ХипсоСъзнание (техники за постигане на личен успех) Джон Бейнс предговор
Изтегляне 0.91 Mb.
|
Свързани:
НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
- Навигация на страницата:
- Пълно дишане).
| Упражнение 9. Съзнателни движения
Целта на всички описани упражнения е изучаващият ХипсоСъзнание да овладее движенията си. В този случай няма да използваме специално подготвени движения, а ще си послужим с тези от всекидневието - предимството им е, такава тренировка може да се извършва по всяко време на деня. Да започнем от най-простото - ходенето. Може да изпълнявате упражнението, като вървите по улицата. Определете участък от най-малко три-четири преки, гледайте напред и вървете по-бавно от обикновено, като се съсредоточите напълно върху движението, сякаш ходенето изисква мислене. Трябва да имате ясно усещане за преместване в пространството и да чувствате всяко движение. Това упражнение води до релаксация, отмора и състояние на покой, като същевременно допринася за възстановяване на енергията. Абсолютно всички движения могат да се извършват съзнателно, така че е излишно да даваме подробен списък. Единствената препоръка е да обърнете особено внимание на движенията на ръцете, защото те са най-чести и най-много. Всяко нещо, което вършите с ръцете, може да ви послужи за упражнение. Ще подчертаем, че основната трудност при тази техника е съзнателното усилие да усъвършенствате движенията, като едновременно ги изпълнявате бавно. Не забравяйте, че не е нужно да мислите за тях - достатъчно е да ги усещате. Като пример ще посочим разликата между мисълта за дишането и „чувството" за дихателния поток. Може да го „почувстваме" без да мислим - например, когато лигавицата на носа е възпалена и дишането ни изведнъж се затрудни. Тогава си мислим за други неща, но „усещането за дишане" не ни напуска. Добре е да мислите за движенията, докато постигнете съответното кинетично усещане, което най-често се изразява просто в намаляване на двигателната скорост. След известен период на редовно упражняване ще забележите, че новият волеви стил на движение се превръща по силата на навика в автоматичен. Това не бива да ви тревожи, тъй като с промяната сте възбудили в себе си верига за релаксация, самоконтрол и будност. Да смените начина си на движение означава да внесете корекция и изменения в автоматизма на движенията. По този начин създавате нова нервно-мозъчна верига, коренно различна от предишната: тя е възбудена чрез съзнателно рефлективно обучение и затова засилва и разширява съзнателността на индивида за разлика от предишната верига, която се е формирала в съвсем ранна възраст и е изцяло доминирана от подсъзнанието. Всичко, научено чрез разсъждение и осъзнаване, било то някакъв нов елемент или променяне на стар механизъм, издига значително съзнанието и изгражда нови невронни вериги, които сега притежават будност, дължаща се на първоначалния съзнателен волеви импулс. Съзнателната ръчна работа е най-добрата психотерапия. Тя действа като стабилизиращ елемент и притежава неподозирани възможности за изменение на съзнанието. Не е преувеличено да са каже, че през дългата еволюция на вида човешкият мозък е вървял успоредно с развитието на уменията на ръцете, че мозъкът и сръчността си взаимодействат и развиват. Интересно е, че осъзнаването на движенията позволява на субекта да изживее напълно настоящия момент, тоест да води реално съществуване, без да проектира себе си в някакъв измислен свят. По този начин съзнателността на движенията до голяма степен прогонва сънното състояние, присъстващо в съзнанието и по време на будност. Накратко, съзнателното движение ни позволява да повишим нивото на съзнание, да живеем в реалния свят на настоящето, да постигнем релаксация, самоконтрол и да използваме оптимално интелекта си, Като постигнем по-голяма яснота и тонус на мисълта. Техниката на съзнателното движение се свежда до това да придобием възприятие за движение чрез целенасочено усилие (но без напрежение), като се стремим към съвършенство в движенията и ги изпълняваме по-бавно от обикновено (ако човек се движи бавно по навик, то това няма да му е особено полезно, защото движенията му са лишени от съзнателност). Упражнението има общо и конкретно приложение. Прилага се общо всеки ден в определено време, без да се взимат предвид проблемите за момента. Конкретното приложение е насочено към решаване на даден конфликт. Подходящ пример е страхливият човек, изправен пред някакъв социален сблъсък - той се движи бавно и внимателно, за да превъзмогне своята плахост. Може да използваме упражнението и в моменти, когато ни е нужна по-голяма яснота на ума или желаем да премахнем умората. Ако упражнението се изпълнява старателно всеки ден, след време се възбуждат и затвърждават нови вериги, които създават състояние на съзнателна будност като неделима част от личността. ГОВОР В тази глава ще разгледаме само онези особености в механизма на речта, свързани с начина, по който гласът въздейства на нивото на съзнателност и оттам на психическото, емоционалното и нервното състояние на човека. За целта ще изследваме модулацията и произношението, като изключваме корекцията на дефекти в тембъра, тона и силата на гласа. Ще дадем само някои общи указания, без да обсъждаме как се постига правилно произношение и модулация в конкретни случаи. Ще се помъчим главно да намерим формула, с чиято помощ да постигнем повишено ниво на съзнателност чрез говора. Най-просто казано, речта е звукова материализация на мислите, която позволява да бъдат възприети и разбрани от другите. За да се изрази, човек трябва да свързва, подрежда и класифицира идеи и понятия много бързо, почти едновременно с изговарянето на думите. Механичното възпроизвеждане на думите е част от всички други видове механизми, описани в предишните глави. Думата е еферентен (низходящ) импулс, който се материализира в звука и при възпроизвеждане предизвиква аферентна (възходяща) модификация. Качеството и съвършенството на словото въздействат на съзнанието, като го объркват или избистрят. Правилният изказ и грижливото произнасяне на думите допринасят за реда, яснотата и разпространението на идеите. От друга страна, небрежността в говора нарушава правилното функциониране на мисълта. Освен това, тембърът и тонът на гласа въздействат значително както върху нервната система на говорещия, така и на слушателя. Едни гласове ни изнервят, докато други ни действат успокоително. Първите няколко упражнения са насочени към подобряване на артикулацията. Те трябва да се разглеждат не като техники за релаксация, а като подготовка.за постигане на съзнателност на гласа - единственото вокално упражнение, което води до издигане на съзнанието. Първият елемент, свързан с правилната дикция, е въздухът. Налягането на въздуха трябва да е постоянно и равномерно, а това се постига с диафрагмено дишане (Упражнение 1, Пълно дишане). Говорната реч се осъществява при издишване - следователно искаме да удължим и измерим именно тази фаза. За тази цел ще дадем три основни упражнения, които помагат за регулиране и дозиране на въздуха. А. Удължете издишването на въздуха. Вдишвайте през носа бавно, леко, дълбоко, мълчаливо, равномерно и пълно. Задръжте въздуха. Издишвайте през носа бавно, леко, мълчаливо, равномерно, като удължите максимално издишването. Б. Вдишването е както при горното упражнение. Задръжте въздуха. Издишвайте през носа, като изтласквате въздуха на струи до пълно издишване. В. Леко и бавно вдишвайте през носа. Задръжте въздуха. Издишвайте през устата, като силно изтласквате въздуха и удължавате максимално времето. Щом постигнете правилно налягане и контролиране на въздуха, трябва да тренирате говорните органи, участващи в артикулацията: езика, устните, челюстта и небцето. Въпреки че всеки от тях се поддава на индивидуално трениране, следващите упражнения са насочени към цялостния механизъм на говора. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|