ХипсоСъзнание (техники за постигане на личен успех) Джон Бейнс предговор
Изтегляне 0.91 Mb.
|
Свързани:
НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
- Навигация на страницата:
- КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СПОСОБНОСТТА СИ ЗА РАЗСЪЖДЕНИЕ
| Упражнение 11: Осъзнаване на Аза
Поставете фигура 10 (диаграмата на Аза) на масата, на около 60 см от мястото, където седите, за да я виждате лесно. Съберете средния пръст и палеца на лявата си ръка и ги задръжте в това положение до края на упражнението. Вдишвайте дълбоко през носа, като издишвате бавно и леко с полуотворена уста. Насочете вниманието си към центъра на фигурата, където е написана думата АЗ, като съсредоточите погледа си върху тази точка приблизително три до пет минути. Не се тревожете, ако ви обземе сънливост или действително заспите. Може да повтаряте упражнението колкото пъти желаете през деня. След като сте го изпълнявали известно време (най-малко 30 дни), опитайте се да възпроизведете през деня с волево усилие състоянието на осъзнаване на Аза, но без да гледате фигурата, а само като съберете средния пръст и палеца на лявата ръка. Може да правите това по всяко време, независимо какво вършите. Единственото условие е лявата ви ръка да е свободна. Това упражнение предизвиква релаксация, отмора, спокойствие, стабилност и повишено ниво на съзнателност. КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СПОСОБНОСТТА СИ ЗА РАЗСЪЖДЕНИЕ Едно от най-високите постижения, към които може да се стремим, е да придобием пълна интеграция и цялостно поведение. Голяма част от структурата на личността на съвременния човек се състои от „несъзнателни, неинтелигентни" механизми, които се дължат на кондициониране, подражание и външно влияние. Както знаем, личността е механизъм, предназначен да позволи на индивида да се приспособи Към средата. За съжаление тази нагласа не винаги е „интелигентна". Олпърт пише: „Не всички структури, формирани В личността, са нейни интелигентни конфигурации. Много от тях са сложни клишета и стереотипни навици, наложени на индивида и той реагира чрез психологически средства, които са прекалено неуловими за него, за да може да се справи по наистина цялостен начин". Относно интеграцията на личността, което означава да се организират различните й механизми в единици от по-висш порядък, Олпърт посочва частичния характер на този процес: „Много преживявания (може би повечето) изобщо не се интегрират адекватно: те настъпват, започва период на нагласа, но после проблемът изчезва и се забравя. Асимилираният опит изостава от моментните, преходни изживявания на индивида. Непрекъснато се изправяме пред нови събития, на които трябва да реагираме, но Когато го направим, не винаги интегрираме действието в постоянната структура на личността си. По-скоро се задоволяваме с вече изградени навици или формирани отпреди отношения и характеристики, като не си правим труда да променим интеграцията си така, че да обхванем новите черти на околния свят или някоя новооткрита истина. Този факт е от огромно значение. Добре известно е, че в поведението си хората се ръководят от неприложими за конкретния случай навици, стереотипни представи и лишени от смисъл словесни символи. Повечето хора научават твърде малко от преживяното, въпреки че си мислят обратното. Очевидно процесът на интеграция е доста бавен. Повечето хора се задоволяват с няколко общоприети навици, няколко вкаменели родови политически и икономически представи, шепа предразсъдъци и речник, съставен от клишета. Очевидно закономерността е, че ако човек няма силно желание да промени определен навик или незадоволителна черта в характера си, ако изискванията на средата не са толкова настоятелни, че да му попречат да използва предишните средства, или ако по някаква друга причина индивидът няма истинска готовност за промяна и буден дух, личността му все така ще продължава да си служи с грубите, но винаги достъпни средства, на които той вече разчита, за да посрещне изискванията на живота, като по този начин ще избегне необходимостта да извърши интеграция". Разбирането е абсолютно необходимо условие за съзнателно поведение. Ако процесът на разбиране липсва, човек е истинска машина със стереотипни реакции и ограничена интелигентност. За съжаление, обикновеният човек се отличава с изключителна духовна леност, която му пречи да анализира всекидневните преживявания. Липсата на рефлективно разбиране отличава антииндивида от индивида. Навикът да мислим, придружен от съответното състояние на съзнателност, допринася за развитието на висши способности и за по-дълбоко разграничаване на „човешкото" от животинското състояние. Трябва обаче да подчертаем огромната разлива между обикновеното мислене и съзнателното разсъждение. Всички мислят, но много малко са онези, които разсъждават, а сред малкото разсъждаващи, съзнателните са малцинство. Мисълта може да съществува без логическо разсъждение, а разсъждение-то - без съзнателност. Способността за разсъждение в най-широкия смисъл води до вярна и точна преценка, само ако е придружена от високо ниво на съзнателност. В противен случай интелектуалният процес претърпява сериозна деформация поради латентното сънно състояние на индивида. Ето защо човек може да стигне до погрешно заключение, въпреки че е разсъждавал задълбочено върху нещо -причината е именно отсъствието на високо ниво на съзнателност. Един пример - три-четири минути след като се събуди, индивидът се изправя пред някакъв прост проблем. Въпреки всичките си усилия, той най-вероятно няма да успее да го разреши, защото умът му е все още „сънен". Ако човек не е изпитал състояния на по-висока будност, обичайното му ментално състояние може би е сънно, без той дори да подозира - това съвпада с нашата теория за степените на будност. Може ли човек да разбере, че е полузаспал, ако не познава друго по-висше състояние? Интелигентността и образованието на индивида са без значение - ако съзнанието му е замъглено от сънното състояние, заключенията му по даден проблем непременно ще бъдат ако не погрешни, то най-малкото частични и непълни. Сънят дълбоко деформира процеса на интелектуална дейност и е причина за „духовната нищета" на човека. Всъщност привичното ментално състояние на повечето хора е неясно и неточно. Индивидът мисли с пълна яснота само при изключителни обстоятелства. С това съзнание, потопено в полумрак,той е принуден да търси неуморно решения на безбройните проблеми, пред които го изправя животът. За тази цел той мисли, мисли и пак мисли, но не разсъждава съзнателно. Не знае, че поради недостатъчната функция на интелекта изпуска най-хубавите неща в живота и си затваря пътя да познае прекрасния свят на съзнанието. За съжаление не е достатъчно да кажем това на някого - той трябва сам да го разбере. Що се отнася до личните проблеми, постоянното им предъвкване обикновено не внася нови елементи към онова, което човек вече знае. Освен това, емоционалното реагиране на проблемите значително нарушава интелектуалния процес. Всички знаем колко трудно вземаме правилно решение, когато сме разстроени, разтревожени или изплашени. Много хора са истинска жертва на непреодолими емоционални импулси, които предизвикват постоянна нерешителност. Нека си припомним, че емоционалното поведение е характерно за детското ниво на интеграция, тоест за онази възраст, в която доминира подсъзнанието. Надмощието на съзнателната част над подсъзнателната винаги идва като логическо следствие от постигнато високо ниво на съзнателност. Това издигане не само ни позволява да мислим независимо от смущаващите емоционални състояния, но и да мислим без влиянието на сънното състояние. Следват две упражнения, които предоставят оптимална производителност на интелекта и могат да се използват за решаване на трудни проблеми, излизащи извън рамките на привичния начин на мислене. При внимателно изпълнение те предизвикват необикновена яснота на ума, надхвърляща границите на нормалното мислене. И двете упражнения до голяма степен ни освобождават от „времето на съня" и повишават съзнателното равнище временно, когато се мъчим да намерим решение на нещо. Разбира се, всички останали упражнения увеличават нивото на съзнателност, но с някои естествени колебания през деня. Тези две упражнения издигат интелекта до по-високо ниво на будност, което далеч надхвърля нивото, получено след всекидневната тренировка. Всъщност предназначението им е да засилят временно будността на индивида. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|