Хармонизация на счетоводството международни счетоводни стандарти Център “Магистърско обучение”2010г

МСС 36 е в сила от 01.07.1999г.

Основна цел на МСС36 е да регламентира правила, които да не позволяват активите да се представят на стойност по-висока от тази, която се очаква да възстановят на предприятието. За това е необходимо възстановителната стойност да се измерва като по-високата между нетната продажна цена и стойността при употребата на съответния актив.

МСС 36 се отнася до всички активи с изключение на: материалните запаси; отложените данъчни вземания; финансовите активи.

МСС 36 изисква да се изчисли възстановителната стойност на активите, когато съществува реалната възможност и индикация, че те може да са се обезценили. Също така регламентира извършването на ежегодни тестове за обезценка на НДА и репутацията с полезен срок над 20 години.

Когато балансовата стойност на актива надхвърля възстановителната му стойност налице е обезценка. Тя се отразява като разход в ОПР за активите, които се водят по цена на придобиване. Обезценката на активи, които се представят по преоценена стойност се отразява в намаление на преоценъчния резерв.

Когато отчетната стойност надхвърля възстановителната, то има надоценка и следва да се извърши обезценка на актива за честно и вярно представяне на съответния актив.

В балансовия ден предприятието трябва да прецени дали са налице фактори, показващи, че някои активи са обезценени. Ако има такива фактори следва да се определи възстановителната стойност на тези активи. Фактори и източници на информация, че е налице обезценка са:

1/ Външни фактори:

• 
  Пазарната стойност на актива е намаляла
  
• 
  Очаква се да настъпят или са настъпили значителни неблагоприятни промени в технологично, законодателно и икономическо отношение, касаещи предприятието
  
• 
  Увеличаване на пазарния лихвен процент
  
• 
  Активите са надценени, т.е. отчетната им стойност е по-висока от възстановителната
  

• 
  Физическо или морално остаряване на активите
  
• 
  Наличие на план за спиране или реорганизиране на дейности, в които се използват активите
  
• 
  Икономическата полезност на активите е по-лоша от очакваната
  

В края на всяка отчетна година предприятието преценява дали отчетената загуба от обезценката на активи през предходните години е налице или е намаляла. Обратно проявление на загубата от обезценка, т.е. печалба ще се отчете, само ако е налице промяна във възстановителната стойност на актива в сравнение с последния път, когато е отчетена загуба от обезценка. В този случай балансовата стойност на този актив се увеличава до новата му възстановителна стойност. МСС 36 не позволява обратно проявление на загубата от обезценка на репутацията.

• 
  сумата на загубата от обезценката на активите за периода чрез отделното й посочване в ОПР
  
• 
  сумата на обратното проявление на загубата от обезценка на активите чрез отделното й представяне в ОПР
  
• 
  сумата на загубата от обезценката на активите, отнесена директно в намаление на преоценъчния резерв
  

21. 
    Провизии, условни активи и условни пасиви – МСС 37
    

В основата на провизирането стои необходимостта от прозрачност, яснота и неутралност на информацията, както и предпазливост от страна на предприятието. Един от елементите на предпазливостта е отчитането на всички предполагаеми рискове и евентуални загуби за бъдещи отчетни периоди.

Според МСС 37 провизията е задължение, характеризиращо се с някои особености – тя е задължение с неяснота и несигурност относно момента на погасяването и размера му. За признаване на провизия тя трябва да отговаря на три критерия:

1/ Предприятието да има настоящо задължение, възникнало от минало събитие;

2/ Да е вероятно, че ще настъпи отлив на икономическа изгода при погасяване на това задължение

3/ Следва да може да се направи разумна оценка относно размера на задължението.

Според НСС 3 “провизиите са начислени разходи за просрочени вземания или потенциални задължения”. Според МСС 37 провизията не е разход. Тя се осчетоводява като разход и коректив: Д-т с/ки 609 и гр. 62, гр.69 / К-т с/ка252. Според МСС 37 тя е по-скоро коректив, намаление на отчетната стойност на вземането. Разходът, представляващ провизията към балансовата дата не може да бъде точно определен, затова се използват ориентировъчните 100%, 50% или 20% при провизирането.

В някои страни за провизия се посочват намалението на стойността на активите и съмнителните вземания. Но според МСС 37 те не се разглеждат в него, а се дефинират като корекции в отчетната стойност на активите.

Ако клиента плати своето задължение към предприятието или уреждането на задължението не доведе до отлив на икономическа изгода, то провизията има обратно проявление. В този случай разхода се сторнира или реинтегрираната провизия се отнася към извънредните приходи.

Съгласно МСС 37 провизията се използва само за целта, за която е създадена.

За разлика от условните задължения, тя е реално настоящо задължение в балансовия ден. Според МСС 37 условните задължения единствено се оповестяват. Те са бъдещи евентуални задължения, възникването на които зависи от някакви предстоящи несигурни събития.

1/ Юридически – произтичащи по силата на закон или от сключен договор между страните

2/ Конструктивни - произтичат от действията на предприятието

Форми на провизия според МСС 37:

1/ Провизия при реструктуриране – реструктурирането е план, програма изготвена от ръководството, която води до промяна в дейността и нейния обхват и осъществяване. В провизията се включват преките разходи за реструктурирането, които не са свързани с обичайната дейност на предприятието.

2/ Провизия при обременяващи договори – при тези договори неизбежните разходи за изпълнението им надхвърлят икономическата изгода, която се очаква.

3/ Провизия за поети гаранции

4/ Провизия при съдебен процес

5/ Провизия, свързана с извършване на разходи по възстановяване на околната среда

6/ Провизия при поемане на задължение за демонтаж на съоръжения за експлоатация на природни ресурси.
Оценяване на провизиите:

Основен принцип, който се спазва при оценяването на провизиите е този за разумната оценка на базата на убедителни доказателства, съобразени със степента на риска и неяснотата. Печалбите от продажбата на активи, свързани с провизията, не се вземат предвид. Когато съществува реална възможност разходите да се възстановят – застраховки и гаранции, то те според МСС 37 се приемат за обезщетение (компенсиране), което се признава като отделен актив.

При оценката на провизиите се извършва избор на:

• 
  подходяща оценъчна база – историческа цена или текуща стойност
  
• 
  подходяща парична сума за избраната база – пазарна цена, очаквана стойност или най-добрата оценка.
  

22. 
    Инвестиционни имоти – МСС 40
    

МСС 40 е в сила от 01.01.2001г.

Инвестиционния имот е недвижим имот – земя, сграда, част от сграда, притежавана от предприятието с цел да носи доходи от наем и рента. Инвестиционния имот не се използва за производство и доставка на стоки и услуги, за административни цели или за продажби от страна на предприятието.

МСС 40 позволява избор между два модела за оценка и отчитане на инвестиционния имот:

1/ Модел, базиран на справедливата стойност – инвестиционния имот се отчита по справедлива стойност и всяка промяна в нея се отразява в ОПР

2/ Себестойностен модел – инвестиционния имот се представя по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и обезценка. Ако предприятието възприеме този модел, то трябва да оповести и справедливата стойност.