Същност и нужда от хармонизация на различията в счетоводството

• 
  през май 2000г. Международната комисия към фондовите борси IOSCO одобри основните МСС и препоръча тяхното използване от компаниите, листвани на фондовия пазар
  
• 
  през юни 2000г. ЕС предложи на всички регистрирани на борсата компании от страните – членки на ЕС от 2005г. да прилагат МСС в консолидираните си отчети.
  

• 
  различното икономическо, политическо, историческо, културно и социално развитие на отделните страни;
  
• 
  големите различия между националните счетоводни практики;
  
• 
  липсата на международен консенсус относно основни счетоводни принципи и третирания;
  
• 
  липсата на правен механизъм за внедряване на единна система от стандарти.
  

• 
  бурното развитие и окрупняване на капиталовите пазари, които се нуждаят от сравнима счетоводна информация;
  
• 
  необходимост да се защитят инвеститорите;
  
• 
  МНК и нуждата им да изготвят КГФО с по-малко разходи и време;
  
• 
  големите одиторски фирми, обслужващи МНК;
  
• 
  засиления процес на бизнес комбиниране;
  
• 
  опасността от финансови сривове и скандали, породени от различията в националните счетоводни системи.
  

1. 
   Международни – КМСС (IASB); Международна федерация на счетоводителите (IFAC); Международна организация на комисиите към фондовите борси (IOSCO); работната група от експерти към ООН; организацията за икономическо развитие и сътрудничество
   
2. 
   Регионални – ЕС
   
3. 
   Други институции – Комисия по ценни книжа в САЩ (SEC); Съветът за финансово счетоводни стандарти в САЩ (FASB); Съветът за счетоводни стандарти в Англия (ASB)
   

Идеята и заслугата за създаването на МСС е на лорд Хенри Бенсън и той е първият председател на КМСС. През 1966 лорд Хенри Бенсън създава първата изследователска група за проучване на различията между счетоводните системи на различните страни. Нейните констатации са катализатор за създаването на МСС

КМСС е създаден през 1973г. в Лондон от 16 счетоводни тела от 9 страни. Това е независима организация, в която понастоящем членуват 153 счетоводни организации от 112 страни. Основна цел е формулирането и публикуването на счетоводни стандарти, които да се прилагат при изготвянето на финансовите отчети. Днес наличните 41 МСС се допълват и ревизират, а към тях неразделна част са SIC – коментари и пояснения, създадени след 1996г. Към МСС са издадени след 2002г. 8 МСФО. Като наблюдатели в работата на КМСС участват FASB от САЩ от 1988г.; ЕС от 1990г.; IOSCO от 1996г. и Китай от 1997г.

Развитието на КМСС преминава през три етапа:

1/ през първите 10 години счетоводните стандарти са по-описателни и са с повече алтернативи;

2/ през вторите 10 години започват да се елиминират алтернативите и се създават Общите положения към МСС през 1989г., формиращи концептуалната рамка;

3/ през третите 10 години се извършва ревизиране и разработване на основните МСС и тяхното хармонизиране.

От 01.01.2001г. КМСС има нова структура:

• 
  Представителен комитет – от 5 до 8 човека;
  
• 
  Борд на доверениците – 19 човека от различни страни;
  
• 
  Борд по изготвяне на счетоводните стандарти – 12 човека;
  
• 
  Консултативен комитет;
  
• 
  Комитет по тълкуване на МСС, по поясненията SIC, създаден през 1997г.
  

• 
  отчитане на застрахователни договори
  
• 
  бизнес комбинации – ревизиране на МСС 22
  
• 
  отчитане на дейността – промени в активите и пасивите
  
• 
  плащания, базирани на притежавани акции
  
• 
  ръководство относно прилагане на МСС за първи път
  
• 
  оповестяване и представяне на дейностите на финансовите институции
  
• 
  предговор към МСС – ревизия на настоящия
  
• 
  подобрения в съществуващите МСС
  
• 
  подобрения в елементите и компонентите на ГФО
  

Създадена е през 1977г. като световна организация на счетоводната професия. В нея членуват 153 професионални организации от 112 страни, т.е. около 2 млн. счетоводители. Задължително е да си неин член, за членство на КМСС.

Обединява всички фондови борси. Ключов неин член е Комисията по ценни книжа в САЩ (SEC). Тя е повлияла на КМСС във формирането на неговата структура и създаването на поясненията към МСС.

За хармонизация на счетоводството ЕС издава Директиви:

• 
  ІV-та Директива от 1978г- за годишните отчети на някои видове предприятия;
  
• 
  VІІ- ма Директива от 1983г. за изготвянето на консолидирани финансови отчети;
  
• 
  VІІІ- ма Директива относно лицата, имащи право да проверяват и заверяват ГФО;
  
• 
  Директива от 1982г. за изготвяне на междинни отчети;
  
• 
  Директива от 1986г. за ГФО на банки и финансови институции
  

5. 
   Четвърта директива на ЕС относно
   

Според ІV-та Директива ГФО съдържа СБ, ОПР и приложение. Липсват другите два компонента - ОСК и ОПП, защото Директивата е създадена през 70-те години. При тяхното създаване водещ е принципа на постоянство и некомпенсиране на активи и пасиви, на приходи и разходи.

Основно изискване е ГФО да дава вярна и точна информация и представа за дейността, имущественото и финансовото състояние на предприятието. Директивата допуска и възможността за неспазване на някои нейни разпоредби, но само ако това ще доведе до по-точно и вярно представяне. Това е т.нар. принцип на доминиране на вярното и честно представяне (true and fair override), който е характерен и за МСС1.

Директивата предвижда две схеми на СБ:

1/ Европейска схема – тя изхожда от правното разбиране за СК като величина, регистрирана в съда и капиталовото равенство А = П + СК

2/ Англо-саксонска схема – според нея СК е остатъчна резултативна величина и капиталовото равенство има следния вид: А – П = СК

И в двете схеми на СБ активите се подреждат по нарастваща степен по тяхната ликвидност, а пасивите – според изискуемостта им. Отделно се представят вземанията, задълженията и дяловете в свързани предприятия. Не се говори за задбалансови пера в директивата, но е посочено, че предприятието трябва да представи на края на баланса или в приложението всички поети гаранции.

В пасива на СБ фигурира перото “Фонд за рискове и разходи (резерв), което е аналогично на провизиите по смисъла на МСС 37. За малки и средни предприятия ІV-та Директива допуска съкратен вариант на СБ.

Директивата регламентира и две форми на ОПР:

1/ Брутен ОПР – разходите са представени по икономически елементи

2/ Нетен ОПР – разходите са представени по тяхното функционално разпределение

И двете схеми на ОПР са представени в два варианта – едностранно и двустранно.

Преобладаващ вид оценка е историческата цена (цена на придобиване или себестойност). За ДМА се допуска и прилагането на възстановимата стойност, както и дооценка и подоценка. Не се споменава в Директивата справедливата стойност.

Като методи за изписване на материали се посочват: средна цена, първа входяща – първа изходяща, последва входяща – първа изходяща.

6. 
   Представяне на финансовите отчети според МСС 1 и МСС 8
   

МСС1 регламентира изискването, че ГФО е изготвен съгласно МСС, ако е съобразен с всички МСС. Допуска се отклонение само в името на вярното и точното представяне на информацията, но като се дадат обяснения за отклонението.

В МСС1 за първи път се регламентира изготвянето на ОСК. Той включва в себе си двата източника на прираст на капитала – реализираните печалби и нереализираните печалби (преоценки, промяна в счетоводната политика, корекции на фундаментални грешки, преизчисляване отчетите на задгранични дейности).

МСС1 извежда на първо място принципа за вярно и честно представяне. Други основни принципи, които трябва да следва предприятието при съставянето на ГФО са действащо предприятие, некомпенсиране, текущо начисляване, постоянство.

Отчетния период трае 1 година според МСС1, но ако той е по-дълъг или по-къс това трябва да се оповести. Финансовия отчет се публикува в 6 месечен срок след издаването му. На всяка страница на отчета се отбелязват името на предприятието, индивидуален или консолидиран е той, балансовата дата и обхванатия период, отчетната валута, степента на закръгляне на цифрите.
МСС1 регламентира основните минимални изисквания към съдържанието и структурата на финансовия отчет:

1/ СБ: При съставянето му се използва смесен подход, т.е. СБ може да има пера класифицирани на текущи и нетекущи или да няма такова деление, но трябва да се оповести информацията относно обращаемостта на перата. Текущи са А и П, които се очаква да се реализират или погасят в рамките на 12 месеца от балансовата дата. Останалите – нетекущите А и П се оповестяват отделно.

Парите и паричните еквиваленти се класифицират като нетекущи. Трябва да се оповестяват в СБ или в бележките към него стойностите на сделките с предприятието – майка, дъщерните предприятия, асоциираните предприятия и с други свързани лица.

Приходите и разходите следва да се класифицират като:

• 
  приходи и разходи от дейността
  
• 
  финансови приходи и разходи
  
• 
  извънредни приходи и разходи
  

• 
  Нетна печалба или загуба за периода
  
• 
  Всяко перо – приход, разход, печалба или загуба, които са отнесени директно в СК, а не в ОПР
  
• 
  Общия ефект от промяната в счетоводната политика
  
• 
  Корекциите на фундаментални грешки според МСС 8
  
• 
  Ефекта от преизчислението на задграничните дружества и дейности
  
• 
  Капиталовите сделки със собствениците
  

Бележките служат за представяне на детайлна информация, която не е достатъчно значима, за да се включи в един от четирите компонента на отчета. Такава информация може да бъде: оповестяване на квалификации; неколичествена информация; детайли и др.

Бележките представят информацията в систематизиран вид. Според МСС те следват определена последователност:

1. 
   Изявление относно съобразяването с МСС
   
2. 
   Изявление относно оценъчната база и счетоводната политика
   
3. 
   Детайлна информация относно перата.
   

Оповестяването на счетоводната политика включва:

• 
  оповестяване на принципите при признаване на приходите;
  
• 
  принципи на консолидиране;
  
• 
  отчитане на бизнес комбинациите;
  
• 
  отчитане на амортизациите;
  
• 
  капитализиране на разходите за лихви;
  
• 
  отчитане на строителни договори;
  
• 
  отчитане на финансови инструменти, инвестиции, инвестиционни имоти;
  
• 
  отчитане на лизинга;
  
• 
  отчитане на провизии;
  
• 
  отчитане на правителствени дарения и помощи;
  
• 
  отчитане на сделки с чужда валута и хеджиране.
  

Промяната в счетоводната политика може да се осъществи по два начина:

• 
  Основен подход – корекциите, свързани с новата счетоводна политика се отразяват като корекция на началното салдо на неразпределената печалба. Сравнителната информация се преизчислява.
  
• 
  Алтернативен подход – корекциите се отразяват в нетната печалба / загуба за текущия период. Сравнителната информация се представя веднъж както е била преди промяната и втори път – преизчислена.
  

• 
  възникнали поради математическа грешка;
  
• 
  грешно прилагане на счетоводната политика;
  
• 
  неправилно представяне на сделки и събития;
  
• 
  умишлено изопачено представяне и др.
  

• 
  Основен подход – информацията се преизчислява така, все едно грешката не е била допусната. Корекцията се отразява за сметка на печалбата/ загубата през периода, когато е била допусната;
  
• 
  Алтернативен подход – корекцията се включва в нетната печалба/ загуба за текущата година.
  

7. 
   Международни бизнес комбинации – МСС 22
   

В началото на ХХ век се развиват бизнес комбинациите – придобиване и сливане. Основна цел на тези крупни сделки са по-евтино и ефективно производство; по-добър пласмент; привличане на повече клиенти. Основните положителни последствия от бизнес комбинациите са:

- икономия от мащаба – съкращаване на разходите

- взаимно използване на преимуществата

- навлизане на нови пазари

- по-голяма конкурентоспособност

- усъвършенстване на продуктовата линия и по-високо качество

- повече иновации.

МСС разглежда бизнес комбинациите в МСС 22 и Поясненията към него:

Пояснение №9 Бизнес комбинации – класификацията им като придобиване и сливане

Пояснение №22 Бизнес комбинации – последващи корекции в справедливата стойност и в първоначално отчетената репутация

МСС 22 е ревизиран и в сегашния си вид е в сила от 01.07.1999г. Той посочва бизнес комбинациите като събиране на отделни предприятия в една икономическа единица, като едното предприятие се обединява с друго или придобива контрол върху нетните активи и дейности на другото предприятие. Бизнес комбинациите са два вида – придобиване и сливане.

1. 
   Придобиване:
   

Придобиващият придобива контрол. Обикновено контролът е на лице при придобиване на повече от 50% от акциите, дяловете или гласовете на другото предприятие. При придобиването придобитото предприятие може да изгуби юридическата си самостоятелност (ако се закупи 100% от капитала му и то престане да съществува) или да остане да съществува. Във втория случай се проявяват взаимоотношенията: предприятие – майка и дъщерно предприятие.

При тези взаимоотношения (майка – дъщерно предприятие) придобиващият прилага МСС 22 при изготвянето на консолидирания си финансов отчет. В самостоятелния си отчет придобиващото предприятие отчита дела си в дъщерното като инвестиция (съучастие) съгласно МСС27 КФО и отчитане инвестициите в дъщерни предприятия.

Белези на придобиването са още:

• 
  Справедливата стойност на А и П на придобиващото предприятие е по-висока от тази на придобитото предприятие
  
• 
  Придобиващият купува (дава пари) обикновени акции с право на глас от придобитото предприятие
  

1. 
   Определяне на датата на придобиване:
   

2. 
   Определяне стойността на придобивката:
   

• 
  преки разходи – разходи за регистрация и емисия на акции; такси и хонорари на адвокати, счетоводни оценители и др. и
  
• 
  изплатената сума на собствениците на придобитото предприятие.
  

3. 
   Идентифициране на разграничими А и П:
   

1/ Не се признават активите и пасивите, които не подлежат на инвентаризация или не отговарят на критериите за счетоводно отчитане, въпреки, че са отразени в СБ на придобитото предприятие

2/ Признават се активите и пасивите, които придобития не е отразил счетоводно като такива, но придобиващия ги определя като отговарящи на критериите за счетоводно отчитане

3/ Признават се всички останали активи и пасиви, които са обект на инвентаризацията и са счетоводно отразени в придобитото дъщерно предприятие.

Предприятието – майка отчита в СБ признатите активи и пасиви според подхода, който е възприела и без да се съобразява с подхода на отчитане, използван до настоящия момент от придобитото предприятие

Според съставен план, съдържащ разходи по отделни пера и стойностната им оценка към датата на придобиване, предприятието – майка признава по реда на МСС 37 Провизии, условни активи и условни пасиви потенциалните задължения и пасиви. Също така използва възприетите от нея оценки за отчитане и заприхождаване на придобитите активи и пасиви.

4. 
   
   Каталог: files -> files
   files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
   files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
   files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
   files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
   files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
   files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
   files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
   files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт
   
   
   
   Изтегляне 0.66 Mb.
   
   Сподели с приятели: