ИЗГРАЖДАНЕ НА СОБСТВЕНА ФИЛОСОФИЯ ЗА ЖИВОТА
Ако индивидът няма собствена дълбока философия за живота, той винаги е изложен на несигурност и липса на равновесие. Индивид със силни и дълбоки убеждения притежава по-голяма устойчивост и способност да се справя с трудни ситуации. Възможно е човек да има напълно погрешна представа за много неща, но ако личните му убеждения са твърди и вярва в тях, те ще му осигурят емоционална стабилност. Най-много постигат хората, чиито идеали са резултат на дълбоко разбиране преди да се превърнат в убеждения.
ЧУВСТВО ЗА ХУМОР
Липсата на чувство за хумор често ни кара да приемаме прекалено сериозно живота и той губи привлекателност. Добре е да знаем как да открием и разберем смешната страна дори В трудни ситуации. Не гледайте на себе си и на живота твърде сериозно.
УДОВОЛСТВИЕ ОТ ПРОСТИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА
Хора обикновено живеят „в очакване" на някакво бъдещо събитие, което ще им позволи да постигнат мечтаното щастие, а това винаги пречи да се радват на нещата, които имат. Човешкото същество страда от лошия навик да мисли за всичко, което му липсва, а не за всичко, което вече има. Оттам идва и неспособността да се радва на постигнатото. Основният смисъл на щастието е способността да живеем пълноценно в настоящия момент. Отегчението, тъгата, скуката са присъщи на индивиди, които не знаят как да видят чудесата на настоящия миг. Те трябва да се научат да откриват прекрасния свят, скрит в простите неща на живота и да им се радват.
Тези дванайсет точки описват накратко поведението, което ще ни помогне да водим по-добър и по-здрав начин на живот и да понасяме успешно превратностите на съдбата. Те са правила за душевно здраве, нервно и емоционално равновесие.
РЕЗЮМЕ И ИНСТРУКЦИИ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА МЕТОДА
Ще резюмираме накратко някои идеи, които изграждат основната структура на ХипсоСъзнание и които се нуждаят от допълнителни разяснения, за да се извлече по-голяма полза от тази система.
Човешкото съзнание има две основни състояния: будност и сън. Сънят и будността имат различни степени на дълбочина. На човека е присъщо ниско ниво на будност. Съзнанието също има различни степени. Най-ниско в тази градация е дълбокото сънно състояние, а най-високо - онова състояние, което се постига чрез свръхсъзнателен тренинг. Въпреки че индивидът е буден, психиката му обикновено остава потопена в сънното състояние, което се намесва във функциите на интелекта и му пречи да оценява правилно действителността. През деня мисълта тече под формата на „бленуване", но самият индивид не забелязва това. Тъй като мотивацията за еволюция е недостатъчна, човешкото същество си остава интелигентно животно, макар и хипосъзнателно по отношение на латентните си възможности. ХипсоСъзнание се стреми да издигне с различни средства съзнателното ниво на индивида, за да постигне по този начин самоконтрол, уравновесеност, стабилност, спокойствие и по-високи интелектуални възможности. Накратко, то го въвежда в ново състояние на съзнателност - по-висше, по-човешко и по-реално.
В този вид човек съществува реално не като индивид, а по-скоро като антииндивид. Антииндивидът е неспособен да се самоопредели - той не е нищо друго освен лишена от собствен живот проекция на обществената група. Такъв човек не притежава Аз, а само Ние. Азът принадлежи на индивида, а Ние е всичко онова, което не е негово. Ние е насилствено наложена структура, докато Азът е формация, родена от самоопределение и подхранвана от съзнателно рефлективно познание.
ХипсоСъзнанието формира Аза и го води към пълно съзряване. Само онзи, който притежава развито, зряло и опитно Аз, може да каже с пълна сигурност: „Аз съм човешко същество". Истинският индивид успява да се самоопредели, да се отърси от неразумното и чисто емоционално поведение на тълпата и да постигне реализация като СЪЗНАТЕЛЕН И ИНТЕЛИГЕНТЕН ЧОВЕШКИ ИНДИВИД.
Сподели с приятели: |