови каши, джибри, или чрез смесване на спирт и вода с добавка на есенция, захар, бои и др.Те биват :

а) ракията – произвежда се чрез еднократна или двукратна дестилация на ферментирали плодови каши, гроздови джибри и др. Алкохолното съдържание е от 36 до 55%об.Тя бива гроздова, плодова, оризова и анасонлийка.

б) водка – получава се от смесване на пречистен двойноректифициран спирт с омекотена вода и прибавка на различни подобрители.Най-доброкачествената водка се произвежда от спирт, получен от картофеното нишесте. Алкохолното съдърание е от 38 до 45%об.По – известни са „Смирноф”, „Столична”, „Московска” и др.

в) коняк – бива натурален, полунатурален и изкуствен .

- естественият коняк -се получава от винен дестилат с алкохолно съдържание 62-65%об.от висококачествени бели вина.Дестилата отлежава в продължение на2-3 до 15 години в дъбови бъчви.

- полунатуралният коняк –получава се от винен дестилат и спирт.

- изкуственият коняк – получава се от спирт и вода с добавка на конячна есенция, захар и карамел.

г) уиски – произвежда се от дестилат, получен от озахарени и след това ферментирали каши от зърнени храни – ечемик, ръж, царевица и др. Дестилатът отлежава от 3 – 15 години в дъбови бъчви. Алкохолното съдържание е 40-42%об.Най-известни марки са „Джони Уокър”,”Блек хорс” и др.

2.Подсладени високоалкохолни напитки – ликьори, подсладени ракий,аперативи и др.

а)ликьори – получават се чрез смесване на ректифициран спирт със захарен сироп и настойки от пресни плодове или билки.Естествените ликьори съдържат 40% захар, а крем-ликьорите – 48% захар.

б)емулсионни напитки – аерошоколад, шоколадов коняк, кафе-коктейл и др., представляват подсладени мътни напитки. Произвеждат се от захарен сироп, яйчен жълтък и ароматизиращи вещества.Съдържат 16-18%об.алкохол и захар – 35-40%

3. Показатели за качество.

а) органолептични показатели – бистрота, вкус, цвят и аромат.Извършва се по специално разработена 10-бална система.

б)физикохимични показатели - съдържание на етилов алкохол,киселинност,съдържание на захари, на естери, на алдехиди и др.

в) съхраняване – при температура от 5 до 20⁰С, в чисти, сухи и проветриви помещения.

ІІ. Вино – продукт, получен чрез частична или пълна ферментация на гроздова мъст, от грозде „Димят”,

„Мискет”, „Тамянка” и др.

1.Класификация и асортимент на вината.

а) според цвета – бели, розови и червени.

б) в зависимост от това , дали са от един сорт грозде или от няколко сорта – сортови и купажни.

в) в зависимост от притежаваните потребителски свойства и предназначение:

- трапезни вина – най-масово произвежданите вина с алкохолно съдържание 9 и 12%об.Към тях спадат „Бяло вино”, „Червено вино”,”Кабарне”,”Димят” и др.

- десертни вина – биват обикновени и висококачествени.Съдържанието на захар-до 22%, и на алкохол – до 20%об. Разновидност са вермутите, които се получават от бяло или червено вино, към които се прибавят вермутова настойка, етилов алкохол, захар и карамел.

- естествено пенливи вина- те са наситени с въглероден диоксид по време на вторичната ферментация. Известни са „Искра”-бяла и червена,”Магура” и др.

2. Показатели за качество – бистрота, цвят, вкус, аромат и букет, пенливост, алкохолно съдържание, съдържание на захар, съдържание на серен диоксит и др.
Състав и технология на получаване, класификация и асортимент, окачествяване, опаковка, маркировка, транспорт и съхранение на дървесина и изделия от дърво. Мебели.
1.Същност–мебелите са изделия за обзавеждане на жилищни и обществени сгради.

2. Изисквания :

а) утилитарни – свързани с функционалното предназначение на мебелите.

б)естетични – отнася се до вида на мебелите и до тяхното оцветяване, форма и др.

в) ергономични – определят удобството при ползване на мебелите;

г) надеждност – свързана с тяхната трайност, възможност за ремонт, сигуност при експлоатация

3.Материали за производство на мебели.

а) дървесина – заема най-голям дял в производството на мебели – във вид на фурнир, дъски, шперплат, дървесни плскости и др.

б) текстилни материали – употребяват се предимно при произодството на тапицирана мебел.

в) кожи – използватсе при производство на мека тапицирана мебел.

г) пластмасови материали

д) материали от метал

е) пълнеж

4. Класификация

а) по място на използване – битови(легла, кушетки, дивани и др.), и обществени (за хотели и обществени сгради (бюра, стелажи, мебели за болници и училища)

б) по функционално предназначение – мебели за отдих, работа, хранене и др.

в) в зависимост от вида на материалите – от дървесина, от пластмаса, от метал и др.

г) по консруктивни признаци – разглобяеми, неразглобяеми, сгъваеми, вградени и др.

д) по характер на производството – вита мебел, тапицирана, плетена и др.

5. Асортимент

а) мебели за сядане, отдих и спане – столове, легла, дивани, кресла и др.

б) мебели за работа, приготвяне на храна и хранене – бюра и маси.

в) мебели за предпазване от външни въздействия и за съхраняване на дрехи, съдове и др. – гардероби, бюфети, шкафове и др.

г) мебели за обзавеждане на магазини

д) мебели за обзавеждане на офиси

е)мебелен кът

6. Окачествяване, маркировка, съхраняване транспортиране на мебели

а) окачествяване – качеството на мебелите се определя от качеството на използваните материали, от механичната обработка на детайлите, от притежаваните естетически показатели, надеждност и др.

-органолептична оценка –обръща се внимание на следните недостатъци – изкривяване на детайли или плоскости,разлепване, избиване на лепило, напукване на лицевия фурнир, неравна повърхност, фуги по фурнира и др.

- физико-механични показатели – определят се лабораторно –якост на конструкцията , водоустойчивост на използваните покрития и др.

Всички показатели са нормирани в съответните нормативни документи.

б) маркировка – върху всяка опаковка се поставя етикет или печат със следните данни:наименование на предприятието, номер на изделието, маса, вид на сответната мебел,брой на касите в една комплектуваща единица и др.

в) Съхраняване . Мебелите се съхраняват в закрити и сухи помещения. Подреждането им да бъде на разтояние не по-малко от 1 м. от нагревателните уреди и да осигурява свободен достъп до тях.Не се допуска деформиране на опаковката при подреждането им.

г) транспортиране. Извършва се с всякакъв вид закрити превозни средства, като се вземат мерки за тяхното уплътняване и укрепване

- Терминът "каучук" произлиза от две думи на езика на индианците, населяващи бреговете на Амазонка: "кау" - дърво, "учу" - плаче, тече. Каучук е сок на хевея, първото и най-важно каучуково растение.

- В днешно време понятието „каучук” включва в съдържанието си,от една страна, естествения продукт,добит от каучукови растения,и от друга,изкуствено синтезиран продукт от групата на ненаситените мастни върлеводороди.
2. Естествен или природен каучук

а) Определения

- Каучукът представлява високомолекулен полимер на въглеводорода изопрен.

Получава се от млечния сок на каучуковите растения(главно бразилска хевея), който се коагулира с помощта на разредени органични киселини и се формува на листове. Най-характерното свойство на каучука е неговата еластичност, разтворим е в мастни и ароматни въглеводороди, терпентин, хлорирани въглеводороди и др., а е неразтворим във вода, спирт, ацетон и др. От действието на атмосферния кислород се окислява, макар и бавно. При благоприятни условия на съхранение може да се запази много години без значителна промяна. Днес естествения каучук се заменя успешно с различните видове синтетичен каучук.

- Естественият каучук се съдържа в сока на около 500 тропически растения. Добиването на естествен каучук се извършва,като се правят нарези по кората на каучуковите дървета.От тези нарези изтича млечен сок,който се събира и преработва.Годишно от едно дърво,средно се получава 20 кг. каучук.Млечният сок най-напред се пресича чрез прибавяне на оцетна или мравчена киселина или опушване,при което се получава еластична маса,наречена суров каучук .

в) Вулканизация

- Към средата на XIX век е била открита вулканизацията на каучука,която се състои в обработката му на горещо със сяра.примеси с около 5% сяра след съответната обработка,суровият каучук се превръща в еластичен,или в гума.Ако при вулканизацията на каучук се придави около 30% сяра,се получава твърда роговидна маса,наречена ебонит или твърда гума..Ебонитът се употребява като електроизолатор.Вулканизираният каучук е еластична материя,която не пропуща вода и газове и е устойчив на разтягане триене,притежава изолационни свойства и не се влияе от температурата.

При взаимодействие на каучуков разтвор с бромна вода се извършва взаимодействие ,в резултат на което бромната вода се обезцветява.Този факт говори за присъствието на сложни връзки в молекулата на каучука ,от което следва,че той е ненаситен въглеводород.

Установено е,че при дестилация на каучука сложната му молекула се разпада на голям брой молекули на ненаситения въглеводород изопрен-C₅H₈ . Изопрена съдържа в молекулата си две двойни връзки.

CH2=C-CH=CH2

CH₃

- Синтетичният каучук представлява синтетични високомолекулни съединения, които се обработват със сяра и др., и служат за изработване на гумени изделия.

- За пръв път е получен каучук от местните растения кок-сагиз и тау-сагиз в Русия,а в 1932 год. Е бил пуснат в експлотация и първия завод за синтетичен каучук,който е работил по метода на Лебедов.Този метод се състй в следното.

При пропущане на пари от обикновен спирт(етилов алкохол) при температура около 450 градуса над катализатор се получава въглерод бутадиен,или дивинил (CH₂=CH-)

2C₂H₅OH (обик.спирт) CH₂=CH-CH=CH₂+2H₂O+H₂

CH= CH +CH= CH CH₂=CH-C = CH(винилацетилен)

- Като непределен въглеводород винилацетилена влиза в присъединителна реакция с хлороводорода и образува съединението хлоропрен.

Винилацетилен + H-CL CH₂=C-CH=CH₂ (хлоропрен)

CL

- Синтетичен каучук се добива и от газове,който се получават при преработка на нефт.В тези газове се съдържа наситеният въглеводород бутан-C₄H₁₀ .Бутанът се отделя от газовата смес и чрез химическа преработка - дехидриране,се получава ненаситен въглеводород бутадиен (дивинил).

-2H₂

Бутадиена както и при другите два метода се полимеризира и се превръща в каучук.

в) Приложение

- Синтетичния каучук има широко приложение – използва се за автомобилни гуми, транспортни ленти, в обувната промишленост, а също така за направа на апаратурни части и другаде.

2. Свойства.

а) физико-механични свойства – те дават възможност за изработване както на твърди материали с високи якостни показатели, така и на меки, гъвкави и еластични материали.

б) плътност-пластмасите са 2 пъти по-леки от алуминия и 8 пъти от важните в техническо отношение метали.

в) технологични свойства – пластмасите могат да бъдат преработени в изделия с проста и сложна форма, с различен профил.

г) висока устойчивост на вода и химични реагенти – към киселини, основи,соли, масла, бензин и др., поради което намират приложение в машиностроенето и в химическата промишленост.

д) топлопроводимост – по-ниска от металите.

е) термична устойчивост – сравнително ниска.

ж) диелектрични свойства – много добри, поради което те намират приложение като елекроизолационен материал.

3. Класификация

а) в зависимост от физико-механичните свойства биват твърди, полутвърди и меки.

б) в зависимост от термоустойчивостта пластмасите биват термопластични и термореактивни

в) в зависимост от свързващото вещество биват : изкуствени пластмаси и синтетични пластмаси.

а) според предназначението биват:

- за употреба в бита

- технически пластмасови изделия

- други

б) в зависимост от материала:

в) от начина на производство:пресувани, лети, щамповани, и др.

г) от допълнителната обработка:

-гравирани, декорирани, полирани и др.

а) домакински стоки – към тях спадат:

- изделия за приготвяне на храна – сокоизстисквачка, шприцове, дъска за рязане и др.

- изделия за сервиране на храни – чинии, чаши, салтиери - изделия за съхраняване на продукти – кутии, чанти, термоси, др.

- изделия за поддържане на хигиена в жилището – кофи за смет, четки за почистване, пулверизатори и др.

б) галантерийни стоки – към тях спадат: тоалетни принадлежности, предмети за украшения, предмети за пушене, принадлежности за ръкоделие и др.

в) културно-битови стоки – вкл. игри, настолни украшения, фотопринадлежности и др.

г) технически пластмасови изделия – вкл. фасунги, щепсели,разклонителни кутии, електрически ключове и др.

5.Окачестяване, опаковане и маркиране на изделията от пластмаса.

а) Окачествяване :

- органолептично окачествяване – външен вид на изделията, размерите, дефектите по тях. Имат се предвид и недостатъците като:съединителен шев, разнотоние, деформиране, пукнатини, механични повреди и др.

- лабораторно окачествяване – устойчивост на киселини, на гореща вода, на сапунено-содов разтвор, водопоглащаемост,съпротивление на изтриване, твърдост и др.

б).Опаковка – пластмасовите изделия се опаковат в хартия поеденично, в общ пакет.При транспортиране на по-големи разстояние се използват дървени каси или контейнери.

в) Маркировка – на всяко изделие се поставя етикет с името на предприятието,вида на изделието и на пластмасата от която е произведено, дата на производство и др.

г) Съхраняване. Пластмасовите изделия се съхраняват в сухи и проветриви помещения при температура 15^оСи относителна влажност на въздуха-60%.При по-висока температура изделията стават крехки и трошливи.Слънчевата светлина ускорява процеса на стареене.

д) Транспортиране – извършва се в чисти и закрити транспортни средства.

а) Функционалните изисквания са свързани с конкретното предназначение, функции, условия за експлоатация на стоките и др.

б) Констуктивно-експлоатационни изисквания –отнасят се до формата и конструкцията на стоките, осигуряваща тяхната работоспособност, надеждност, устойчивост.

в) естетическите изисквания се отнасят до външния вид на стоките, до тяхната форма, цветова гама и др.

г) Икономически изисквания - имат значение за реализирането на икономия на време, труд, енергия, матери

али и др.

Окачествяват се се по химичен състав на метала или неговата сплав, степен на гъвкавост, електрическо съпротивление и състояние на изолацията.

а) Електрически лампи с нажежаема спирала.

б) Лампи луминисцентни – най-разпространени са тръбните.Те са запълнени с аргон и живачни пари, а вътрешната повърхност на тръбите е покрита с луминофор.Светлинният поток се получава от светлината на луминофора,активиран от ултравиолетовите излъчвания.

в) Лампи живачни с високо налягане – те работят при високо налягане нна живачните пари. Предназначени са за общо осветление на закрити помещения.

г) Лампи електрически с тлеещ разряд – използват се за декоративни цели и при необходимост от слабо осветление.

д) Лампи натриеви с високо напрежение – използват се за осветление на стадиони, улици, и работни помещения.

А) Електрически уреди за приготвяне на храна – към тях се отнасят:

а)Електрически печки за готвене

б) Електически котлони

в) Електрически уреди за нагряване на вода

г) Микровълнови печки – самостоятелни камери, нагрявани чрез инфрачервени излъчвания.

д) Електрически съдове – чайници, кани, чаши, кафеничета и др.

Б) Електически уреди за нагряване на вода – бойлери, нагреватели за течаща вода.

В) Електрически уреди за гладене – електрически ютии

Г)Електрически уреди за отопление – те биват излъчвателни, конвекционни и комбинирани, нагревателни възглавнички, одеала, грейки и др.

Д) Нагревателни елекро-инструменти – вкл: елекрически поялници, вулканизатори и др

8. Битови електродвигателни уреди:

а) Хладилници – използват се за сэхраняване на бързоразвалящи се хранителни продукти.Принципът на действие се основава на отвеждането на топлината от хладилната камера в околната среда посредством хладилен агент. В зависимост от принципа на топлоотдаване хладилниците биват компресорни, (с хладилен агент инертният газ фреон 12 или 22, а сега при съвременните екологично чисти хладилници – хидрофлуорвъглерод), абсорбционно-дифузионни (с хладилен агент – амоняк) и термоелектрически (използва се ефектът на Пелте - преминаване

на постоянен ток през термоелемент от два последователно свързани материала с различна термоелектродвижеща сила.) Те са перспективни, защото са прости по конструкция, надеждни и дълговечни, бе хладилен агент, шум и вибрации.

б) Уреди за почистване – към тях се отнасят: прахосмукачки, паркеточистачки, електрически четки за дрехи и за обувки, електрически перални машини и др.

в) Кухненски електроуреди и машини – тук спадат :

- машини за миене на съдове

- електически уреди за обработка на хранителни продукти – към тях спадат – сокоизстисквачки, елекрически миксери, мелнички за кафе, мелнички за месо др.

г) Електрически уреди за лична хигиена – към тях спадат:

- електрически самобръсначки, електрически машинки за стрижене - уреди за електрически масаж, електрически зъбни четки и др.

а) типови изпитвания – извършват се при усвояване на нов тип уреди и в случаите,когато са направени изменения в конструкцията, в технологията или в използваните материали.

б) контролни изпитвания – те са задължителни за всички видове уреди и машини. Извършват се по показатели, определени в съответните БДС или в други нормативни документи.Те са тясно свързани с вида и с предназначението на електроуредите, с условията на тяхната експлоатация, с номиналната мощност и др.

10. Маркировка, опаковка, съхраняване и транспорт.

а) Маркировка – на всяко изделие се означават следните данни – предприятието-производител, вид на изделието, заводски номер,година на производство, БДС, номинално напрежение и мощност и др.

б) Опаковка – елекротехническите стоки с изключение на проводниците се поставят в индивидуални опаковки – кутии, кашони и др.Върху транспортните опаковки се поставят предупредителни знаци „Внимание”, „Чупливо”,”Пази от удар” и др.

в) Съхраняване – всички електростоки се съхраняват в опаковано състояние в сухи и проветриви помещения, при температура не по-ниска от 5⁰С, и относителна влажност не по- висока от80%.Не се допуска съхраняване в близост до киселини, основи, органични разтворители и др.

г) Транспортиране – извършва се със закрити превозни средства при спазване на условията за укрепване и за съхранявяне.

Състав и технология на получаване, класификация и асортимент, окачествяване, опаковка, маркировка, транспорт и съхранение на изделия от стъкло и керамика
І. Стъкло и изделия от стъкло

1.Същност – стъклото е прозрачна или непрозрачна преохладена силикатна стопилка с аморфна структура. Състои се от алкални и алкалоземни силикати. Основните материали са кварцов пясък, калцинирана сода, калциев карбонат и стъклени отпадъци.

2.Получаване, състав и свойства на стъклото.

а) Получаване:

- предварителна подготовка и топене на суровините – зависи от техния вид, състав и предназначиние.Така подготвените материали, дозирани в определеното съотношение в зависимост от изделието,натрушени, смлени изсушени, и обогатени се наричат стъкларска шихта. Тя се подлага на топене в стъкларски пещи.

- преработване на стъкломасата в готови изделия – става в зависимост от техния вид, форма и предназначение. Най-използвани методи са:издуване,(ръчно или устно), пресуване (чинии, чаши, блюда стъкла с техническо предназначение и др.); пресоиздуване(комбинация между предишните методи), изтегляне(листово стъкло), валцуване, леене и др.Много от изделията след преработката притежават остатъчно или вътрешно напрежение,което е причина те да се разрушават. За отстраняване на това изделията се темперират(загряване на изделията до 520-580⁰С и след това охлаждане).

-допълнителна обработка на стъклените изделия – чрез шлифоване, полиране, матиране, гравиране, декориранеи др.

б) Свойства на стъклото – зависят от неговия химичен състав.

-химична устойчивост

-твърдост на стъклото

-термични свойства – топлопроводимост, термично разширение и термична устойчивост.

- якостни характеристики –якост на натиск, на опън, на огъване и др.

- оптични свойства – прозрачност, пречупване , разсейване, отражение на светлината .