- Доказателствата за отреждането на молитвата

      (البقرة 043)

“ И отслужвайте молитвата, и давайте зекята!”

(сура ал-Бакара-43)

         

(النساء 103)

“ За вярващите молитвата е предписание в определено вре-ме.” (сура ан-Ниса-103)

                (البينة 005)

“ И бе им повелено да служат единствено на Аллах, предани Нему, и да отслужват молитвата, и да раздават зекята.”

(сура ал-Бейине-5)

Второ: От Суннета:

1-Хадиса на Ибн Омер ( Р.А.), че Пратеника на Аллах (С.А.В.) е рекъл:

(( بني الاسلام على خمس ، شهادة أن لا اله الا الله ، و أن محمدا رسول الله ، و اقام الصلاة و ا يتاء الزكاة ، و حج البيت ، و صوم رمضان )) [ متفق عليه]

“ Исляма се изгражда на пет основи:

(предаден от Бухари и Муслим)

(( الاسلام أن تشهد أن لا اله الا الله و أن محمدا رسول الله ـ صلى ال عليه و سلمـ ، و تقيم الصلاة و تؤتي الزكاة ، و تصوم رمضان و تحج البيت ان استطعت اليه سبيلا ...)) [ رواه مسلم ]

“ Исляма е да свидетелстваш, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед (С.А.В.) е пратеника на Аллах, да отслужваш молитвата, да даваш зекята, да говееш Рамазана и да извър-шиш поклонението Хадж при Дома, ако имаш възможност...”

(предаден от Муслим)

(( ادعهم الى شهادة أن لا اله الا الله و أن محمدا رسول الله ، فان هم أطاعوا لذلك فاعلمهم أن الله ا فترض عليهم خمس صلوا ت في كل يوم و ليلة...))

[ متفق عليه ]

“ Призови ги към свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухамед е пратеник на Аллах. Ако се подчинят на това, извести ги, че Аллах им е отредил (фарз) пет молитви във всяко денонощие...” (предаден от Бухари и Муслим)

Всички ислямски учени са на едно становище, че петте мо-литви са от шериата, и че те са фарз от фарзовете на Ислям.

А)- Служене на Всевишния Аллах, и че човек е във владението на Всеславения и Всевишен Аллах. Чрез молитвата човек чув-ства набожност и винаги е свързан с неговия Създател-Аллах.

Б)- Молитвата прави отслужващия да е свързан винаги с Аллах и да Го споменава.

В)- Молитвата предпазва кланящия човек от лошото и забра-нените неща. Тя е от причините, които го почистват от греховете и грешките.

В хадиса на Джабир ибн Абдуллах (Р.А.), Пратеника на Аллах (С.А.В.) казва:

(( مثـل الصلوا ت كمثـل نهر جا ر غمر على باب أحدكم يغتسل منه كل يوم خمس مرات )) [ رواه مسلم ]

“ Петте молитви са като течаща река пред вратата на всеки от вас, къпе се ( и се почиства ) в нея, всеки ден пет пъти.”

(предаден от Муслим)

Г )- Молитвата вкарва спокойствие в сърцето, и мир в душата, и премахва тежкотиите в гърдите. Затова, Пратеника (С.А.В.) най-много се радваше, когато беше в молитва. Когато го изненадаше нещо, веднага започваше да се кланя, и викаше на Билял ( Р.А.):

(( يا بلا ل أرحنا با لصلاة )) [ أخرجه أحمد ]

“Ей, Билял, успокои не с (приканването ти към) молитвата.”

(предаден он Ахмед)

А не е задължение за всеки неверник, тоест не се иска от него в земния живот, защото молитвата не се приема от неверник, но ще бъде наказан за нея в отвъдния свят. Той може да я отслужва след като приеме Ислям. Доказателство за това са словата на Всевишния Аллах:

                                (المدثر 042-047)

“ Какво ви отведе в Преизподнята? Ще рекат: Ние не бяхме сред отслужващите молитвата и не хранехме нуждаещия се, и затъвахме в празнословие със затъващите, и взимахме за лъжа Съдния ден, докато ни застигна смъртта.”

(сура ал-Муддессир-42-47)

Също не е задължение на малолетния, лудия, на жена в месеч-ния цикъл (хайз), и 40 дни след като роди (нифас). На тях им е разрешено от шериата, заради причина, която не им позоволява да отслужват молитвата.

А родителите са задължени да нареждат на децата си да от-служват молитвата - било момче или момиче - когато станат на седем години, и да ги бият, когато станат на десет години, както е в хадиса, за да свикнат дая отслужват и да са стриктни в молит-вата.
6- Прописа (хукма) на оставящия молитвата.
Който изостави молитвата е неверник, което го изкарва от Ис-ляма и с това се отрича от религията. Този човек греши спрямо Аллах, като оставя строга заповед на Аллах. Тогава му се нареж-да да се покае, и ако се покае и започне да я отслужва, си остава мусюлманин, а ако не - се отрича от Исляма. Тогава не е разре-шено да се къпе, облича в кефини, нито да му се кланя дженазе, и да не се погребва в гробищата на мусюлманите, защото той не е от мусюлманите.
7- Условията на молитвата.

1. 
   Ислям.
   
2. 
   Разум.
   
3. 
   Пълнолетност.
   
4. 
   Влизане на определеното време.
   
5. 
   Възнамерение ( нийет ).
   
6. 
   Обръщане към Къбле.
   
7. 
   Покриване на срамните части. Мъжа се покрива от пъпа до коляната на краката, а жената покрива цялото тяло, ос-вен лицето и дланите на ръцете.
   
8. 
   Отстраняване на нечистотиите от тялото, дрехите и место-то, където се отслужва молитвата.
   
9. 
   Почистване – вземане на абдест и къпане от дженабет.
   

1. 
   Обедната молитва (Зухр). Нейното време е: от когато слънцето започне да се накланя от средата на небето към запад, докато стане сянката на всяко нещо, като него.
   
2. 
   Следобедната молитва (Аср). Нейното време е: от излиза-нето на времето на обедната молитва, докато стане сянка-та на всяко нещо два пъти по-голяма от него. В това време слънцето започва да се зачервява.
   
3. 
   Вечерната молитва (Мегрим). Нейното време е: от заляз-ването на слънцето, докато се загуби червеното сияние на небето, а то представлява червенина, която следва залеза на слънцето.
   
4. 
   Нощната молитва (Иша). Нейното време е: от излизането на времето на вечерната молитва до полунощ.
   
5. 
   Сутринната молитва (Феджр). Нейното време е: от втора-та зора, докато не е изгряло слънцето.
   

(( وقت الظهر إذا زا لت الشمس و كـان ظل الرجل كطوله ما لم يحضر العصر ، و وقت العصر ما لم تصفر الشمس ، و وقت صلاة المغرب ما لم يغب الشفق ، و وقت صلاة العشاء إلى نصف الليل الأوسط و وقت صلاة الصبح من طلوع الفجر ما لم تطلع الشمس ، فإذا طلعت الشمس فأمسك عن الصلاة.....)) [ رواه مسلم ]

“ Времето на Зухр е когато слънцето се наклони и сянката на човек е, като дължината му, докато не дойде Аср. А времето на Аср е , докато е жълто слънцето. А Мегриб, докато се загуби сиянието. А Иша е до полунощ. А времето на Феджр е от изгре-ва на зората, докато не е изгряло слънцето, и когато изгрее слънцето, не се кланяйте...” (предаден от Муслим)
9- Броя на рекятите.

Броя на рекятите на петте фарз молитви е общо 17 рекята, как-то следва:

• 
  Обедната молитва- 4 рекята.
  
• 
  Следобедната молитва- 4 рекята.
  
• 
  Вечерната молитва- 3 рекята.
  
• 
  Нощната молитва- 4 рекята
  
• 
  Сутринната молитва- 2 рекята.
  

Всичко това не се отнася за пътника, защото за него е желател-но да съкрати 4 рекята на 2 рекята.

Всеки мусюлманин е задължен да отслужва тези пет молитви в определените й времена, освен ако има шериатска причина, като сън, забравяне или пънуване. Който се успи или забрави, нека да се кланя, когато се сети.
10- Фарзовете на молитвата.

• 
  Да се стои прав, при възможност и сила.
  
• 
  Първия текбир- Ихрам.
  
• 
  Учене на сура Фатиха.
  
• 
  Руку.
  
• 
  Изправяне от руку.
  
• 
  Седжде на седемте части (челото и носа заедно, дланите на ръцете, колената и пръстите на краката).
  
• 
  Сядане след седжде.
  
• 
  Последния тешеххуд.
  
• 
  Последното сядане.
  
• 
  Спокойствие при извършване на тези фарзове.
  
• 
  Селям.
  

1. 
   Всички текбири при движенията в молитвата, освен пър-вия текбир-Ихрам.
   
2. 
   Да речеш: “ Семиаллаху лимен хамидех”-тоест “ Аллах чува, който Му благодари”. Това е ваджип на имама и на кланящия се самастоятелно, а кланящия зад имама не го произнася.
   
3. 
   Да речеш: “ Раббена уе лекель хамд”- тоест “ Господарю наш, за Теб са благодарностите”. Тази благодарност е ваджип за всички.
   
4. 
   Да речеш: “ Субхане раббийель-Азим”- тоест “Славата е за моя Велик Господар”, когато си на руку.
   
5. 
   Да речеш: “Субхане раббийель-Еаля”- тоест “Славата е за моя Всевишен Господар”, когато си на седжде.
   
6. 
   Да речеш: “Раббигфир ли”- тоест “Господарю мой, оп-рости ми” между двете седждета.
   
7. 
   Първия тешеххуд, а той е: “Еттехийяту лилляхи уессале-уату ует-тайибат. Есселяму алейке ейюхен небийю уе рах-метуллахи уе беракятух. Есселяму алейна уе аля ибадил-ляхис салихин. Ешхеду елля иляхе иллелах, уе ешхеду енне Мухаммеден абдуху уе расулюх”.
   
8. 
   Сядането при първия тешеххуд.
   

Груповата молитва превъзхожда молитвата на кланящия се самостоятелно с 27 степени. В хадиса на Ибн Омер ( Р.А.), Пра-теника на Аллах (С.А.В.) казва:

(( صلاة الجماعة أفضل من صلاة الفذ بسبع و عشريـن درجة )) [ متفق عليه ]

“ Груповата молитва превъзхожда молитвата на кланящия се самостоятелно с 27 степени.” (предаден от Бухари и Муслим)

А жената мусюлманка, нейната молитва в дома й е по-добре от молитвата й с група.
13- Нещата, които разтурят молитвата.
Молитвата се разтуря с едно от следните неща:

1. 
   Яденето и пиенето- знаейки. Това е единно становище на ислямските учени, че който яде или пие нещо по време на молитвата - знаейки, тя се разтуря, и трябва да я отслужи наново.
   
2. 
   Говоренето - знаейки, което не е свързано с молитвата, както е в хадиса на Зейд ибн Еркам, който казва:
   

الصلاة حتى نـزلت ـــ

“ Говорехме си по време на молитвата, човек си говоре-ше с този, който е до него по време на молитвата, дока-то се низпосла:

      (البقرة 238)

“ И заставайте смирени пред Аллах!”

(сула ал-Бакара-238)

ــــ فأمرنا بالسكوت و نهينا عن الكـلا م )) [ متفق عليه ]

Тогава ни беше повелено да мълчим, и ни се забрани да говориме.” (предаден от Бухари и Муслим)
Също така, това е единно становище на учените, че който проговори в молитвата - знаейки, което не е свързано с нея, молитвата му се разтуря.

3. 
   Многото движения- знаейки, а това са онези движения, които обръщат вниманието на човек, да погледне към кланящия.
   
4. 
   Оставянето на фарз или условие - знаейки, без причина, като да се кланя без абдест, или да не се е обърнал към Къбле. Пратеника (С.А.В.) рече на бедуина, който не отслужваше добре молитвата си:
   

“ Върни се и се кланяй отново, защото ти не се кланя-ше.”

5. 
   Смеенето по време на молитвата. Това е единно станови-ще на учените, че смеха разтуря молитвата.
   

• 
  След сутринната молитва, докато се издигне слънцето.
  
• 
  Когато слънцето е на средата на небето.
  
• 
  След следобедната молитва, докато залезе слънцето.
  

(( ثلاث ساعات كـان رسول الله صلى الله عليه و سلم يـنهانا أن نصلي فيهن و أن نقبر فيهـن موتانا ، حين تطلع الشمس بازغة حتى ترتـفع ، و حين يقوم قائم الظهيرة حتى تميل الشمس، و حين تضيّـف الشمس للغروب حتى تغرب ))

[ رواه مسلم ]

“ В три времена, Пратеника на Аллах (С.А.В.) ни забраняваше да отслужваме молитвата, и да погребваме в тях умрелите ни, когато изгрява слънцето, и когато човек се изправи на обяд, докато се наклони (към запад), и когато слънцето започне да залязва, докато залезе напълно.”

(предаден от Муслим)

А в хадиса на Ебу Сеид ( Р.А.) Пратеника (С.А.В.) казва:

(( لا صلاة بعد صلاة العصر حتى تغرب الشمس ، و لا صلاة بعد صلاة الفجر حتى تطلع الشمس )) [ متفق عليه ]

“ Няма молитва след следобедната молитва (Аср), докато зале-зе слънцето, и няма молитва след сутринната молитва (Феджр), докато не изгрере слънцето.”

( предаден от Бухари и Муслим)


15- Как се извършва молитвата.
Всеки мусюлманин е задължен да следва Пратеника на Аллах (С.А.В.), и да отслужва молитвата както той я е отслужвал, заради следния хадис:

(( صلوا كما رأيتموني أصلي )) [ رواه البخاري ]

“ Кланяйте се както ме видяхте да се кланям.”

(предаден от Бухари)

Когато се изправеше Пратеника (С.А.В.) да отслужва молит-вата, и застанеше между ръцете на Всевишния Аллах, възна-меряваше (нийет) коя молитва ше отслужва- със сърцето си, а не се пренася от него, че го е извършвал с уста. След това правеше текбир (Аллаху Екбер), като вдигаше ръцете до равнината на раменете, а понякога ги вдигаше до равнината на ушите, и след това слагаше дясната ръка върху лявата, на гърдите. После за-почваше да учи някоя от дуите, като:

( سبحانك اللهمّ و بحمدك و تبارك اسمك و تعالى جدك ولا إله غيرك )

“ Субханекел-лахумме уе бихамдике уе тебара кесмуке уе теаля джеддуке уе ля иляхе гайруке.”

След това учеше сура Фатиха и някоя друга сура.После правеше текбир, вдигайки пак ръцете, и отиваше на руку, като изправяше гърба си по време на руку така, че ако се сложеше чаша с вода върху гърба му (С.А.В.), нямаше да се разлее. На руку казваше:

( سمع الله لمن حمده ,ربّنا و لك الحمد) – “ Семиаллаху лимен хамидех, Раббена уе лекель хамд” като вдигаше ръцете до раменете и се изправяше напълно. След това правеше текбир и отиваше на седжде, където отдалечаваше ръцете от хълбоците на тялото, та-ка, че се виждаше белотата под мишниците му. Тогава слагаше челото, носа, дланите, коляната, и пръстите на краката си на земята, и казваше: -( سبحان ربّي الأعلى)”Субхане раббийель еаля” три пъти. След това правеше текбир и сядаше на лявия крак и подвиваше дясния, обръщайки пръстите му към Къбле. При това сядане казваше:

( ربّ اغفر لي وارحمني واجبر ني وارفعني واهدني وعافني وارزقني )

“ Раббиг фирли, уерхамни, уеджбурни, уерфеани, уехдини, уе а`фини, уерзукни”. После правеше текбир и отиваше за второ седжде, и след това ставаше за втория рекят.

Така, Пратеника (С.А.В.) правеше във всеки рекят, и когато седнеше след двата рекята за първия тешеххуд учеше:

{ التحيّا ت لله و الصلوات والطيّبا ت, السلام عليك أيها النبيّ و رحمت الله و بركاته , السلام علينا و على عباد الله الصالحين , أشهد ان لا إله إلا الله و أشهد أنّ محمدا عبده و رسوله }

“ Еттехийяту лилляхи уес салеуату ует тайибат. Есселяму алейке ейюхен небийю уе рахметуллахи уе беракятух. Есселяму алейна уе аля ибадилляхис салихин. Ешхеду елля иляхе иллеллах, уе ешхеду енне Мухаммеден абдуху уе расулюху.”

След това ставаше, правейки текбир и вдигаше ръцете, когато се изправеше. Това е четвъртото място, в което Пратеника (С.А.В.) вдигаше ръцете.

А когато седнеше за последния тешеххуд, след третия рекят на вечерната молитва, или след четвъртия рекят на обедната, сле-добедната и нощната молитва, сядаше на лявата си страна, като слагаше левия крак под десния крак, на който пръстите са обърнати към Къбле. Тогава събираше пръстите на дясната ръка, като оставяше показалеца вдигнат, или го движеше, а очите му гледаха към него, и учеше:

{ التحيات لله و الصلوات و الطيبات ، السلام عليك أيها النبي و رحمة الله و بركاته ، السلام علينا و على عباد الله الصالحيـن ، أشهد أن لا إله إلا الله و أشهد أن محمدا عبده و رسوله.

اللهمّ صلّ على محمّد و على آ ل محمّد ، كما صليت على آ ل إبراهيم إنك حميد مجيد ، و بارك على محمّد وعلى آ ل محمّد ، كما باركت على آ ل إبراهيم إنك حميد مجيد }

“ Еттехийяту лилляхи уес салеуату ует тайибат. Есселяму алейке ейюхен небийю уе рахметуллахи уе беракятух. Есселяму алейна уе аля ибадилляхис салихин. Ешхеду елля иляхе иллеллах, уе ешхеду енне Мухаммеден абдуху уе расулюх.

Аллахумме салли аля Мухаммедин уе аля али Мухаммед, кема саллейте аля Ибрахиме уе аля али Ибрахиме, иннеке хамидум меджид. Уе барик аля Мухаммедин уе аля али Мухаммед, кема баракте аля Ибрахиме уе аля али Ибрахиме, иннеке хамидум меджид.”

И когато завършеше от този тешеххуд, даваше селям - първо на дясната страна, а после на лявата, казвайки:

{ السلام عليكم و رحمة الله , السلام عليكم و رحمة الله }

“ Есселяму алейкум уе рахметуллух, есселяму алейкум уе рах-метуллах” , и обръщаше главата си така, че се виждаше белотата на лицето му (С.А.В.).

Този начин на отслужване на молитвата е описан в много хади-си от Пратеника на Аллах (С.А.В.).

Това са някои от прописите на молитвата, която е основата на всички добри дела. Ако молитвата се отслужва добре, и остана-лите дела ще се извършват добре, но ако тя се изостави, изоста-вят се и другите добри дела. Молитвата е първото нещо, за което ще бъде разпитван всеки раб на Съдния ден. Ако я е отслужвал, както е повелена, ще спечели задоволството но Аллах. Но ако я е изоставял, ще опропасти себе си. Молитвата предпазва от ло-шите и забранени неща, тя е лек за човешката душа от лошото, и я пречиства от всички нечистотии.

1. 
   Същността на зекята.
   

А в Ислям означава: задължение (фарз), което се дава в опреде-лено богатство, на определена група от хора, в определено време.

Всевишния Аллах казва:

       (البقرة 043)

“ И отслужвайте молитвата и давайте зекята!”

(сура ал-Бакара-43)

      (البينة 005)

“ И да отслужват молитвата и да раздават зекята.”

( сура ал Бейине-5 )

И Пратеника (С.А.В.) рече:

(( بني الإسلام على خمس..... إ يتاء الزكاة... )) [ متفق عليه ]

“ Исляма се изгражда на пет основи...-и от тях спомена: Даване-то на зекят” (пренесен от Ибн Омер в Бухари и Муслим)

Аллах отреди зекята да почиства човешките души от скъперни-чество и стиснатост, и да подобри състоянието на бедните и нуждаещите се. Зекята почиства богатството и го увеличава, като вкарва в него берекет, предпазва го от погубване и разваляне, подобрява ислямската общност, която се изгражда на обедине-ние и щастие за всички.

Всевишния Аллах споменава мъдростта от вземането на зекята в Корана, като казва:

         (التوبة 103)

“ Вземи от техните имоти милостиня, за да се пречистят с нея и да им се въздаде!” (сура ат-Теубе-103)
3-Прописването на зекята.
Зекята е фарз за всеки мусюлманин, притежаващ определено богатство, което е достигнало определената граница (нисаб), и изпълнява останалите условия. Зекята е фарз дори за малолет-ния и лудия, като за тях дава техния настойник. Който отрече зе-кята, казвайки, че не е фарз, но знае и е убеден, че е отреден в Исляма, той е неверник.

А който забранява зекята, заради скъперничество, се счита за фасик, извършващ голям грях. Ако умре в това състояние, той е под желанието на Аллах, заради словата на Всевишния Аллах:

              

(النساء 048)

“ Аллах не опрощава да се съдружава с Него, но освен това опрощава на когото пожелае.” (сура ан-Ниса-48)
Зекята се взема от него и се наказва заради това, че е извършил голям грях.

Аллах е приготвил за тези, които не дават зекята - тежко нака-зание. Всевишния Аллах казва:

                                     (التوبة 034-035)

“ Които трупат злато и сребро, и не раздават от него по пътя на Аллах – извести ги за болезнено мъчение в Деня, когато ще бъде нажежено в огъня на Джехеннема и ще бъдат жиго-сани с него челата и хълбоците, и гърбовете им. Това е, което натрупахте за себе си. Вкусете, каквото сте натрупали!”

(сура ат-Теубе-34-35)

Ебу Хурейра ( Р.А.) пренася от Пратеника на Аллах (С.А.В.), който казва:

(( ما من صاحب كنـز لا يؤدى زكاته إلا أحمي عليه في نار جهنم ، فيجعل صفائح ، فيكوى بها جنباه و جبينه حتى يحكم الله بين عباده في يوم كان مقداره خمسين ألف سنة ثم يرى سبيله إما إلى الجنة و إما النار...)) [ متفق عليه ]

“ Всеки притежател на имане, който не дава зекята му, то ще бъде разтопено в джехеннемския огън, след това ще бъдат жигосани хълбоците и челото му, докато Аллах отсъди между рабите в Деня, който се равнява на 50 000 години (от земния живот), и след това ще му се види пътя – или към Дженнета, или към Огъня.” (предаден от Бухари и Муслим)

1. 
   Ислям. Зекята не е задължение за неверника.
   
2. 
   Свобода. Зекята не е задължение в имота на роба-при повечето учени- също така, онзи роб, който има договор със своя господар, да му изплаща цената си, докато го освободи.
   
3. 
   Достигане на богатството определената граница-нисаб, тоест, ако е под тази граница зекята не е задължение.
   
4. 
   Пълно притежаване на имота. Зекята не е задължение в подписаните дългове, нито в груповата търговия, преди да се раздели печалбата, нито в дълга, който не може да си го вземе, нито в нещата, които са вакъв в пътя на доброто, като помагане на воюващите (муджахидини), джамиите, бедните и други.
   
5. 
   Да направи една година. Зекята не е задължение в имот, който не е завъртял една година, освен в реколтата, като семената и плодовете в които се дава зекят. Техния зекят се дава когато се прибират или берат, заради словата на Всевишния Аллах:
   

“ И раздавайте дължимото от тях в деня на беритбата им.” (сура ал-Ен`ам-141)

А в рудите, златото и среброто-зекята се дава също, щом се извадят от земята, защото те са богатства, които се вземат и използват от земята.

А продукцията от животните и печалбата от търговията се включват към останалото богатство, което има, и му се дава зекя-та, когато направи една година.

Трябва да се знае също,че пълнолетието и разума не са от условията за даването на зекята, а напротив, за тях дава техния настойник - при повечето учени.