ХипсоСъзнание (техники за постигане на личен успех) Джон Бейнс предговор
Изтегляне 0.91 Mb.
|
Свързани:
НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
- Навигация на страницата:
- ХипсоСъзнание
- УПРАЖНЕНИЯ ЗА ИЗДИГАНЕ НА НИВОТО НА СЪЗНАТЕЛНОСТ
| Йога
1) Насочена е към физическото тяло и емоциите 2) Стреми се към разтваряне на Аза 3) Мистична и аскетична дисциплина 4) Източна техника, предназначена за хора от Изтока ХипсоСъзнание 1) Работи главно с ума и емоциите 2) Стреми се да формира развито и зряло Аз 3) Психологически метод за лично усъвършенстване 4) Система, създадена специално за хората от западния свят. УПРАЖНЕНИЯ ЗА ИЗДИГАНЕ НА НИВОТО НА СЪЗНАТЕЛНОСТ Упражненията, описани в тази глава, обхващат четирите основни аспекта на човешкия механизъм, които пряко влияят върху запазването на ниско ниво на съзнателност. Те са насочени към трениране на процесите на дишане, въображение, говор и движения и се състоят от четири различни групи упражнения, които ще разгледаме поотделно. Дишане Да дишаме не означава само да подаваме на организма горивото, необходимо за поддържане на живота, а да определяме модела на собственото си емоционално, ментално и нервно състояние. Дихателната и нервната система се влияят в еднаква степен от възбудимостта и задръжките. По аналогичен начин, емоционалното състояние и въображението съответстват на начина на дишане. Дихателният процес не е еднакъв за всички хора, тъй като съществуват подчертани разливи в обема и ритъма. Индивидуалният начин на дишане оказва голямо влияние върху различните характеристики на личността и е мярка за физическа и нервна жизненост. Човек с дълбоко дишане винаги има повече психическа и биологична енергия. Хората с „повърхностно" дишане обикновено са плахи и астенични. Правилното дишане е един от решаващите фактори за добро здраве, балансирана нервна система, емоционално спокойствие и будно съзнание. Дишането е потокът на органичния живот. То е като пъпна връв, осигуряваща непрекъснат контакт с майката-природа, от която получаваме всички елементи, необходими за поддържане на живота. Спирането на дишането означава смърт. Нещо повече, дихателният процес е единствената вегетативна функция, която се поддава на волево регулиране. Следователно, тя представлява свързващо звено между централната и вегетативната нервна система. Тренирането и овладяването на дишането позволяват да влияем чрез волята си върху емоционалните и нервните реакции, които обикновено са извън контрола ни. Винаги съществува взаимодействие между психическата и емоционалната дейност, и дихателния процес. Когато изпитваме емоционално спокойствие, дишането става по-ритмично, по-леко и по-бавно, а при напрегнатост дихателният ритъм е накъсан, неравен и повърхностен. След емоционален шок дъхът „секва", дишането става почти конвулсивно. Когато сме съсредоточени, дишаме леко и неусетно, но когато съзнанието блуждае, процесът на дишане става неравномерен. Следователно ползата от превъзпитанието на дишането е както психологическа, така и физиологична. За да разберем контекста, в който се дават различните упражнения, трябва да разгледаме някои обши положения, свързани с механизма на дишане. При нормални условия възрастният човек вдишва от 14 до 17 пъти в минута. При всяко разширяване на гръдния кош се осъществява вдишване, при всяко свиване -издишване. При тези две фази през дробовете протича средно 500 куб.см. въздух, като по този начин приблизителният обем на вдишвания и издишвания въздух е 8 литра за минута. С количеството въздух, което преминава през дробовете за минута, се определя белодробната вентилация. Максималното количество въздух, което можем да издишаме след дълбоко вдишване, представлява жизнения капацитет, чиято средна стойност е 4-5 литра. Невъзможно е да напълним изцяло дробовете си със свеж въздух, тъй като в тях винаги остава известно количество, вариращо между 1000 и 1500 куб.см.. Този неизхвърлен навън въздух се нарича остатъчен. Описаните дихателни упражнения не само целят да увеличат жизнения капацитет, но и се отразяват пряко върху възпитанието на въображението и говора. На практика, различните групи упражнения са свързани по-между си и си взаимодействат. Дишането, говорът и движенията влияят върху въображението, което на свой ред оказва влияние върху тях. Определени дихателни упражнения например имат за цел да облекчат умствената концентрация и би трябвало да бъдат отнесени към възпитанието на въображението. Поради тази взаимообвързаност всички упражнения са номерирани и по-късно ще бъдат отнесени към определена група в зависимост от предназначението им. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|