Определяне на справедливите цени на придобитите А и П

5. 
   Определяне на възникналата положителна или отрицателна репутация:
   

Положителната репутация добавя стойност към даден бизнес, а при отрицателната е обратното. Репутацията е нематериална и неразривно свързана с бизнеса. Според МСС 22 в синхрон с МСС 38 репутацията, която е положителна може да се амортизира за срок по-дълъг от 20 години или изобщо да не се амортизира..

Според МСС 22 отрицателната репутация първоначално се третира като приход за бъдещи периоди. Постепенно тя се отнася в текущите приходи за период, ненадхвърлящ 5 години на систематична база. Измерва се като разлика между справедливите стойности на разграничимите А и П и покупната цена. Основно отрицателната репутация възниква при успешна сделка с отстъпки и очакване на бъдещи разходи и загуби.

Съгласно МСС 22 в сумата на репутацията се включват и разходите за нематериални активи, които са придобити при бизнес комбинацията, но не са отчетени като такива. Разходите за научна и развойна дейност също се включват в репутацията, а не се третират като отделен нематериален актив.

2. 
   Сливане:
   

Сливането може да се осъществи под две правни форми:

• 
  А и П на едното предприятие да се обединят с тези на другото предприятие, като първото се прекрати. Това е вливане по смисъла на българския ТЗ.
  
• 
  А и П на двете предприятия да преминат към едно ново обединено предприятие и първите две да се прекратят. Това е сливане според българския ТЗ.
  

• 
  преизчисления за преминаване към единна счетоводна политика и на двете предприятия
  
• 
  елиминиране влиянието на сделки между обединените предприятия преди сливането
  

През 2001г. FASB реши да отмени метода на сливане и всяка бизнес комбинация да се отчита по метода на придобиване. Според тях двата метода объркват потребителите. Методът на придобиване показва каква сума е инвестирана в бизнес комбинацията.

8. 
   Изготвяне на КФО. VІІ-ма директива на ЕС и МСС 27
   

Целта на Консолидирания финансов отчет е да се представят юридически обособените предприятия като една икономическа единица. За първи път КФО започват да се използват и изготвят през 20-те години на 20 век.

Първи опит да се регламентира КФО в рамките на ЕС е VІІ- ма Директива от 1983г. Тя обхваща:

1. 
   Предприятия, които следва да изготвят КФО. Такива предприятия са: които имат мнозинство (над 50% от контрола) от правата на глас в друго предприятие; които имат доминиращо влияние върху дадено предприятие по силата на договор или устав.
   

2. 
   Консолидационни процедури и техники – изисквания
   
3. 
   Консолидационен управленски отчет. Той трябва да съдържа информация за събития след балансовата дата, но преди публикуването на годишния отчет; бъдещо развитие; научно – изследователска и развойна дейност; брой и номинал на акциите.
   
4. 
   Одиторски контрол върху изготвения КФО
   
5. 
   Публичност на КФО. Изяснява въпроса за публикуването на КФО, консолидирания управленски отчет и одиторския доклад
   

Въпросът за консолидирането се изяснява в МСС 27 и Пояснение №12 Консолидиране на предприятия със специално предназначение, приложено към него.

Според МСС 27 консолидация се извършва при:

• 
  наличие на контрол (над 50%) – пълна консолидация според изискванията на МСС 27
  
• 
  наличие на съвместно-контролирано предприятие, където две предприятия упражняват съвместен контрол в дадено друго предприятие – прилага се пропорционална консолидация или метод на чистата стойност на капитала според изискванията на МСС 31
  
• 
  наличие на асоциирано предприятие и значителен контрол на едното предприятие над другото (20 – 50% ) – прилага се метода на чистата стойност на капитала според изискванията на МСС 28
  
• 
  наличие на инвестиция в друго предприятие (под 20% от гласовете) – отчитането става по цена на придобиване според изискванията на МСС 39.
  

Според МСС 27 КФО изготвят предприятия с притежание на повече или по-малко от 50% от гласовете. Участват всички дъщерни предприятия, дори и тези с незначителен дял и с разнородна дейност (които VІІ-ма Директива освобождава от включване в КФО). Не се включват в КФО само дъщерните предприятия, в които контролът е временен и ще се продадат, както и тези, които функционират в строги ограничения, които не позволяват трансфер към предприятието – майка. Те се отчитат като инвестиция по смисъла на МСС 39.

КФО не изготвят предприятието – майка, когато самото то е дъщерно предприятие на друго предприятие – майка.

КФО се изготвя на базата на унифицирана счетоводна политика между предприятията в групата. Индивидуалните им отчети следва да са изготвени към една и съща балансова дата и при консолидирането да се елиминират всички вътрешно – групови сделки.

• 
  капиталови – участие на предприятието-майка в капитала на дъщерното. Предприятието-майка отчита в индивидуалния си отчет дълготраен актив – съучастие в дъщерното, а то отчита в основния си капитал дела на майката.
  
• 
  Финансови – оказване на финансова помощ между предприятията в групата под формата на финансиране, кредитиране, спонсориране.
  
• 
  Търговски – покупко-продажба на различни активи и наемане на активи между предприятията
  

1. 
   Получаване на отчетите на дъщерните предприятия и контрол относно достоверността на информацията в тях; датите на изготвяне на отчетите; еднаквост на счетоводната политика.
   
2. 
   Преизчисляване отчетите на задгранични дружества и дейности съгласно изискванията на МСС 21.
   
3. 
   Елиминиране на вътрешно–груповите сделки и извършване на консолидацията.
   

9. 
   Преизчисляване отчетите на задграничните дружества и дейности
   

МСС 21 използва две понятия, относно които използва различен подход за преизчисления на задграничните отчети – задгранична дейност и задгранична единица.

1. 
   Задгранична дейност: Тя е общо понятие, което включва всяко едно дъщерно, асоциирано и съвместно контролирано предприятие или клон, дейността на което се извършва в страна, различна от предприятието, изготвящо КФО. Методът на преизчисление зависи от начина, по който предприятията функционират и от типа на финансовите взаимоотношения.
   

При преизчисляването, сделките и крайните салда се включват в отчета на отчитащото се предприятие все едно, че то ги е извършило. Те се преизчисляват по обменния курс в деня на извършването им, а възникналите курсови разлики се отразяват в ОПР.

2. 
   Задгранична единица. Тя не е интегрална част от отчитащото се предприятие, а притежава значителна автономност при осъществяване на дейността си. Задграничната единица се финансира главно от местни заеми и от дейността си. Преките разходи и продажбите са главно в местната валута, която е различна от валутата на отчитащото се предприятие.
   

• 
  А и П на задграничната единица се преизчисляват по обменния курс, който е заключителен
  
• 
  Приходите и разходите се преизчисляват по обменния курс в деня на извършване на сделката. Според МСС 21 може да се използва осреднен валутен курс.
  
• 
  Всички възникнали курсови разлики се отразяват за сметка на СК, а не в ОПР
  

Съгласно МСС 21 когато задграничната единица работи в условията на хиперинфлация, отчетът й първо се изготвя съгласно МСС 29 Отчетност в условията на хиперинфлация, а после се преизчислява във валутата на отчитащото се предприятие.

При продажба на задгранична единица натрупаните валутни разлики, отразени за сметка на СК се признават като приход или разход. .

10. 
    Отчетност в асоциирани предприятия – МСС 28
    

МСС 28 е в сила от 01. 07. 1999г. Към него са публикувани две пояснения: №3 Елиминиране на нереализирани печалби и загуби при сделки с асоциирани предприятия и № 20 Метод на собствения капитал. В МСС 28 се разглеждат инвестициите в асоциирани предприятия, в които инвеститорът има значително влияние и между 20 и 50% от правото на глас.

Има два метода за отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия:

1. 
   Метод на собствения капитал: Инвестициите първоначално се вписват по своята себестойност, а в последствие се преизчисляват (коригират) в зависимост от дела на инвеститора в нетните активи на асоциираното предприятие след датата на придобиването им. Получените дивиденти водят до намаление на балансовата стойност на инвестицията. В ОПР инвеститора отразява дела си в асоциираното предприятие за периода.
   

• 
  отчитане първоначално на инвестицията по цена на придобиване
  
• 
  разграничимите А и П се преизчисляват по справедлива стойност. Установява се репутацията чрез разликата между себестойността на инвестицията и дела в справедливата стойност на нетните активи съгласно МСС 22
  
• 
  след придобиването инвеститорът извършва преизчисления съгласно МСС 28 с цел да се отрази делът му във финансовия резултат на асоциираното предприятие.
  

2. 
   Себестойностен метод: При него инвестицията се отчита по цена на придобиване. Тя не се коригира с промените в дела на инвеститора в капитала на асоциираното предприятие. В ОПР на инвеститора се отчита като приход само полученият дивидент; всяка обезценка в стойността на инвестицията; печалбата при нейната продажба. Всеки друг доход се третира като възвръщане на инвестицията и води до намаление на нейната себестойност. Метода се прилага когато инвестицията се придобива с цел да бъде продадена или когато асоциираното предприятие действа при ограничения, които не позволяват прехвърляне на средства към инвеститора.
   

Ако инвеститорът или някое негово дъщерно предприятие извършват сделки (покупко- продажби) с асоциираното предприятие, нереализираните печалби или загуби от тях трябва да се елиминират в КФО до размера на инвеститора в асоциираното предприятие. Не се елиминира само загубата от тези сделки, при което е налице обезценка на активи, обект на сделката.

Когато делът на инвеститора в загубата на асоциираното предприятие надхвърли балансовата стойност на инвестицията му, той престава да отчита дела си и посочва инвестицията с нулева стойност.

Ако инвестицията в асоциираното дружество намали стойността си, спрямо нея се прилага МСС 36 Обезценка на активи.

Съгласно МСС 28 балансовата стойност на инвестициите в асоциирано предприятие и делът в печалбите / загубите в него следва да се представят на отделен ред в СБ и ОПР на инвеститора. Според МСС 28 инвеститорът оповестява:

• 
  списък на асоциираните предприятия и дела си в тях
  
• 
  използваните методи за отчитане на инвестициите
  
• 
  дела си в условните задължения на асоциираното предприятие.
  

11. 
    Финансово представяне на дялове и
    

Съвместния контрол е договорно взаимоотношение за споделяне на контрола върху дадена съвместна дейност от страна на няколко съдружници. Съвместната дейност може да съществува като отделно предприятие или под формата на съвместно контролирани активи или дейности. Лицата, които притежават дялове в СКП, но не участват в контрола са инвеститори. За да има СКП, трябва да има договорно споразумение или съвместния контрол да е залегнат в устава или в учредителния договор на предприятието.

Съвместният контрол означава, че нито един от съдружниците не може да упражнява самостоятелен контрол върху съвместната дейност.

Има три форми на съвместен контрол- съвместно контролирана дейност; съвместно контролирани активи; съвместно контролирани предприятия:

1. 
   Съвместно контролирани дейности (СКД) – това е най-разпространената форма на съвместен контрол. При нея не се създава отделно предприятие, а всеки съдружник използва собствените си активи, извършва разходи и поема задължения във връзка със СКД. В договора се уточнява как ще се разпределят разходите и приходите от СКД. Не се налага водене на отделно счетоводство, нито изготвяне на отделен счетоводен отчет. Всеки съдружник води аналитично отчитане и изготвя управленски отчети според МСС 31.
   

1. 
   А и П, които контролира и П, които поема със СКД
   
2. 
   Разходите, които извършва по повод СКД
   
3. 
   Своя дял в приходите от СКД
   

2. 
   Съвместно контролирани активи (СКА). При тази форма също не се създава отделно предприятие, а съдружниците имат съвместен контрол или съвместна собственост върху един или няколко активи. Те черпят икономическа изгода от съвместната експлоатация на актива съобразно дела си в него, както и понасят пропорционален размер разходи. В този смисъл всеки съдружник посочва в индивидуалния и консолидирания си отчет следната информация:
   

1. 
   Дела си в СКА, представен като актив, а не като инвестиция
   
2. 
   Пропорционалната част на поетите пасиви във връзка със СКА
   
3. 
   Пропорционалната част на направените разходи
   
4. 
   Полагащата се част от приходите.
   

3. 
   Съвместно контролирани предприятия (СКП). В този случай се създава отделна юридическа единица, в която съдружниците упражняват съвместен контрол. Характерно за него е воденето на отделно и собствено счетоводство. Всеки съдружник участва с пари или с други активи, които третира като инвестиция в индивидуалния си отчет. Не е необходимо дяловете на съдружниците да са равни, но е необходимо наличие на договорно споразумение.
   

1/ Метод на пропорционална консолидация – основен метод според МСС 31. При него делът на съдружниците се отчита като А, П, приходи и разходи, а не като инвестиция. Има два формата на представяне:

• 
  комбиниран – при него А, П, разходите и приходите се обединяват с другите от индивидуалната дейност на съдружника и се представят в общи пера
  
• 
  отделно представяне – предвиждат се отделни пера за А, П, приходите и разходите от СКП и за собствените на съдружника
  

3/ Представяне като инвестиция - това става по цена на придобиване. Използва се когато делът на съдружника ще се продаде в близко бъдеще или когато ограничения пред СКП не му позволяват трансфер на парични средства към съдружника. При тези случаи не може да се прилагат първите два метода според МСС 31.

Когато съдружника закупи от СКП активи, той не следва да отчита полагащата му се част от печалбата от тази сделка. Ако обаче при тази сделка има обезценка на съответните активи, съдружника трябва да признае своя дял в загубата.

Когато съдружника внесе или продаде на СКП активи той признава печалбата или загубата в индивидуалния си отчет до размера на дела си. Той не отчита печалба или загуба от трансфера на непарични вноски на активи в СКП, когато те са подобни на тези, внесени и от останалите съдружници.

Съгласно МСС 31 всеки съдружник в СКП оповестява:

1. 
   Списък и описание на дяловете си във всички видове СКП
   
2. 
   Сумата на условните задължения в СКП
   
3. 
   Метода на признаване и представяне на дела си
   

12. 
    Отчитане по сегменти – МСС 14
    

МСС 14 е в сила от 01.07.1998г. Прилага се от публичните предприятия, а непубличните оповестяват сегментната информация съгласно всички изисквания на МСС14.

Целта на МСС 14 е да се представи информация относно различните видове продукция, стоки и услуги, както и географските райони, където се осъществява дейността. Сегментната информация се представя в междинните и в годишните отчети.

Според МСС 14 има три вида сегменти:

1. 
   Бизнес сегмент. Той е разграничим компонент в предприятието, в който се произвежда отделен продукт или услуга, като той носи рискове и възвращаемост, различни от тези в другите бизнес сегменти. Бизнес сегментът може да бъде отделна индустрия, продуктова линия, индустриален продукт.
   
2. 
   Географски сегмент. Той е разграничим компонент в предприятието, в който се произвежда отделен продукт / услуга, разположен в географски места, характеризиращи се с различна степен на риск и възвращаемост на инвестициите.
   
3. 
   Отчетен сегмент. Бизнес или географски сегмент, който отговаря на критериите на МСС14 и за който се представя информация в отчета.
   

МСС 14 определя три-стъпков подход при идентифицирането на сегментите:

1/ Определяне на основни и второстепенни формати на сегменти – преценка дали доминиращия източник на рискове и възвращаемост е в производството или в географското разположение, т.е. дали сегмента е бизнес или географски. Това се определя на базата на вътрешната отчетна информация и управленската структура.

2/ Определяне на бизнес и географските сегменти

3/ Определяне на отчетните сегменти
МСС 14 регламентира и изисквания за идентифициране на отчетните сегменти (критерии):

1/ приходите от сегмента да са 10 % или повече от общия процент на приходите в предприятието

2/ сегментния финансов резултат да е 10 % или повече от общия

3/ активите на сегмента да са 10% или повече от общите активи на предприятието

Ако сегмента е под тези критерии предприятието може да го оповести като сегмент независимо от размера му; да го обедини с друг сегмент или; да го представи като неразпределяемо перо.

Също така приходите от отчетния сегмент трябва да са в преобладаващата си част от външни клиенти.

Ако даден сегмент е отчетен за първа година, то трябва да се извършат съответните преизчисления на информацията и за предходния период, все едно че сегмента е съществувал. Сегментната информация трябва да е в синхрон със счетоводната политика в КФО.
МСС14 и Приложение №3 регламентират вида и формата на информацията, която трябва да се оповести: Предприятията трябва да посочат вида продукти или услуги в съответните сегменти, както и наименованието му. Основните оповестявания трябва да включват:

• 
  размер на приходите от външни клиенти
  
• 
  приходи от сделки с други сегменти
  
• 
  сегментен резултат – оперативната печалба. Сегментния резултат не включва административно-управленските разходи, приходите и разходите за лихви, преките данъци, малцинственото участие, приходите и разходите от инвестиции в СКП и асоциирани предприятия.
  
• 
  балансовата стойност на сегментните активи, които пряко участват само в дейността на сегмента, без използваните за общата дейност активи
  
• 
  сегментни пасиви, които пряко участват в дейността на сегмента, без получените заеми и задълженията по финансов лизинг
  
• 
  разходи за придобиване на ДА
  
• 
  разходи за амортизация и други непарични разходи
  
• 
  дял във финансовия резултат на асоциираното предприятие или СКП, отчитан по метода на собствения капитал
  

Допълнителните оповестявания за всеки сегмент дават допълнителна информация за А, П, приходите, разходите и финансовия резултат, но според второстепенния формат. Т.е. ако основното оповестяване е било по бизнес сегменти, то допълнителното е по географски сегменти.

МС възприема управленския подход при идентифициране на сегментите. МСС 14 не поставя ограничения за максимален допустим брой на отчетните сегменти. За сравнение според американските GAAР (FAS 131) техния допустим брой е 10 сегмента. Докато МСС14 изисква отделно представяне на бизнес и географските сегменти, то FAS 131 позволява смесено представяне.

13. 
    
    Каталог: files -> files
    files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
    files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
    files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
    files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
    files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
    files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
    files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
    files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт
    
    
    
    Изтегляне 0.66 Mb.
    
    Сподели с приятели: