ХипсоСъзнание (техники за постигане на личен успех) Джон Бейнс предговор
ПРЕВЪЗПИТАНИЕ НА ДВИГАТЕЛНИТЕ НАВИЦИ
Изтегляне 0.91 Mb.
|
Свързани:
НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
| ПРЕВЪЗПИТАНИЕ НА ДВИГАТЕЛНИТЕ НАВИЦИ
Двигателната дейност на човека обхваща три основни механизма: рефлексни действия, автоматични движения и волеви движения. Рефлексите са постоянни реакции на определен физически дразнител. Те са вродени или научени и са най-простата форма на нервномускулно поведение. Автоматичните движения се определят от професор Дала Нора („Биологична обусловеност на личността") като „поредица от вродени (емоционално или инстинктивно подражание) или придобити например, свързаните с работата движения), които се извикват и подреждат последователно". Волевите движения винаги са свързани със съзнателно волево решение. Те могат да бъдат спонтанни, придобити или приложни. Независимо към кой вид спадат движенията на индивида (рефлексни, автоматични или волеви), те винаги са свързани с неговото емоционално и ментално състояние. Страхът например предизвиква съответна двигателна реакция, различаваща се от тази при гняв, тревога или спокойствие. Между движения, емоции и мисли има непрекъснато взаимодействие. Тази връзка разкрива пред нас изключителни възможности - да упражняваме контрол върху себе си, като контролираме движенията. Ще се помъчим да докажем, че двигателната преднамереност издига значително съзнателното ниво с произтичащите от това предимства. Половината от волевите движения, строго погледнато, не бихме могли да наречем волеви, тъй като са съставени от ограничен брой комбинации и повечето от тях сме изпълнявали толкова пъти, че вече сме ги овладели и те са станали напълно автоматични. Докато сме ги усвоявали обаче, те несъмнено са били волеви. Да вземем за пример ходенето. Когато ходим, ние извършваме това почти механично. Ако по някаква специална причина трябва да вървим пред група наблюдаващи ни хора и да им покажем нещо, внезапно се притесняваме и започва да ни се струва, че пристъпваме неправилно, тромаво, дори губим равновесие. Обикновено се счита че автоматичните движения „механизират" индивида, увеличават производителността му и намаляват умората. За да изясним този въпрос, нека разгледаме умората. Във всекидневната си дейност хората, които не полагат големи и непрекъснати мускулни усилия, рядко изпитват физическа умора. При тях по-често срещано явление е усещането за отпадналост и изтощение, което ще опишем като „състояние на обща умора". Общо взето би трябвало да наречем това „псевдоумора" - не защото не съществува в действителност, а защото най-често се дължи само на временна или хронична загуба на нормалния ментален тонус. Тази обща умора е придружена обикновено от безпокойство, раздразнителност, депресия, страх, меланхолия и липса на инициативност. За да изясним понятието, ще говорим за обща умора и мускулна умора. Първата вече определихме, а мускулната не се нуждае от обяснения, тъй като е позната на всички. Твърдението, че автоматичните движения „намаляват умората и осигуряват производителност" изглежда донякъде преувеличено, въпреки че според преобладаващато мнение е вярно. Възможно е да е така при малък процент задачи, изпълнявани в специфични условия и то само ако става въпрос за производителност при автоматизирана ръчна дейност. Да вземем за пример работник в автомобилен завод, чиято единствена задача е да завинтва болтове на мястото им. Ако се замисли за това, което прави и се опита да завинтва болтовете съзнателно, той сигурно ще загуби обичайната си сръчност, работоспособността му ще намалее и ще е принуден да поддържа вниманието си постоянно будно. Що се отнася до умората, проблемът не е така ясен. Спестеното мускулно усилие може да се изразходва в множество нервни и умствени конфликти, произтичащи от ниското ниво на будност при автоматизираната дейност. Непрекъснатото повтаряне на една и съща операция оставя незаета голяма част от съзнанието, която (съвсем логично е да предположим) ще продължи да работи самостоятелно, докато индивидът се труди, а това несъмнено води до пълно разделяне между мисъл и действие. Това разделение предизвиква едновременното протичане на два вида дейности, противопоставени една на друга така, както са противопоставени абстрактното и конкретното, съответно психичното и соматичното. Макар и неразривно свързани, те принадлежат към различни и противоположни светове. Казано по друг начин, индивидът се разкъсва между две противоположни тенденции: физическата работа, която извършва, и напрегнатата работа на въображението, която често е много по-привлекателна и желана от физическата дейност. От друга страна, еднообразната работа е лишена от всякаква мотивация, с изключение на паричното възнаграждение. Следователно, човек работи, защото е принуден и в съзнанието му неизменно присъства мисълта, че изпълнява необходимо задължение. Дейността на въображението следва две основни линии: потребителска и защитна. Индивидът се безпокои как да избегне дадени ситуации и как да предизвика други. Тук хедонизмът играе съществена мотивираща роля. желанието се явява един от най-важните елементи в играта на въображението. По този начин имаме два еднакво значими и могъщи фактора в явна опозиция: дългът (работата) и желанието (потокът на въображението). Това противопоставяне засилва процеса на разцепление между мисъл и действие, при което менталният и волевият тонус значително спада, а Азът не намира място за изява. По тази причина индивидът се чувства изморен, може би много повече от начинаещият, който все още работи „с усилие на волята". Досадата и скуката са неразделни спътници на безсилието и се подхранват от липсата на съзнателна проява на волята. Ако във всекидневната работа примесваме отвреме-навреме моменти на максимално съзнателно внимание, със сигурност ще постигнем по-добро физическо и психическо състояние. Автоматизмът причинява, подсилва и поддържа ниското ниво на съзнание. Той довежда до обща умора, като нарушава вътрешното единство на индивида и усилва действието на несъзнателните тенденции. Най-общо казано, автоматичните действия ни пречат да постигнем самоконтрол и високо ниво на съзнание, като пораждат ментална сънливост, а тя напълно изключва висок коефициент на интелектуално и енергийно полезно действие. Всяко непрекъснато повтарящо се волево действие клони към автоматизъм и въпреки че не сме в състояние да предотвратим автоматизма, може поне да му попречим да ни управлява. В противен случай се излагаме на опасността да постъпим като човек, а не КАТО ЧОВЕК, по израза на професор Дала Нора. Възможно е все пак чрез будно внимание да внесем елемент на съзнателност и в неволните движения. Това става, когато се движим преднамерено (със съзнателно намерение). Двигателната преднамереност намалява и премахва състоянието на обща умора, като едновременно издига нивото на съзнание и тонуса на волята и ума. Волевото придвижване в пространството създава по необходимост състояние на самосъзнаване, при което съществува непрекъснато усещане и сигурност за собствената идентичност, тоест за Аза. Индивидът се установява психически в своето Аз и успява да се справи с негативните въздействия, вътрешните конфликти и вредните последици от хетеросугестията. С други думи, той се превръща от антииндивид в индивид. Чрез двигателната преднамереност е възможно да контролираме нервното напрежение, да избегнем до голяма степен физическата и умствената умора, да управляваме емоционалните прояви и преди всичко ДА ЖИВЕЕМ В РЕАЛНОСТТА НА НАСТОЯЩЕТО. Същевременно това предизвиква значителни изменения с постоянен характер в нервно-мозъчната структура на индивида и му позволява чувствително да увеличи интелектуалните си способности както по качество, така и по производителност. Мисленето с абсолютна яснота (а това става само по изключение) се превръща в нещо съвсем лесно за човек, който упорито и постоянно влага съзнателност в движенията си. Във всяко волево движение разграничаваме три основни фази: решение или волево намерение, извършване на движението и промяна, настъпваща в резултат от извършеното действие. Движението представлява повтаряща се верига, която се поражда в мозъка и се „връща" в мозъка. Неволните движения не внасят никаква промяна в поведението, но в повечето случаи подсилват предварително формираната верига. В зависимост от начина на движение внасяме положителна или отрицателна промяна в съзнанието си - положителна, която поражда състояние на будност, и отрицателна, която води до сънно състояние. Съвкупността от волеви съзнателни движения временно премахва двигателния автоматизъм и така разширява полето на съзнание. Известно ни е, че автоматичните движения участват в емоционалната и инстинктивната мимика на индивида, които съпътстват най-дълбоките механизми на интеграция на личността. Волевите движения отразяват до известна степен и психологичното състояние на субекта. Ако съзнателно променяме своя стил на движение, всъщност трансформираме личността си, като рушим едни автоматични движения и изграждаме други. Това изисква, разбира се, будно и напрегнато внимание, а то неизменно придружава високите нива на съзнателност. Състоянията на тревога и страх, емоционална депресия, колебливост и други отрицателни механизми Временно изчезват, когато влагаме съзнателност в движенията си и изчезват завинаги, ако извършваме това упорито и постоянно за продължителен период от време. Както вече посочихме, двигателната съзнателност действа също в интелектуалната и енергийната сфера, Като избистря чувствително мисълта и намалява сънливостта и умората. Самата техника се състои в следното: извършваме движението спокойно, целенасочено и с пълна съзнателност, сякаш то се нуждае от мисъл. Ако намалим скоростта на движение, ще изпитаме ведрост и спокойствие - признак за постигнато вътрешно равновесие. Добре е да започнем с предварително избрани и лесни движения. Този начин на движение трябва да се практикува не през цялото време, а в определени часове от деня. Преди да обясня изпълнението на някои двигателни упражнения, ще посоча два експеримента, показващи, че в човек, който се движи съзнателно и целенасочено, се извършва дълбока трансформация. ЕКСПЕРИМЕНТ А. Изберете момент, когато сте особено изморени или много ви се спи. Започнете да извършвате преднамерени и съзнателни движения в продължение на три минути. Ще забележите как умората и сънливостта постепенно изчезват. Особено важно е напълно да се съсредоточите върху движенията си и да ги правите спокойно, без да бързате. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|