Капани по пътя към лечителството

Капани по пътя към лечителството

Голяма радост и щастие е за мен да говоря чрез Памела и да ви приветствам на това място, където сте се събрали за да чуете мен, стария си приятел. Аз съм Йешуа. Живях сред вас на Земята като Исус.

Бил съм човек и зная всичко, през което преминавате като човешки същества в материални тела. Затова съм дошъл тук, за да ви помогна да разберете, кои сте.

Всички, които присъстват сега тук и мнозина от тези, които ще четат текста по-късно, са работници на светлината.

Всички вие сте ангели на светлината, забравили кои са в действителност.

Всички сте преминали през много опитности в продължение на много земни въплъщения и познавам този вътрешен опит.

Сега сте се доближили до точка от историята на душата си, откъдето се вижда края, завършването на определен етап от тази история. Всички сте на етап от развитието си, когато установявате по-тесен контакт с действителната си част, с висшия си Аз, който е независим от времето и пространството. Вие сте в процес на интеграция на вътрешния, висш Аз и земното съществуване, сегашния ви живот.

Все още се затруднявате с установяване на връзката с висшия Аз, тъй като сте забравили, че това сте вие и че сте източник на светлина за самите себе си. Забравили сте, че всичките знания и любов, които търсите, вече присъстват във вашето енергийно поле, в аурата ви.

Но независимо от това вече сте започнали да контактувате с този дълбок източник на светлина вътре във вас.

По този начин става актуална помощта за другите (независимо дали ви е професия или не) в тяхното вътрешно пътешествие. Дори вашето собствено пътешествие да не е завършило вече сте способни от определен момент да споделяте своите озарения и мъдрост. Всички изпитвате нужда от това.

В момента, когато решите да лекувате или да бъдете учител, пред вас застават някои капани. Корените им са скрити в известно неразбиране на процеса на предвижване на другия към неговата цялостност и вашата роля в това.

Точно за тези капани бих искал да поговорим днес.

В какво се състои същността на лечителството? Какво се случва, когато някой се опитва да бъде „добре” на психологическо, емоционално или физическо ниво?

Случва се това, че човекът се оказва способен да установи връзка на дълбоко вътрешно ниво с неговата/нейната собствена вътрешна светлина. Тази връзка има лечебен ефект на всички нива на личността, на психологическо ниво и във физическото и емоционално тяло.

Това, което всеки човек търси при лечителя или лекаря – това е енергийно пространство, където може да влезе в контакт със своята собствена светлина.

Лечителят или лекарят могат да предложат това пространство, доколкото вече са установили тази връзка вътре в себе си. Лечителят има на свое разположение вибрация, енергийната си същност, която съдържа решението на проблема на нуждаещия се от помощ.

Да бъдеш лечител или лекар означава да носиш в енергийното си поле решението на проблема на другите и да им го предлагаш.

Това е и нищо друго.

По принцип този процес може да протича и без всякакви думи и действия. Енергията, която е във вас има лечебен ефект.

Това е вашата „просветена” енергия, която предлагате като пространство, в което другия може да се свърже с вътрешната си светлина, със собственото си ядро.

Точно този вътрешен контакт позволява да се случи излекуването. Цялото лечение в действителност е самоизлекуване.

За да излекувате или да помогнете няма нужда от специални навици или специални знания, които могат да бъдат научени от книга или на курсове. Лечебната сила не се получава отвън. Това е „честотата (вибрацията) на избора”, която се намира във енергийното ви поле и е резултат на собственото ви вътрешно израстване и очистване на съзнанието.

Често това не е завършено напълно, защото все още сте в активен процес на израстване. Обаче в енергийното ви поле вече има области, които са станали толкова светли и чисти, че могат да имат лечебен ефект върху другите.

Важно е да се разбере, че този ефект не работи във всички случаи. Пациентът или клиентът е този, който решава да приеме тази честота или не, да позволи да се случи това или не. Това е негов/неин избор. Вие го предлагате като този Е, който „съществува тук” за другия. Това не са навици и знания, които могат да бъдат получени от някой друг, това че лекувате е защото СТЕ този вътрешен път, по който се движите. Това се отнася особено за кръга проблеми, през който самите сте минали и изпитвате съпреживяване в дълбочината на своята същност, при такива случаи вашата подадена за помощ ръка е най-ефективна.

Така самолечението, поемането на отговорност за вътрешните рани и обвиването им със светлината на съзнанието ви е много важно за работниците на светлината. Точно способността за самолечение ви прави лечители или работници на светлината. Точно вибрацията на избора в енергийното ви поле дава възможност на другите да намерят пътя към собственото си самолечение.

Когато работите с клиент или помагате на хора от обкръжението си, често „прочитате” енергията им и им давате съответната информация или работите с тях енергийно. Но човекът срещу вас също ви „прочита”. Както вие усещате енергията му, по същия начин той, съзнателно или не, поема вашата. Той усеща дали давате това, за което говорите и какво правите с енергийната си същност, с вашата енергийна чистота. Той ви усеща.

Точно чрез това прочитане от страна на клиента стават истинските пробиви. Когато клиентът усеща нужното му пространство за възстановяване на неговата собствена Същност, тогава и думите, и действията ви имат лечебен ефект. Тогава те стават носители на светлината и любовта, които могат да стигнат до сърцевината на собствените му светлина и любов.

Главният въпрос възниква, когато някой се обръща към вас за помощ – това е неговото отваряне, по един или друг начин, за вашите енергии, за да бъде докоснат с тези най-чисти части от вашата същност. Тези ваши части не са пораснали от книгите, които сте прочели или материалите, които сте изучили. Те не са просто навици и инструменти. Те са в резултат на лична алхимия, лична трансформация на съзнанието, носят уникалността на личността ви.

Бих искал да подчертая особено това, защото ми се струва, че има тенденция сред работниците на светлината (хора, които по своята природа, изпитват силна нужда да помагат на другите) да търсят непрестанно новата книга, нов метод, нова възможност, която да им помогне да станат още по-добри лекари или лечители.

Истинското лечителство е толкова просто.

Когато живеех на Земята, нещо се изливаше от очите ми, те излъчваха енергия, която имаше мигновен лечебен ефект за хората, отворени за нея. Това не беше магически трик или специален ефект. Бях в контакт с вътрешния си извор на истината. Позволявах на божествената светлина и любов, които ми бяха достъпни, да се изливат от мен към другите живи същества.

Това е имало лечебен ефект върху тези, които са действително отворени. Същото е и при вас. В това не се различавате от мен. Всички трябва да преминете по вътрешния път към свободата и самореализацията, за да достигнете до тази точка, до която стигнах аз, когато бях на Земята. Всички вие сте в процес на постигане на Христовото съзнание в себе си.

Енергията на Христос е ваша съдба и цел и вие приближавате към нея. Христос във вас лекува, тъй като това е естествено свойство за него. Вие все още се отъждествявате с учениците, седящи в краката на гуруто, търсещи, питащи, слушащи. Но казвам ви, времето за ученичество завърши. Дошло е времето да изявите своето майсторство. Дошло е времето да дадете шанс на Христос да се прояви във вашето ежедневие, в земната реалност.

За да станете единни с Христовото съзнание и да постигнете лечителското майсторство, трябва да изоставите някои неща. Тези неща представляват капани по пътя към лечителството. За тях искам да ви разкажа днес. Ще разгранича три зони, в които ще има нужда да работите, за да се освободите.

Капанът в главата

Първият капан е в областта на главата или ума. Много сте привързани към анализа, обмислянето, към логиката. Обаче, менталната, мисловната ви част е преобладаващо от дуалния свят. Под „дуален свят” разбираме реалност на съзнанието, където фактите са разделени на добри и лоши, на светлина и тъмнина, на мъжко и женско, на приятели и врагове и т.н. С други думи, реалността на съзнанието, където единството, което лежи зад всички феномени не е проявено, но където осъждането и различието се възприемат като обективна истина и реалност.

Енергията на Христос е действителна енергия, която е над или под дуалността. Тя е това, което образува единството зад всичко полярно. Но умът не разпознава този единен поток. Умът иска да раздели този поток на части, да ги надпише и подреди по полиците. Умът обича да гради теории, които може да постави над реалността, над непосредствения опит.

Всичко това се случва и когато се опитвате да помагате на другите. От рационална гледна точка се опитвате да поставите индивидуалните симптоми на клиента в определени рамки, в по-общи категории и измисляте различни теории за типа проблем и неговото решение.

Не казвам, че всичко това не е вярно. Но ми се иска да ви помоля следното: когато работите с другите, професионално или в личния си живот, опитайте да се освободите от всичките си мисли и предположения, от всички рационални съображения относно същността на проблема на другия човек и слушайте енергията му. Старайте се да я усетите със сърцето и интуицията си, действителната същност на другия във вътрешния му свят.

В това беше и смисъла на упражнението, което направихте заедно с Герит в началото, второто упражнение. (Йешуа има предвид двете медитации проведени преди сеанса. Можете да ги намерите в края на текста.)

Често имате най-различни идеи какво трябва да прави или да не прави другия за достигането на вътрешен пробив. И често тези идеи, малко или много, са правилни. Но работата е там, че не винаги тези идеи са настроени на другата енергия, каквато е в този момент. Точно в този момент другият може да има нужда от друга енергия или подход, а не това, което си представя вашия рационален ум.

   Иска ми се да ви поканя да видите и почувствате другия човек изключително от вашето тихо интуитивно място, където избягвате от дуалността и отивате в Къщи, в Христовата енергия. Каня ви да бъдете действително вдъхновени от другия, когато му предлагате помощта си.

Тогава е много просто решаването на проблема.

Представете си за момент родителите, които искат да помогнат на детето си в трудностите, възникнали по пътя му. Често благодарение на опита, имат по-добро разбиране за нещата, отколко детето и могат да предвидят последователността на действията му преди да ги направи. Изхождайки от това знание могат да предпазят детето си от неверни решения или да го предупредят като поощрят да преразгледа своя избор. От гледна точка на ума това може да изглежда като добър начин за помагане.

Но ако родителят се настрои към детето, използвайки своята тиха, интуитивна страна и вслушвайки се в желанията на детето, може да открие нещо напълно различно.

Защото в дълбочината на душата си детето най-много има нужда от доверието на родителя: „Вярвай ми и ми дай възможност да бъда този, който съм. Разреши ми да греша и да се спъвам. Позволи ми да бъда този, който съм и само ми вярвай”.

Доверието ви може да го поощри да се насочи навътре, към собствената му интуиция. Това може да му помогне да вземе решение, както го усеща - като действително добро, а също така и разбираемо от ваша гледна точка.

Но ако се опитвате да заставите детето да прави нещо, което смятате за правилно в рамките на вашия ум, детето ще изпита недоверие във вас, което ще предизвика защитна реакция и дори може да го накара да направи избор, който няма да ви хареса.

Детето ви „чете”, когато му предлагате помощ. Това е в природата на децата – да виждат зад думите и да усещат скритите ви страхове. Те отговарят с неприемане, започват да се защитават, изглежда, като че ли губят способността си за логическо мислене. Но в преобладаващите случаи точно родителя е загубил връзката с дълбокото си усещане поради страх. Проблемът е, че е отворен само за логиката. Игнорира своето интуитивно знание, което може да построи мост между него и детето.

Споменах този пример, защото е много разпространен и показателен и защото така е много трудно да се окаже подкрепа на детето, без да е основана на интуитивно усещане.

Освободете се от това. Ето за какво става въпрос.

Освободете се от идеите, от мислите си кое е правилно за другите. Преминете целия път и тогава попитайте: „С какво мога да помогна?”.

В това е силата. В това е лечебната сила, която можете да дадете на някой друг. И често в отговор получавате молба: „Бъди търпелив с мен. Вярвай ми. Продължавай да ме обкръжаваш с доверието си, дори ако през повечето време греша”.

Капанът на ума е източник на много вълнения.

В действителност всичко е много по-просто. Във всяка трудна ситуация опитайте да намерите в чувствата си нивото на енергия, на което всичко е ясно и просто. Не трябва да мислите, а само да слушате. Това е мястото на Христовата енергия. Това е мястото, където ви очаквам.

Капанът на сърцето

Вторият капан, който възниква при нужда от помощ за другите, за който ми се иска да спомена, се намира в областта на сърцето, в центъра на чувствата.

Сърцето е място на среща на много енергии. То създава мост между Небето и Земята. То може да построи мост между различни гледни точки. Сърцето „събира” енергии от различен произход и може да разпознае намиращото се зад тях единство. То е способно да прекрачи отвъд дуалността с помощта на енергиите на състраданието и любовта.

Сърцето е мястото, където се намират симпатиите и състраданието към всичко, което се движи. По този начин то е и център на съчувствието. Също така играе и важна роля при управлението на другите. С помощта на сърцето може да бъде усетена чуждата болката и да го подкрепи с любов и състрадание.

Тук обаче се крие и опасност. Вашето съчувствие и състрадание могат да стигнат много далеко. Толкова далеко, че загубвате част от себе си в другия.

Трябва да знаете, че когато отдавате прекалено много от себе си, защото сте си позволили да бъдете въвлечени в състраданието към някого, „прекалено много” енергия ще се обърне срещу вас. Това е част от енергията, която отива към другия човек, но не внася принос при решаването на проблема му, тъй като не идва от чист, балансиран източник. Фактически тази излишна енергия произлиза от собствената ви болка, която не осъзнавате добре.

Тази болка ви прави „прекалено страстни” при самоотдаването си.

Сами можете да усетите, кога се случва това. Когато сте говорили с някого или сте правили процедури и се чувствате изцедени, неудовлетворени или усещате тежест. Това означава, че сте отдавали прекалено много.

Когато давате балансирано, се чувствате свободно, живо и вдъхновено. Завършвайки процеса, лесно възстановявате енергията си. Другият човек изчезва от енергийното ви поле. Аурата ви се затваря и се движите по собствен, отделен път. Всичко е прекрасно.

Но ако енергийната връзка с другия човек се е запазила, защото искате много да го направите щастлив или да се почувства добре, това има диструктивен ефект за вашата енергетика. В този момент се проявява енергийната връзка при емоционалната зависимост. Доброто ви самочувствие става зависимо от доброто самочувствие на някой друг.

Защо това се случва толкова лесно между вас? Защо на работниците на светлината им е толкова трудно да избегнат този капан? От къде се взема такава болезнено силна нужда да лекувате, да възстановявате и да правите света по-добър?

Има печал в сърцата ви. Имате дълбоко осъзнаване на отговорността за връзката ви със Земята и всичко, което живее на нея. Във вас има дълбока тъга по другата част от съзнанието ви, която е по-настроена към естествената божественост на всичко, което живее и диша на вашата Земя. Тъгувате по реалност, която отговаря на песента на душата ви. Песен пееща за мир, радост, единение и творческо вдъхновение.

Поради тази дълбока тъга и безпокойството, което предизвиква, често искате да помогнете на хората по-бързо, отколкото те успяват да я приемат. Нетърпение и безпокойство има във вас. И това ви затруднява да поддържате достатъчно дистанция с хората, в съдбата на които сте силно въвлечени. Тази роля е отчетливо видима в областта на личните отношения, а също и в професионалната помощ за другите. Невмешателството в болката и страданията на другите и пълното предоставяне на време и пространство, за да преминат през собствения си процес, може да ви донесе вътрешна болка. Това ви напомня за собствената ви самота и ви кара да се чувствате изгубени в тази земна реалност. Разликата между този несъвършен свят и другата енергийна реалност на мечтата ви, толкова чиста и прекрасна, ви наранява отвътре. Ето защо капанът в областта на сърцето е нетърпението.

Това нетърпение става силна заинтересованост да се прави добро или да се полагат усилия за благополучието на другите. И приема формата на прекалено отдаване.

Ако различите този стремеж във себе си, тази страст да помагате или да се борите за доброто, усетете нетърпението, неприемането на реалността, такава, каквато е „тук и сега”.

Също така е добре да знаете, че ако различавате ясно това, можете да му помогнете да си отиде. Щом разберете, че страстта и нетърпението ви произлизат от вътрешната ви болка и тъга, може да престанете да отдавате прекалено много.

Тогава нещата отново ще станат обичайни.

Единственото уместно нещо, което може да направи лечителят и работникът на светлината е да направи своята енергия достъпна за другите. Просто бъдете себе си и бъдете в мир със себе си. Вибрацията на решението се намира в енергийното ви поле.

Често привличате към себе си хора с точно същия проблем, който сте успели да преодолеете сами, сами сте стигнали до корена на този проблем чрез сърцето и душата си и по този начин сте постигнали знание и яснота в тази област, станали част от съществото ви. Това, което е част от вас, е свещено и неприкосновено. То не може да бъде загубено. Това е научено знание, което не може да се забрави. Вие трансформирате живота чрез опит и воля, учите се и разбирате. По този начин това, което можете да споделите със другите сте самите Вие.

Само трябва да предложите като се насочите към места и правите това, което ви вдъхновява. И да дадете на другите възможност да се възползват от енергията ви. А това вече зависи от тях самите. В действителност… нищо повече не трябва да се прави. Това е работата на светлината, която сте дошли да вършите.

Когато решите да се придържате към този принцип, излишната енергия, която сте отдавали на другите, позволявайки да бъдете увлечени от силното желание да променяте нещата, дайте я на себе си.

Преживяли сте много трудни и тежки животи на Земята. В животите, когато сте се опитвали да раздавате вашата вътрешна светлина, сте били наказани за това. В животите ви се е налагало да се борите през цялото време, вместо да сте това, което сте и да разцъфтявате.

Това време от историята ви дава възможност да бъдете това, което сте. Да сте това, което сте, включва и получаването на удоволствие от себе си. Да получавате удоволствие от живота!

Да сте готови, в края на краищата, да видите красотата на това земно съществуване, дори и при толкова много несправедливост. Старайте се всеки ден да попивате в аурата си искрите красота. Постарайте се да ги откриете и сред отпадъците и дисхармонията. Старайте се да бъдете радостни. Смятайте го за ваш подарък и го приемете. Решете се на това! Тези работници на светлината, които приемат и са готови да се радват на себе си, ще са по-уравновесени и силни, следователно ще излъчват много по-често от своето енергийно поле „честотата на решението”.

Няма да се изпразнят като отдават прекалено много. Също толкова лесно ще си позволяват да получават, както и да дават и по този начин тези потоци ще стават все по-силни в живота им.

Капанът на волята

Искам да ви посоча и последното препятствие по пътя на лечителя, който обсъждаме.

Във философията и психологията съществува традиционно разделение между ума, сърцето и волята. Посочих ви по един капан в областта на ум и на сърцето и бих искал да завърша с волята.

Волята може да бъде локализирана в слънчевия сплит, енергийния център, разположен около стомаха. Този център управлява способността ви за действие, демонстрира енергията ви на физическо, земно ниво. Когато волята е свързана с интуицията, с тихия ви център, стоящ над дуалността, всичко се случва без усилия. Тогава волята става продължение на Христос във вас. Можете да го забележите по изпитваната радост от това, което правите. Че сърцето ви се отваря за тези неща, които правите.

Но често не сте добре настроени към потока. Съществува част от вас, която наричам лична воля, която не винаги иска да слуша гласа на тишината. От тази гледна точка често искате да реализирате нещата по друг начин, често по-бързо, отколкото в естествения поток. Можете да го забележите по нетърпението си.

Там, където отделяте себе си от естествения поток, често се заплесвате по външни разсъждения. Те могат да бъдат много силни и да имат голямо влияние, като ви заставят да чувствате: „Длъжен съм да го направя”, „Трябва да го направя точно сега”.

Какво показва това форсирано използване на волята, този натиск да се върши нещо. Нарастването на вътрешното напрежение идва директно от недоверието във вашия Висш Аз. Вярвайте в тази тиха, знаеща сила във вас, която е извън времето и пространството.

Прекаленото използване на личната воля може да играе определена роля и при помощта към другите. Основно този капан е свързан с нетърпението, което може да живее в сърцето ви. Тук съществува тенденция към желание да се прави прекалено много и да се очаква по-бърз резултат, отколкото е реално възможен.

Това предизвиква в областта на сърцето силна тъга, тъгуването по по-хармоничен свят. Но в областта на волята това нетърпение и интензивно желание да се „прави” нещо идва от желанието за лична сила.

Моля ви, не разглеждайте лична сила в „лош” смисъл, т.е. като желание за доминиране и подтискане на другите. Този стадий вече отдавана е преминат от вас. Имате дълбоко разбиране за цената на живота. Епизодът на неправилно използване на силата за сметка на другите е вече част от историята ви. Обаче, все още има част от вас, желаеща сила, чрез която да влияе на реалността. Недостатъчно се доверявате на естествения поток, на естествения ритъм на живота. Този ритъм често е по-бавен, отколкото очаквате, от гледна точка на личната воля.

Причината за това забавяне е, че всички вътрешни процеси започват на ниво съзнание и трябва да изминат дълъг път до проявяването им в плътната реалност. Всичко, което създавате, вдъхновението, което искате да направите физически реално, трябва да премине през редица стъпки. Можете да разглеждате творческия процес, като преминаване надолу по чакрите до Земята. Всяка крачка по този път изисква от теб, творецо, доверие и настройки на безмълвното вътрешно знание, което винаги е тук и стои над времето и пространството.

Когато губите връзка с тази точка на тишината, с вътрешното знание, личната ви воля започва да действа. Това създава много безпокойство и повече заобиколни пътища, отколкото са нужни в действителност.

Тази „грешка” играе и своята роля при оказване помощ на другите.

При всички вас има силно желание, по един или друг начин, да внесете светлина в тази реалност. Това може да е ваша собствена практика или да помагате на другите в работата. Или да го практикувате само в близкото си обкръжение. Това няма значение. Важно е това, че се реализирате като лечител или работник на светлината, че лечебната ви енергия може да тече навън и това ви дава усещането за творчество и вдъхновение. За да се случи това, трябва да освободите личната си воля и да се доверите на това, което идва при вас самó.

Често ви е трудно да доверявате, тъй като постигането на целта ви отнема повече време, отколкото мислите. Използвайте това „време за чакане”, за да се радвате. Обкръжете се с всичко, което обичате, с всичко, което ви е нужно и дори много повече, позволете си известен разкош във всички отношения.

Помнете, че цялата вътрешна работа, която вършите през това време, повишава „вибрацията на решението” в енергийното ви поле. Това привлича към вас хора, на които можете да помогнете.

Преодоляването на капаните, описани по-горе, се постига точно чрез „освобождаване”.

„Освобождаване” на излишното мислене, „освобождаване” на прекалената емоционална ангажираност, „освобождаване” на прекаленото използване на волята.

Ако действително се освободите от всичко това, тогава помощта за хората (или всякакви други форми на живот) ще станат източник на огромна радост за вас. Като работници на светлината изпитвате дълбоко удовлетворение и чувство на самореализация.

Когато станете лечител, нещо от осъзнаването на единството, по което така тъгувате, започва да разцъфтява във вас. Съзнанието ви ще се намери вплетено в дълбокото единство, което съществува между всички живи същества, между ВСИЧКО, КОЕТО Е. Тази връзка с „тъканта” на Духа ще ви направи щастливи в единствено правилния смисъл на тази дума. Ще прекрачите дуалността и ще преминете в напълно друго царство на съзнание, основано на единението и любовта.

Това е ваша съкровена мечта и дълбоко удовлетворение – да направите осъзнаването на единството жива реалност на Земята, да я пренесете долу, на материалното ниво от битието. Това е прекрасен пробив и за осъществяването на тази сияйна цел, ви моля, да бъдете нащрек по отношение енергията на тези три капана, за които говорихме днес. Тези капани създават безпокойство и негативност във вашето възприемане на реалността. Молим ви, да се отнесете осъзнато към това и да им дадете възможност да си идат, тъй като вашето недуално Аз, Христос във вас, не иска нищо повече, освен реализирането му на Земята, точно тук и сега.

В нетърпението има винаги елемент на гняв. Гняв към тази реалност защо тя е такава, каквато е. Ако можете да разпознаете енергията на нетърпението като форма на гнева – това вече е половината работа. Защото често смятате нетърпението за добродетел. Просто искате нещата да станат по-добре и затова е напълно допустимо леко да „подбутнете” реалността. Но в действителност нетърпението ви е вид гняв, а в гнева винаги има неразбиране. Неспособността да се приемат нещата такива, каквито са, е винаги следствие неразбирането, защо нещата са такива. Първата крачка при работа с нетърпението е действително да осъзнаете, че първопричината е гнева. Почувствайте го.

Тогава можете да попитате: „Защо се сърдя?”

Често под гнева лежи страх, „че това никога повече няма да бъде правилно”. В нетърпението си винаги казвате „сега или никога”. В желанието си да постигнете нещо по-бързо винаги е скрит страха, че това може да не се случи никога.

Този страх ще излезе на повърхността, когато позволите на гнева да си иде. Когато позволявате на гнева да си иде, във вас се образува празно място, място на самота, с което се борите. Това е някакъв вид „черна дупка” и точно от това се страхувате. „Сърдя се на нещо в мен, защото се страхувам от нещо в мен”. Ето произхода на гнева.

Когато освободите гнева си, трябва да се примирите с ограниченията, с несъвършенството на нещата. С несъвършенството – такова, каквото е. Тук се срещате със собствената си самота или усещане за пустота и безсмисленост. Това може да ви се стори много заплашително, но ако действително го приемете, няма да се борите повече с него и на сцената може да излезе напълно различна енергия. Това е енергията на любовта.

Любовта е живеене с несъвършенството. Да обичаш някого с всичките му недостатъци. Обичайте обкръжаващата ви действителност с всичките й несъвършенства.

Всички по своя път намирате покана за любов.

Често любовта се различава доста от това, което си мислите за нея.

Любов означава също да оставиш другия на собствената му съдба, защото знаете, че вътрешният процес на израстване следва собствена динамика, свой собствен ритъм. Ето какво означава да уважаваш действително някого. Да го освободиш „с любов”.

Ако погледнеш от гледна точка на любовта, дори можете да откриете красота в борбата, през която преминава някой. Можете да усетите тази красота, ако действително разберете, че трябва да се премине през всичко това и че душата ви сама избира да преживее тези тежки моменти. Понякога отново и отново.

Можете ли да видите, че любимият ви, далечен и близък е нещастен и да останете в очакване, разчитайки на разума на душата му? Това е любов. Раздразнението и нещастието, които изпитвате редовно по отношение на нерешените проблеми – това не е любов. Това е разбираема реакция, но не е любов.

Какво може да се направи с нетърпението? Разрешете си да изпитате тъга поради незавършеността. За решението, което все не идва поради несъвършенството. Позволете си да тъгувате за това.

Втори въпрос

Каза ни, че причина за нетърпението е гнева, самотата. Дори спомена „черна дупка”. В какво е корена на всичко това?

Вътре във всички вас съществува тази черна дупка, която ви засмуква, когато се предадете на нетърпението и гнева. Това е тъмно петно, празно място, където може да се каже, всички пропадате, когато се чувствате несвързани, самотни и безсмислени.

Самотата и изгубеността са много голяма тема за всички вас поради страха, понякога сте прекалено загрижени за благополучието на другите или за благополучието на света. Коренът на тази самота и опустошеност, за последен път, разгледахме в темата „Болката от космическото раждане”. В крайна сметка, болката ви се дължи на първоначалното ви отделяне от Дома, от изначалното съзнание, от Бога. Но ми се иска да навлезем в подробности и това ще бъде тема за обсъждане тук.

При вас (задалия въпроса), съществува специфичен страх от собствената ви сила. Щом развихрите своята загриженост за другите и нетърпението, което е следствие от това (особено се отнася до тези на които симпатизирате), попадате в споменатата черна дупка. Но в същото време там лежи и поканата да потърсите собствената си сила, да намерите удовлетворение в самия себе си.

Има спомен във вас свързан с болката от използването на собствената ви сила. За вас това е корена на проблема. Страхувате от собствената си сила. Намирането на собствената ви сила е ключа за избавлението от гнева, привличането на радостта и творчеството в живота ви.

Трети въпрос:

Защо по цял сят в медицината е натрупано огромно количество знания, които могат да са полезни за хората, но не се използват поради забрана от властите. Например, колоидното сребро и злато – това са много прости, но силни средства. Всичко се върти около силата. Това предизвиква във мен тъга и гняв. Как да се справя с това?

 Вие сте ангел, който заплашва с юмрук небето, защото сте много сърдити на всичко, което виждате.

 Светлината на небето осветява всичко тук на Земята. Но всички имат свободната воля и са въвлечени в процеса на съзнателното израстване, което ви изглежда като ужасно и несправедливо страдание. За да го приемете в съзнанието си, трябва да разберете действително какво е свободна воля.

Свободната воля е нещо удивително. Тя ви дава способността да станете напълно отделени от Бога, от Дома, от първичния източник. В корена на тази отделеност лежи дълбоката потребност от откриването на нещо ново, от изследване, от създаване. В основата на най-дълбоката тъмнина, лежи най-големият творчески потенциал.

Желанието да се изследва всичко, включително и най-дълбокото, произлиза от творческия божествен импулс.

Всяка индивидуална душа има право по рождение да изследва всичко. И във всяка душа има стремеж да опознае всички крайности, не само в ума, но и особено от опит във физическо тяло. Защото, как можете по друг начин да получите толкова обширен опит, освен в материално тяло, като го изпитате физически, докато съзнанието ви е зад завесата и не знаете за своя произход?

Това е мотива на всяка душа и е достоен за уважение.

Погледнете се и почувствайте, през какво сте преминали и какво сте изпитали. Вижте колко обиколни пътища сте минали в ума си, в сърцето и волята. И ще видите колко много мъдрост и красота, която сте нямали по-рано, сте получили в резултат на това криволичене. Следователно, цялото това пътешествие през крайностите на дуалността не е безполезно. Това е направило вътрешното ви съзнание толкова богато, че дори не можете да си го представите как ще завършите това дълго пътешествие.

Можете да разглеждате Земята като цяло и човечеството на нея като един голям творчески експеримент. И подбудителен мотив за този експеримент е радостта от творчеството, радостта от получаването на опита.

Колкото повече си потопен в материалния план, толкова е по-трудно да постигнеш контакт с тази радост от творчеството. За да усетиш, в крайна сметка, че това е източник на всичко. Всичко, което получавате в своята реалност, включително и болката, и негативизма. В крайна сметка, радостта от творчеството е основа на всичко.

Как можете да го усетите? Как да влезете в контакт с всичко това? Гледайте нагоре, а не надолу. Усетете космическата енергия на Дома ви и почувствайте, че всичко има смисъл, дори и най-тъмния момент.

Можете ли да си представите, че всичко живеещо на Земята, действително създава своята собствена реалност? Че всички разумни същества използват своята свободна воля, за да притеглят към себе си определена реалност?

Ако усещате действително, че свободната воля е ефективна във всички реалности, че нечие собствено творчество е притеглило това, което се случва, тогава разбирате, че не съществува външна сила, която да властва над всичко. Няма сила извън вас, която да ви спира да бъдете тези, които сте и да достигнете отново до контакта с божественото си ядро. Няма външни сили и в действителност, няма жертви. Винаги има свободен избор.

Дори „безсилието” има свободен избор. Проблемът е в способността да уважавате този свободен избор, не е важно колко болезнен може да е той. Не е важно колко неестествено ви се струва всичко. Каня ви да получите удоволствие от живота. Ужасно е да разваляте себе си. Дайте си всичко, което ви е нужно. Това не е ваша отговорност – всичките тези медицински учреждения и свързаните с тях проблеми.

Имате нещо прекрасно, което да споделите с тази реалност, но то не се намира в бойната ви енергия. То е там и се състои в това, че ви има. В чистотата на вашето същество.

Четвърти въпрос

Значи всичко се свежда до това. Само да съществуваме и да не действаме? А тези хора в Африка, нима нищо не трябва да правим за тях?

Състраданието, истинското състрадание, което е изпълнено с любов, не е в жалостта, а в уважението.

Гладуващите деца, които виждате по телевизора, всички са души, направили своя избор, които имат зад себе си дълга история, в която фрагмента, който виждате по телевизора е само малко парченце от пъзела. По никакъв начин не се опитвам да оправдая страданията им. Задачата е да се проникне в дълбочина, зад страданията. Изявявайки гнева си не се показвате в най-добра светлина. Реагирайки с негодуване е прекалено късогледо.

Освен това искам да кажа още нещо за това позорно „правене на нищо”.

Конкретно на теб, бих препоръчал, буквално да не правиш нищо (смях).

Но искам да кажа още нещо по този въпрос.

С „бездействието”, с което ви каня да се занимавате, е да се включите в потока на интуицията си и да усетите ритъма, който организира всичко за вас. Често този ритъм е много по-спокоен, отколкото ви се иска. Когато се настроите към този вътрешен поток (гласа на тишината), на сцената излиза синхронността. Действате само тогава, когато чувствате вътрешната подбуда на интуицията и всичко се случва меко и гладко, без съпротива.

Това течение е същността на Христовото съзнание, за което спомена Герит, като тишината на вашето същество, извън времето, пространството и дуалността (виж упражненията по-долу).

Когато в ежедневието си сте настроени към интуицията, правите значително по-малко грешки. Нещата ще бъдат много по-малко заплетени и сложни в главата ви, в емоциите, а също и физически, в това, което вършите. Тогава следвате естествения ритъм на съществото си и това създава спокойствие.

Обаче някои от вас са толкова увлечени „да правят нещо”, че „правенето на нищо” създава напрежение. Важно е да се проанализира това напрежение, защото в основата му е страха. Той изплува на повърхността, когато „не правите нищо”. Преди да се настроите на вътрешния си поток, силните емоции трябва да излязат на повърхността, за да бъдат напълно осъзнати преди да се разтворят.

Трябва да знаете, че любовта, в смисъл, да й позволите да бъде напълно свободна в избора си, може да доведе до промяна в гледната й точка. Енергията на желанието да бъде променен и пренасочен някой, нечии мисли, винаги предизвикват съпротива, винаги.

В действителност му казвате: това не е правилно, не си на правилния път. Действително те обичам, но…

Енергията на безусловната любов, когато не трябва да правите нищо и да позволите на всичко да бъде, фактически, може да покани някого да направи крачка напред, да се освободи от определен страх.

По този начин, отговаряйки на въпроса ви, казвам: Да, позволете й да си отиде.

Нямате представа колко много давате, когато давате разрешение. Не вие освобождавате другия човек, а волята ви, надеждата ви, идеите ви за това, кое е добро за другия. С това, което давате на другия, му позволявате да се промени – това е нещо удивително. Това е любовта.

Преди ченълинга Герит показа две упражнения, за да подскаже темата и да изследва някои засегнати проблеми на невербално, дълбоко вътрешно ниво.

Седнете удобно или легнете. Отпуснете мускули. Съсредоточете се върху мускулите на шията и раменете и освободете всичкото натрупано там напрежение. Направете същото и с мускулите на корема, ръцете и краката.

Преместете вниманието си върху стъпалата и усетете връзката си със Земята. Почувствайте как тя ви носи и ви дава необходимата отмора, когато имате нужда от нея. Направете няколко дълбоки коремни вдишвания.

А сега дайте възможност на съзнанието си да се върне към момент или период от живота ви, когато сте били много зле. Коя ситуация възниква първа? Последвайте я. Помислете си отново за времето, когато сте се чувствали нещастно и безнадеждно.

Усетете отново какво се е случило тогава и какво сте усещали вътре в себе си.

А сега се обърнете към енергията на решението. Попитайте се: „Как се измъкнах от това? Какво ми помогна най-много от всичко?” Това може да е нещо дошло от някой друг или отвътре. Как сте излезли от тази ниска точка? Назовете енергията, която ви е помогнала най-много.

Отново се съсредоточете върху краката си, върху дишането си и се завърнете в настоящето.

Второ упражнение

Седнете удобно или легнете. Отпуснете мускули. Съсредоточете се върху мускулите на шията и раменете и освободете всичкото натрупано там напрежение. Направете същото и с мускулите на корема, ръцете и краката.

Преместете вниманието си върху стъпалата и усетете връзката си със Земята. Почувствайте как тя ви носи и ви дава необходимата отмора, когато имате нужда от нея. Направете няколко дълбоки коремни вдишвания.

Спомнете си някого от непосредственото ви обкръжение, някого, когото обичате много и от когото сте заинтересовани много. Някой, чието благополучие, е действително близко на сърцето ви. Това може да бъде партньора ви или детето ви, колега или приятел. Позволете на този човек да се появи пред вас във въображението ви и действително го усетете вътре в себе си. А сега попитайте: „Какво искаш от мен?” или „С какво мога да ти помогна?”. Попитайте и просто слушайте. Слушайте какво ще ви отговори другия или ще ви даде да почувствате. Само разрешете на това да дойде при вас.

Отново се съсредоточете върху краката си, върху дишането си и се завърнете в настоящето.

Целта на тези упражнения е да разберете какво действително е полезно в емоционални кризи и болка. Това може да се различава в голяма степен от това, което си мислите (за себе си и за другия).