Хранене на недоносените и родените с ниско тегло деца

10. Хранене на недоносените и родените с ниско тегло деца

Под термина “недоносено дете” се разбира бебе, родено преди 37-ата гестационна седмица. “Деца, родени с ниско тегло” е друго определение, включващо децата, роде­ни с тегло под 2,5 кг, които могат да бъдат както недоносе­ни, така и доносени.

За родените с ниско тегло деца е характерно следното:

Секрецията на храносмилателните сокове е намале­на, поради което е затруднено смилането и усвояване­то на храната и децата имат склонност към храносми­лателни разстройства.

За да растат по-бързо и да догонят възрастовата си норма, те се нуждаят от относително повече енергия и градивни вещества (преди всичко пълноценни белтъци).

Ето защо основните изисквания към храната на те­зи деца е тя да бъде пълноценна, лесно смилаема и по-бо­гата на белтъчини и енергия.

Родените с ниско тегло деца наддават сравнително по-интензивно. Те удвояват теглото си на около 3-месечна възраст, утрояват го към 6 месеца, а към края на годината увеличават теглото си около 5 пъти.

Без съмнение майчината кърма е най-подходящата, най-лесно усвоима и пълноценна, жизнено необходима хра­на за роденото с ниско тегло дете. Установено е, че кърма­та на родилите преждевременно жени е по-богата на белтъ­чини. Затова най-подходяща е кърмата от собствената май­ка. Тези бебета сучат вяло, бързо се изморяват и трябва да се кърмят по-често: през 2-2^1/2 часа, минимум 8 до 10 пъти в денонощие.

Ако детето не може добре да суче, първоначално трябва да се храни с изцедена кърма с биберон гутатор или с лъжичка. Само кърмата обаче не е достатъчна. За да расте по-бързо и да компенсира изоставането си, то се нужда, преди всичко от повече белтъци и енергия. Затова се налага към нея да се добавя известно количество от по-богатите на белтъчини и витамини специални обогатители на кърма.

Много подходящи за дохранване, а при нужда и заместители на кърмата са специалните адаптирани млека родени с ниско тегло деца (с тегло под 2,5 кг). Към тях отнасят ПРЕ-НАН, Фризопре, Ненатал и др.

Количеството на храната зависи от теглото на дете то. Стремете се постепенно да достигнете до около 200 на килограм телесно тегло дневно.

Пример:

Ако детето тежи 2,5 кг, желателно е да получава около 500 мл храна дневно. При 7-кратно хранене порцията му ще бъде около 70 мл, а при 10-кратно - 50 мл.

• 
  Свободното хранене според апетита не е подходящо тези деца, защото претоварването на стомаха с по-голямо количество храна може лесно да предизвика повръщане и други храносмилателни разстройства. Щ преминаване от 7 на 6-кратно хранене наддаване обикновено се забавя.
  
• 
  Захранването започва по-късно.
  

Зеленчуковото пюре се дава след 5-6-ия месец или дори по-късно, тогава, когато теглото на детето се прибли­жи до нормалното за ръста му и поносимостта към храна­та се подобри.

Попарата със сирене е трудно смилаема храна и не е подходяща за родените с ниско тегло деца.

За да се увеличи калоричността на храната, домашно приготвените храни могат да се с 8% захар (на 100 г храна 8 г захар или гъст захарен сироп).

Според препоръките на европейските педиатри-гастроентеролози децата, родени с ниско тегло, трябва да получават допълнително витамин С, А, D, В₆ , а не по-късно от 8-ата седмица след раждането - и желязо (средно по 2 мг на кг тег­ло дневно, но не повече от 15 мг). Добавката на желязо трябва да продължава, докато детето започне да получава достатъчно желязо с храна­та, т.е. да приема и месно-зеленчукови пюрета.

11. Алергия към белтъците на кравето мляко

Алергията към белтъците на кравето мляко се сре­ща все по-често във възрастта до 1 година. Поради незрелостта на защитните механизми и повишената пропускливост на чревната лигавица, особено в първите месеци след раждането, смесено и изкуствено храненото дете е особено застрашено от хранителна алергия. Тези рискове нарастват, ако детето е фамилно обременено и когато има диария.

Доказано е, че кърменето поне до 6 месеца намалява с 50% алергичните прояви у наследствено обременените деца.

Затова, ако по някакви причини майката не може да кърми детето си, добре е да се потърси дарителска кърма от млечните банки.

Най-често проявите на алергията настъпват в пър­вите 3-4 месеца след раждането. Изразяват се в:

• 
  повръщане
  
• 
  подуване на корема
  
• 
  колики
  
• 
  диария
  
• 
  безапетитие
  
• 
  ненаддаване на тегло
  
• 
  кожни обриви
  
• 
  понякога кръв в изпражненията
  

Алергията към белтъците на кравето мляко най-често е преходна и постепенно преминава към 2-3-годишна възраст.

Ако детето е наследствено обременено (родителите страдат от астма, екзема или друго алергично заболяване), непоносимостта към белтъците на кравето мляко може да; продължи по-дълго. Лечението се състои в пълното изключване на кравето мляко и млечните продукти от менюто на детето. Идеално би било на детето да се осигури кърма. Ако това е невъзможно, се препоръчват специални адаптирани млека, които не съдържат млечен белтък. Такива са млеката на базата на соев белтък - Фризосой, Нутрилон - соя, Хумана SL.

Фризосой е специално адаптирано мляко, предназначено за бебета, които страдат от алергия към белтъчините на кравето мляко или от непоносимост към млечната захар. Представлява смес от пълноценен соев белтък, растителни мазнини и гликоза, с добавка на всички необходими за организма минерални вещества и витамини. Може да се използва и за приготвяне на кремове, каши, пюрета и други закуски и десерти за деца с непоносимост към белтъка на кравето мляко.

Нутрилон-соя е пълноценно адаптирано мляко на база соев изолат за бебета с алергия към белтъчините на кравето мляко и непоносимост към млечната захар. Млечните белтъци са заменени с пълноценен соев белтък. Не съ­държа млечна захар. Обогатено е с метионин, карнитин, растителни мазнини, витамини и всички необходими минерални вещества в количества, съобразени с препоръките на Световната здравна организация. Може да се използва приготвяне на каши, кремове и други храни.

Хумана SL е лечебна храна, разработена на базата на соев протеин. Не съдържа краве мляко. Препоръчва се при алергия към белтъка на кравето мляко и при непоносим мост към лактоза.

Оказва се обаче, че е възможна алергична реакция към соевия белтък.

Значително постижение в профилактиката и лечението на алергията към белтъците на кравето мляко представлява производството на специални хипоалергенни адапти­рани млека. В тях млечният белтък е ензимно разграден, което намалява неговия алергизиращ ефект. Те са и по-лесносмилаеми.

Наблюдения над наследствено обременени кърма­чета, хранени с кърма и с хипоалергенни млека до 6-месечна възраст, показват, че ефектът им се задържа най-малко 5 години. Чрез използването на хипоалергенни млека при смесено и изкуствено хранене до 6-месечна възраст, е въз­можно да се намалят алергичните заболявания като екзема и бронхиална астма при децата.

У нас се предлагат хипоалергенните млека ХИП-ХА, Хумана-ХА, НАН-ХА, Милумил-ХА, Фризопеп, Пепти Джуниър.

Захранването на детето с прояви на алергия към бел­тъците на кравето мляко започва след 4-ия месец с диетич­но зеленчуково пюре или с диетична каша. По-късно на дете­то се дава и месно пюре (за препоръчване заешко, пуешко).

Храненето като профилактика на алергичните заболявания

Кои са най-важните фактори за поява на алергия при бебето

Хранене с адаптирано мляко още през 1-вата сед­мица след раждането, което за съжаление е масова практика, вкл. и в родилните отделения у нас.

Ранно отбиване (преди 4-ия месец). Даване на месо и неразредено краве кисело мляко преди 6-месечна възраст. Пушене в стаята на детето. Отглеждане на кучета и котки в жилището.

Кърмете детето колкото може по-продължително време.

Ако нямате достатъчно кърма, дохранвайте го със специално хидролизирано хипоалергенно мляко (ХИП-ХА, НАН-ХА, Милумил-ХА, Хумана-ХА) или със соево мляко, в което млечният белтък е заменен със соев (Фризосой, Хумана SL, Нутрилон-соя).

От 5-ия до 12-ия месец хранете детето с диетични каши.

Храните за захранване приготвяйте с олио вместо краве масло.

Избягвайте доматите и бобовите храни, тъй като те също действат алергизиращо.

От плодовете давайте само ябълки и круши.

До 1-годишна възраст не се препоръчват телешко месо, риба, яйца. Подходящи са пуешкото, заешкото, пилешкото месо.

Едва след 2-рата година можете да давате храни като яйчен белтък и орехи.

До 2-годишна възраст не е за препоръчване детето да посещава детска ясла.