ХипсоСъзнание (техники за постигане на личен успех) Джон Бейнс предговор
Изтегляне 0.91 Mb.
|
Свързани:
НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
| РЕЛАКСАЦИЯ
Когато се готви за сън, човек инстинктивно постига релаксация. За да заспим се нуждаем от предварителна отпускаща нагласа, която да улесни спокойния и възстановителен сън. Едмънд Джейкъбсън е създателят на научната релаксация. Техниката му се основава на повишено съзнание за мускулните контракции, чрез което по желание постигаме релаксация. Немският невролог Шулц разработва друг метод, основан на преднамерено предизвикване на самохипноза. Методът му се счита за по-задълбочен и пълноценен. Заедно с Кречмер (фракционна афективна хипноза), тези двама автори са единствените, които разглеждат релаксацията като действително научен метод - затова обикновено говорим за „методи на Джейкъбсън и Шулц". Произходът на релаксацията обикновено се свързва с индуистките упражнения Йога. Възможно е Джейкъбсън и Шулц да са се вдъхновили от изобилната литература в тази област, но би било основна грешка да отъждествяваме релаксацията с йога, тъй като тя е само вторично следствие от всяка дисциплина, насочена към самоконтрол и издигане на съзнанието. Човек, който се е научил да се самоконтролира, постига релаксация спонтанно. Животните се отпускат много по-лесно от хората. Котката, например, е едновременно релаксирана и будна. Всички живи същества с вродени хомеостатични възможности притежават способност за релаксация като нещо вътрешно и присъщо на живота - релаксацията всъщност трябва да се отъждествява със самата хомеостатична способност. Следователно ще дефинираме волевата релаксация като преднамерено съзнателно прилагане на определен аспект на хомеостатичната способност. Използването на тази техника предполага наличие на напрежение, което трябва да се преодолее за възстановяване на изгубеното равновесие. Методът за релаксация на д-р Джейкъбсън е насочен към мускулатурата. Той справедливо отбелязва, че е „физически невъзможно човек да е нервен в дадена част от тялото си, ако тя е напълно отпусната". Джейкъбсън твърди, че ако скелетната мускулатура (регулируема волево) се отпусне достатъчно, то вътрешната мускулатура (на вътрешните органи) също се стреми към отпускане. Той посочва съществуващата разлика между естествената и научна релаксация и факта, че само втората премахва остатъчния тонус в мускулите, дори ако субектът е в състояние на абсолютен покой. Естествено, като физиолог, Джейкъбсън разглежда релаксацията като мускулен процес и не се занимава с психологическия й аспект. Шулц, от своя страна, е невролог и насочва вниманието си главно към хипнозата, която го вдъхновява да разработи своята „концентративна саморелаксация". В тази книга ще се помъчим да разглеждаме релаксацията от една по-цялостна гледна точка, като й отдадем заслужено високото положение на възстановителна техника, поддържаща органична, ментална и емоционална хомеостаза и формираща ново психологическо свръхсъзнателно състояние, което помага на индивида да постигне съвършена и пълна реализация, присъща на истинско човешко същество. Наред с това, ще изследваме задълбочено истинския механизъм, който позволява да постигнем „собствена релаксационна нагласа". За разлика от общоприетото схващане, релаксацията е активен, а не пасивен процес. Когато говорим за отпускане, веднага изниква мисълта за нещо, привеждащо човека първо в покой, а после в сънно състояние. Представяме си отпуснатия човек в пълна атония и пасивност. Вярно е, че някои псевдосистеми за релаксация имат за цел да направят индивида абсолютно пасивен, но истинската, висша релаксация трябва да бъде преди всичко активен процес. Едуард Крапф в книгата си „Тревога, напрежение и релаксация" пише: „Релаксацията, която изпълнява централна роля по време на сън, има характер на активен процес". По-нататък той продължава: „С други думи, релаксацията не само не е явление на отпуснатост (в периферните части), а е по-скоро активен процес, произтичащ от самия индивид (по-точно от „центъра"). Тя е толкова различна от паралитичната „хипотония" на мускулите, наблюдавана при изтощени индивиди, колкото и сънят от летаргичната сънливост или от токсичната кома". Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|