- Богатствата, в които се дава зекят

Нисаба на златото е 20 мискала, един мискал е равен на 4,25 грама, тоест нисаба на златото е 85 грама.

А нисаба на среброто е 200 дирхема, един дирхем е равен на 2,975 грама, тоест нисаба на среброто е 595 грама.

А днешната парична валута, нейния нисаб е, като се сравни стойността й - когато направи една година във времето на дава-нето на зекят – със стойността на 85 грама от златото, или 595 грама от среброто. Затова се различава нисаба на валутата, в зависимост от цената при покупко-продажбата на златото или среброто.

Когато човек има парична валута, с която може да закупи едно от двете споменати количества от злато или сребро, или повече, е задължен да даде зекят, без да се гледа различните наименувания на парите – рияли, динари, левове, долари или други, без да се гледа дали са книжни, медни ,сребърни, или други. А и цените на валутите се променят от време на време, затова даващия зекят трябва да гледа тяхната цена при времето, в което парите са направили една година, и тогава дава зекят на парите, които има.

А което премине границата – нисаб – от споменатите до сега неща, дава зекят според нисаба. Доказателство за това е хадиса на Али ( Р.А.), в който Пратеника на Аллах (С.А.В.) рече:

(( إذا كانت لك مائتا درهم و حال عليها الحول ففيها خمسة دراهم ، و ليس عليك شيء حتى يكون لك عشرون دينارا و حال عليها الحول ففيها نصف دينار، فما زاد فبحساب ذلك ، و ليس في مال زكاة حتى يحول عليه الحول ))

[ رواه أبو داود و هو حد يث حسن ]

“ Когато имаш 200 дирхема- и са направили една година- в тях даваш зекят 5 дирхема, и не си задължен нищо друго, докато не ти станат 20 динара, и когато направят една година, в тях даваш половин динар зекят,а което се увеличи над това , прес-мятяш така. Няма зекят в богатство, докато не направи една година.” (предаден от Ебу Даууд-хадис хасен)
А гривните, обиците и другите накити, ако са приготвени за запазване или за даване под наем, в тях се дава зекят- без раз-ногласие на учените. А ако са приготвени за употреба-по-силното становище на учените е, че зекята в тях е задължителен-заради общите доказателства за даването на зекят в златото и среброто.

В следния хадис са казва:

(( أن امرأة أتت النبي صلى الله عليه و سلّم و معها ابنة لها و في يد ابنتها مسكتان غليظتان من ذهب ، فقال لها : أتعطين زكاة هذا ؟ قالت : لا ، قال :ــ أيسرك أن يسورك الله بهما يوم القيامة سوارين من نارــ فخلعتهما فألقتهما إلى النبي صلى الله عليه و سلّم ، و قالت : هما لله و لرسوله ))

[ رواه أبو داود و النسائي ]

“ Дойде една жена при Пророка (С.А.В.) заедно с дъщеря си, като на ръката на дъщеря й имаше две груби гривни от злато. Тогава Пратеника (С.А.В.) и рече: Даваш ли зекята на това? Тя рече: Не. А той рече: Ще те зарадва ли, че Аллах ще ти ги замени на Съдния ден с две гривни от огън!? Тогава тя ги извади и ги хвърли на Прорка (С.А.В.) и рече: Те са за Аллах и Неговия Пратеник.” (предаден от Ебу Даууд и Несаи)
А в друг хадис Айше ( Р.А.) казва:

(( دخل عليّ رسول الله صلى الله عليه و سلم فرأى في يدي فتخات من ورق فقال : ما هذا يا عائشة ؟ فقلت : صنعتهن أتزيـن لك يا رسول الله ، قال : أتؤديـن زكاتهن ؟ قـلت : لا ، أو ما شاء الله ، قال : هو حسبك من النار ))

[ رواه أبو داود ]

“ Влезе при мене Пратеника на Аллах (С.А.В.) и видя в ръцете ми накити от злато, и рече: Какво е това Айше? А аз рекох: На-правих ги за да ти се разкрася, о, Пратенико на Аллах. Той рече: Даваш ли им зекята? Рекох: Не, или каквото пожелае Аллах. А той рече: Това ти е достатъчно за Огъня.”

( предаден от Ебу Даууд)

А другите изработки, които не са от злато - като бисерите и скъпоценните камъни - в тях няма зекят при никой от учените, освен ако се използват за търговия, тогава се дава зекят на сто-ката, с която се прави търговия.

Те са камилите, кравите и овцете, коита пасат - тоест, които па-сат в повечето време от годината. Доказателство за това са следните хадиси:

(( في كل إبل سائمة صدقة )) [ رواه أحمد و أبو داود و النسائي ]

“ Във всяка пасяща камила има милостиня (зекят).”

(предаден от Ахмед, Ебу Даууд и Несаи)
(( في صدقة الغنم في سائمتها )) [ رواه البخاري ]

“ Милостинята в овцете се дава, в които пасят.”

(предаден от Бухари)

Когато тези животни достигнат определената граница -нисаб- и са завъртяли една година, в тях се дава зекят.

(( بسم الله الرحمن الرحيم، هذه فريضة الصدقة التي فرض رسول الله صلى الله عليه و سلم على المسلمين و التي أمر الله بها رسوله ، فمن سئلها من المسلمين على وجهها فليعطها و من سئل فوقها فلا يعط ، في أربع و عشريـن من الإبل فما دونها من الغنم من كل خمس شاة ، فإذا بلغت خمسا و عشريـن إلى خمس و ثلاثين ففيها بنت مخاض أنثى ، فإذا بلغت ستا و ثلاثين إلى خمس و أربعيـن ففيها بنت لبون أنثى ، فإذا بلغت ستا و أربعين إلى ستين ففيها حقة ، طروقة الجمل ، فإذا بلغت واحدة و ستين إلى خمس و سبعين ففيها جذعة ، فإذا بلغت ــ يعني ستا و سبعين ــ إلى تسعين ففيها بنتا لبون ، فإذا بلغت إحدى و تسعين إلى عشرين و مائة ففيها حقتان طروقتا الجمل ، فإذا زادت على عشرين و مائة ففي كل أربعين بنت لبون و في كل خمسين حقة ، و من لم يكن معه إلا أربع من الإبل فليس فيها صدقة إلا أن يشاء ربها ، فإذا بلغت خمسا من الإبل ففيها شاة ، و في صدقة الغنم في سائمتها إذا كانت أربعين إلى عشرين و مائة شاة ، فإذا زادت على عشرين و مائة إلى مائتين شاتان ، فإذا زادت على مائتين إلى ثلاثمائة ففيها ثلاث ، فإذا زادت على ثلاثمائة ففي كل مائة شاة ، فإذا كانت سائمة الرجل ناقصة من أربعين شاة شاة واحدة فليس فيها صدقة إلا أن يشاء ربها )) [ رواه البخاري ]

“ В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния. Това е задъл-жителната милостиня (зекят), която я отреди Пратеника на Аллах (С.А.В.) на мусюлманите, и която Аллах я повели на Него-вия пратеник. И който му се търси от мусюлманите на начина по който трябва, нека да я даде, а ако търси повече от него, да не дава. До 24 камили се дава за зекят от овцете, във всеки пет камили-една овца. А когато станат 25 до 35, в тях се дава една женска камила-Бинт мехад (навършила една година). А когато станат 36 до 45, в тях се дава една женска камила-Бинт лебун (навършила две години). А когато станат 46 до 60, в тях се дава Хукка (която е на три години). А когато станат 61 до 75, в тях се дава Джезеа (която е на четири години). А когато станат 76 до 90, в тях се дава две Бинт лебун. А когато станат 91 до 120, в тях се дава две Хукки. И когато минат над 120, тогава във всеки 40 камили се дава една Бинт лебун, а във всеки 50 камили се дава една Хукка. А който има само 4 камили, в тях няма зе-кят, освен ако иска техния собственик. А ако станат 5 камили, в тях дава една овца. А зекята в овцете, които пасат е: когато са 40 до 120 - една овца, а когато се увеличат от 120 до 200 – две овце. А когато се увеличат от 200 до 300 – три овце. И когато се увеличат над 400, във всяко сто се дава една овца. А когато пасящите овце но човек са под 40, дори с една овца, в тях няма зекят, освен ако иска техния собственик.”

( предаден от Бухари)

А в хадиса на Муаз ибн Джебель ( Р.А.) се казва:

(( أن النبي صلى الله عليه و سلم بعثه إلى اليمن فأمره أن يأخذ من كـل ثلاثين بقرة تبيعا أو تبيعة ، و في كـل أربعين مسنة )) [ رواه أحمد و أصحاب السنن ]

“ Че Пророка (С.А.В.) когато го изпрати за Йемен му нареди да взема от 30 крави, една юница или бик (които са на една годи-на), а от 40 – една крава.”

(предаден от Ахмед, Ебу Даууд, Тирмизи, Несаи и Ибн Мадже)

А ако тези животни се използват за търговия, зекят в тях се да-ва като търговска стока, а ако са приготвени за използване или за размножаване, в тях няма зекят, заради хадиса на Ебу Хурейра ( Р.А.):

(( ليس على المسلم في عبده و لا فرسه صدقة )) [ متفق عليه ]

“ Няма зекят за мусюлманина в неговия роб и кон.”

(предаден от Бухари и Муслим)

В тях зекята е задължителен, когато достигнат определената граница ( нисаб ), а нисаба е 5 еусука. В следния хадис се казва :

(( ليس فيما دون خمسة أوسق صدقة )) [ متفق عليه ]

“ Няма милостиня ( зекят ) в, което е под 5 еусука.”

При семената и плодовете, не е условие да направят една година, заради словата на Всевишния Аллах :

      (الأنعام 141)

“ И раздайте дължимото от тях в деня на беритбата им.”

Зекята, който се дава при, които се напояват от дъждовете и не е влагано труд при тяхното нопояване е 1/10, а които се напояват с вложен труд – половин 1/10, заради следния хадис:

“ Каквото се напоява от небето, реките и язовирите, се дава 1/10, а в каквото се напоява чрез вадене или поливане, се дава половин 1/10.” (предаден от Бухари)

Тя представлява всичко, което мусюлманина е приготвил за търговия, коквото и да било. Този зекят е най- обширен и най- обхватен. В търговската стока зекята се дава, когато достигне определената грница –нисаб– тоест да достигне нейната стой-ност нисаба на златото и среброто – 20 динари, които са равни на 85 грама злато, или 200 дирхема, които са равни на 595 грама сребро. Тогава се пресмята цялата търговска стока, която е за-въртяла една година, като не се гледа нейната стойност при за-купването, а се гледа стойността й при времето на даването на зекят, след като е минала една година.

Зекята, който се дава в търговската стока е четвърт от 1/10 от цялата стойност, и печалбата се прибавя към стоката, която има и е направила една година, а не да чака още една година отделно за печалбата. А ако стоката не е достигнала определената гра-ница –нисаб- но, ако се събере с печалбата достига нисаба, за-почването на едната година е от достигането на нисаба.
Пето: Рудите и съкровищата.

А)- Рудите.

Рудите са всичко, което се изкарва от земята, което се е само-образувало в нея, и има стойност, но не са растения. Рудите са като златото, среброто, желязото, меда, рубините, нефта и други. В тях се дава зекят, заради словата на Всевишния Аллах:

               (البقرة 267)

“ О, вярващи, раздавайте от благата, които сте придобили, и от онова, което извадихме за вас от земята!”

(сура ал-Бакара-267)

Всички ние сме убедени, че тези руди, Аллах ги е сътворил за нас.

Повечено учени казват, че рудите също имат определена грани-ца –нисаб- за да се дава зекят в тях, и че тяхния зекят е една чет-върт от 1/10, както е при зекята на златото и среброто. При руди-те не е условие да направят една година, а зекята им се дава щом се извадят от земята.

А съкровищата са, каквото е заровено в земята по време на не-вежеството, или са заровени от неверниците, или са заровени по време на война или подписване на договор и други. На тези съкровища, или на някои от тях има знаци, доказващи, че са от неверници, като имената им, или имената на техните владетели, рисунки, кръстове, или рисунки на техните идоли.

Ако има на съкровището знак, че е от мусюлманите, като име-то на Пророка (С.А.В.), или името на някой от ислямските хали-фи, или знамение от Корана-се считата за находка. А ако няма знак, като чинии, украшения и накити, пак се считат за находка. Те не се вземат, освен след като се разпознаят, зощото те са иму-щество на мусюлманин и все още не се знае дали е негово при-тежание.

Зекята в съкровищата е 1/5, заради хадиса на Ебу Хурейра

( Р. А.), в който Пратеника на Аллах (С.А.В.) казва:

(( و في الركاز الخمس ))

“ А в съкровищата – 1/5.”

В тях се дава 1/5, колкото и да е съкровището, малко или много-при всички ислямски учени,и се раздава както се раздава придо-битото във войната. А остатъка го взема, който го е намерил и открил, както правеше Омер ( Р.А.), като върна остатъка от съкровището на човека, който го беше открил.
6- На кого се раздава зекята.
Хората, на които е разрешено да им се раздава от зекята са осем групи:

1. 
   Най-бедните (фукара), които не притежават нищо за жи-вот, или имат много малко. На тях се дава колкото ще им стигне за една година.
   
2. 
   По-бедните (месакин), които притежават нещо, но се счи-тат за бедни, и тяхното състояние е по-добре от предиш-ната група. На тях се допълва колкото да им стигне за една година.
   
3. 
   Работещите със зекят. Те са онези, които събират зекята от хората, пазят го и го раздават на които заслужават-със заповед на Имама. На тях им се дава от зекята определена сума, като заплата за тяхната работа.
   
4. 
   На хора, за да им се привлекат сърцата. Те са два вида: неверници и мусюлмани. На неверника се дава от зекята, когато има вероятност, че ще приеме Ислям, или ако му се даде от зекята, ще се спре лошото му към мусюлманите и други. А на мусюлманина се дава от зекята, за да се за-сили неговата вяра и Ислям, или да приеме Ислям,, който е като него и други.
   
5. 
   Робите. Те са поробените, които имат подписан дотовор с техния господар, но нямат пари за да се откупят. На тях се дава толкова, с колкото могат да се освободят от робст-вото. А някои учени казват, че с парите от зекята могат да се закупят роби, за да се освободят.
   
6. 
   Които имат дългове. Те са два вида:
   

-които имат дълг за друг човек.

Тези, които имат дълг за себе си, заради своите нужди, му се дава от зекята колкото да си върне дълга.

А този, който има дълг за друг човек, като за да подобри между двама от хората, на него му се дава от зекята тол-кова, колкото е взел за да ги подобри, дори да е богат.

7. 
   В името на Аллах, като Джихад (борба в името на Аллах). На доброволните муджахидини се дава от зекята, които нямат заплата от бюджета на ислямската държава.
   
8. 
   Пътника, който не може да намери нещо, което да му по-могне за да се прибере до дома му. На него се дава от зе-кята толкова, с колкото може да се прибере до дома му.
   

                            (التوبة 060)

“ Милостинята зекят е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата (към Исляма), и за (откуп на) робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника (в неволя) – задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър.” (сура ат-Теубе-60)
7- Фитрата.
А)- Мъдростта от нейното прописване.

Фитрата е отредена за пречистване на говеещия в месец Рама-зан от грешки, обиди и лоши думи, и също така за подпомагане на бедните, за да не просят в празничния ден.

Ибн Аббас ( Р.А.) казва:

(( فرض رسول الله صلى الله عليه و سلم زكاة الفطر طهرة للصائم من اللغو و الرفث و طعمة للمساكن )) [ رواه أبو داود و ابن ماجه ]

“ Пратеника на Аллах (С.А.В.) отреди фитрата за да се пречис-ти говеещия от лошите думи и грешки, и за да се нахранят бед-ните.” (предаден от Ебу Даууд и Ибн Мадже)
Б)- Нейния пропис.

Фитрата е задължение (фарз) за всеки мусюлманин и мусюл-манка, възрастен и малолетен, свободен и или роб, заради хадиса на Ибн Омер ( Р.А.), който казва:

(( فرض رسول الله صلى الله عليه و سلم زكاة الفطر من رمضان صاعا من تمر أو صاعا من شهير على العبد و الحرّ ، و الذكر و الأنثى ، و الصغير و الكبير من المسلمين ، و أمر بها أن تؤدى قبل خروج الناس إلى الصلاة )) [متفق عليه]

“ Пратеника на Аллах (С.А.В.) отреди фитрата в Рамазан един саа от фурми, или един саа от пшеница, на всеки роб и свободен човек, мъж и жена, малолетен и възрастен от мусюлманите. И нареди да се дава преди да излезнат хората за празничната молитва.” ( предаден от Бухари иМуслим)

Желателно е да се даде за бебето, което е в утробата на майката. Всеки мусюлманин е задължен да дава фитрата за себе си и за когото отговаря - семейството си и близките си. Фитрата е задъл-жение за всеки, който има какво да яде в деня и ноща на празни-ка (байрам).

В)- Стойността на фитрата.

Задължената фитра е един саа от прехраната на обществото, като пшеница, или фурми, или стафиди, или ориз, или царевица и други. А един саа се равнява на около 2,176 кг , и не е разре-шено да се дава нейната стойност в пари – при всички учени, защото това е спротивно на заповедта на Пратеника (С.А.В.), и е спротивно на делата на неговите сподвижници – сехабета ( Р.А).

Г )- Времето, в което се дава фитрата.

Тя има две времена: разрешено време, което е преди празника с ден или два. А най-хубавото време за даването на фитрата е от изгрева на зората в деня на празника до отслужването на праз-ничната молитва, защото Пратеника (С.А.В.) нареди да се дава преди да излезнат хората за молитвата. И не е разрешено да се закъснява и да се дава след празничната молитва, а ако човек я даде тогава тя се счита за милостиня (садака), и не е фитра. Този човек е грешник, заради това закъсняване.

Д )- На кого се раздава фитрата.

Тя се раздава на бедняците и нуждаещите се, защото те най-много се нуждаят.

Четвъртата основа: Говеенето в месец Рамазан
1- Същността на говеенето.

Сиям – говеене, в арабския език означава придържане. А в Ис-лям е: въздържане от яденето и пиенето от изгрева на втората зора до залеза на слънцето.
2- Неговия пропис.

Говеенето в месец Рамазан е една от основите, на които се из-гражда Исляма. Всевишния Аллах казва:

                 (البقرة 183)

“ О, вярвящи, предписано ви е говеенето, както бе предписа-но и за онези преди вас, за да се страхувате.”

(сура ал-Бакара-183)

Ибн Омер ( Р.А.) казва: Пратеника на Аллах (С.А.В.) рече:

(( بني الإسلام على خمس : شهادة أن لا إله إلا الله و أن محمدا رسول الله ، و إقام الصلاة ، و إيتاء الزكاة ، و صوم رمضان ، و حج بيت الله )) [ متفق عليه ]

“ Исляма се изгражда на пет основи: Свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед е пратеник на Аллах, отслужването на молитвата, даването на зекята, говеенето в Рамазан и поклонението хадж при дома на Аллах.”

(предаден от Бухари и Муслим)

Говеенето стана фарз на ислямската общност във втората година по Хиджра.
3- Предимството на говеенето и мъдростта от неговото от-реждане.

Месец Рамазан е велик сезон за подчинение и служене на Все-вишния и Всеславен Аллах, и за получаване на големи благо-дати. Той е от благодатите на Аллах, които дава на когото поже-лае от Своите раби, за да се увеличат техните награди, да се из-дигнат на високи степени, да се премахнат техните грехове, и да се засили тяхната връзка с техния Създател – Всевишния и Все-могъщия, Който ще ги награди с най-великата награда, и за да спечелят задоволството на Аллах, и за да се изпълнят техните сърца със страхопочитание и богобоязливост.

Предимството на говеенето се споменава в следните подточки:

А)-Всевишния и Благословен Аллах казва:

                                                  (البقرة 185)

“ Рамазан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и раз-граничението. Който от вас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен или на път – да се издължи в други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а да завършите докрай определените дни; да възвеличавате Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни.”

(сура ал-Бакара-185)

Б)- Ебу Хурейра ( Р.А.) казва: Пратеника на Аллах (С.А.В.) рече:

(( من صام رمضان إيمانا و احتسابا غفر له ما تقدم من ذ نبه )) [ متفق عليه ]

“ Който говее месец Рамазан вярвайки и очаквайки награда, опрощава му се, каквото е извършил от греховете му.”

(предаден от Бухари и Муслим)

(( ... يضاعـف الحسنة عشر أمثالها إلى سبعمائة ضعف، قال الله عـزّ و جلّ : إلا الصوم، فإنه لي و أجزي به، يدع شهوته و طعامه من أجلي ، للصائم فرحتان، فرحة عند فطره و فرحة عند لقاء ربه ، و لخلوف فيه أطيب عند الله من ريح المسك )) [ رواه البخاري و مسلم و اللفظ له ]

“ ...Наградата се удвоява от 10 до 700 пъти. Всевишния Аллах казва: ...”Освен говеенето, то е за Мен, и Аз награждавам за него. Човек изоставя сладострастията си и храната си зара-ди Мен.” Говеещия има две радости – едната радост е когато разговява, а другата радост е, когато се срещне със своя Гос-подар. Кълна се, че миризмата от устата на говеещия е по-ху-бава от мириса на миск.” (предаден от Бухари и от Муслим )
Г ) – Дуата на говеещия е приета от Аллах.

Пратеника ( С.А.В.) рече :

(( للصائم عند فطره دعوة لا ترد )) [ رواه ابن ماجه ]

“Говеещия има при разговяването му дуа, която не се връща.”

Затова, всеки мусюлманин трябва да използва времето преди да разговее с искане от Аллах, и да се обръща с дуа към Него, надя-вайки се, че ще попадне в момента, в който Всевишния и Всемо-гъщ Аллах ще му приеме дуата, и ще заслужи щастието на зем-ния и отвъдния живот.

Д )- Аллах отреди специална врата от вратите на Дженнета само за говеещите – почит за тях, и за да се отличат от другите хора.

Сехл ибн Сеад ( Р.А.) казва: Пратеника на Аллах (С.А.В.) рече:

(( إن في الجنة بابًا يقال له ـ الريان ـ فإذا كان يوم القيامة قـيل : أين الصائمون ، فإذا دخلوا أغلق عليهم فلم يدخل منه أحد )) [ متفق عليه ] ًًَ

“ Наистина, Дженнета има врата, която се нарича Рейян, и когато стане Съдния ден ще се рече: Къде са говеещите? И когато влезат, тя ще се затвори след тях, никой друг няма да влезе, освен тях.” (предаден от Бухари иМуслим)

Абдуллах ибн Амр ибн Ас ( Р.А.) казва: Пратеника на Аллах (С.А.В.) рече:

(( الصيام و القرآن يشفعان للعبد يوم القيامة ، يقول الصيام أي رب منعته من الطعام و الشهوة فشفعني فيه، و يقول القرآن منعته النوم بالليل فشفعني فيه ، قال : فيشفعان )) [ رواه أحمد ]

“ Говеенето и Корана се застъпват за раба на Съдния ден. Го-веенето казва: О, мой Господарю, аз го лиших от яденето и пиенето и сладострастията, разреши ми да го защитя.