- Условията за неговото задължаване

Всички учени са на едно мнение, че говеенето е задължение (фарз) за всеки мусюлманин, пълнолетен, нормален, здрав, и да не е пътник. Също е задължение за жената, която не е в месечен цикъл – хайз, или в нифас – дните след като роди.

А) - Говеещият трябва да се отдалечава от злословенето и гово-ренето за други, и от всичко което е забранил Всевишния Аллах. Затова мусюлманина трябва да си пази езика от забранените неща и да го пази да не говори за хората. Пратеника (С.А.В) рече:

(( من لم يدع قول الزور والعمل به فـليس لله حاجة في أ ن يدع طعامه و شرابه )) [ رواه البخاري ]

“ Който не изостави злословенето, и лъжливите и лошите думи, и ги извършва, Аллах няма нужда от неговото гладуване, като оставя само яденето и пиенато си.” (предаден от Бухари)

(( السحور أكلة بركة ، فلا تدعوه، ولو أن يجرع أحدكم جرعة من ماء فإن الله عزّ و جلّ و ملائكته يصلون على المتسحرين )) [ رواه أحمد ]

“ Сехура е ядене с берекет, затова него оставяйте, дори, ако някой от вас изпие глътка вода. Наистина, Аллах и Неговите меляйкета правят дуа за, които ядат на сехур.”

( предаден от Ахмед )

В) – Да разговява веднага на ифтар щом се осигури, че слън-цето е залязало. Пратеника ( С.А.В.) казва:

(( لا يزال الناس بخير ما عجلوا الفطر )) [ متفق عليه ]

“ Хората винаги ще са на добро, докато бързат с ифтара

(( كان رسول الله صلى الله عليه و سلم يفطر قبل أن يصلي على رطبات ، فإن لم تكن رطبات فتمرات ، فإن لم تكن حسا حسوات من ماء )) [ رواه أبو داود ]

“ Пратеника на Аллах ( С.А.В.) разговяваше преди да се кланя, с няколко пресни фурми ( рутаб ), а ако нямаше тогава на други фурми ( темр ), а ако нямаше тогава с няколко глътки вода.”

( предаден от ебу Дауд )

Д )- Да увеличи повече от четенето на Корана, да споменава Аллах ( зикир) с благодарност, да раздава садака и благодеяние, да извършва допълнителни молитви ( нафиле ) и други добри дела. Ибн Аббас ( Р.А.) казва:

(( أجود النّاس با لخير ، و كان أجود ما يكون في رمضان خين يلقاه جبريل ، و كان جبريل يلقاه في كل ليلة من رمضان ، فيدارسه القرآن ، فلرسول الله صلى الله عليه و سلم حين يلقاه جبريل أجود با لخير من الريح المرسلة ))

[ رواه البخاري و مسلم ]

“ Пратеника на Аллах ( С.А.В. ) беше най- добрия от хората, и най- добър беше в рамазан, когато се срещаше с Джибриль. Срещаше се с Джибриль всяка вечер от Рамазана и преговаряше с него Корана. Кълна се, че когато се срещаше с Джибриль, Пратеника на Аллах ( С.А.В.) беше по добър от приятно носе-щия вятър.” ( предаден от Бухари и Муслим )
6- Нещата, които развалят говеенето.

1. 
   Яденето и пиенето – знаейки – през деня, също така всички останали неща, които развалят говеенето, като подхран-ващите инжекции, или вземане на хапчета чрез устата, защото те са като яденето и пиенето. А изтичането на кръв в малко количество, като за изследване, не вреди на говее-нето.
   
2. 
   Половия контакт в дните на Рамазан. Това разваля говеене-то, затова ако човек го извърши трябва да се покае към Все-вишния Аллах, заради това, че е прекрачил забранено нещо в Рамазана, и след това отговява този ден, в който е извър-шил половия контакт заедно с кефарет, а той е : да освободи роб, а ако не намери, да говее два пълни месеца, без да прекъсва, а ако това не може, да нахрани 60 бедни, на всеки беден дава половин са`а от пшеница или друго, от което се използва за прехрана в тази местност, заради хадиса на Ебу Хуреира ( Р.А.) който казва:
   

“ Както си бяхме седнали при Пратеника ( С.А.В.) извед-нъж дойде един човек и рече: О, Пратенико на Аллах, погу-бен съм.

(предаден от Бухари и Муслим)

3. 
   Излизането на сперма, заради целуване, или докосване, или с ръка, или заради продължително гледане към жена. Когато излезе сперма от говеещия заради тези причини, говеенето му се разваля, и не яде в останалата част од деня, и трябва да го наговее след Рамазана. За него нямя кефарет, а само да се покае (теубе), да съжалява и да иска опрощение, и да се отдалечава от всичко, което подбужда негомите страсти. Но, ако спи и през това време излезе от него сперма, и е говеещ, това не вреди на говеенето му, а трябва само да се изкъпе (гусул).
   
4. 
   Повръщането, искайки, като искара всичко, което има в сто-маха си през устата. Но ако повърне без да иска, не вреди на говеенето му. Пророка (С.А.В.) казва:
   

[ رواه أبو داود و الترمذي ]

“Който повърне без да иска, не е длъжен да го наговява, но ако повърне искайки, нека да го наговее.”

(предаден от Ебу Даууд и Тирмизи)

5. 
   Излизането на кръв, месечния цикъл-хайз, и нифас при же- ните, все едно дали е в началото на деня или в края на деня, дори да е пред залеза на слънцето.
   

А- Говеенето в Рамазан трябва да започне с виждането на месечи-ната, заради словата на Аллах:

       (البقرة 185)

“ Който се окаже в този месец, да говее през него.”

(сура ал-Бакара-185)

Достатъчно е, ако един искрен мусюлманин свидетелства и се потвърди, че е видял месечината. Ибн Омер ( Р.А.) казва:

(( تراءى النّا س الهلال فأخبرت رسول الله صلى الله عليه و سلم أني رأيته فصام و أمر النّاس بصيامه )) [ رواه أبو داود و الدارمي و غيرهما ]

” Хората се правеха, че са видяли месечината, но аз ивестих Пратеника на Аллах (С.А.В.), че съм я видял и започна да говее, и нареди на хората да говеят.”

(предаден от Ебу Даууд и Дарими и други)
Говенето трябва да е свързано с президента на държавата, ако той пресъди и каже, че е месец Рамазан, или че не е, хората трябва до го следват. Но ако няма ислямски президент, се следва мнени-ето на ислямския център, като мюфтийство и други, които се грижат за обединението на мусюлманите.

Разрешено е да се използват бинокъли за виждането на месе-чината, но не е разрешено да се разчита на астрономските прес-мятания и наблюдаването на звездите, за потвърждаването на месец Рамазан, дали е започнал или е завършил. А се приема само виждането на месечината. Всевишния Аллах казва:

       (البقرة 185)

“ Който от вас се окаже в този месец, да говее през него”

(сура ал-Бакара-185)

И който завари месец Рамазан от пълнолетните, е задължен да говее, все едно дали деня е голям или малък.

За започването на говеенето в Рамазан във всяка държава се наблюдава изгрявянето на месечината, защото – учените са на ед-но становище, че изгрева на месечината е различен според държа-вите, и това се знае в Ислям, заради следния хадис:

(( صوموا لرؤيته و افطروا لرؤيته فإن غمّ عليكم فأكملوا شعبان ثلاثين يوما ))

[ رواه البخاري و مسام ]

“ Говейте с нейното виждане и яжте с нейното виждане, а ако е облачно, продължете месец Шеабан 30 дена.”

( предаден ат Бухари и Муслим)
Б – Говеещия трябва да възнамери (нийет), че ще говее от вечер-та, заради хадиса на Пратеника (С.А.В.):

(( إنما الأعمال بالنيّات ، و إنما لكل امرئ ما نوى ))

“ Наистина, делата са според възнамеренията, и всеки човек ще му се въздаде според , каквото е възнамерил.”
(( من لم يجمع الصيام قبل الفجر فلا صيام له ))

[ أخرجه أحمد و أبو داود و الترمذي و النسائي من حد يث حفصة رضي الله عنها ]

“ Който не възнемери да говее преди зората ( феджр ) за него няма говеене.”

(предаден от Ахмед, Ебу Даууд, Тирмизи и Несаи, пренесен от Хафса –Р.А.)
В – На никой не е разрешено да остави говеенето и да яде през този месец, освен ако има причина – да е болен или пътник, или жена в хайз или нифас, или е бременна, или е доилка.

Всевишния Аллах казва:

            

(البقرة 184)

“ А който от вас е болен или на път – да се издължи в други дни.” (сура ал-Бакара-184)

Болния, който му пречи говеенето и му се влошава състоянието, ако не яде, на него е разрешено да яде в дните на Рамазан, и после да наговее дните, в които е ял.

А бременната жена и доилката, ако се страхуват за себе си, мо-гат да ядат, и след това да наговеят, защото те са като болния, който се страхува за себе си – това е единно становище на уче-ните. А когато се страхуват за себе си и за децата си, или само за децата си, също трябва да ядат, и след това наговяват, заради хадиса на Енес ( Р.А.):

(( إن الله وضع عن المسافر نصف الصلاة و الصوم ، و عن الحبلى و المرضع. )) [ رواه النسائي و ابن خزيمة و هو حديث حسن ]

“ Наистина, Аллах улесни на пътника да отслужва молитвата на половина, и говеенето, и на бременната и доилката.”

(предаден от Несаи и Ибн Хузейме – хадис хасен)

Ата е чул Ибн Аббас ( Р.А.) да чете:

        (البقرة 184)

“А за които не могат – откуп: да нахранят човек в нужда.”

(сура ал-Бакара-184)
После рече: ( Това знамение е за възрастния мъж и жена, които не могат да говеят, те трябва да нахранят за всеки ден по един бе-ден.)

Г – Пътуването е то причините, които позволяват на човек да яде, заради хадиса на Енес ( Р.А.):

(( كنا نسافر مع النبي صلى الله عليه و سلم ، فلم يعب الصائم على المفطر و لا المفطر على الصائم )) [ متفق عليه ]

“ Пътувахме с Прока (С.А.В.) и не се караше на говеещия заради който ядеше, нито на който ядеше, заради говеещия.”

( предаден от Бухари и Муслим)


Петата основа: Поклонението хадж.
1- Същността на хадж.

Хадж – в арабския език означава посещение. А в Ислям е: посе-щаване на Мекка за изпълняване на задълженията нусук – на оп-ределен начин, в определено време, с определени условия.
2- Неговия пропис.

Цялята общност е на едно мнение, че поклонението хадж е за-дължение ( фарз ) за всеки, който има възможност, един път в жи-вота. Хаджа е от петте основи, на които се изгражда Исляма.

Всевишния Аллах казва:

                    ( آل عمران 097 )

“И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома- за онзи, който може да отиде, а който откаже – Аллах не се нуждае от световете.” (сура али Имран-97)

(( بني الإسلام على خمس، شهادة أن لا إله إلا الله و أن محمدا رسول الله و إقام الصلاة و إيتاء الزكاة ، و صوم رمضان و حج البيت الله )) [ متفق عليه ]

“ Исляма се изгражда на пет: Свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед е пратеник на Аллах, отслуж-ването на молитвата, даването на зекята, говеенто в Рамазан и поклонението хадж при Дома на Аллах.”

( предаден от Бухари и Муслим)

А в прощалния хадж рече:

(( يا أيها الناس إن الله فرض عليكم حج البيت فحجوا )) [ رواه مسلم ]

“ О, хора, наистина Аллах ви е отредил да правите хадж при Дома, затова правете хадж.” (предаден от Муслим)
3- Предимството на хадж и мъдростта от неговото прописва-не.

За предимството на хадж има много доказателства. Всевишния Аллах казва:

                                (الحج 027-028)

“ И зови хората за поклонението хадж! Ще идват при теб и пеш, и върху изнемощели камили. И ще идват от всякакви далечни пътища, за да придобият облаги за себе си ( и в зем-ния живот, и в отвъдния) и в определени дни да споменават името на Аллах при жертвоприношение на добитък, който Той им е дал...” (сула ал-Хадж-27-28)
Поклонението хадж обхваща голями ползи за всички мусюлма-ни – за земния и отвъдния живот. В него се извършват най-раз-лични ибадети – тауаф около Кеаба, сай между Сафа и Меруа, стоенето на Арафа, Мина и Музделифа, замерването на джемера-тите, спането на Мина, бръсненето на главите, постоянното спо-менаване и служене на Аллах и възвръщане към него. Затова хаджа е от най-големите причини за опрощаване на греховете и за влизане в Дженнета.

Ебу Хурейра ( Р.А.) казва: Чух Пратеника на Аллах (С.А.В.) да казва:

(( من حج هذا البيت فلم يرفث و لم يفسق رجع من ذنوبه كيوم ولدته أمه ))

[ رواه البخاري و مسلم ]

“ Който извърши хадж при този Дом, да няма съвокупление, ни-то безпътство, нито прение, се връща както го е родила майка му.” (предаден от Бухари и Муслим)
Пратеника на Аллах ( С.А.В.) казва:

(( العمرة إلى العمرة كفارة لما بينهما و الحج المبرور ليس له جزاء إلا الجنة ))

[ رواه البخاري و مسلم ]

“ Умра до умра премахва греховете между тях, а приетия хадж няма друга награда за него освен Дженнет.”

( предаден от Бухари и Муслим )
Казва също: ( Питаха Пратеника на Аллах –С.А.В.- : Кое от дела-та е най-хубавото?

Рече: “ Вярята в Аллах и Неговия пратеник.”

Рекоха: След това какво?

Рекоха: След това какво?

(( تابعوا بين الحج و العمرة فإنهما ينفيان الفقر و الذنوب كما ينفي الكير خبث الحديد و الذهب و الفضة، و ليس للحجة المبرورة ثواب إلا الجنة ))

[ رواه الترمذي و قال حديث حسن صحيح ]

“ Повтаряйте след хадж и умра, защото те премахват бед-ността и греховете, както духало ( обикновен кожен мях ) пре-махва нечистотиите от желязото, златото и среброто. За приетия хадж няма друга награда, освен Дженнет.”

От ползите на хаджа е събирането на мусюлманите от всички краища на земята в най-обичаното място от Аллах, където се опознават и взаимно со помагат в името на доброто и страхо-почитанието. Всички са равни в словата си, споменаването на Аллах (зикир) и делата си. Това е възпитание за тях и пример за обединение и събиране, в една вяра и убеждение, в ибадета, целта и в начина на изпълнение.С тяхното събиране се получава за-познанство и сближаване, разузнаване състоянието едни на дру-ги, както Аллах го потвърждава, казвайки:

                        

(الحجرات 013)

“ О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всез-наещ, сведущ.” (сура ал-Худжурат-13)
4- Условията за задължаването на хадж.

А- Няма разногласие между учените, че хаджа е задължение с петте основи, те са: Ислям, разум, пълнолетност, свобода и възмо-жност.

А за жената се допълва – да има с нея придружител (мухрим) при пътуването и за хадж, заради хадиса на Ебу Хурейра ( Р.А.), в който Пратеника (С.А.В.) казва:

(( لا يحل لامرأة تؤمن بالله و اليوم الآخر تسافر مسيرة يوم إلا و معها ذو محرم)) [ متفق عليه ]

“ Не е разрешено на жена, която вярва в Аллах и в Съдния ден да пътува, дори един ден, освен с придружител (мухрим – мъж с който не може да сключи шериатски брак).”

(предаден от Бухари и Муслим)

Тези условия се делят на три:

1. 
   Условия за задължаване и правилен хадж, те са Ислям и разум. Затова не се приема хадж от неверник и луд, нито е задължение за тях, защото те на са от отслужващите иба-дет.
   
2. 
   Условия за задължаване и приемане, те са пълнолетие и свобода, а не са условие за правилен хадж. Затова, ако дете или роб извършат хадж, техния хадж е правилен, но не е приет от тях.
   
3. 
   Условия, само за задължаване – възможността. Ако човек няма възможност, но извърши хадж с трудности, без ядене или без превозно средство, хаджа му е правилен.
   

Б- Извършване на хадж за друг.

Няма разногласие между учените, че ако човек умре преди да има възможност да извърши хадж, този фарз отпада от него. Но който умре след като е имал възможност, отпада ли от него или не?

Правилния отговор е, че не отпада от него. Неговите наслед-ници са задължени да извършат хадж за него, с неговите пари, все едно дали е направил завещание или не. Хаджа е задължение за него, както дълга, заради хадиса на Ибн Аббас ( Р.А.), който казва: ( Една жена се зарече да извърши хадж, но умря. Нейния брат дойде при Пророка (С.А.В.) и го попита за това, а той му рече:

“ Какво мислиш, ако сестра ти имаше дълг, щеше ли да го из-дължиш?” Рече: Да. Рече: “ Издължете дълга на Аллах, защото Аллах най-заслужава да се изпълнят задълженията Му.”

(предаден от Несаи)

В- Който не е извършил хадж за себе си, може ли да извърши за друг?

Правилния отговор е, че не може да извърши хадж за друг, ако не е извършил първо за себе си, заради следния хадис:

(( النبي صلى الله عليه و سلم سمع رجلا يقول: لبيك عن شبرمة، قال: من شبرمة؟ قال: أخ لي أو قريب لي، فقال عليه الصلاة والسلام: حججت عن نفسك؟ قال لا. قال: حج عن نفسك ثم حج عن شبرمة ))

[ رواه أحمد و أبو داود و ابن ماجه و البيهقي و صححه ]

“ Пророка (С.А.В.) чу човек да казва: Отзовавам се за Шубруме. Рече: Кой е Шубруме? Рече: Мой брат или мой близък. Рече му: Извършил ли си хадж за себе си? Рече: Не. Рече : Извърши хадж за себе си, после извърши за Шубруме.”

(предаден от Ахмед, Ебу Даууд, Ибн Мадже и Бейхаки)
Също е разрешено извършването на хадж за човек, който няма възможност, заради хадиса на Федль ибн Аббас ( Р.А.), в който се казва: }Една жена от Хас`ам рече: О, Пратенико на Аллах, задължението хадж за всички раби завари моя баща, който е много възрастен, не може да пътува, да извърша ли хадж за него? Рече: Да. Това беше в прощалния хадж.{

(предаден от Бухари иМуслим)

Хаджа е задължение веднага щом се изпълнят неговите условия за задължаване. Всевишния Аллах казва:

          

(آل عمران 097)

“ И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома-за онзи, който може да отиде.” (сура али Имран-97)

“ И изпълнявайте поклонението хадж, и посещението (умра) заради Аллах!” (сура ал-Бакара-196)

(( تعجلوا إلى الحج، يعني الفريضة، فإن أحدكم لا يدري ما يعرض له ))

[ رواه أبو داود و أحمد و الحاكم و صححه ]

“ Избързвайте с хадж, тоест че е фарз, защото никой от вас не знае какво ще му дойде.”

(предаден от Ебу Даууд, Ахмед и Хаким)
5- Основите на хадж.

Основите на хадж са четири:

• 
  Ихрам
  
• 
  Стоенето на Арафа
  
• 
  Тауаф Ифада
  
• 
  Сай между Сафа и Меруа
  

Те са два вида: за време и за място.

Временния срок за ихрам са месеците за хадж, които Аллах е споменал в Следното знамение:

     (البقرة 197)

“ Поклонението хадж е в знайни месеци.” (сура ал-Бакара-197)
А те са: Шеуаль, Зуль-киаде и Зуль-хидже.

А определените граници за място са границите, които не е разре-шено хаджията да премине през тях за Мекка, освен в ихрам. Тези граници са пет:

1. 
   Зуль-Хулейфе, която днес се нарича “Абар Али”. Това е границата за жителите на Медина, която се намира на 336 километра далечина от Мекка, тоест 224 мили.
   
2. 
   Джухфе, а тя е село на 10 километра далечина от Червено море, а от Мекка –180 километра, тоест 120 мили. Това е границата за жителите на Египет, Шам, Мароко и държа-вите, които са зад тях, като Испания, Рим и други. А днес хората влизат в ихрам от Рабиг, който се намира близо и на далечината на Джухфе.
   
3. 
   Йелемлем, която днес се нарича Сеадийе, и е планина от планините на Тухаме. Намира се от Мекка на разстояние 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жите-лите на Йемен, Индия и Китай.
   
4. 
   Карн ал-Меназиль, която днес се нарича Сейль ал-Кебир, и се намира на разстояние от Мекка на 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на Неджд и Таиф.
   
5. 
   Зату ирк, която днес се нарича Дариибе, и представлява малка планина на далечина от Мекка на 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на изтока – Ирак и Иран.
   

Ибн Аббас ( Р.А.) казва: } Пратеника на Аллах –С.А.В.- определи за граница на жителите на Медина – Зуль-Хулейфе, а за жителите на Шам – Джухфе, а за жителите на Неджд – Карн ал-Меназиль, а за жителите на Йемен – Йелемлем. Тези граници са за тези дър-жави и който замине през тях, дори да не е от техните жители, за всеки който иска хадж или умра. А който живее преди тези гра-ници, (влиза в ихрам) от където е, дори жителите на Мекка от Мекка.{ (предаден от Бухари и Муслим)

(( مهل أهل العراق ذات عرق ))

“ Границата за жителите на Ирак е Зату ирк.”

А който не минава пътя му през тези граници, влиза в ихрам, когато узнае, че наближава около тях. Също, който е в самолет, влиза в ихрам, когато наближи някоя от тези граници – във въз-духа. Не е разрешено да влезе в ихрам, когато самолета се при-земи на летище Джидде, както правят някои от хаджиите, защото Джидде не е граница, освен за жителите в него, или който въз-намери да извърши хадж или умра от него. А който влезе в ихрам от Джидде, и не е жител на този град, той оставя ваджип-ихрама от границата- и за това е задължен да даде фидйе. Също така, който премине границата без ихрам. Той трябва да се върне отново при границата, но ако влезе в ихрам след като е преминал границата, трябва да даде фидйе- а фидйе е да заколи една овца, или 1/ 7 месо от камила, или 1/ 7 месо от крава, и го раздава на бедните в Мекка, без да яде той от това месо.