II.ХАКТЕРИСТИКА НА IX ВЕК И ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПОЯВАТА НА СЛАВЯНСКАТА АЗБУКА И КНИЖНИНА

Славяните и ВИЗАНТИЯ.Нуждите на славянските държави.Писмени традиции в БЪЛГАРИЯ преди създаването на славянската азбука.Нуждата от писменост след покръстването.

В средата на IX век обстановката в Европа е сравнително спокойна , а българското общество търси стабилност, пътища за стопанска и културна самоизява.

В борбата си за политическо надмощие Византия и Немското кралство разбират , че освен чрез меча хегемония могат да постигнат и чрез кръста. Те разчитат твърде много на християнизирането и мисионерството , чрез които да покорят новопокръстените народи.

През IX век сред християнските общности се разпространява мнението за трите свещени езика- еврейски, гръцки и латински, на които може да се слави словото господне. Попството в Рим , под натиска на Немското кралство, стремящо се да обезличи славяните по Средния Дунав , прилага по безкомпромисен начин триезичието, т.е. латинския език на покръстените славяни по Средния Дунав. Византия и Константинополската патриаршия не приемат официално триезичието, тъй като политическия характер на империята (многонародността) е чужд на подобно становище. Византия проявява езикова толерантност и позволява всички народи – гърци, арменци, грузинци, сирийци и други да славят Бог на своя език.

ПЪРВА ПРЕДПОСТАВКА

В средата на IX век създаването на славянската писменост придобива особено значение за Ромейската империя. Тя се простира на три континента и обединява много народи под скиптъра на василевса. Поданиците й са наречени ромеи и са свързани с три неща – християнска религия, чувство за обща принадлежност и гръцкия език. Всеки народ има възможност за собствена културна изява.

След колонизацията на Балканския полуостров през VII век от славяните , те не само вливат в империята своята варварска енергия, но и голяма част от тях стават нейни поданици и данъкоплатци. Империята разбира , че за да станат славяните част от ромейското общество , Византия трябва да им наложи християнството . За да се превърне обаче християнството в убеждение на всеки човек, за да се създаде общност на морала, бита и обичаите, за да стане то вътрешно убеждение на всеки човек е необходимо проповедите да са на разбираем за обикновените хора език. За това през първата половина на IX век се правят опити за създаване на славянската писменост. Те за съжаление се оказват неуспешни.

ИЗВОД: От тук може да бъде изведена първата предпоставка за създаването на славянската писменост , а именно да се привлекат трайно славяните към културно религиозната общност на Византия.Така империята насочва усилията си към създаването на т.нар. “алфа – витна “ система, което и дава сериозни предимства пред неотстъпчивата латинофилия на Римската църква.

ВТОРА ПРЕДПОСТАВКА

По съвсем друга причина търсят своя писменост славянските държави. Особено силна нужда изпитват двете най-могъщи държави на славяните България и Великоморавия. България приема християнството през 863-864 година, а Великоморавия през 862 година. Новата вяра обаче открива въэможност за езиково, културно и политическо влияние. Очертаващият се остър конфликт между двата църковни центъра се изявява в младата славянска държава Великоморавия. Опитът на княз Ростислав да води самостоятелна политика среща съпротивата на немското кралство. Това подтиква великоморавския княз към сближение с Византия. Искането на княза да му бъдат изпратени мисионери, които да поучават народа на славянски , било отдавна очакван от Константинопол момент.

По този начин Великоморавия дава отпор на налагането на латинския език от немското духовенство в богослужението. По същество това е една борба за запазване на народностната идентичност от политическата експанзия на Немското кралство.

По същото време , България приема християнството ( 863- 64 ) и в нея се настанява византийското духовенство, което е проводник на политическото и културно влияние. Подчиняването обаче на българската църква на Константинополската патриоршия нарушава пълнотата на княжеската власт. По тези причини княз Борис също се стреми към самостоятелно развитие на християнизираща се България. Постигането на тази своя цел той вижда в изграждането на българското духовенство, което да използва християнските писания така, че те да достигат до съзнанието на богомолците.

Така след покръстването на двете най-могъщи държави извършването на богослужението на чужд , неразбираем език , съдържа в себе си опасност от пълно отчуждаване от църквата и свързаното с нея духовна култура.

ТРЕТА ПРЕДПОСТАВКА

Междувременно сама славянското общество изпитва нужда от писменост като средство за комуникация на все по-усложняващите се икономически и политически връзки. Първоначално славяните си служат , както пише Черноризец Храбър в “ За буквите” , с “ черти и резки” , а след покръстването си са принудени да пишат славянската реч с гръцки и латински букви “без ударение”.

Писменост на славянски език е необходима и с оглед на деловата дейност на славянските държави за управлението , за връзките й с нейните поданици, за търговията и прочие.Особено силни са традициите в употребата на гръцки език и писменост в българската държавна канцелария, за което свидетелстват каменните надписи от VIII и IX век. Дори се правят опити за предаването на старата българска реч в текст с гръцки букви. Гръцката азбука обаче не отговаря на особеностите на славянската реч , а мнозинството от подониците на българската държава в средата на IX век са славяни. Така например гърците не разполагат със знаци за някой специфични за славянския език звуци – ж, ч ,ш, щ, ъ и други.

Създаването на славянската писменост, тази изключително отговорна и с исторически последици задача, е изпълнена от двамата солунски братя КИРИЛ и МЕТОДИЙ.

В светските исторически извори сведенията за тях са твърде оскъдни , затова пък съществува обилна житийна литература , в която са проследени основните моменти от дейността им.

Родени са в град СОЛУН, който през IX век бил втори по големина и важност културно-политически и религиозен център на Византия.Мнозинството от солунското население били славяните, които след неуспешни опити в миналото да овладеят града със сила, трайно се поселили в него като мирни жители.

Баща им ЛЪВ имал сан ДРУНГАРИЙ и изпълнявал длъжността подстратег (помощник-управител) на Солунската тема. Майка им МАРИЯ произхождала от солунските словени , рано останала вдовица , но въпреки това успяла да даде добро възпитание и образование на децата си.

Спорен е въпросът за народностния произход на Кирил и Методий. Според едни автори те са гърци, според други са славяни , а според трети – от смесен произход. Днес този спор не тревожи торкова специалистите , защото несъмнено по-важно е не какъв е произхода на тези бележити мъже, а какви са резултатите от епохалното им дело.

Методий, по-големият брат , е роден през 815 година.Данните за живота и дейността му преди да приеме монашеско подстрижение са много оскъдни.Светското му име е неизвестно.Отличавал се с дълбок ум и получил отлично образование. На младини изпълнявал длъжността АРХОНТ (управител) на област, населена със славяни някъде в Северна Гърция или Егейска Тракия. Не знаем причините , поради които през 851 година напуснал военно-гражданската кариера и постъпил в манастир.Монашеският път на Методий започнал в един малоазийски манастир при планината Олимп, след което станал игумен на големия манастир "“олихрон"”на Мраморно море.

Кирил е роден през 826 или 827 година със светското име КОНСТАНТИН. От малък проявявал блестящи заложви и едва 14-годишен написал първото си съчинение – “ПОХВАЛА НА СВ. ГРИГОРИЙ НАЗИАЛСКИ”, което показало интерес към книгата и умение да се изразава поетично. Когато преминал първата степен на обучение в Солун , Константин продължил образованието си в известната Магнаурска висша школа, за която бил препоръчан от втория човек в империята ТЕОКТИСТ. Негови преподаватели в това прочуто висше училище били най-известните учени на епохата : ФОТИЙ- бъдещият Константинополски патриарх и ЛЪВ МАТЕМАТИК - прочут изобретател на механични съоражения. Впечатляващо било старанието на младия Константин. За кратко време той изучил диалектиката и всички филосовски науки, риторика, граматика, аритметика, астрономия, богословие, музика и всички други елински изкуства.

Пред даровития ученик се откривали много възможности за блестяща светска или дворцова кариера ,но Константин отказал високите постове и приел монашеско подстрижение.Малко след това станал библиотекар в Патриаршеската библиотека при църквата “ Света София “.Едновременно с това по препоръка на Фотий ,константин станал преподавател в Магнаурската школа ,където получил прозвището “ ФИЛОСОФ “

През IX век на мода били публичните диспути между представители на различните филосовски и религиозни направления, в които младия Константин се отличавал с голямата си начетеност.Той проявил ненадминатия си полемичен талант ,като надделял в публичен диспут с бившия патриарх АНИС, известен като упорит привърженик на иконоборската ерес.

През 855 год. ,заедно с ФОТИЙ Константин изпълнил т. нар. “ САРДИНСКА МИСИЯ “ при арабите.Задачата му в БАГДАД имала не само религиозен , но и политически характер.Там той защитил блестящо християнските догми и освен това в резултат на неговото посредничество били освободени много византийски военнопленници.

СЪЗДАВАНЕ НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ

През същата година - 855 ,след като се завърнал от БАГДАД,Константин внезапно изоставил светските ангажименти и отишъл при брат си Методии в малоазииския манастир “ ПОЛИХОРН “Там те “денонощно беседвали с книгите”. Мнозина са на мнение ,че причината за уединението била свързана със задачата ,която получили двамата солунчани – създаването на славянската азбука.За това научаваме по косвен път и от старобългарския книжовник ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР , който сочи 855 г.като година на сътворяването на азбуката.

Годината на създаването на славянската азбука е спорна.Другото мнение се основава на пространното житие на Св. Кирил ,според което сътворяването на азбуката е Божие дело и е свързано с Великоморавската мисия.

Веднага след като през 862 г.великоморавският княз направил предложението си пред император МИХАИЛ III , той извикал двамата братя и им възложил мисията.Наскоро след това “ озарени от бога “ те “начертали” славянските букви.

Според повечето автори този факт е нереален.

Създаването на една нова азбучна графична система и преводите на книги от гръцки на необработения славянски език не би могло да стане в кратък срок.Житиеписецът е изхождал от феноменалността на делото ,поради което му придал свръхестествен произход.С други думи твърдението за създаване на славянската азбука през 863 г. Е логически трудно доказуемо и вероятността да отговаря на истината е много малка.

Третото мнение за създаване на славянската азбука е на българския филолог и историк проф. Й. Иванов.

През 1906 г. Анализирайки “ СОЛУНСКАТА ЛЕГЕНДА “ той докозал , че славянската писменост е била създадена още през VII век. В наши дни тази хипотеза се отхвърля от КИРИЛОМЕТОДИЕВИСТИКАТА.

Писмото ,което двамата братя съставят е известно в науката като “ глаголическо”. Глаголицата има 38 букви и изразява по съвършен начин отсенките на славянската реч.По същество тя е нова графична система ,оригинално дело на ФИЛОСОФА и неговия брат.

Те начертали образите на буквите като комбинация от три елемента : кръста,триъгълника и окръжността.Това са все християнски символи.На глаголица са написани най- древните славянски ръкописи.

През 860 г. двамата братя били натоварени с важна църковно-дипломатическа мисия при хазарите на Кримския полуостров.Там те трябвало да убедят хазарския хаган в преимуществата на християнската вяра.Състояли се няколко диспута с представители на юдеизма и привърженици на исляма, в които Кирил се изявил като блестящ полемист.Въпреки това хазарската мисия не постигнала много. Християнско кръщение приели едва 200 хазари тъй като хаганът предоставил изборът на вярата на свойте поданици.За бъдещата дейност на Константин и Кирил повече значение имало откриването на мощите на СВЕТИ КЛИМЕНТ папа римски ,който починал мъченически в ХЕРСОНЕС в началото на II век.

Престоят на светите брата при хазарите е свързан с едно твърде любопитно съобщение в житието им.

Житиеписецът твърди,че по онези места КОНСТАНТИН намерил евангелие и псалтир написани с римски букви ,както и човек говорещ на този “ рожки език”.Мнозина руски изследователи тълкуват буквално известието ,като твърдят, че истинските създатели на славянската азбука били русите ,а ФИЛОСОФЪТ заел творението им наготово.Подобно становище е неприемливо по ред причини.

Първо, защото руските летописи сочат КОНСТАНТИН ФИЛОСОФ като създател на славянските букви.От друга страна ,по времето на хазарската мисия русите са все още заклети езичници ,следователно няма как да са имали християнска литература.В оригиналния текст на това място вероятно е било написано “ узки “ (тесни)букви или пък “ сурски” (сирийски ) букви.` В първия случай това означава Константин да е попаднал на съчинения ,написани на готски,а във втория случай – съчинения написани на староеврейски език.По късните преписвачи на житието заменили това място с “ рошки “ букви,тъй като не разбирали същинския им смисъл.Теорията за руския произход на славянската азбука ,няма последователи по света ,а аргументите ,с които се защитава звучат крайно несериозно и неубедително.

След мисията при хазарите ,по указание на императора ,Константин отново заминава за полуостров КРИМ ,където трябвало да изпълни някаква дипломатическа поръчка при аланите ,които живеели в околностите на гр. ФУЛА( западната част на Крим).

Участието в три поредни мисии дава на Константин достатъчно опитност ,която той пълноценно използвал не много след това във ВЕЛИКОМОРАВИЯ.

В исторически те извори липсват конкретни данни относно същността и характера на книжовната дейност на КИРИЛ и МЕТОДИЙ след завръщанито им от хазарската мисия.Самият факт ,че по-късно двамата братя били поставени начело на великоморавската мисия показва, че те са насочили своето внимание главно към занимания ,свързани със славянската писменост и книжнина.Заловили се с преводи на светите писания на славянски език.Част от монашеското братство в манастира “ СВЕТИ ПОЛИХРОН “съставлявало техният кръг от ученици и помощници в това дело.

По същото време , в началото на 60-те години преплитането на политическите интереси с религиозната конфронтация оформило две противостоящи си сили в ЦЕНТРАЛНА И ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА:НЕМСКОТО КРАЛСТВО,папския РИМ и БЪЛГАРИЯ срещу ВЕЛИКОМОРАВИЯ и ВИЗАНТИЯ.

ВЕЛИКОМОРАВИЯ застрашавала българското присъствие по Среден ДУНАВ.Това било една от причините хан БОРИС да потърси сближение с Немското кралство.А установяванито на българо-германски съюз било опасно явление за ВЕЛИКОМОРАВИЯ.По същото време германски духовници покръствали великоморавските славяни и едновременно се извърщвала чувствителна немска колонизация.Всичко това застрашавало целостта на ВЕЛИКОМОРАВИЯ и създавало силни антигермански настроения.Затова княз РОСТИСЛАВ ( 846-870) потърсил съюз с ВИЗАНТИЯ,най-могъщият враг на БЪЛГАРИЯ.Засилващите се позиции на папската курия във ВЕЛИКОМОРАВИЯпредставлявали заплаха и за имперските интереси на ВИЗАНТИЯ.

През 862 г. в КОНСТАНТИНОПОЛ пристигнали пратеници на великоморавският княз.Те носели със себе си специално послание до император МИХАИЛ III Княз РОСТИСЛАВ помолил византииското правителство да му изпрати проповедници на Христовото учение ,които да поучават народа му на славянски език.С това княз РОСТИСЛАВ преследвал две цели: търсел в лицето на ВИЗАНТИЯ политически съюзник и искал да ограничи до минимум немското духовно влияние.

В КОНСТАНТИНОПОЛ отдавна очаквали поканата от РОСТИСЛАВ.Извършена била вече предварителната подготовка по създаването на славянската азбука и превеждането на най-необходимата богослужебна литература.Така ВИЗАНТИЯ имала готовността да пристъпи към набелязаната си програма спрямо славяните.

С Великоморавската мисия били натоварени братята КИРИЛ И МЕТОДИЙ.През 863 год. Те заминали за ВЕЛЕГРАД,столицата на ВЕЛИКОМОРАВИЯ,където били тържествено посрещнати.

В науката не е изяснен въпроса за времето ,чрез което се е осъществила първославянската мисия и към кого е била насочена тя? Причината е ,че в житията се говори и за покръстването на 54 000 българи на р. БРЕГАЛНИЦА не по-късно от 855 г.Тези сведения ,макар и неясни ,посочват ,че по всяка вероятност след създаването на азбуката братята не се ограничили с чисто интелектуална дейност ,но започнали и покръстителска и просветителска дейност сред славяните от българската група в МАКЕДОНИЯ.

Някои учени са склонни да приемат това известие като достоверно и говорят за така нар. “БРЕГАЛНИШКА МИСИЯ”,която очевидно е предшествала “ МОРАВСКАТА МИСИЯ “.

Във ВЕЛИКОМОРАВИЯ княз РОСТИСЛАВ предоставил на КОНСТАНТИН-КИРИЛ и брат му МЕТОДИЙ всички възможности за спокойна работа.

Двамата развили усилена просветна ,проповедническа и книжовна дейност.Във ВЕЛЕГРАД и на други места били създадени училища ,в които се подготвяли бъдещите свещеници и учители на моравците.КОНСТАНТИН поставил основите на славянската литургия , която заимствала елементи от римската и византийската ,но като цяло притежавала самобитен славянски облик.Сложили се основите на Великоморавската книжовна школа и на самостоятелна славянска църковна организация.

Във ВЕЛИКОМОРАВИЯ дейността на двамата братя продължила повече от четиредесет месеца.През цялото това време отстраненото немско духовенство рязко протестирало срещу присъствието им ,обвинявайки ги ,че проповядват в “чужд” църковен диоцез на “несвещен “ език.В тази връзка КОНСТАНТИН и МЕТОДИЙ решили да посетят КОНСТАНТИНОПОЛ ,където да получат указания за бъдещата си дейност и да ръкоположат някой от по-изявените си ученици.По пътя бил разширен обсегът на тяхната мисия сред среднодунавските славяни.Светите братя трябвало да престоят шест месеце в ПАНОНСКОТО княжество на блатненския княз КОЦЕЛ ,който настоял да обучат ученици и с това да положат началото на славянското просвещение там.Близо 50 ученика продължили делото им след тяхното заминаване.

Морският път до КОНСТАНТИНОПОЛ минавал през ВЕНЕЦИЯ.В този град,който формално бил подчинен на ВИЗАНТИЯ ,преобладавало немското католическо духовенство.По негово настояване бил проведен публичен диспут ,на който се обсъдила тезата за “трите свещени езика”.КОНСТАНТИН – КИРИЛ ФИЛОСОФ блестящо защитил правото на народите всеки да слави бога на своя език.Неговите аргументи направили дълбоко впечатление на немското духовенство ,поради което Римският папа отправил любезна покана да посетят столицата му.

От ВЕНЕЦИЯ братята отпътували с кораб за КОНСТАНТИНОПОЛ.Междувременно във византийската столица настъпила важна политическа промяна ,която довела до подобряване на отношенията между Константинополската патриаршия и папската курия и тласнала славянското просвещение в нова посока.

След като взели от КОНСТАНТИНОПОЛ мощите на свети КЛИМЕНТ ПАПА РИМСКИ ,през м. Декември 867 г. КОНСТАНТИН ФИЛОСОФ и МЕТОДИЙ , придружавани от свойте ученици ,пристигнали в РИМ.Новоизбраният папа АДРИАН ВТОРИ( 867 – 872)посрещнал тържествено славянските просветители и ги привествал като византийски пратеници.В църквата “САНТА МАРИЯ ФАТАН “ папата осветил славянските богослужебни книги ,благословил просветителското и мисионерско дело на светите братя и ръкоположил някои от учениците им за дякони и презвитери.Там АДРИАН ВТОРИ отслужил заедно с КИРИЛ и МЕТОДИЙ литургия на славянски ,гръцки и латински език ,което било фактическо признавоне на славянското богослужение и венец на делото на двамата братя.КОНСТАНТИН и МЕТОДИЙ останали в РИМ общо 12 – 13 месеца.Там КОНСТАНТИН ФИЛОСОФ завършил последният си книжовен труд на славянске език “ НАПИСАНИЕ НА ПРАВАТА ВЯРА”- ценен извор за источно православното изповедание.

Свети КИРИЛ умрял на 14 февруари 869 год. На 42 годишна възраст.По нареждане на папа АДРИАН ВТОРИ тялото му било положено в храма “ СВЕТИ КЛИМЕНТ “,където и до днес се пази неговият гроб.

3.Дейността на МЕТОДИЙ в ПАНОНИЯ и МОРАВИЯ в периода (869-885г.).

Скоро след смърта на КОНСТАНТИН КИРИЛ ФИЛОСОФ със специална папска була МЕТОДИЙ бил ръкоположен за архиепископ на славяните по СРЕДЕН ДУНАВ и в ПАНОНИЯ .Благоразположението на папата продължавало главно поради предстоящия VIII вселенски събор ,на който се пранирало обединение на двете църкви.Папа АДРИАН ВТОРИ наложил само едно ограничение –“ литургията ,Апостолът и Евангелието да се четат първо на латински ,а след това на славянски …”.

Идиличните отношение между РИМ и КОНСТАНТИНОПОЛ не траяли дълго.На 4 март 870 год. VIII вселенски събор завършил с пълен провал ,поради противоречията между РИМ и КОНСТАНТИНОПОЛ по българския църковен въпрос ,който бил решен в полза на ПАТРИАРШИЯТА.Това рефлектирало върху положението на МЕТОДИЙ като епископ на славяните в ПАНОНИЯ.През ноември 870 г. архиепископ МЕТОДИЙ бил призован на събор на германското духовенство в РЕГЕНСБУРГ.Той бил обвинен ,че проповядва в чужд “диоцез”, бил осъден и изпратен на заточение в манастира “ЕВАНГЕН” ГЕРМАНИЯ.Там престоял бит и унижаван две и половина години.

Едва през 873 г. ,след енергичното застъпничество на папа ЙОАН VIII, бил освободен и ръкоположен за архиепископ на ВЕЛИКОМОРАВИЯ със седалище ВЕЛЕГРАД.Папата му забранил да служи на славянски , а само да проповядва на този език.Архиепископ МЕТОДИЙ не се съобразил с това ограничение и през 880 г. отново бил изправен пред църковен събор в РИМ да докаже необходимостта от славянско богослужение.МЕТОДИЙ се защитил блестящо.Наложило се и посещение в КОНСТАНТИНОПОЛ(882 г.),където трябвало да изслуша становището на византийското правителство .Император ВАСИЛИЙ I (867-886г.)сотанал доволен от работата на МЕТОДИЙ,задържал някои от придружаващите го ученици и с тяхна помощ отворил славянско училище в столицата.

Според едно недоказано известие ,на път за ВЕЛЕГРАД МЕТОДИЙ имал среща с княз БОРИС , с когото уговорил изпращането на негови ученици в БЪЛГАРИЯ.

Последното завръщане на МЕТОДИЙ във ВЕЛЕГРАД поставил началото на активна книжовна дейност.Той завършил превода на библията , а междувременно успял да убеди чешкият княз БОРИВОЙ да приеме християнското кръщение.Успехи в това отношение имал и сред непокръстените полски славяни около р. ВИСЛА.

Дейността на архиепископ МЕТОДИЙ изчерпала търпението на немското духовенство.Срещу него била подето ожесточена борба за прогонване от катедрата му.Такава позиция заел и новият великоморавски княз СВЕТОПОЛК,който се оказал горещ поклонник на немската култура и латинското богослужение.

Предусещайки края на дните си ,Свети МЕТОДИЙ ръкоположил за свой заместник един от най-даровитите си ученици – ГОРАЗД,койтобил местен човек и произхождал от средите на моравската аристокрация.

МЕТОДИЙ починал на 6 април 885 г.той бил погребан в съборната църква на ВЕЛЕГРАД.След погребението му пристигнала папската була на папа СТЕФАН V(885-891),с която категорично се забранявало славянското богуслужение.

IV.ДЕЙНОСТТА НА КИРИЛО-МЕТОДИЕВИТЕ УЧЕНИЦИ В БЪЛГАРИЯ.

1.Гонения на Кирило-Методиевите ученици във ВЕЛИКОМОРАВИЯ.Пристигане на КЛИМЕНТ,НАУМ и АНГЕЛАРИЙ в БЪЛГАРИЯ.

2.Възникване на ОХРИДСКАТА и ПЛИСКОВСКАТА книжовни школи.

3.Характерни особености на глаголическата графическа система.Същност на кирилицата като графическа система.

4.Приносът на княз БОРИС за превръщането на БЪЛГАРИЯ в център на славянската просвета и култура.

1.Гонения на Кирило-Методиевите ученици във ВЕЛИКОМОРАВИЯ.Пристигане на КЛИМЕНТ,НАУМ и АНГЕЛАРИЙ в БЪЛГАРИЯ.

След смърта на МЕТОДИЙ немските духовници започнали жестока разплата с учениците на покойния архиепископ.Обвинени ,че подготвят бунт против княза ,те били бити ,затваряни и продавани в робство.Било повичи от ясно ,че славянската мисия във ВЕЛИКОМОРАВИЯ нямала никакво бъдеще.Някой от разпилените ученици попаднали на робския пазар във ВЕНЕЦИЯ,където случайно присъствуващ пратеник на византийския император ги откупил от еврейски търговци и ти изпратил във КОНСТАНТИНОПОЛ.ГОРАЗД не издържал на гоненията и починал.

След много препятствия ,които са описани в житиятата литература ,трима от Методиевите ученици – КЛИМЕНТ,НАУМ и АНГЕЛАРИЙ, се добрали до българската дунавска крепост БЕЛГРАД с надежда час по-скоро да намерят приют в БЪЛГАРИЯ.Местният военен управител (боритаркан) ги разпитал подробно и знаейки ,че “БОРИС жадува за такива мъже “ – ги препратил в ПЛИСКА.През същата 886 г. в БЪЛГАРИЯ пристигнали и някои от другите ученици на КИРИЛ и МЕТОДИЙ,които били откупени от представител на на византийския император на робския пазар във ВЕНЕЦИЯ.Сред тях бил и презвитер КОНСТАНТИН ,бъдещият епикоп КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ.

Така разправата на германското духовенство с учениците на МЕТОДИЙ било събитието ,което дало шанс на БЪЛГАРИЯ да се превърне в славянски културен център.През 886 г.никой не подозирал,че с пристигането на КИРИЛО-МЕТОДИЕВИТЕ ученици в БЪЛГАРИЯ,се поставило истинското начало на старобългарската писменост.

Кирило-Методиевите ученици не се насочили случайно към БЪЛГАРИЯ.Сред моравските книжовници било известно намерението на голяма славянска страна да тръгне по пътя на славянското просвещение ,за което единствена пречка било присъствието на византийското духовенство.

Приобщени към християнството ,съградили многобройни църкви и манастири ,българите изпитвали остра нужда от християнска проповед и богослужебна литература на разбираемия за по-голямата част от населението славянски език.Фактите красноречиво свидетелстват ,че идеята за за налагане на славянския език е възникнала много преди 886 г.

Насочвойки се към БЪЛГАРИЯ Кирило-Методиевите ученици търсели не само лично спасение ,но и осигурено бъдеще за славянското просвещение.В ПЛИСКА княз БОРИС ПЪРВИ – МИХАИЛ ги посрещнал изключително радушно и им осигурил необходимите условия за почивка и работа над книгите.Славянските просветители били настанени в домовете на най-богатите и верни на княза люде ,каквито били болярите ЕСХАЧ и ЧЕСЛАВ.Наскоро след това болният АНГЕЛАРИЙ починал.

В следващите няколко месеца князът често и продължително беседвал с отците ,с които съвместно начертал план за славянското духовно просвещение по българските земи.Било решено да бъдат създадени две средища за обучение на славянския църковен мир и за просветно – книжовна дейност – едната в областта КУТМИЧЕВИЦА с център ОХРИД,а другото – в СЕВЕРОИСТОЧНА БЪЛГАРИЯ с център ПЛИСКА.Впоследствие тези огнища послужили като основа и за формирането на двете главни школи ПЛИСКОВСКО-ПРЕСЛАВСКАТА и ОХРИДСКАТА в старобългарската книжовност.

КЛИМЕНТ трябвало да замине за областта КУТМИЧЕВИЦА,от който край в МАКЕДОНИЯ се предполага ,че е самият той,а НАУМ и другите славянски просветители останали в СЕВЕРОИСТОЧНИТЕ български предели.Важността ,която придава князът на Климентовата дейност ,личи от факта ,че е бил сменен дотогавашният управител в областта КУРТ и бил назначен нов ДОМЕТА – славянин по произход, който трябвало да помага на КЛИМЕНТ.

ОХРИД и ДЕВОЛ станали средища на просветната дейност в МАКЕДОНИЯ.КЛИМЕНТ се заел с устройстваята на училища и скрипториуми ,в които закипяла денонощна просветна и книжовна дейност.За по-малко от седем години КЛИМЕНТ обучил близо 3500 ученика ,мнозина от които били ръкоположени за дякони и презвитери ,за да разпространяват книжовността по цяла БЪЛГАРИЯ.СВЕТИ КЛИМЕНТ не изоставил и писателската си дейност.Съставил множество поучителни слова за всички празници ,които били прости ясни и достъпни за всеки българин.КЛИМЕНТ създавал и “ висока литература “,която се отличавала с изискан ,витиеват стил,достъпен само за най-образованите.Написал общо 26 похвални слова. Оставил забележителни следи и в химнографията –песнопения,посветени на определени църковни празници.

3.Характерни особености на глаголическата графическа система.Същност на кирилицата като графическа система.

Учениците на Кирил и Методий пренесли в БЪЛГАРИЯ глагалическата графическа система.Тя била съвършена ,но трудна за усвояване.Затова КЛИМЕНТ тръгнал по пътя на нейното реформиране.Житиеписецът му отбелязва ,че “измислил други писмена ,по-ясни от тия ,които изнамерил КИРИЛ”.Въз основа на това сведение някои учени правят заключението ,че КЛИМЕНТ създал т.нар. “ кирилица”, в която се съчетали елементи от гръцкото скорописно писмо и глаголицата.Според други изследователи КЛИМЕНТ въвел само т.нар.” кръгла глаголица”,която била с по-ясни и опростени очертания.Според трета група автори реформирането на глаголицата не може да се свърже с конкретно лице.Този процес е бил продължителен и се е развивал по естествен път.Глаголицата не изчезнал изведнаж и на пълно.

Широката употреба на гръцкото унциално (заглавно) писмо в канцеларията на българските владетели през продължителен период преди въвеждането на славянската писменост и книжнина изиграла важна роля за появата и развитието на една нова славянска графическа система в БЪЛГАРИЯ – кирилицата.Тя била създадена още в края на IX век и се оформила през X век ,за което свидетелстват данните от най-ранните кирилски епиграфски паметници.За основа послужило гръцкото унциално писмо ,като за липсващите в гръцката азбука славянски звукове първоначално били използвани съответните букви на глаголицата,които с течение на времето по начертание се приближили до буквите на кирилицата.Към буквите от гръцката азбука ( 24 на брой ) били прибавени 14 славянски ,така че първоначалната кирилица имала смесен гръко-глаголически графичен облик.Типично свое начертание ,чрез усъвършенствуване и опростяване на облика на буквите кирилицата придобила още през X век.

Старобългарските кирилски паметници от края на IX до XI век показват ,че в БЪЛГАРИЯ били използвани едновременно двете графически системи след въвеждането на славянския език и книжнина.В крайна сметка обаче кирилицата успяла да се наложи над глаголицата и станала официална държавна графическа система.,използвана за светски и църковни нужди.

КЛИМЕНТ се оказал полезен и със знанията си по овощарство.Той наставлявал свойте съотечественици да подобряват плодните дръвчета и да подхващат във всеки сезон най-подходящата стопанска работа.

През 893 г.,по изрично настояване на княз СИМЕОН,КЛИМЕНТ е ръкоположен за пръв “ епископ на български език “ в областт ДРАГУВИТИЯ ( земите – северно от СОЛУН) и ВЕЛИКА (западните РОДОПИ и долината на р.МЕСТА с главен град ТИВЕРИУПОЛ ( СТРУМИЦА) ).Освен това е назначен и за екзарх на “ третия дял на българското царство “ (МАКЕДОНИЯ и Родопската област).

През 915 г.престарелият КЛИМЕНТ се оттеглил в построения от самия него манастир “ СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН “ в ОХРИД,където починал на 27 юли 916 г.

Сподвижникът на СВЕТИ КЛИМЕНТ НАУМ МИЗИЙСКИ до 893 г. останал в ПЛИСКА ,където заедно с други Кирило-Методиеви ученици положил основите на Плисковското книжовно средище (впоследствие ПЛИСКОВСКО-ПРЕСЛАВСКИ църковен център.).За делата на НАУМ се знае твърде малко или почти нищо.Той се занимавал с активна църковно –проповедническа дейност,съдействал за изграждане на църковната организация и за налагане на богослужение на славянски език.В създадената от него книжовна школа били преписвани и размножавани най-важните богослужебни книги.

Когато СВЕТИ КЛИМЕНТ се оттеглил от активна преподавателска дейност ,по решение на княз СИМЕОН НАУМ поел учителските му задължения(893).Изморен и в твърде напреднала възраст презвитер НАУМ се оттеглил на свой ред през 900 г. в манастира “ СВЕТИ АРХАНГЕЛ ГАВРАИЛ”,построен от него на ОХРИДСКОТО езеро.Умрял е преди КЛИМЕНТ ,на 23.декември 910 г.

4.Приносът на княз БОРИС за превръщането на БЪЛГАРИЯ в център на славянската просвета и култура.

Богатата и значима дейност на Кирило-Методиевите ученици в БЪЛГАРИЯ станала възможна, благодарение на мъдрата политика на българския владетел княз БОРИС ПЪРВИ – МИХАИЛ.Именно той осигурил всички необходими условия за плодотворната им работа у нас.След близо 36 годишно управление княз БОРИС ПЪРВИ –МИХАИЛ предал доброволно властта на първородния си син ВЛАДИМИР- РАСАТЕ ( 889 –893 г.) и се оттеглил в построения до р. ТИЧА манастир “ СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН “.Новият княз ВЛАДИМИР нямал намерение да следва политиката на своя баща и дори се опитал да върне БЪЛГАРИЯ към езичеството.През 893 г. бил извършен държавен преврат .Владимир бил детрониран ,ослепен и хвърлен в затвор до края на дните си.

Княз БОРИС ПЪРВИ – МИХАИЛ посочил за свой приемник третия си син СИМЕОН (893 – 927№.На свикания църковно – народен събор представители те на народа и клира одобрили извършената промяна.Те решили столицата да бъде преместена от ПЛИСКА В ПРЕСЛАВ като знак за пълно скъсване с езическото минало.На този събор била направена епохална промяна в културно-църковното развитие на БЪЛГАРИЯ – за официален богослужебен е и държавен и културен език бил обявен българският(славянският) език.България поема по собствен пъг – национално духовенство и култура,независими от византийската църква и политика.

ПРЕСЛАВСКИЯТ събор и изборът на СИМЕОН за български княз са онези две щастливо допълващи се събития ,които дали широка свобода на учениците на Кирил и Методий и им предоставилполе за истинска изява на творческите способности.СИМЕОН КАТО ВЛАДЕТЕЛ с могъщ интелект успял да сформира около себе си непостижим интелектуален кръг.Българската книжнина бързо достигала висоти,които се отбелязват в историята с определението “ ЗЛАТЕН ВЕК “ на българската култура.БЪЛГАРИЯ се превърнала в трети по значение културен център на средновековна ЕВРОПА,наред с ВИЗАНТИЯ и ИТАЛИЯ.