ХипсоСъзнание (техники за постигане на личен успех) Джон Бейнс предговор
Изтегляне 0.91 Mb.
|
Свързани:
НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
| МЕНТАЛНА КОНЦЕНТРАЦИЯ
Можем да дефинираме менталната концентрация като способност да насочваме вниманието си само върху едно нещо, като изключваме всичко друго. Обикновено се концентрираме само върху онези неща, които живо ни интересуват и дори тогава ни е трудно да поддържаме вниманието си продължително време. Противно на разпространеното схващане, при силно концентриране върху дадена дейност изразходваме не повече, а по-малко енергия. Обикновено, ако човек желае да спести енергия, той върши работата си с нежелание, като си мисли, че по-малкото усилие означава и по-малък разход на енергия. Той обаче не си дава сметка, че липсата на ентусиазъм поражда едновременно две несъвместими и противоположни позиции - вътрешно желание да не работи и жизнена потребност да го прави. Нервното напрежение винаги предполага действие на противоположни сили, които предизвикват разцепление в психофизичната структура. При съвършено единство индивидът постига по-висок самоконтрол при ниска загуба на енергия - нещо неизбежно в случаите, когато вниманието му е насочено към разнородни проблеми. Знаем, че тревогата значително намалява защитните сили на организма и създава нервно напрежение, като ни принуждава да действаме „с пълна пара". Несъмнено всичко, към което човек насочва вниманието си, се превръща в нещо повече или по-малко „тревожно" за него. Ако вниманието ни е насочено едновременно към няколко неща (както в случая с Чарлс, описан в главата „Реално и въображаемо съществуване"). прибавяме значителна доза към тревогите си в момента. Много от нормалните възприятия, дори когато са несъзнавани, представляват проблеми за индивида - те са стимули, които го принуждават да стигне до някакво заключение, да вземе решение или да възприеме определена психологична позиция. Възможно е инцидент, който наблюдаваме на улицата и пряко не ни засяга, да предизвика напрегната подсъзнателна дейност, насочена към намаляване на неосъзнатото безпокойство. Да предположим например, че хвърляме бегъл поглед върху тревожно заглавие във вестника за евентуална опасност от война някъде по света. Възможно е подсъзнанието, ужасено от подобна перспектива, веднага да започне да крои планове как да се предпази от опасността. За несъзнаваното този проблем остава висящ и то трябва да намери някакво решение. Възможно е да продължи да се тревожи още дълго време, особено ако последват други подобни новини. Това е само едно от безбройните всекидневни възприятия, а към тях трябва да прибавим и онези, които вече сме записали в паметта си и които лесно изплуват на повърхността в моментите, когато ни липсва определена концентрация. Колкото повече неща трябва да обхване въображението на индивида в даден момент, толкова по-голямо е разцеплението в Аза му, и постигането на високо ниво на съзнателност, чиято характеристика е проявата на неделимо, цялостно и зряло Аз, става невъзможно. Съществуват различни степени на ментална концентрация, които съответстват на различни състояния на напрегнатост на вниманието. За момент ще оставим настрана това степенуване и ще разграничим два основни типа ментална концентрация - напрегната и спокойна. И двете могат да бъдат волеви или неволеви. За волева концентрация говорим, когато съществува преднамерено желание да насочим вниманието си само към едно нещо и да изключим всичко друго. При неволевата концентрация съзнанието е напълно завладяно от определен стимул. Тук ще разгледаме само волевата концентрация. Волевата концентрация е напрегната, когато е придружена от мускулно усилие, чиято цел е да „затвърди" и усили менталния образ, свързан с нещо абстрактно или конкретно. За да се съсредоточим, често напрягаме лицевите мускули, свиваме вежди, стискаме зъби и тъй нататък, а това създава нервно напрежение. Дотук разгледахме напрежението в патологичния му аспект, тоест като „изкуствено засилено напрежение" и анализирахме вредата, която причинява. Но както вече посочихме, напрежението е естествено и потребно в активния живот. То е вредно само ако се превърне в прекомерно усилие. По отношение на интелекта основният човешки проблем е всъщност противоположен на нервното напрежение. В този случай би трябвало по-скоро да говорим за „патологична атония". В действителност, менталната концентрация трябва да се определи като състояние на напрегнатост на въображението, а менталната дисперсия - като атония на въображението. Тук обаче не трябва да смесваме „чистата" напрегнатост на въображението със състоянията на емоционална тревога, които пораждат мисли на страх, наблюдавани при крайно напрежение. В този случай се предизвиква неволна концентрация, като Азът се пренебрегва. Волевото концентриране е винаги целенасочен акт на Аза. Интелектуалната атония е всъщност недостатъчна проява на съзнателната мисъл, като на преден план излиза подсъзнателната дейност, а това по своята същност е атония на Аза. Главната цел на метода ХипсоСъзнание, както подсказва и самата дума, е да издигне нивото на съзнателност. Това издигане постигаме чрез усилване на Аза, като стимулираме по-нататъшното му развитие до постигане на пълна зрялост. Концентрацията значително повишава менталния тонус на индивида и му позволява да упражнява свободно и пълноценно своята воля и творческо мислене. Жан Клод Филу в книгата си „Ментален тонус" пише: „Волята, куражът, постоянството, самоконтролът и невъзмутимото спокойствие, с които човек се изправя пред опасността, предизвикват енергийни състояния с особено висок тонус. Обратно, този тонус е особено нисък при пасивни, инертни и възбудени индивиди, които ненужно пилеят енергията си; при всякакъв вид астеници, разтревожени, нерешителни или безсилни индивиди - накратко, всички онези, на които сякаш е съдено да бъдат играчка на външни сили, вместо да се утвърдят с волята си и активно да се адаптират към света, като оставят собствения си отпечатък върху него... Например, упоритият човек притежава тонус, защото знае как да използва способностите си, докато неустойчивият, импулсивният е лишен от него, защото използва способностите си неумело или не е в състояние да ги контролира". Бихме могли да добавим, че липсата на умствен тонус е „слабост на съзнанието" поради ниското ниво на будност и естествено недостатъчната тренираност, която винаги съпътства състоянията на ниска съзнателност. Най-честото възражение във връзка с концентрацията и загубите на енергия е, че е невъзможно пестим енергия, когато се стремим към по-висока степен на Концентрация, тъй Като тя изисква по-голямо усилие. Истината е, че при спокойната концентрация няма голямо усилие, а спокойно поддържане на умствения образ. И обратното, концентрацията, придружена от голямо нервно усилие, предизвиква несъмнено по-голям разход на енергия, особено ако е неволна и породена от внезапно и силно емоционално въздействие. Когато говорим за концентрация, трябва да засегнем и проблема на „деконцентрацията", тоест, неспособността да откъснем съзнанието си от някакви представи, събития, преживявания или възприятия от близкото или далечно минало. Комплексите по своята същност са неспособност на съзнанието да се отърси от някакъв изживян емоционален удар, който се възприема като част от настоящето. Концентрацията не е измерителна дейност - тя представлява тонуса, който би трябвало да е нормален за човешкото същество. Блуждаенето на съзнанието е състояние на ментална хипотония, което не само не предоставя почивка и не пести енергия, но и причинява енергиен спад. Блуждаещото въображение не е почивка за ума, точно обратното, то представлява умножаване на факторите, вече присъстващи в съзнанието, всеки от които се превръща в неизвестна величина, изискваща решение. Единственото наистина ефективно състояние на ментална почивка постигаме, когато успеем „да изпразним съзнанието". Това е състояние на ментален вакуум, при което потокът на мисълта временно се прекъсва. Можем да го определим като пълна „деконцентрация". Техниката за постигане на ментална концентрация неизменно зависи от възприемането на особена емоционално-волева нагласа, при която индивидът отдава абсолютно, изключително и всепоглъщащо значение на тази дейност, предмет или идея, върху която желае да се съсредоточи. Това е процес на пълно волево безразличие към всичко, което не го интересува. Целенасоченото безразличие към други стимули и представи е ключът към техниката за концентрация. Трябва обаче да посочим един много важен фактор - ако индивидът се концентрира правилно, той успява да живее в настоящия момент. Следващият пример ще ни помогне да разберем правилно механизма на концентрацията. Човек се съсредоточава много по-лесно, ако е принуден, тоест когато е подложен на силен външен натиск да извърши някаква работа или да реши конкретен проблем за определен период от време. Когато неспазването на този срок влече след себе си някакво наказание, процесът на концентрация става още по-лесен. Ако желаем да се съсредоточим, нужно е преди всичко да придадем първостепенно значение на обекта, върху който ще спрем вниманието си. Следващата стъпка е да си кажем, че е абсолютно необходимо да се занимаваме единствено с предмета на своя интерес и да го разглеждаме Като „въпрос на живот и смърт", изключвайки всичко останало. После, като следваме правилата за прилагане на дишането, трябва да поемем дълбоко въздух, за да наложим своята воля за концентрация върху психофизическия механизъм. За да запазим концентрация, трябва да фокусираме вниманието си, като издигнем състоянието на будност. Концентрацията всъщност е повишена будност и съзнателност. Обратно, неспособността да се. съсредоточаваме произтича от сънното състояние на ума, тоест от ниското ниво на съзнателност. За да се концентрираме добре, трябва да прогоним досадата и менталния сън, като възприемаме всяка идея, дейност и предмет така, сякаш се появяват за първи път в живота ни. Гениите (хора с будно съзнание) имат една обща черта - необикновена способност за наблюдение, поради която успяват да открият във всяко нещо безброй интересни подробности, изплъзващи се от погледа на другите. От основно значение за процеса на концентрация е да отхвърлим всяко нетърпение и тревога, свързани с времето. Трябва да направим максимално усилие да сме напълно будни в момента и да изживеем периода на концентрация секунда по секунда. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|