V.ФОРМИРАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНОСТ

В резултат на бурното културно развитие на БЪЛГАРИЯ и нейното политическо могъщество в края на IX век и началото на X век процесът на формиране на българската средновековна народност навлязъл в решаващ етап.

Българската средновековна народност е естествен резултат от сливането на три основни етнически компонента:траки(елинизирани и романизирани);славяни и прабългари.В хода на Великото преселение на народите било поставено началото на два основни процеса на етногенезата,които били тясно свързани помежду си.Единият от тях бил обединителен ,консолидационен ,свързан с постепенното преодоляване на племенната раздробеност на славяните и тяхното политическо обединяване.Принего преобладават елементи от социално и политическо естество.Вторият процес бил асимилационен ,свързан с премахването на различията между отделните етнически групи и сливането им в едно цяло.При него на преден план изпъкнали явления от битов,културен и биологичен характер.

Първият асимилационен процес бил осъществен между славяни и траки.В резултат на Великото преселение на народите местното население от тракийски произход било подложено през VI и VII век на силен натиск от славяните ,но оставило трайни следи в средновековната българска култура.Тракийското наследство се оказало благоприятна почва ,върху която започнало формирането на българската народност.

Решаващата роля в този процес се паднала на славяните и прабългарите.

Важен момент ,който поставил началото на сливането на двете общности в една народност ,бил създаването на българската държава.С появата на държавна организация трайно се установила една обща територия ,върху която живеели заедно прабългари и славяни и влизали помежду си в стопански ,политически и битови връзки.Мероприятията на държавата действали унифициращо и обединяващо.Съвместните строителни ,военни и дипломатически начинания създали благоприятни условия за постепенното сближение на двата етноса и преодоляване на противоречията и различията между тях.

Териториалното разширение на българската държава презVIII и първата половина на IX век способствувало народообразувателните процеси да се развият върху една обширна територия и да обхванат повечето славяни от българската група.В резултат на това българската народност се формирала върху териториите на класическите провинции МИЗИЯ,ТРАКИЯ и МАКЕДОНИЯ.

Съществена стъпка към сближаването на прабългари и славяни било КРУМОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ,а също и реформата на хан ОМУРТАГ ,която сложила край на териториалната им обособеност.Асимилационните процеси се засилвали и многочисления славянски елемент вземал очевидно надмощие.

Важна КРАЧКА ЫКОЯТО УСКОРИЛА асимилационния процес и довела да окончателната победа на славянскиятетнически компонент ,била християнизацията на българското общество.Тя започнала да изтрива религиозните разногласия между славяни и прабългари,които най-силно сдържали и забавяли обединителните процеси.Новата вяра наложила нов общозадължителен за всички поданници на държавата морал ,еднакъв начин на живот,едни и същи предписания за обществено и личностно поведение Християнството наложило приемането на нова ,единна юридическа система ,която постепенно изместила обичайното за славяни и прабългари право като вътрешнодържавен регулиращ фактор.Разбира се , то се запазило на примитивно битово ниво, но отстъпило на държавно равнище. Християнската религия премахнала пречките за сключване на смесени бракове между славяни и прабългари, а това ускорило тяхното сливане.

Въвеждането и разпространението на славянската писменост и просвета се явили последен тласък в процеса на формиране на българската народност.Премахнало се двуезичието. Българският (славянски) език се наложил трайно като говорим , писмен и книжовен. На църковно-народния събор в Преслав през 893 година славянският език бил обявен за официален ботослужебен , държавен и културен език.

Началото на славянския език като общ език за населението на България означавало, че по същество асимилационният етногенетичен процес е стигнал до своя завършек и че в края на IX век и началото на Х век се е образувала вече единна народност. Наличието на общ език е основен белег за всеки народ. Езикът е първа и основна черта на народността.

Българският език постепенно изчезнал, като оставил слаби следи в лексикалния фонд на славанския език- например названията на титли и на служби от управленческия апарат на държавата, на някой предмети на бита, религиозни понятия, лични имена и други.

Вторият важен белег на изградилата се народност е националното самосъзнание – да знаеш и да чувстваш, че гринадлежиш на определен народ. Българите се чувствали славяни, но имали съзнание, че са отделен и обособен сам за себе си народ, със собствени черти и белези.Формирането на това самосъзнание било придружено с появата на своеобразна историческа памет-един дълъг и сложен процес ,за който свидетелстват паметниците на историко-летописната традиция.

Специфичната материална и духовна култура е третият основен белег на българската народност.По своя цялостен облик и характер това е една славянска култура,която има съществени общи черти с културата на останалите славянски народи.Същевременно тя носи в себе си и специфичните особености ,наследени от прабългарите.

Създаването на българската народност било придружено и с утвърждаването на едно общо название на всички ,които принадлежали към нея – името българи.Първоначално ,докато славяни и прабългари живеели сравнително обособено в държавата ,името “българи “се употребявало само за съплеменниците на хан АСПАРУХ ,а за славяните се употребявало общото название “ славяни “или имената на отделните техни племена.Към средата и особено втората половина на IX век името “българи” започнало постепенно де се утвърждава като название за цялото население на страната,т.е. и за славяните .Наблюдава се един своеобразен феномен – новата народност приела името на тази етническа група ,която е малцинство и постепенно се претопила ,но дълго време имала първостепенно значение в политическия живот на страната.

В домашните и чуждите исторически извори от X век етнотимът “българи” се употребява вече като обозначение на всички поданици на българската държава.

Така съчетаването на няколко съществени фактора като: единна държавна територия;единна религия;единен език; и единно самосъзнание формират здравите основи на българската народност,която по време на поява(IX – X век) и по историческа устойчивост вече повече от ТРИНАДЕСЕТ ВЕКА е една от най-старите в ЕВРОПА.

12. 
    Опити за реставрация на езичеството и Преславски събор.
    

Макар и твърде оскъдни, данните от историческите извори създават впечатление за някаква промяна в политиката на новия княз. По различни пътища узнаваме, че новият княз водел “разгулен живот” и търсел съюза на немския крал Арнулф, което било в нарушение на Дълбокия мир с Византия. Но онова, което тревожело най-вече Борис, били опитите на Владимир да възстанови езичеството. Косвени свидетелства за подобни намерения откриваме в недоизказани слова на старобългарски писатели, които говорят за гонения на духовници и насилие над храмове. Повечето съвременни изследователи са склонни да видят в тези бегли сведения опит за езическа реакция от страна на княз Владимир и антивизантийски настроените боляри.

13. 
    Решенията на Преславския събор (893).
    

С промените, извършени през 893 година, княз Борис I - Михаил спечелил дългата борба с Константинопол. За България и българите начевал нов период, който в следващите две-три десетилетия извел страната като първа военна, политическа и културна сила в Европейския югоизток.

14. 
    Оценка на Борис.
    

В лицето на тази изключително противоречива личност се съчетават в равна мяра качествата на държавник, политик и общественик, какъвто средновековна България не била имала дотогава. Княз Борис загубил всички водени от него войни, но спечелил не по-малко тежките битки на дипломацията. Със своите дела той се нарежда между малцината български владетели, надарени с далновидност и прозорливост, с ясни намерения за бъдещето на обществото и държавата.

Смел и радикален реформатор, той ускорил процеса на приобщаване на българското население към християнството, съдействал за изграждането на новата институция - църквата, дал превес на славянския елемент в културното и етническото изграждане на българската общност чрез въвеждане на славянската писменост и книжнина и превърнал ранносредновековната българска култура в неделима част от европейската християнска цивилизация в нейния славяно-византийски модел. Цялата българска история носи върху себе си следите от неговата епохална историческа дейност.
Заключение

Християнството влиза в България със своя почти деветвековна традиция, с изградени нравствени ценности и утвърден светоглед, надвишаващ възможностите на коя да е езическа религиозно-нравствена система. Налагането на еднаквата за всички поданици монотеистична религия и постепенната християнизация на населението довели окончателно формиране на облика на българската народност. Извършена била небивала по своите мащаби културна революция, която променила изцяло бита, нравите, обичаите, ценностната система на хората, независимо от това какви са били те преди - славяни или прабългари. Сега вече те ставали християни - част от една универсална общност, която далеч надхвърляла границите на държавата България.

Християнизацията на страната, извършвана на основата на славянския богослужебен език, премахнала последните пречки пред славянизацията (= асимилацията) на прабългарите и превръщането на България в унитарна еднонационална държава.

Трябва да се подчертае и една друга последица. Основен недостатък на византийската църковна мисия в България е формалното поднасяне на новата вяра. Поради езиковата бариера новопокръстените усвояват обредната страна на религията, но не и нейната същност. Това отваря вратата за нахлуването на иноверни, нехристиянски и еретически проповедници - ислямски, юдейски, павликянски и други. Това създава истински хаос сред новопокръстените и внася допълнителен смут във все още неукрепналото религиозно съзнание на българите. Въпреки трудностите са постигнати успешни резултати. На мястото на разрушените езически капища започват да се издигат манастири и параклиси.

866. 
     - в Рим пристигат пратениците на България, носещи списък с въпроси
     

866. 
     - папа Николай I връчил “Отговорите по допитванията на българите”
     

869. 
     - в Константинопол работа започва VIII Вселенски църковен събор
     

870. 
     - тържествена аудиенция, дадена от Василий I