ХипсоСъзнание (техники за постигане на личен успех) Джон Бейнс предговор
Изтегляне 0.91 Mb.
|
Свързани:
НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
| ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Централната тема на тази книга е съзнанието - основата на психическия ни живот. Значението, което влагаме в думата „съзнание", не е свързано с представата за добро и зло и се различава от използваното в психологията. „Да сме съзнателни" тук означава да имаме високо ниво на съзнателност. Съществуват много степени на съзнателност - от дълбок сън до пълна будност. Няма съзнателност или несъзнателност, има само високо или ниско съзнателно ниво. Високата съзнателност е равнозначна с будността. Проблемът обаче не е толкова прост, тъй като целта на системата ХипсоСъзнание е да издигне съзнанието като максимално качество на човешкото същество, като определящ фактор за това качество, което го отличава от животните. Следователно горната дефиниция е недостатъчна, тъй като много животни са обикновено по-будни от човека и поради това изглеждат по-съзнателни от него. Нужно е да правим разлика между „високо ниво на будност" и „високо ниво на съзнателност". До този момент не сме се спирали върху това, за да улесним разбирането на тези и без това твърде сложни механизми. „Високото ниво на будност" означава, че сме съвсем будни, много повече от обикновено. „Високото ниво на съзнателност" означава, че сме успели да формираме опитно, зряло и добре развито Аз. Възможно е, например, да има съвсем буден идиот, но е невъзможно индивид с „високо ниво на съзнателност" да не е интелигентен и буден. Целта ни е да дадем ново психологическо измерение на човешкото същество, основано на най-забележителния факт в психическото му съществуване -явлението да сме само полубудни. Понякога е нужно да забравим за момент сложните и вече остарели теории, които са фокусирани върху проблема за индивида, но никога не задават въпроса: „какво е индивидът?" и не проникват в сърцевината му, тоест в неговия Аз - необходима и неизменна основа на неговото човешко състояние. Думата „интелигентност" трябва да получи ново значение, което да обхване и отрази по-задълбочено, цялостно и точно тази безценна способност. Строго погледнато, може да наречем „човешки интелигентен" само онзи, Който притежава високо ниво на съзнателност. Интелигентността на човека е относителна и променлива, ако той не притежава зряло Аз. Всъщност съзнанието е единственото истинско човешко качество, от което животното е напълно лишено. Колкото по-съзнателен е индивидът (тоест, колкото по-високо ниво на съзнателност има), толкова по-отдалечен е от животното, и обратно - колкото по-малко съзнателен е, толкова по-близо е до него. Даден индивид може да бъде високоинтелигентен (в общоприетия смисъл), но с ниско човешко качество, тоест не и високосъзнателен. За да се постигне високо ниво на съзнателност, необходимо е първо да се предизвика повишена будност, тъй като тя създава условия за освобождаване от сънното състояние и съзнателно рефлективно познание, чрез което се изгражда Азът. Интелигентният, но намиращ се 6 сънно състояние човек никога не може да постигне високо ниво на съзнание, без първо да се събуди напълно. Събуждането е свързано със сериозни трудности, тъй Като нормалните човешки способности не помагат в този случай. Индивидът ще се види принуден да подсили онази малка част от себе си, която е хваната в сънните мрежи на психологическото Аз. Ако Азът е твърде слаб и неразвит, а това зависи от безброй обстоятелства, които няма да анализираме тук, индивидът ще успее да се изтръгне от съня само с цената на огромни усилия. Упражненията в системата ХипсоСъзнание са предназначени да събудят човека и да развият Аза. Тук трябва да подчертаем колко трудно е да се разбере проблемът за съзнанието и Аза - за да проникнем в дълбокия му смисъл, ни е нужно минимално ниво на съзнателност, от което са лишени повечето хора, независимо колко образовани и интелигентни изглеждат. Явленията, свързани със съзнанието, са достъпни единствено чрез вътрешния опит на индивида - ако иска да ги анализира и изследва подробно, първо самият той трябва да постигне високо състояние на будност. Не може да очакваме голямо разбиране от човек, който все още не се е отърсил от сънното състояние. Следователно може да получим осезаемо доказателство за високото ниво на съзнателност само Като я изпитаме непосредствено. Абсолютно необходимо е да разберем, че постигането на повишена степен на съзнателност е неизбежно задължение на човешкото същество, защото е максимален атрибут на човешката му същност. фактът, че сме хора, изисква от нас да поемем известни неотменни отговорности, защото да ги избегнем означава да загубим в известна степен човешкото си качество. Една от тях несъмнено е съзнателността. Много хора се задоволяват със съществуването си на интелигентни животни, като не се тревожат, че водят несъзнателен живот и не познават смисъла му. Но всеки индивид, който е способен да мисли обективно и реално, ще признае Колко важно е да издигне човешката си същност. За съжаление обществената структура е изградена така, че да държи индивида в сънно състояние. Днес в цял свят всичко, което задълбочава съня, се приема с одобрение, а всичко, което би събудило човека, се отхвърля. Ние сме раса от спящи богове, които се държат като животни. Човешкият организъм притежава много естествени механизми, които изискват задоволяване за сметка на съзнанието. Всичко, което оковава човека в непоклатими догми, е хипнотично. Недоразбраните и зле планирани изследвания, безбройните религиозни и политически течения, излишествата на консуматорскто общество, непрекъснатия обстрел с реклами и плиткоумни анализи ограничават възможностите на съзнанието, разслояват креативното мислене и тласкат индивида към несъзнателно поведение. Студентите не се осмеляват дори за миг да се усъмнят в това, което им преподават професорите в университета, нито да оспорят стойността му. Много жалко, защото всяко истинско познание започва със съмнението. Те обикновено се задоволяват с това да учат наизуст, без да разбират за какво всъщност става дума. Нещо повече, те са толкова податливи на внушение от преподавателите, че често негласно възприемат техния личен начин на адаптация. Много специалисти излизат от университета, превърнати в „серийни модели" по съответната специалност, със сходни умове и личност, освен ако предварително не са притежавали истинско разбиране за придобитото знание. Всъщност знанието без разбиране е само баласт и пречка за формирането на истински стабилно и зряло висше Аз. Всяка интегрирана група или психологическа маса е в състояние да изтрие рационалното индивидуално поведение на членовете си и да го подмени с чисто емоционално и импулсивно. Логиката, разумът и правилната преценка може лесно да се заместят с фанатизъм, предразсъдъци, суеверия и външни внушения. Индивидът в изолация често е изложен на ирационално поведение, подтикван от себелюбието на слабо, не-мислещо и несъзнателно Аз. Гордостта и суетата ограничават интелигентността и превръщат индивида в егоист. Разбунтувалият се младеж несъзнателно се стреми да се освободи от тълпата, да съществува Като индивид, но за съжаление не го прави интелигентно. Той се противопоставя на обичаите и установените норми и по този начин успява до известна степен да утвърди своята индивидуалност в света на антииндивидите. Каква друга защита му остава? Какво може да направи човек, за да не изчезне - за да не бъде погълнат от водовъртежа на обществения организъм? Възможно е младежът, който се бори срещу течението, да е по-буден от останалите, чиито идеи са традиционни - той поне разбира необходимостта да утвърди индивидуалността си. Няма спасение обаче за индивид, който се чувства щастлив в съня си и отказва да приеме дори Възможността, че съществува непознато състояние на будност. За съжаление, тези хора са твърде много, съзнанието им упорито се е затворило за всичко, което заплашва да смути дълбокия им сън. Естествено никой не обича да го събудят внезапно и да го принудят да разсъждава. Масата инстинктивно отхвърля всичко, свързано с усилието да мисли и предпочита да възприеме стереотипните норми на поведение, предписани от нейните водачи. Историята на човечеството е изпъстрена с примери за ожесточена борба между мракобесието и познанието, фанатизмът и нетърпимостта винаги са били и ще останат най-злите врагове на човешкия прогрес. Независимо от това, през всички епохи има хора с буден ум, които се стремят към по-дълбоко разбиране на самите себе си и водени от този идеал успяват да се превърнат в истински съзнателни и интелигентни човешки индивиди. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|