Характеристика на мускулните съкращения основни свойства
IV. 2. РАБОТОСПОСОБНОСТ И УМОРА
Изтегляне 82.5 Kb.
|
Свързани:
Cours Projekt 20
| IV. 2. РАБОТОСПОСОБНОСТ И УМОРА
При продължителна работа на мускулите настъпва временно понижаване на работоспособността им, т.е. настъпва умора. А. Н. Крестовников (1954), определя умората по следния начин: “Под умора се разбира такова състояние на организма, което възниква след повече или по-малко продължителна работа и се проявява в понижена работоспособност”. Тя предпазва организма от вредни за здравето въздействия. Има временен характер и е необходим момент за предизвикване на положителни изменения в организма, свързани с повишаване на работоспособността. Главното биологично значение на умората се състои в това, че тя предизвиква автоматически процес на задържане в нервните центрове, като предпазва както тях, така и целия организъм от настъпването на необратими явления. При различните видове натоварвания в зависимост от обема и интензивността им се наблюдават две фази при настъпването на умората - фаза на преодолима умора и фаза на непреодолима умора. Първата фаза се характеризира с известна дискоординация на функциите на организма като цяло, с възможност по пътя на волевото усилие работата да продължи с едно сравнително високо темпо. При втората - задръжните процеси в нервните центрове са толкова силни, че организмът не може при каквито и да е волеви усилия да продължи изпълнението на двигателната задача. Ако времето за възстановяване между повтарящи се системно физически натоварвания е недостатъчно, следващите физически натоварвания могат да доведат организма до състояние на преумора. Тя се изразява в нарушаване на функционалното състояние на нервната система и сърдечно-съдовата система, ниска работоспособност, спадане на темпото, безсъние, нарушена координация и други. Състоянието на преумора се среща рядко в учебния процес по физическо възпитание. Когато се говори за търсене на начини за борба с умората, трябва да се има предвид не премахването и изобщо, а нейното отдалечаване и увеличаването на работоспособността. Съществено значение в тази насока има правилното редуване на фазите на натоварване и почивка, ритмичното регулиране на дишане с дълбоко издишване, здравословното състояние, типът нервна дейност и емоционалното състояние на обучаваните. Определено стимулиращо влияние оказва активната почивка, която довежда до значително повишаване на работоспособността след настъпила умора, в определени мускулни групи, при активно ангажиране на други мускулни групи в двигателната дейност. След прекратяване на натоварването организмът започва постепенно да нормализира изменените си функции, като ги възвръща към тяхното изходно ниво преди натоварването. Периодът, необходим да се нормализира напълно състоянието на организма до изходното положение на покой, се означава като възстановителен. При него постепенно енергетичните вещества започват да се възстановяват и след време те достигат до изходното си ниво. През този период се отстраняват натрупаните през време на работата недоокислени продукти, както и натрупания въглероден двуокис. Тези процеси изискват усилено кръвоснабдяване на възстановяващите се органи с увеличена доставка на кислород и градивни вещества. Това именно е причина за пълното нормализиране на състоянието на организма. Характерно за възстановяването е, че то протича по правило в две фази. Отначало се развива фаза на бързо възстановяване, при която изменените сърдечно-съдови и дихателни функции започват много бързо да се възвръщат към изходното си ниво и се възстановяват до 60-70%. Веднага след нея настъпва рязко забавяне на възстановителните реакции. Това е втората фаза на забавено възстановяване. Възстановяването на функциите на различните системи не протича успоредно. Едни от тях се нормализират за сравнително кратко време, а други в зависимост от проведената работа може да продължи и денонощия. Обикновено най-бързо се възстановява кръвното налягане, ударният обем на сърцето, дълбочината на дишането. Най-бавно се възстановява пулсовата честота и набавката на кислород. Трябва да се има предвид, че върху скоростта на възстановяването влияние оказват освен почивките между работните периоди и възрастта на обучаваните. В детска и начална училищна възраст възстановителните процеси след високо интензивни натоварвания протичат по-бързо, отколкото при възрастни. При упражнения, изискващи голямо напрежение и преодоляване на нарастващи натоварвания, възстановяването е по-бавно. Постепенно енергетичните вещества след време не само че достигат до изходното си ниво, но става и тяхното свръхвъзстановяване. Изчезват и явленията на умора. В резултат настъпва период, в който функционалните възможности на организма стават по-големи от изходните, дори ги надхвърлят. Той се означава като период на повишена работоспособност. Това свръхвъзстановяване е известно като екзалтационна фаза. След време, ако не се приложи ново натоварване, постепенно организмът се възвръща напълно към изходното си състояние. Посочените изменения на функционалните възможности на организма представляват всеобщ биологичен закон и настъпват в резултат на приложено еднократно натоварване. Й. Русчуклиев (1973), определя четири фази при протичането им: Изтегляне 82.5 Kb. Сподели с приятели:
|