ХипсоСъзнание (техники за постигане на личен успех) Джон Бейнс предговор
Изтегляне 0.91 Mb.
|
Свързани:
НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
| ХипсоСъзнанието се стреми преди всичко да предизвика не сънливост, а състояние на будност. Въз основа на познанията ни за нивото на съзнание, може да разберем начина на действие на Хипсосъзнанието.
ХипсоСъзнание е термин, който отразява същността на метода, тоест издигане на съзнанието, или по-точно на НИВОТО НА СЪЗНАТЕЛНОСТ. Преди всичко трябва да обясним какво означава това, тъй като дотук описахме някои последици от противоположното и най-често срещано днес състояние -ниското ниво на съзнателност. ХипсоСъзнанието включва много повече от релаксация. То е по-скоро естествена последица от състоянието на равновесие. ХипсоСъзнание означава да постигнем зряло, развито, стабилно и опитно Аз с изключителна устойчивост, способно да издържи антииндивидуалното влияние на тълпата и деструктивните последици от конкуренцията като начин на живот. Придобиването на такова Аз не означава, че индивидът ще се превърне в супермен - то просто ще му позволи да постигне нещо, в което малко хора успяват - състоянието на „човешки индивид". Ето някои предимства, произтичащи от повишаването на нивото на съзнателност: 1) Самоконтрол 2) волева релаксация 3) Постоянна и стабилна нагласа на ведрост и спокойствие 4) Пълноценно използване и функциониране на творческата интелигентност 5) Подобрено здравословно състояние и повишена жизненост 6) По-голяма работоспособност и по-малко умора 7) Повишена способност за адаптация и по-голяма интелектуална гъвкавост 8) Освобождаване от тревожни мисли 9) Изолиране от негативните влияния на средата 10) Забавяне на процеса на стареене 11) Самоопределяне 12) Волево прилагане на съзнанието за постигане на успех 13) Превъзмогване на различни комплекси в определени граници 14) Духовно, морално и интелектуално усъвършенстване 15) Познание и постигане на относително щастие. След като прочетат този списък, много хора ще се запитат дали релаксацията или ХипсоСъзнанието не е някаква панацея, магическо средство за решаване на всички проблеми. За успешното прилагане на тази система решаващо значение има „индивидуалната мозъчна програма", тоест онези модели, които са вече дълбоко записани в мозъчните неврони. Силно невротичната реакция към тази система, изразяваща се в необосновано инстинктивно недоверие, се дължи на конфликта с по-ранното мозъчно програмиране. Това не означава, че - по думите на Иисус -трябва вяра, за да постигнете чудеса. Необходимо е по-скоро искрено, дълбоко, истинско желание за успех в онова, което сте си поставили за цел. Някои хора например, обхванати от саморазрушителен инстинкт, произтичащ от силен комплекс за вина, ще проявят по-голяма съпротива към метода и трябва да положат повече усилия, за да превъзмогнат вътрешната бариера. Определени лични характеристики допринасят за успеха, а други го ограничават. Благоприятстващите качества са динамизъм, положителна психическа нагласа, истински дълбок интерес, открит и непредубеден ум, известна култура, силно желание да овладеете метода, самодисциплина, желание за усъвършенстване и борба. Ще ви попречат следните качества: инертна личност, негативизъм, невротична съпротива, безволие, духовна леност, липса на интелектуално любопитство, предубеденост, отсъствие на истинско желание за усъвършенстване, неспособност за разсъждение и анализ. Естествено, повечето хора съчетават и двата вида качества, но тъй като често отношението към нещо е по-важно от особеностите на характера, желанието да постигнем по-високо ниво на съзнателност е полезно. Като система, ХипсоСъзнанието обхваща цялостно човешкото същество, оставяйки релаксацията (поне в традиционния й смисъл) донякъде на заден план. Вместо нея, тук се използва механизъм, чието действие е всеобхватно и много по-дълбоко - постигането на високо ниво на съзнателност. По този начин системата се - преобръща в нещо повече от „антропологична физиотерапия" по определението за релаксация на Крапф. ХипсоСъзнанието обаче е безсмислено, ако индивидът няма вътрешно желание да осъществи целта си, защото е много трудно да се помогне на пациент, който не желае да оздравее. Свободната воля под формата на индивидуално вътрешно желание е фактор с огромна сила, чието влияние не може да се пренебрегне. Лечението, използвано при психотични индивиди в областта на психоневрозите, не може да се прилага за постигане на по-висока съзнателност, което изисква системно волево отношение. ХипсоСъзнание е техника за самореализиране, която изисква упорити индивидуални усилия, за да даде резултат. Препоръчва се обаче непосредствена помощ от специалист, чиято основна цел е да облекчи трудностите при разбирането на метода и да адаптира определени аспекти към индивидуалните особености. Невъзможно е да затворим някого в тесните рамки на дефинициите, като се опитваме да променим дълбоко вкоренени модели на поведение. Добре е в известни граници да се следват особеностите на личността на всеки индивид. С други думи, задачата на специалиста е да намери подходяща мотивация, така че пълноценното разбиране на метода и правилното изпълнение на упражненията „да проникнат" в психиката на индивида и „да бъдат приети" като необходимо условие за постигане на целта. Това не означава, че техниката на ХипсоСъзнание не може да се прилага самостоятелно, без помощта на специалист, но в този случай препоръчваме задълбочено да се изучи теоретичната част, докато бъде разбрана правилно. Когато упражненията се изпълняват под ръководството на специалист, те могат да се правят групово, като групата не надхвърля 15 души. Самостоятелното изпълнение трябва да става строго индивидуално – по време на упражненията не бива да присъстват роднини и приятели, тъй като външните лица са смущаващи елементи. Джейкъбсън препоръчва релаксация при следните нарушения: силно мускулно свръхнапрежение (нервност), хронично невромускулно свръхнапрежение (неврастения), умора и изтощение, слабост, пред- и постоперационни състояния, базедова болест, смущения в съня, пристъпи на глад, пептични язви, хронична белодробна туберкулоза, сърдечни разстройства с функционален и органичен характер, високо кръвно налягане, циклотимни депресии, алкохолизъм, някои форми на главоболие и невралгични болки, невроза на пикочния мехур, дисменорея. Шулц от своя страна препоръчва релаксация в следните случаи: свръхчувствителност, раздразнителност и нервна възбуда, тикове, заекване, спазми и двигателни смущения, смущения в съня, спазми на хранопровода, пилора и червата, колит, хиперкинези, свръхсекреция на стомашен сок, сърдечни смущения, високо кръвно налягане, депресивни състояния, наркомания, главоболие и ревматични болки, невроза на пикочния мехур, дисменорея, бронхиална астма, кожни сърбежи. Бих искал да подчертая основните разлики на ХипсоСъзнанието и автогенния тренинг на Шулц, между които има известна прилика. Разбира се, основна цел на всяка релаксационна техника по необходимост трябва да бъде повишаване на съзнателността на субекта. Прогресивната релаксация на Джейкъбсън е насочена именно към „издигане на съзнателността" на различни мускулни групи за постигане на съвършен волеви контрол над тях. Концентративната саморелаксация на Шулц тръгва от същия принцип - осъзнават се някои естествени явления в организма, например тежест и топлина. Шулц определя системата си като метод за самохипноза и признава, че е почерпил вдъхновение от изследванията на Оскар Фогт върху хипнозата. Самовнушението играе важна роля при този метод. „Ще се ограничим само с това да се възползваме от опита, теорията и практиката на автогенното лечение", пише Шулц в своя труд. Според мен автогенният тренинг дава много добри резултати и изследванията на Шулц са напълно валидни, но бих искал да посоча една фундаментална разлива между неговата теория и тази за нивото на съзнателност в системата ХипсоСъзнание. Имам предвид именно самохипнозата. Очевидно в рамките на ХипсоСъзнание е неправилно да разглеждаме автогенното превключване като процес на самохипноза, поне в общоприетия смисъл. Превключването би трябвало по-скоро да се определи като процес на „дехипнотизиране", тъй като нивото на съзнателност се увеличава. В случая по-уместен въпрос е дали човек е повече спящ или повече буден по време на превключването. Личният опит и наблюденията ми върху поведението на другите ме карат да мисля, че по време на този процес субектът издига съзнателното си ниво - това е логично, защото „като осъзнава тялото си", индивидът е в състояние на самоосъзнаване - нещо, което трябва винаги да отъждествяваме с проявата на Аза, а това е неизменен резултат от ХипсоСъзнанието. За разлика от него, хипнозата е временно заличаване на Аза с последващ спад в нивото на съзнателност. Това, което Шулц определя като „постигане на резултати, типични за сугестивните състояния" не е нищо друго, освен волево въздействие на Аза върху въображението на индивида. Хипнозата, от друга страна, е принудително въздействие на един индивид върху въображението на друг. Следователно самохипнозата е всъщност влияние на Аза върху собственото подсъзнание. Общо взето, термините „самовнушение" и „самохипноза" често се използват неправилно, тъй като те в никакъв случай не са състояния, близки или подобни на съня. По-скоро вярно е точно обратното. Не така стоят нещата обаче при хипнозата, прилагана от един човек върху друг, защото в този случай сънотворният механизъм е налице. Нека не забравяме, че изследванията върху хипнозата са още в началото си и дори днес много иначе осведомени хора я считат за магия. Механизмът й няма да бъде разбран докрай, докато тайната на съня не бъде напълно разкрита. Хипнозата е пасивен процес за хипнотизирания и активен за хипнотизатора. По същия начин сугестията е пасивен процес за обекта на внушение. И обратното, при самохипнозата и самовнушението, както сочат двата термина, субектът извършва активно самовъздействие. Няма причини ХипсоСъзнание да не даде същите и дори по-добри резултати при „самолечение" на изброените по-горе смущения. Дълго време съм наблюдавал участници в различни курсове и съм установил многобройни случаи на самолечение на неврогенна астма, тахикардия, различни храносмилателни смущения, нервни тикове, високо кръвно налягане, алергии, мигрени, депресивни състояния, хронична умора, безсъние, самоубийствени наклонности, полова неврастения, натрапчиви състояния и други разстройства. Също така имах възможност да се уверя със задоволство, че много хора, които не бяха успели да се приспособят и се чувстваха нещастни и недоволни от живота, в крайна сметка се научиха да му се радват пълноценно и успешно се адаптираха към обществото. Поради многобройните запитвания, които получавам по този въпрос, ще споделя някои научни и философски избоди върху йога и ще посоча разликите между нея и ХипсоСъзнание. Много хора питат дали ХипсоСъзнание се основава на йога и дали има някакво отношение към тази система. Въпросът е от общ интерес, особено като вземем предвид, че повечето хора отъждествяват йога с релаксацията. Йога е една от многото философски системи в Индия, чиято мистична цел е да се постигне общуване с Бог. Нейните доктрини са обяснени за първи път в „Афоризмите" на Патанджали от II век преди Христа По пътя на блаженството се различават осем етапа: ЯМА (самоконтрол), НИЯМА (религиозни канони), АСАНА (подходящи пози), ПРАНАЯМА (регулиране на дишането), ПРАТИАХАРА (контрол на сетивата), ДХАРАНА (устойчивост на ума), ДХИАНА (медитация) и САМАДХИ (дълбоко съзерцание). Самата йога се развива в няколко системи. Едни от тях придават особено значение на физическото тяло (ХАТА ЙОГА), други се занимават с ума (РАДЖА ЙОГА), а трети насочват емоционалния и религиозен аспект у индивида към преклонение пред Бог. Разбира се, йога е мистична езотерична доктрина, чийто основни учения в Индия се преподават в тайни организации. Твърде възможно е както йога, така и персийската, халдейската, китайската, японската, асирийската, гръцката и други езотерични традиции да произхождат от общ източник, например от херметическата философия в Египет. Много асани в йога силно напомнят позите в древните египетски скулптури и гравюри. В книгата си „Техника на йога" Мирча Елиаде пише: „Може би няма друга източна техника, която изисква толкова трудно и продължително посвещаване като йога... На Запад същността на йога беше неправилно разбрана и колкото по-голяма популярност печелеше, толкова намаляваха значението и стойността й. Основните елементи на упражненията в йога не винаги се поддават на писмено описание и трудно могат да се предадат дори с прост разказ... Има читатели, които въпреки предупрежденията, ще настояват да правят без надзор някои упражнения, като се излагат на опасност от тежки злополуки. Изпълняване на ритмичното дишане без контрол често води до значителни белодробни увреждания. Думата йога, чийто корен идва от „свързвам в едно", „държа заедно", „впрягам заедно" е общоупотребяван термин за означаване на определена аскетична техника или метод за съзерцание". Мистичните и аскетични страни на йога не могат да бъдат отречени, защото теологичният й аспект е тясно свързан с теорията за прераждането. Всъщност, йога се стреми да освободи от болката, която осъжда човешкото същество на безкрайно бъдеще от последователни прераждания. Да не се прераждаш, а да се разтвориш във вечната Нирвана е крайната цел на Йога. За да достигне този стадий, човек трябва да се освободи от желанията си (причина за прераждането), да спазва морални предписания и да постигне „разтваряне на Аза". Философията на йога е много точно описана в Бхагават Гита (свещената книга на индуистите, която съдържа разговорите на Кришна с Арджуна): „Чрез тази система човек нито мрази, нито желае... освободен е от двойките противоположности... усеща как сетивата се движат между осезаемите предмети... насочва всяко действие към вечността и отхвърля привързаността си Към Вещите... с ума си се отрича от всяко действие, нито се радва, че е получил приятното, нито тъжи, че е получил неприятното, способен е да удържи силата, породена от желанието и страстта... освободен е от надежди и амбиции... освободен е от жаждата за всички желани неща... напуска безрезервно всички желания, породени от въображението" и т.н. За да анализираме истинското значение и да оценим същинската стойност на йога, трябва преди всичко да посочим някои социологични разлики между хората от Изтока и Запада. Йога е полезна и подходяща за индуиста, на когото не само предлага някаква религиозна насока, но и обещава прекрасната утеха за по-добър бъдещо съществуване в отвъдното. Наистина много източни народи разглеждат живота само като „подготовка и кратък преход към смъртта". Индуистът презира материалното в името на абстрактното и тази философия му е помогнала да издържи векове наред чуждо господство, строго подчинение на тиранията на кастите, властта на махараджите. Следователно, йога за индуиста е не само мистично и религиозно учение, а необходим спътник в условията му на живот. За да определим практическата стойност на йога за западния човек, трябва да посочим очевидните психологически разлики между човека от Изтока и този от Запада. Първият презира живота и е „влюбен" в смъртта или в отвъдното. Той презира материалния свят с всичките му блага, включително научнотехническия прогрес. Начинът му на живот, където времето е без значение, му позволява да се посвети без бързане на медитация и съзерцание на върховното същество. По тази причина той губи интерес към борбата за живот, която е толкова важна на запад. Човекът от Запада обича живота и се страхува от смъртта. Ето защо той се стреми да извлече възможно най-голяма изгода от съществуването си. За него прогресът, икономиката, техниката, науката, времето са от изключително значение. Той не иска да убива желанията си, а точно обратното, да ги стимулира, като се наслаждава на материалните неща. Именно поради това на Запад предпочитат да практикуват Хата Йога - тя се ограничава единствено с контрол върху физическото тяло и не навлиза в морални и теологически разсъждения. Но както признава и самият Шулц, различните „асани" са всъщност средство за постигане на самохипноза, откъдето произтича и тяхното стабилизиращо въздействие. Главните възражения срещу Хата Йога са свързани с факта, че овладяването й като техника изисква години упорита практика и изпълнението на повечето пози става практически невъзможно след навършване на определена възраст, освен ако индивидът не е трениран гимнастик. В Индия Хата Йога се изучава от най-ранна възраст, за да се постигне гъвкавост на костната система и мускулатурата. Техниката й може да се овладее само при тези условия. От друга страна, огромният брой съществуващи „асани" доказва, че това е практика за цял живот, която изисква няколко часа всеки ден. Твърди се, че „позите са толкова, колкото и живите същества във вселената". Все пак основните пози са 84, а от тях обикновено се практикуват само 32. Индивидът се стреми към интеграция на личността на по-висше ниво чрез разбиране на някои явления, които са присъщи на човешката природа. Хата Йога игнорира тази най-важна задача. В общи линии системата Йога е насочена към физическите и емоционалните аспекти на личността, пренебрегвайки интелектуалния. На интелекта тя придава малко значение, като се изключи това, което е свързано с менталната концентрация. ХипсоСъзнание няма други сходства с йога освен общото желание да подчини индивида на някаква дисциплина. Която предоставя самоконтрол. Но всички системи за самоконтрол задължително имат допирни точки, що се отнася до възпитанието на онези качества, които трябва да се овладеят и представляват част от биологическата и психическа структура на човека. Ето защо както Йога, така и ХипсоСъзнание препоръчват ментална концентрация, но имат различен начин на действие. По своята същност, ХипсоСъзнание е система за хората от западния свят. Следователно тя не води субекта към „сън в състояние на будност", което би му попречило да изкарва прехраната си, а точно обратното - подтиква го към по-висше състояние на будност. Будността е неразделна част от тази дисциплина. Преди всичко, ХипсоСъзнание се стреми да разшири и фокусира съзнателното поле на субекта, за да възприема качеството, вместо интензитета и количеството. Целите на ХипсоСъзнание са индивидът да стане по-съзнателен, да се събуди, да се отърси от неясната летаргия на менталните „паяжини". Докато Йога се стреми да разтвори Аза, целта на ХипсоСъзнание е да го формира. Да съществуваш значи да страдаш, твърди Йога, всяко действие поражда нови кармични кръгове на причина и следствие. Поради това, учението Йога е форма на ескейпизъм, средство за бягство от действителността на живота, което търси убежище във вечния сън на Нирвана. ХипсоСъзнание е преди всичко практическо и постижимо. То е насочено към мислещата, интелектуална част на индивида и главната му цел е ученикът да разбере причината за своите проблеми и да постигне цялостно използване на творческата си интелигентност. Следователно, нужна е известна интелектуална подготовка, за да се използва тази техника. Въпреки това, често е достатъчно да притежавате буден и любознателен ум, защото ХипсоСъзнание учи индивида как да мисли, за да стигне до истината. Може би най-Важно е правилното функциониране на ума. „Нервното разстройство е и умствено разстройство", твърди Джейкъбсън в книгата си. Коефициентът на полезно действие на интелигентността или функционалният капацитет на нервната система зависи до голяма степен от емоционалното равновесие на индивида. Същевременно степента на правилност при целенасочената употреба на мисълта влияе решително върху нервната система. Съвършенството на мисълта на практика е определящ фактор за правилния емоционален баланс. И наистина, ако човек можеше да използва съзнателно и целенасочено ума си, няма да страда от нервни разстройства. Упражненията в системата ХипсоСъзнание са главно ментални. Субектът се учи да контролира и да използва въображението си. Накратко, основните различия между йога и ХипсоСъзнание са следните: Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|