Хеликс еоод

• 
  за въздушна сепарация са циклон Ц2 и ръкавен филтър Ф2 . Емисии на прах;
  
• 
  за механично сепариране I, II, II I IV - ръкавни филтри Ф3, Ф4, Ф5 и Ф6 - -магнитна сепарация и пневмокласификация - крайният продукт – 4 броя вермикулитови концентрати класиран по едрина са изсипват в big-bаg торби.
  

3. 
   Участък за експедиция - ръкавни филтри Ф7 и Ф8 - монтирани на изпускащи устройства за емисии на прах;
   
4. 
   Участък за експандиране - експандирането на вермикулитовата фракция се осъществява в експандер при температура 850-950^оС, при загряване на агрегата с природен газ. Отделените емисии от влага, прах и димни газове от горенето на природен газ се пречистват през циклон (Ц3) и ръкавен филтър (Ф9), след което се изпускат в атмосферата.
   

Ръкавните филтри трябва да осигуряват прахови емисии в атмосферата в концентрации под нормативните (съгласно Наредба № 1/2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (ДВ, бр. 64 от 5.08.2005 г., в сила от 6.08.2006 г.).

Поради употреба на природен газ ще има емисии и на серни и азотни оксиди и въглероден оксид, които ще се регулират също по Наредба 1/2005.

Инвентаризация на нивата на годишните емисии за всички замърсители от работа на източниците на инсталация за сухо обогатяване на вермикулитова суровина и експандиране на вермикулитови концентрати са дадени в Таблица 41.4-3.

Неорганизиран източник на прах е склада за суровина, който обаче, ще бъзе затворен и ще се обслужва от кран с капсулована кабина за оператора.

Инвентаризацията на емисиите от транспортната снема (средно 11 камиона на ден от ДВГ на тежкотоварен транспорт за превоз на добитата скална маса от кариера „Ливаде”) дава оценка както за нивата на замърсяване – Таблица 1.4-4.

Основният повърхностен воден обект в района е р. Лесновска – Стари Искър. Преминава на около 3 км северно от площадката.

Съгласно Заповед № 272 /3.5.2001 г на МОСВ категорията на водите на р. Лесновска в участъка на площадката е втора.

В района около площадката са разположени площи заети от Напоителна система “София –изток”, в това число – канали и други съоръжения от системата. Районът е обхванат от хидротехнически район Елин Пелин, с годна за напояване площ 8444 ha.

Напоителната система обхваща обработваемите площи в граници от бент Панчарево и р. “Искър”, в източна посока до Източния магистрален канал. Основният водоизточник е яз. Искър от където водата се получава след междинно регулиране в бент “Панчарево”. Напоителната система е изградена предимно за гравитачно напояване.

Съгласно ПУРБ за Дунавски район р. Лесновска / Стари Искър/ от вливане на р.Макоцевска до вливане в р.Искър се означава като повърхностно водно тяло река Стари Искър с код BG1IS600R016. Тялото е силно модифицирано и е в лошо химично и екологично състояние.

Както се вижда инвестиционното предложение няма потенциал за въздействие върху повърхностните води на р. Лесновска, както пряко, така и косвено – чрез напоителната система в района. Не се предвижда заустване на производствени отпадъчни води, както и да се засягат леглото, бреговете, крайбрежните заливаеми ивици и дигите на реката, водностопански системи и съоръжения.

Двата основни водоносни хоризонта, имащи значение за площадката, са пролувиален кватернер и алувиален кватернер.

Водоносната кватернерна покривка в Източното софийско поле е представена от разнообразни по състав и генезис отложения - алувиални и пролувиални чакъли и пясъци с добри филтрационни свойства, както и пролувиални и делувиални глинести чакъли и пясъци и песъчливи глини.

Кватернерният алувиален водоносен хоризонт формира водообилните си части в ниските тераси на река Искър и неговият приток - река Лесновска. Подземните води в него са порови и безнапорни. Подхранването им се осъществява от инфилтрация на валежи и в различна степен - от повърхностни води. Посоката на движение на подземния поток като цяло е от периферията към централните части на котловината. Основната дренажна зона за подземните води в Източното Софийско поле съвпада с руслото на р.Лесновска, но дрениране в различна степен се извършва и от кариерните изкопи. Водообилността е висока - средната водопроводимост е около 1600 m²/d. Дълбочината на водното ниво между р.Искър и р. Лесновска е между 214 и 268 cm от терена, средно 241 cm.

Пролувиалният водоносен хоризонт е изграден от чакъли, пясъци и глини, както и разнообразни съчетания между тях. Дебелината на тези седименти е различна: делувиално-пролувиалните от подножието на Лозенска планина на север са от няколко m до 80m.

Пролувиалните седименти имат ниски филтрационни показатели: коефициент на филтрация от 10^-5 (практически водонепроницаеми) до 3 m/d. Посоката на потока е главно от юг на север.

Дълбочината на водното ниво в делувиално-пролувиалната част е различна: в близост до водохранилища, заблатявания и повърхностни водни течения тя е 1-2 m, в междуречните масиви тя достига 16 m.

Разнообразните фактори за формиране на подземните води в кватернера определят техните разнообразни качества. В естествени условия това са неутрални и слабоалкални, азотно-кислородни, хидрокарбонатни, калциево-магнезиеви води с ниска и средна твърдост. Въздействието на бита се изразява в повишени съдържания на азотни съединения. В участъци с плитко залягане на водите минерализацията може да достигне 1,4 g/l и да нарастне съдържанието на натрий.

Съгласно ПУРБ на Дунавски район за басейново управление, горните водоносни хоризонти се означават като подземно водно тяло с код BG1G00000NQ030 – „Порови води в Неоген-Кватернера - Софийска долина”. Колекторът е поров, безнапорен. Физическите и хидродинамичните характеристики са следните: Заемана площ – 1090 km²; Среден модул на подземния отток – 3,6 l/s/км²; Естествени ресурси – 3920 l/s; Привлекаеми ресурси – 1000 l/s; Разрешено ползване 704 l/s; Свободен ресурс 986 l/s.

Тялото е в добро химическо и в добро количествено състояние.

Основите на инсталацията ще бъдат положени на малка дълбочина от повърхността на терена в почвен слой и кватернерни пролувиални отложения. Водното ниво в пролувиалния водоносен хоризонт няма да бъде достигнато при това. Не се предвижда пряко и непряко отвеждане на каквито и да било замърсители в подземните води, както и дейности върху земната повърхност, които да доведат до непряко отвеждане. Върху количественото състояние ИП ще въздейства чрез предвиденото водовземане от кладенци за подземни води на „ШАМОТ” АД..

При реализацията на ИП ще бъде засегната площ от 6 дка –територия, отредена и експлоатирана до момента като производствена зона. Няма да се промени начинът на ползавне на засегнатата територия.

В района на ИП, съобразно почвената карта на Р България, почвите са Алувиални и алувиално-ливадни, карбонатни и наситени, песъкливи и песъкливо-глинести. Те се отличават с колебание в диапазона на отделните показатели, но общо се характеризират със средна мощност на хумусния хоризонт (30-40cm) и профил (80cm), средно песъчливоглинест механичен състав (30-45% физична глина), липса на текстурна диференциация (текстурен коефициент под 1), слабо до средно запасени с органично вещество (1.0-3.0% хумус) и средно кисела до слабо алкална реакция (рН в Н2О 5.0-6.0).

Голяма част от терена, предназначен за новата инсталациа, е покрит със смесени строителни и промишлени отпадъци (строителни отпадъци, отпадък от производството на керамични и огнеупорни изделия, почви от изкоп). Почвената покривка е трайно увредена. При строителните работи насипния субстрат ще бъде изгребан и депониран. При възможност ще бъдат отделени почвени материали с оглед използване за озеленителни дейности. Въздействието върху почвите ще е пряко, в рамките на площадката, еднократно.

При експлоатацията пряко въдействие върху почвите не се очаква. Площадката ще бъде бтонирана/асфалтирана, а предвидените производствени дейности ще се осъществяват в затворено производствено хале. Може да се предположи косвено въздействие върху почвената покривка на зелените площи и прилежащите в непосредствена близост земи в следствие пренос по въздушен път и утаяване на прахови частици и газови емисии (от изгаряне на природен газ). Не се очаква значително въздействие поради факта, че всички производствени операции ще се извършват в затворено хале, при монтирани пречиствателни съоръжения (циклони и ръкавни филтри), за които производителите гарантират, че ще бъдат удовлетворени изискванията на Наредба № 1/2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (ДВ, бр. 64 от 5.08.2005 г., в сила от 6.08.2006 г.).
1.7. Земни недра

Площадката за инвестиционното предложение попада в югоизточната част на Софийската котловина. В строежа на котловината участват следните геоложки формации:

• 
  дотерциерна подложка, състояща се главно от горнокредни вулкански и вулканоседиментни скали /андезити, андезитови туфи и пясъчници/, триски и юрски варовици;
  
• 
  неогенски седименти: пясъци , чакъли , глини и въглища;
  
• 
  кватернерни алувиални и пролувиални седименти – глини пясъци, чакъли.
  

Неблагоприятни инженерно- геоложки явления, като свлачища, пропадане на земната основа, заблатявания, високо ниво на подземните води и други, които да предизвикват неустойчивост на сградите и съоръженията, не са проявени.

Сеизмичността на района е висока - IХ степен със сеизмичен коефициент 0,27. Площадката попада в Софийската сеизмична зона. Сеизмичността не е пречка за извършване на предвиденото строителство, но ще бъде взета предвид .

Тектонските нарушения са от съществено значение за Софийския грабен. За района на площадката, съществени са разломите с посока почти запад – изток и наклон към котловината. Проследяват се морфоложки непосредствено северно от Лозенска планина. Представляват разседи, засегнали мезозойския структурен етаж, от което е последвало дълбокото му потъване в участъка, образуване на Софийския грабен и заобикалящите го хорстове и едновременно с това и запълване с неоген – кватернерни отложения.

Очаква се единственото въздействие върху геоложката основа да се състои в малките по обем и дълбочина изкопи за основи при строителството на сградите и съоръженията.
1.8. Биологичното разнообразие и неговите елементи

1.8.1. Растителен свят

Районът на инвестиционното предложение е съчетания от промишлени територии и селскостопански площи. Южно от терена на ИП, по посока на с. Нови хан, са разположени изоставени земеделски земи, покрити с тревна растителност, сега използвани като пасище.

Предвидено е инвестиционното предложение да се развие на площ от 6 дка- терен, който е част от промишлената площадка на „ШАМОТ” АД. Теренът е използван за депониране на смесени отпадъци –земни маси, отпадъци от производство на огнеупори. Депонирането на отпадъци е прекратено преди няколко години, след което върху площта са се настанили растителни видове: тревни съобщества, плевели, единични храсти и дървета. Установявят се черна садина Chrysopogon gryllus, ливадна власатка Festuca pratensis, обикновена ежова главица Dactylis glomerata, див морков Daucus carota, синя жлъчка Cichorium inthybus, репей Arctium lappa , теснолист живовлек (Plantago lanceolata L.) и пр.; отделни представители на джанка ( Prunus cerasifera ), шипка Rosa canina, трънка Prunus spinosa, акация Robinia pseudoacacia , топола Popolus piramidalis, бряст Ulmus campestris.

От изброените по-горе растителни видове няма такива с природозащитен статус.

При строежа на инсталацията ще бъде засегната растителната покривка на цялата площ на ИП, тъй като депонираните отпадъци и земни маси ще бъдат изгребани. При изпълнение на озеленителния проект на площадката на ИП ще се внесат тревни, храстови и дървесни видове, което ще възстанови растителността в някаква степен.

При експлоатацията на инсталацията пряко въздействие върху растителността в района на ИП не се очаква. Може да се предположи косвено въздействие чрез утаяване главно на прахови емисии, пренасяни по въздуха. Не се очаква това въздействие да е значително поради факта, че всички производствени операции ще се извършват в затворено хале, при монтирани пречиствателни съоръжения (циклони и ръкавни филтри), за които производителите гарантират, че ще бъдат удовлетворени изискванията на Наредба № 1/2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (ДВ, бр. 64 от 5.08.2005 г., в сила от 6.08.2006 г.). Всички транспортни средства ще бъдат с покривала.

В откритите територии с малко количество и некомпактна дървениста растителност в района на ИП при птиците най-често срещани са видовете полска чучулига, полска овесарка, червеногърба сврачка, а в близост до населените места – и качулатата чучулига. От дневните грабливи птици най-често срещаните са черношипата ветрушка и обикновеният мишелов, а през есенно-зимния период силно се увеличава броят на индивидите на малкия ястреб.

В населените места в района най-многобройни са домашното врабче и градската лястовица, а освен тях още селската лястовица, полудивият гълъб, гугутката, обикновеният скорец, кадънката и др. При влечугите в откритите територии в района най-често са били регистрирани видовете зелен гущер и стенен гущер. При земноводните най-често са регистрирани обикновената водна жаба(във водоеми) и зелената крастава жаба(извън водоеми – вкл. и в населени места). При бозайнииците от насекомоядните(Insectivora) най-често срещаща се е обикновената къртица, от гризачите най-многобройна е обикновената полевка, а при хищниците(Carnivora) – лисицата, кучето(вкл. безстопанствени индивиди) и домашната котка(вкл. безстопанствени индивиди).

При осъществяване на строителството на инсталацията за сепариране на вермикулит и помощните й съоръжения съществува опасност само за индивидите от дребни и бавно подвижни животински видове. Това се отнася за видовете гущери и подземно живеещите индивиди на обикновената къртица, обикновената полевка, които обаче не фигурират в Приложение No 2 на ЗБР. Пребиваващите в близост до площта на ИП видове ще бъдат обезпокоени и ще напуснат района главно под въздействието на шума и присъствието на хора.

Тъй като строителството ще се осъществява върху малка площи за кратък период, безпокойството върху животинските видове ще е с локален и краткотраен характер. Околната територия дава много добри възможности за оттегляне на обезпокоените видове. Предвидените озеленителни дейности на площадката ще се отразят в определена степен положително на обитаващата района фауна.

Индивидите на различни животински видове бързо привикват с наличието в обитаваните от тях територии на постоянни дразнители, какъвто ще представлява и бъдещият обект в етапа на експлоатация. Поради наличието на различни съоръжения и сгради в такива обекти се настаняват и индивиди от различни видове, намиращи се на висока степен на синантропизация, т. е. такива, обитаващи населени места, напр. домашно врабче, полско врабче, полудив гълъб, обикновен скорец, обикновено каменарче, домашна (скална) червеноопашка, качулата чучулига, куче(кучета пазачи или и безстопанствени индивиди) и др.

Поради естеството на обекта, ограничената му площ и характерът на предвидените дейности, не може да се твърди за отрицателни влияния върху сезонните и други миграциии на птиците. Поради малката площ на заетите от строителство и инфраструктури площи няма да има значимо намаляване на хранителната база на обитаващите, както и на мигриращите през района видове. Не съществуват основания да се твърди, че при строителството и експлоатацията на обекта ще бъдат нанесени непоправими щети на фауната в района на ИП, тъй като те няма да доведат до цялостното унищожаване на местообитанията им, а от там и до изчезването на приоритетни за опазване видове от Приложение No 2 на ЗБР в тази част на странаат и в района на ИП.