Хармонизация на счетоводството международни счетоводни стандарти Център “Магистърско обучение”2010г


Изготвяне на междинни отчети – МСС 34



страница4/5
Дата11.01.2018
Размер0.66 Mb.
#43475
1   2   3   4   5

Изготвяне на междинни отчети – МСС 34

МСС 34 е в сила от 01.01.1999г.

Междинните отчети се изготвят за периоди по-кратки от 1 година и се представят пред определени органи – банки, комисия по ценни книжа и др. МСС 34 регламентира формата и съдържанието на междинните отчети. МСС 34 не определя кои предприятия следва да изготвят МО, колко често и кога да ги публикуват. Това е функция на националните регулативни органи според стандарта. Публичните предприятия се стимулират да публикуват МО след всяко шестмесечие до 60 дни след неговото изтичане.

С цел да се спести време и разходи и да се избегне повторението на счетоводна информация МСС 34 позволява изготвянето на сбит МО, но посочва минималните изисквания за него. Сбития МО трябва да съдържа сбити обобщени СБ, ОПР, ОСК, ОПП и обяснителни бележки. Т.е. обобщаването означава елементите да съдържат разделите и групите от последния ГФО. Ако предприятието реши да изготви пълен МО, то неговата форма и съдържание трябва да отговарят на изискванията на МСС1. Освен това, ако последния ГФО е консолидиран, то и МО трябва да е консолидиран.

Според МСС 34 обяснителните бележки към МО трябва да съдържат:


  • изявление, че се използва същата счетоводна политика като при ГФО

  • изясняване сезонността и цикличността на операциите

  • изясняване на перата за А, П, СК, нетната печалба и паричните потоци, които имат необичаен характер

  • представяне на данни относно емитиране, обратно изкупуване и изплащане на дългови и капиталови ценни книжа

  • информация за изплатени дивиденти

  • сегментни резултати

  • информация за извършени бизнескомбинации

  • промени в условните активи ипасиви

Признаването и измерването на перата се ръководи от принципа на значимостта и се допуска използването на приблизителни оценки, за разлика от ГФО. Признаването на сезонността и цикличността се представя, само ако това стане и в ГФО.

Американските стандарти разглеждат МО като интегрална част от ГФО. МСС го разглеждат като отчет, обхващащ самостоятелен период от една страна (затова се изисква еднаква счетоводна политика) и като съставна част на ГФО от друга страна (затова се допускат приблизителни оценки).


Принципи на измерване и признаване на перата:

1/ При представяне на преките данъци в МО предприятието се ръководи от осреднени годишни данъчни ставки на базата на приблизителната оценка на работната заплата (за данъка върху дохода на ФЛ) и на печалбата (за данъка върху печалбата).

2/ Отчитането на провизии следва да отговаря на изискванията на МСС 37, т.е. те да са реално възникнали задължения, а не потенциални

3/ Отчитане на бонуси, премии, дарения и други се извършва също, ако те са реални, а не планирани

4/ Амортизациите се изчисляват на базата на реалните активи, а не за тези, които се очаква да се придобият до края на отчетната година

5/ Не се допуска разсрочване на възникнали валутни разлики за следващ междинен период

6/ Обезценката на активите се извършва като при ГФО, но не толкова детайлно и др.
В Приложение №3 Използване на приблизителни оценки са дадени пояснения за тяхното прилагане в МО:

- не са необходими пълни инвентаризации на материалните активи за изготвянето на МО, както се изисква при ГФО

- отчитането на провизии, условни задължения и преоценки на ДА не е задължително да стане на базата на експертни оценки както е при ГФО, а това може да стане на базата на минал опит, данните от последния ГФО или на приблизителни оценки на ръководството

- елиминирането на вътрешно груповите сделки може да не е така детайлно, както се изисква да е при ГФО




  1. Представяне на преустановени дейности – МСС 35

МСС 35 е в сила от 01.01.1999г. Целта му е да посочи правила за разграничаване на преустановяваните дейности от продължаващите и да регламентира начина на представяне и оповестяване на преустановяваните дейности.

МСС 35 дефинира преустановяваните дейности като относително голям компонент на дадено предприятие, напомнящ сегмент, от който предприятието се освобождава чрез продажба изцяло, продажба на части или го закрива.

Оповестяването за преустановявана дейност започва от момента на изготвянето на плана за освобождаване от дейността или когато е сключен договора за продажба. Преустаноявваната дейност трябва да може да се разграничи от продължаващите дейности по приходи и разходи, по активи и пасиви. Това са елементи, които също изчезват след като предприятието се освободи от дейността.



Сравнителната информация за предходен период, представен след първоначалното оповестяване за преустановявана дейност трябва да се раздели на А и П, приходи и разходи от продължаващите дейности и на такива от преустановяваната дейност. Тяхното измерване и оценяване става по изискванията на останалите МСС, а не се предвижда нов метод по МСС 35.

МСС 35 е свързан с МСС 36, тъй като оповестяването на план за преустановяване на дейност обикновено води до обезценката на активите в нея. Ако дейността се продава като цяло изискванията на МСС 36 за определяне на възстановимата стойност се прилагат като цяло.

През първия период се оповестява следната информация:


  • описание на преустановяваната дейност

  • посочване на бизнес или географския сегмент

  • датата и характера на първоначалното събитие за оповестяване

  • датата или периодът, когато се очаква да завърши освобождаването, ако това може да се определи

  • общата стойност на А и П към балансовата дата

  • приходите, разходите и финансовия резултат от обичайната дейност

  • сумата на нетните парични потоци в преустановяваната дейност

Допълнително трябва да се оповести всяка печалба или загуба от продажбата на дейността; нетната продажна цена на активите в нея; периодът на получаване на средствата.

Сумата на печалбата / загубата от продажбата на дейността преди данъчното облагане трябва да се представи на отделен ред в ОПР.





  1. Събития след балансовата дата – МСС 10

МСС 10 е в сила от 01.01.2000г. Според МСС 10 събития след балансовата дата са тези, които възникват между датата на СБ и датата на одобрение на отчета за публикуване. Тези събития могат да бъдат благоприятни или не за дейността и финансовото състояние на предприятието.

МСС 10 разделя събитията след балансовата дата на:


  1. Коригиращи събития: Условията за съществуването на коригиращите събития са били на лице на датата на съставяне на СБ. Такива събития са:

  • несъстоятелност на клиент, което налага отписване на вземането от него като разход или загуба

  • съдебно дело, започнало преди балансовата дата

  • продажба на А на цена по-ниска от балансовата му, което изисква неговата подоценка към балансовата дата

  • отпадане на възможност за получаване на кредит и др.

  • установяване на счетоводни грешки в счетоводния отчет

МСС 10 изисква коригиращите събития да се посочат в ГФО, за да се отрази промяната, до която те водят. Те са свързани с предходната година, защото условията за тях са били на лице през нея.

  1. Некоригиращи събития: Условията за възникването им са се появили след балансовата дата. Примери:

  • спад в пазарната стойност на продаваните инвестиции

  • бедствия, водещи до погиване на активи и до загуби

  • придобиване на друго предприятие или продажба на дъщерно

  • крупни покупко-продажби на активи

  • крупни сделки със собствени акции

  • поемане на значими ангажименти и гаранции

Некоригиращите събития само се оповестяват в отчета, но не се коригира информацията за отчетната година. Според МСС 10 предприятието оповестява само значимите некоригиращи събития, като оповестяването включва само описание на същността на събитието и преценка за финансовия му ефект върху предприятието.
МСС 10 е ревизиран през 1995г. Основни промени:

1/ Предприятието не следва да отчита като задължение дивидентите, които са гласувани за разпределение след балансовата дата, а ги посочва в раздела на СК или ги оповестява.

2/ Предприятието оповестява датата, на която е подписан отчета за публикуване, тъй като това е крайната дата, до която са били взети предвид събитията. По принцип тази дата се определя от законовите изисквания на съответната страна.

3/ Изискване за оповестяване на лицата, имащи право да одобрят финансовия отчет за публикуване, като това може да бъдат собствениците на предприятието.




  1. Оповестяване на свързани лица – МСС 24.

Международни ценови трансфери и международно данъчно облагане
МСС 24 е в сила от 01.01.1986г. и действа и до днес без ревизиране.

Според МСС 24 свързани лица са тези, при които едното упражнява контрол или значително влияние върху другото по отношение на финансовите и оперативните решения. Свързаните лица могат да са ФЛ, ЮЛ, ключов управленски персонал. Това разбиране според МСС 24 се различава от нашия ТЗ. МСС 24 приема, че взаимоотношенията между свързаните лица са обичайни, но могат да повлияят върху финансовото и оперативното състояние на предприятието.

Не са свързани следните лица:


  • две компании, защото имат общ директор

  • кредиторите

  • профсъюзите

  • обществените и държавните агенции и институции

  • отделен клиент, доставчик, дистрибутор, франчайзор, агент, с които предприятието извършва голям обем от сделките

Между свързаните лица може да има сделки, но може и да няма. Сделка между свързани лица е прехвърлянето на ресурси или задължения между тях. МСС 24 не регламентира конкретен метод за определяне цените на такива сделки. МСС изисква оповестяване на базата на ценообразуването. Методите, които се използват за ценообразуване между свързани лица са:

  • сравним неконтролируем ценови метод – на базата на цени при подобни сделки между свързани лица

  • метод на определение на база препродажни цени – когато след прехвърляне между свързаните лица стоката ще се продаде на трето лице. Метода помага да се осигури покриване на разходите и печалба

  • метод “разходи плюс” – към себестойността се прибавя среден за отрасъла процент печалба

МСС 24 разглежда още възнагражденията и бонусите на директорите и ключовия управленски персонал, които имат характер на сделка между свързани лица. Но МСС 24 не изисква тази информация да бъде оповестена, освен ако предприятието на прецени да я оповести.

Според МСС 24 предприятието оповестява същността на сделките със свързани лица или взаимоотношенията с тях, дори когато няма сделки.

Според МСС1 в СБ трябва да се посочат отделно дългосрочните и краткосрочните вземания и задължения със свързани лица. В ОПР отделно се представят приходите и разходите от операции, лихви и съучастия на свързани лица.
Международен ценови трансфер

и данъчно облагане

Международните трансферни цени и тяхното използване за избягване или намаляване на данъчното задължение са свързани с въпроса за свързаните лица. Транснационалните компании използват международните трансферни цени за следните цели:


  • минимизиране на данъчното облагане с преки данъци

  • минимизиране плащането на импортни мита, такси, акцизи и други задължения към държавата

  • разширяване пазарния си дял чрез навлизане на нови пазари

  • спечелване одобрението на местното правителство

  • минимизиране на валутния риск и др.

Трансферните цени се основават на пазарните цени или на себестойността.

Чрез прилагане на МСС 24 се спомага за избягването на двойното международно данъчно облагане (МДДО). То възниква в резултат на това, че един и същи субект е данъчно задължен в две различни държави. Всяка от тях изгражда данъчната си система чрез едновременно използване и прилагане на двата принципа:

1/ Универсално обхващане на имуществото и доходите на субекта на облагане – щом лицето е местно, то следва да се обложи независимо дали източника на дохода е на съответната държава или е задграничен.

2/ Принципна местонахождение на източника – щом източника на дохода и национален, т.е. на местна територия, то лицето се облага независимо дали е местно или чуждестранно.

Утвърден способ за избягване на МДДО е подписването на международни договори, спогодби, конвенции. България има такива с около 40 страни. В международната практика са утвърдени два метода за избягване на МДДО:

1/ Метод на приспадане (кредитен метод) – в държавата, в която лицето е местно, се обхващат всички негови доходи и имущество и тук те се облагат с данък. Вземат се обаче предвид платените в чужбина данъци, като те се приспадат от националния данък. Има два варианта – пълно и обвързано приспадане.



2/ Метод на освобождаване – той бива:

  • пълно освобождаване – облагането се предоставя на едната държава, но не се включва доходът от другата държава.

  • прогресивно освобождаване – облагането става само в едната страна, като доходът от другата не се взема предвид за определянето на данъчната основа, а само за данъчната ставка. Т.е. прилага се по-висока данъчна ставка, но на база от която е елиминиран обложения и получен доход в другата държава.


  1. Основни особености във финансовото счетоводство на различните страни – Европа, Великобритания, САЩ, Япония



  1. ГФО изготвени според МСС и според GAAP


Проспект, съдържащ ГФО, изготвен според американските стандарти GAAP:

  1. Управленски доклад (отчет за дейността) – съдържа анализ на изтеклата година; перспективи; финансови резултати; брой на наетия персонал.

  2. Одиторски доклад

  3. Консолидиран отчет. Той съдържа:

  • Консолидиран отчет за натрупванията (ОПР) – съпоставка на данните за 2 години. Приходите от продажбите се представят по дейности.

  • Консолидиран отчет за финансовото състояние (СБ) – в едностранна форма, като СК е представен като остатъчна величина. Основният капитал е представен по видове акции.

  • Консолидиран отчет за СК – представени са всички промени в СК за 3 години като са дадени началните салда, измененията и крайните салда.

  • Консолидиран отчет за паричните потоци – данните са за 2 години и е изготвен по косвения метод.

  1. Бележки към отчета:

  • счетоводна политика и използване на приблизителни оценки

  • промени в счетоводната политика – посочване на стандартите

  • подробно оповестяване на всеки елемент от четирите компонента на консолидирания отчет, в т.ч. бизнес комбинации, финансови инструменти


Проспект, съдържащ ГФО, изготвен на база на МСС:

  1. Управленски отчет за дейността – преглед на дейността; дъщерни предприятия; финансови резултати; перспективи

  2. Одиторски доклад

  3. Консолидиран финансов отчет, съдържащ:

  • Консолидиран отчет за приходите и разходите – може да се изготви в два варианта: според производствения и според реализационния принцип

  • Консолидиран счетоводен баланс – съдържа нетекущи А; текущи А; СК и резерви; нетекущи П; текущи П

  • Консолидиран отчет за собствения капитал – в два варианта: отчет за признатите печалби и загуби или консолидиран отчет за промените в СК

  • Консолидиран отчет за паричните потоци – по пряк или косвен метод

  • Оповестителни бележки – дава се съпоставителна информация с предходната година. Оповестяванията следват последователността:

  • Представяне на ГФО – валута, период, предприятие и дъщерни предприятия;

  • Счетоводна политика – включва: оценки; база на консолидиране; инвестиции в асоциирани предприятия и СКП; репутация; признаване на приходи; строителни договори; наемни договори; операции в чуждестранна валута; разходи за научно-развойна дейност; разходи за заеми; правителствена помощ; данъчно облагане; имоти, фабрики, оборудване; патенти и търговски марки; материални запаси; финансови инструменти.

  • Приходи – по видове: от продължаващи дейности, от преустановявани дейности и общо

  • Бизнес и географски сегменти

  • Разходи по реструктуриране;

  • Оперативни разходи – промени в стойността на готовата продукция и незавършеното производство; разходи за материали; за заплати; за амортизации; други разходи по икономически елементи

  • Печалба от дейността – изчислява се като се вземат в предвид положителните и отрицателните валутни разлики, разходите за научно – развойна дейност, правителствена помощ.

  • Финансови разходи – включва разходи па заеми (лихви) и лихви по финансов лизинг

  • Доход от други инвестиции – лихви по банкови депозити; дивиденти от пазарни ценни книжа; загуба при освобождаване от ценни книжа; нереализирана печалба от пазарни ценни книжа

  • Преустановена дейност – характеристика на дейността; дата на завършване на освобождаването; стойност на А и П на дейността; печалба от продажбата й

  • Разходи за данъци върху печалбата – дължими данъци за текущата и предходната година; местни и задгранични данъци; данъци дължими от предприятието – майка и от дъщерните и асоциираните предприятия

  • Дивиденти – изплатени дивиденти: размер и дата на изплащането им; гласувани дивиденти за изплащане

  • Доходност на акции – изчисленията се базират на изискванията на МСС 33, изхождайки от размера на нетната печалба и средно претегления брой акции

  • Имущество, фабрики, оборудване – наличност в началото на годината; ново придобити; извадени от употреба; преоценка; амортизация; балансова стойност в края на годината

  • Репутация – стойност в началото на годината; промени в резултат на валутни разлики; ново придобита репутация; отписана при продажбата на дъщерно предприятие; стойност на репутацията в края на годината; амортизация;

  • Нематериални активи – данни по видове в направленията като при репутацията

  • Дъщерни предприятия – за всяко едно: наименование, местонахождение, дял и процент на притежание; основна дейност; финансови резултати от дейността

  • Инвестиции в асоциирани предприятия – данни като при дъщерните предприятия

  • Съвместно контролирани предприятия – предприятия и дял в тях; стойност на А, П, приходите и разходите, по метода на пропорционална консолидация

  • Други инвестиции – инвестиции в не участващи в консолидацията предприятия

  • Материални запаси – балансова стойност по видове: материали, незавършено производство, готова продукция;

  • Вземания по финансов лизинг – предмет на лизинга; срок на плащане; лихвен процент

  • Други финансови активи – например вземания от продажби, пари в банки и в брой

  • Строителни договори – натрупани разходи и признати приходи по тях; стойност

  • Основен акционерски капитал- размер на записания и на напълно внесения основен капитал; промени в него

  • Премиен резерв и други резерви – данни за размера на различните видове резерв: премиен, преоценъчен, от валутни преизчисления, от разпределение на печалбата; промяната в тях; наличност в края на годината

  • Заеми – данни по видове заеми: банкови, овърдрафт и др.; по видове валута; среден лихвен процент за погасяването им; срок на погасяване

  • Задбалансови инструменти – посочени са по видове: валутни деривати, суапи, свързани с лихвения процент; техните размери

  • Отложени данъци – данни за отложени данъчни А и П; в началото на годината, текущите им изменения и в края на годината

  • Задължения по финансов лизинг;

  • Други финансови задължения – например задължения към доставчици

  • Провизии за гаранция – стойност; характеристика на гаранцията

  • Изравняване на печалбата от обичайната дейност преди данъчното облагане с нетния паричен поток от оперативната дейност – само ако ОПР е изготвен по косвения метод

  • Отписване на дъщерни предприятия – дата на преустановяване на дейността, характеристика на дейността; данни за А, П, капитала на дейността; продажна стойност на предприятието, начин на плащане, размер на печалбата от продажбата

  • Придобиване на дъщерни предприятия – характеристика на предприятието; придобит дял; стойност на придобивката; справедлива стойност на придобитите А и П; възникнала репутация

  • Не парични сделки – например стойността на придобитите чрез финансов лизинг ДМА, които още не са платени

  • Условни задължения – например стойност на заведен иск; гаранции пред банки Договори за придобиване на ДМА – стойност; сключени и не сключени, но одобрени договори

  • Оперативни наемни договори – вземания по тях; среден наемен срок

  • План за компенсиране при пенсиониране – подробности за плана и размер на ежегодните вноски

  • Събития след балансовата дата

  • Сделки и взаимоотношения със свързани лица – покупки, продажби, вземания и задължения; продажни цени; данни за общия размер на заплатите на директора и ключовия управленски персонал през годината



  1. Финансови инструменти – МСС 32 и МСС 39

Финансовите инструменти са регламентирани в два МСС:

МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне в сила от 01.01.1996г.

МСС 39 Финансови инструменти: признаване и измерване в сила от 01.01.2001г.


МСС 32 следва да се използва от всички предприятия и по отношение на всички финансови активи с изключение на инвестициите в дъщерни, асоциирани и съвместно контролирани предприятия; задълженията към персонала след освобождаване и пенсиониране; и задълженията по застрахователни договори.

Според МСС 32 финансов инструмент е всеки договор, който поражда едновременно финансови активи за едното предприятие и финансови пасиви или капиталов инструмент за другото. Дефиниции:

1/ Финансов актив е актив под формата на пари; договорно право да се получат пари или друг финансов актив от другото предприятие; договорно право да се обменят финансови инструменти с друго предприятие;

2/ Финансов пасив е всяко договорно задължение, което води до предоставяне на пари или други финансови пасиви на друго предприятие или обмяна на финансови инструменти с него;

3/ Капиталов инструмент е всеки договор, от който следва дял в нетните активи на предприятие (например обикновени и привилегировани акции). Когато издателят на финансовия инструмент може да го изплати с пари или с други финансови активи, не се отчита провизия за условно задължение и инструмента се отразява като капиталов.

Финансовите инструменти биват:



1/ Първични (основни) – пари; вземания; капиталови и дългови ценни книжа; заеми; задължения, които се представят в баланса

2/ Вторични (деривати) – фючърси; опции; суапове; форуарди. Дериватите пораждат права и задължения, които водят до прехвърляне между страните по договора на някои от рисковете, свързани с основните финансови инструменти. Те се отчитат задбалансово.

3/ Комбинирани (сложни, хибридни) – включват първичен и вторичен финансов инструмент

Според МСС 32 финансовите инструменти се отчитат по справедливи цени на датата на договаряне или на датата на признаване. На датата на договаряне предприятието става страна по договора, а на датата на признаване се прехвърля собствеността върху финансовия инструмент.

За всички финансови инструменти предприятието следва да оповести:


  • информация относно същността,

  • значимите условия,

  • сигурността на паричните потоци,

  • критерии за признаване и отписване от баланса,

  • база за оценка и признаване,

  • лихвен, валутен и кредитен риск,

  • информация за справедливата им цена

Цел на МСС 39 е да регламентира кога следва да се признае и отпише един финансов инструмент от предприятието и по каква цена следва да се заприходи и води. Съгласно МСС 39 всички финансови инструменти се оценяват по справедлива цена. Финансовите А и П се признават в СБ, а дериватите – задбалансово. Дериватите се отчитат по цена на придобиване, която включва и разходите по сделката. По-нататък Финансовите А, П и дериватите се преоценяват по справедлива стойност. Преоценката се отразява в ОПР за финансовите инструменти, държани за търгуване. Останалите (налични за търгуване) преоценката се отразява в ОПР или в преоценъчния резерв.

МСС 39 посочва, че един финансов инструмент се отписва при следните случаи:


  • Финансов А се отписва когато предприятието загуби контрола върху договорните права;

  • Финансов П се отписва когато тай е уреден, платен, опростен

Хеджирането е създаване, определяне на дериват като компенсация, която да отговаря на промяната в справедливата цена или в паричните потоци на хеджираното перо. Това перо може да бъде А, П, фирмен ангажимент или планирана сделка, които са изложени на риск в стойността. Чрез хеджирането счетоводно се отразяват компенсаторните ефекти върху финансовия резултат. Хеджирането има три вида взаимоотношения:

  • хеджиране относно справедливата цена – преоценката се отразява във финансовия резултат. Поражда се промяна в справедливата цена

  • хеджиране относно паричните потоци – пораждат се варирания в паричните потоци. Ефективното хеджиране се отразява в капитала, а неефективното – във финансовия резултат

  • хеджиране на нетна инвестиция в задгранично дружество съгласно МСС 21 - отразява се както хеджирането относно паричните потоци



  1. Каталог: files -> files
    files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
    files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
    files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
    files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
    files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
    files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
    files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
    files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


    Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница