(( تدرون بما دعا الله؟ ـ “Знаете ли с какво се молеше?”

(( تدرون بما دعا الله؟ ـ

“Знаете ли с какво се молеше?”

Той им рече:

ـ و الذي نفسي بيده لقد دعا الله باسمه الأعظم الذي اذا دعي به أجاب و اذا سئل به أعطى)). ] رواه أبو داود و أحمد [

“Кълна се в Аллах, Който е в Негови ръце моята душа, искаше от Аллах с най-великото Му име (Всежив и Вечен). Когато бъде молен с него, отвръща на молбата и когато се иска от Аллах чрез него се отзовава веднага.”

(предаден от Ебу Даууд и Ахмед).
2-Да вярваш, че Аллах е избрал за Себе си тези имена, и никой от създанията не може да Го именува с други.Той Всевишния хвали Себе си с тези имена, и не са изнамерени нито създадени.

3-Да вярваш,че най-прекрасните имена на Аллах са доказател-ство,че само Той е съвършен, пълноценен, Който няма недос-татъци в каквото и да било.Също трябва да вярваш в тези имена.

4-Трябва да почиташ значението на имената на Аллах, без да ги изопачаваш, променяш или отричаш.

5-Да вярваш във всяко име и каквото е свързано с това име като правила, задължения, дела и влияние.

За разяснение на тези пет неща ще дадем следния пример:

Името на Аллах “Всечуващ”-в това име трябва да се спазват следните неща:

А)-Да вярваш,че Аллах притежава това име”Всечуващ”, име от най-прекрасните имена на Аллах, защото го потвърждава Корана и Суннета.

Б)-Да вярваш, че Аллах самия Той е именувал Себе си с това име и го е низпослал в Неговата скъпоценна книга-Корана.

В)-Да вярваш, че”Всечуващ” съдържа значението слух, и слуха е от качествата на Аллах.

Г)-Трябва да почиташ качеството “слух” което се доказва от името “Всечуващ” без да го изопачаваш, променяш значението или да го отхвърляш.

Д )-Да вярваш, че Аллах слуша всяко нещо и, че Неговия слух обхваща всички гласове. Да вярваш, че това име указва влияние върху вярата на човека, което довежда да знаеш, че Аллах те наблюдава, да се страхуваш от Него.И да си напълно убеден, че нищо не може да се скрие от Аллах.

При доказване на съвършенните качества на Аллах трявба да се съблюдава следното:

1-Да доказваш всички качества, които са споменати в Корана и Суннета, че тях ги притежава Всевишния и Велик Аллах-истин-ски, без изопачаване и без отричане.

2-Да си убеден твърдо, че Аллах притежава пълноценни и съвър-шенни качества и, че е далече от качествата в които има недос-татъци и срам.

3- Да не оприличаваш качествата на Аллах с качествата на създанията, защото Аллах няма подобен на Него, нито в качест-вата Му, нито в делата Му.

Всевишния Аллах казва:

          (الشورى 011)

“Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всевиждащия.”

(сура аш-Шура-11).
4-Да се откажеш напълно, ако искаш да узнаеш същността на тези качества, защото никой не знае същността на Аллах. До това никое създание не може да достигне.

5-Да вярваш в каквото е свързано с тези качества като прописи и влияние, защото всяко качество съдържа божественост.

За разяснение на тези пет неща ще дадем следния пример с качеството “въздигане”. При това качество трябва да се съблю-дава следните неща:

А)-Да доказваш качеството “въздигане” и да вярваш в него, защото го има в шериатските доказателства. Всевишния Аллах казва:

       (طه 005)

“Всемилостивия, Който се въздигна (безподобен) на Трона.” (сура Та-ха-5).

В)-Да не оприличаваш въздигането на Създателя на Неговия трон с издигането на създанията. Аллах е всебогат и няма нужда от трона. Докато създанията са ограничени. Тяхното издигане е свързано със слабост и нужда, заради думите на Всевишния Аллах:

“Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всевиждащия.”

(сура аш-Шура-11).
Г)-Да не влизаш в същността на въздигането на Създателя на трона, това е от невидимото. Никой не го знае, освен Великия Аллах.

Д )-Да вярваш в задълженията и влиянието свързани с това качество, да доказваш величието на Аллах и Неговата съвър-шенност, до която ни доведе Неговото въздигане над всички създания. Всеславен е Той. И всички сърца се обръщат към небе-сата, както казва кланящият се (на седжде):”Славата е един-ствено за моя най-възвишен Господар”.

             (النحل 036)

“И при всяка общност изпратихме пратеник: Служете на Аллах и странете от идоли.” (сура ан-Нахл-36).

И всеки пратеник рече на народа си:

“Служете на Аллах! Нямате друг Бог освен Него!”

(сура ал-Еараф-59)

Казва Аллах:

           (البينة 005)

“И бе им повелено да служат единствено на Аллах, предани Нему в религията, правоверни.” (сура ал-Бейинех-5)

)) أ تدري ما حق الله علي العباد و ما حق العباد علي الله؟((

”Знаеш ли какви са задълженията на рабите спряму Аллах, и какво е задължението на Аллах спрямо рабите.

Рекох: само Аллах и Неговия пратеник знаят.

Той рече:

((حق الله علي العباد ان يعبدوه و لا يشركوا به شيئا, و حق العباد علي الله ألا يعذب من لايشرك به شيئا))

“Задълженията на рабите спрямо Аллах да му служат и да не Му съдружават никого, а задължение на Аллах е да не наказва, който не Му е съдружил нищо.”

Истински бог: е който го обожават сърцата, обичат Го най-много от всичко останало, само на Него се надяват, и на никой друг не се молят освен на Него, само от Него искат помощ и от никой друг не се страхуват, освен от Него.

Казва Всевишния Аллах:

                    (الحج 062)

“Такае,защото Аллах е истината,а онова което зоват вместо Него, е лъжа. Аллах е Всевишния, Превеликия.”

(сура ал-Хадж-62)

И това е единството на Аллах, доказано чрез делата на рабите.

.1-Че единобожието е началото на тази религия, нейната цел и края й- явно и скрито. Всички пратеници (А.С.) са приканвали

към единобожие.

2-Заради единобожието Аллах създаде човечеството, изпрати пратениците и низпосла книгите.Заради него се разделиха хората на вярващи и невярващи, щастливи и нещастни.

3-Че единобожието е първото задължение на зрелия човек и първото нещо с което влиза в Исляма, и последното нещо с което ще напусне земния живот.

Осъществяване на единобожието.
Единобожието се осъществява като се премахнат и изчистят петната на многобожието, нововъведенията и греховете.То се дели на две: задължително и желателно.

Задължителното осъществяване става с три неща:

1. 
   Да се изчисти от многобожието (ширк) ,което премахва основата на единобожието.
   
2. 
   Да се изчисти от нововъведенията,които премахват него-вата цялостност или премахват единобожието изобщо, ако тези нововъведения са изкарващи от религията.
   
3. 
   Да се изчисти от греховете, които намалят наградите (севапа) и влияят върху единобожието.
   

А)-Осъществяване цялостността на степента Ихсан.

Б)-Осъществяване цялостността на степента Убеждение.

В)-Осъщесвяване цялостноста на търпението, като се оплакваш единствено на Всевишния Аллах.

Г )-Осъщесвяване цялостността на степента Молене, като се молиш само на Аллах и на никой друг от създанията Му.

Д )-Осъществяване на степента Уповаване, като изоставиш ня-кои разрешени неща, уповавайки се на Аллах, като учене на рук`йе и други.

Е )-Осъществяване на степента Обич, с която служиш на Аллах и се приближаваш към Него с незадължителни молитви (нафиле).

Който усъществи единобожието на нужния начин, както спо-менахме, и се предпази от многобожието, ще се спаси от вечно-то пребиваване в Джехеннема. Който се спаси от многобожието и се отдалечи от големите грехове и малките грешки, ще се спаси и на земния и на отвъдния свят.

Всевишния Аллах казва:

              

(النساء 048)

“Аллах не опрощава да се съдружава с Него, но опрощава другите грехове на когото пожелае.” (сура ан-Ниса-48).

“Онези, които вярват и не смесват своята вяра с многобожие, за тях е сигурността и те са напътените.”

(сура ал-Ен`ам-82).
А спротивното на единобожието е съдружаването с Аллах (ширк), което се разделя на три:

1. 
   Голямо съдружаване.То премахва изцяло единобожието и не го опрощава Аллах,освен след покаяние.Който умре и е извършил голямо съдружаване, остава вечно в огъня. А същността на многобожието е да съдружиш на Аллах друг бог, като му служиш и молиш както се молиш на Аллах, уповаваш се на него, надяваш се на него, обичаш го и се страхуваш от него, както обичаш и се страхуваш от Аллах. Всевишния Аллах казва:
   

     (المائدة 072)

“На онзи ,който съдружава с Аллах, Аллах му възбрани Дженнета, и неговото място е огънят.Няма закрилници за угнетителите.” (сура ал-Маиде-72).

2. 
   Малко съдружаване. То премахва пълноцеността на еди-нобожието. Неговата същност е: всеки начин и път, който довежда до голямото съдружаване, като клетвата в друг,а не в Аллах и лекото лицемерие.
   
3. 
   Скрито съдружаване.То е свързано с възнамеренията и целите на хората и може да бъде голямо и малко съдру-жаване, както разяснихме в първа и втора точка.
   

(( ان أخوف ما أخا ف عليكم الشرك الأصغرـ

“Най-страшното, което се страхувам за вас е малкото съдружаване.”

Рекоха му: Какво е малко съдружаване, О, Аллахов пратеник?

И той им рече”

ـ ا لرياء )). ] رواه الامام أحمد [

“Лицемерието.” (предаден от Имам Ахмед).
( 2 )- Определението за ибадет
Ибадет е дума, която обхваща всичко което обича Аллах и е доволен от него, като убежденията, делата на сърцата, делата на частите на тялото и всичко, което приближава към Аллах- извършване на повеленото и изоставяне на забраненото.В ибадета влиза всичко, което Аллах е отредил в Корана и в Суннета на Неговия пратеник Мухаммед (С.А.В.).

Ибадетите са различни: има ибадети свързани със сърцето, като основите на вярата, страхопочитанието, надеждата, упова-ването, желание наградите на Аллах, страхуването от наказа-нията Му и други.

А някои ибадети са явни, като молитвата, зекята, говеенето и поклонението хадж. Нито един ибадет не се приема, докато не се изгради на следните две основи:

Първата: Да извършваш всеки ибадет искрено за Аллах, без да съдружаваш друг с Аллах. Това е значението на – няма друг бог, освен Аллах.

Всевишния Аллах казва:

                                     

(الزمر 003)

“Единствено Аллах е достоен за чистата религия. А които вземат покровители вместо Него, казват:Служим на тях само за да ни приближат още повече до Аллах. Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина Аллах не напътва никой лъжец, неблагодарник.”

(сура аз-Зумер-3)

“И бе им повелено да служат единствено на Аллах, предани Нему в религията, правоверни.” (сура ал-Бейине-5).

Всевишния Аллах казва:

          

  (آل عمران 031)

“Кажи:Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обича, и ще опрости греховете ви.” (сура али Имран-31).

         

(الحشر 007)

“И каквото Пратеника ви даде, вземете го. А каквото ви забрани, оставете го!” (сура ал-Хашр-7).

(النساء 065)

“Но не- кълна се в твоя Господар- те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им, после не намират у себе си затруднение относно това, което си решил и напълно се подчиняват.”

(сура ан-Ниса-65).

Набожността представлява събиране на пълноценна обич, отдаване и служене, надежда и страхопочитание. С това се осъ-ществява набожността на всеки раб към своя Господар и Създа-тел. Когато обожава и служи на Аллах, достига до обичта на Аллах и Неговото задоволство. Аллах иска от своя раб, да се приближава към Него със задълженията, които му е отредил като фарзове.Когато човек увеличи допълнителните си ибадети (нафиле), се увеличава приближаването му към Аллах и се изди-га степента му пред Великия Аллах. Това е причината за да влезе в Дженнета с благоволението на Аллах и милостта Му. Казва Всевишния и Всеславен Аллах:

           

(الأعراف 055)

А)-Великото сътворяване на тази вселена, стриктното й изграждане, разновидността в създанията и стриктния ред по който се движи. Който разглежда сътворяването на небесата и земята, сътворяването на слънцето и луната, сътворяването на човека и животните, сътворяването на растенията и неорганич-ните вещества, със сигурност ще се убеди,че те имат съвършен Създател-с имената, качествата и божествеността Си. Това доказва, че Той е единствения, който заслужава да Му се служи. Казва Всевишния Аллах:

                          (الأنبياء 031-032)

“И направихме по земята непоклатими планини, за да не се люлее с хората. И направихме в тях клисури за пътищата, за да се напътват. И сторихме небето пазен свод. А те от Негови-те знамения се отвръщат.Той е, Който сътвори ноща и деня, и слънцето и луната. Всички в орбита плават.”

(сура ал-Енбия-31-32).

                 (الروم 022)

“И от Неговите знамения е сътворяването на небесата и земята, и разнообразието на езиците и цветовете ви. В това има знамения за знаещите.”

(сура ар-Рум-22).

             (الحديد 025)

“Изпратихме нашите пратеници с ясните знаци и низпос-лахме заедно с тях Книгите и везната, за да постъпват хората справедливо.” (сура ал-Хадид-25).
                     

(الإسراء 088)

“Кажи: И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.” (сура ал-Исра-88).
В)-Вроденото чуство, с което Аллах е създал сърцата на рабите-признаване единството на Аллах. Това чуство съществува във всички души. Когато човек го сполети беда, усеща това и се въз-

връща към Аллах.Ако човек се предпази от съмненията и сладострастията, които променят вроденото му чуство, ще усети в себе си признание и предаване, че Аллах е единствен в Неговата божественост, в имената, качествата и делата Му, и ще се отдаде на шериатските закони, с които изпрати Неговите пратеници (А.С.). Казва Всевишния Аллах:

                                       (الروم 030-031)

“И обърни своето лице към религията -правоверен- към при-родата, според която Аллах е създал хората! Религията на Аллах е неизменна. Тя е правата вяра. Ала повечето хора не разбират.” (сура ар-Рум-30-31).

(( كل مولد يولد على الفطرة، فأبواه يهودانه أو ينصرانه أو يمجسانه ، كما تنتج البهيمة بهيمة جمعاء هل تحسون فيها من جدعاء ، ثم قرأ ـ فطرت الله الذي فطر الناس عليها ـ ))] رواه البخاري [ .

“Всяко дете се ражда мусюлманин по природа, в последствие неговите родители го превръщат в евреин, християнин или идолопоклонник на огъня. Както едно животно ражда друго без недостатъци, и вие след това го променяте.След това прочете:

“...Чистата природа, с която Аллах сътвори хората.”

(предаден от Бухари)

Втората основа: Вяра в меляйкетата (ангелите)
( 1 )- Същността й :

Вярата в меляйкетата е – да си твърдо убеден, че Аллах е сътво-

рил меляйкета от светлина, създадени само за подчинение и служене, не прегрешават спрямо Аллах и изпълняват всичко, което им е повелено. Правят слава на Аллах денонощно, без да прекъсват.Никой не знае колко са на брой, освен Аллах.Аллах ги задължи с различни дела и длъжности. Всевишния Аллах казва:

         

(البقرة 177)

“Праведността е у онзи, който вярва в Аллах и Съдния ден, и в меляйкетата...” (сура ал-Бакара-177)

              (البقرة 285)

“Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите меляйкета, и в Неговите книги, и в Неговите пратеници. Не правим разлика между никого от Неговите пратеници.” (сура ал-Бакара-285)

(( فأخبرني عن الامان .

“Извести ме какво е Иман (вярата)?

Пратеника на Аллах (С.А.В.) рече:

ـ أن تؤمن بالله و ملائكته و كتبه و رسله و اليوم الآخر و أن تؤمن بالقدر خيره و شره )).

“Да вярваш в Аллах и в Неговите меляйкета, и в Неговите книги, и в Неговите пратеници, и в Съдния ден. И да вярваш в преду-пределената съдба - доброто и лошото й.

Степента на вярата в меляйкетата в Исляма и нейния пропис (хукм).
Вярата в меляйкетата е втората основа от шестте основи на Имана, без които човек няма вяра и не му се приема нищо, освен

чрез тях. Всички ислямски учени са на едно становище, че вярата в честитите меляйкета е задължителна, и който отрече тяхното съществуване, или отрече някои от тях, от които Аллах е споме-нал, той е неверник и се съпротивява на Корана ,Суннета и Иджма (единно становище на ислямските учени).

Всевишния Аллах казва:

               (النساء 136)

“А който отрече вярата в Аллах и в Неговите меляйкета, и в Неговите книги, и в Неговите пратеници, и в Съдния ден, той дълбоко се е заблудил.” (сура ан-Ниса-136).
( 2 )- Начина на вярване в меляйкетата.
Вярата в меляйкетата може да бъде обобщена и може да бъде с подробности.

В общи линии тя обхваща следните неща:

Имам Ахмед предава в неговата книга Муснед, от Абдуллах ибн Мес`уд -Аллах да е доволен от него-,който казва:

(( رأى رسول الله صلىالله عليه و سلّم جبريل في صورته و له ستمائة جناح ، و كل جناح منها قد سدّ الأفق )).

“Пратеника на Аллах (С.А.В.) видя Джебраил в неговата истинска форма, че има шестстотин крила, като всяко крило от крилата му изпълваше хоризонта.”

Също така се споменава в известния хадис на Джебраил, преда-ден от Муслим,че Джебраил е дошъл във формата на човек в чисто бели дрехи,с много черна коса, без да има следи по него от пътуване, и никой от сподвижниците не го познаваше.

Второ: Да не ги снижаваш то степента им,която Аллах им е дал. Те са раби на Аллах и изпълняват всичко което им е повелено, Аллах ги почете като ги издигна и ги приближи до Себе си. Някои от тях са пратеници на Аллах и чрез тях низпосла откро-вението (вахй). Не извършват нищо, освен това което Аллах им е позволил, и не могат да навредят, нито да помогнат на който и да е, освен с позволението на Аллах. За това не е разрешено да им се служи, никакъв ибадет, нито да се описват с божествени качества, както твърдят християните в Светия дух, тоест Джеб-раил (А.С.).

Всевишния Аллах казва.:

                    (الأنبياء 026-027)

“И рекоха (неверниците) : Всемилостивия се сдоби с рожба! Пречист е Той! Ала не, те (меляйкетата) са само удостоени раби. Не Го изпреварват със слово и действат по Неговата заповед.” (сура ал-Енбия-26-27)

           (التحريم 006)

“Не се съпротивяват на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели.” (сура ат-Техрим-6).

А вярата в меляйкетата с подробности съдържа някои неща, от тях е:

Всевишния Аллах сътвори меляйкетата от светлина (нур), както сътвори джиновете от огъня, а Адем го сътвори от кал. Сътвори меляйкетата преди да сътвори Адем (А.С). Доказателство за нова

е следния хадис:

(( خلقت الملا ئكة من نور ، و خلق الجان من مارج من نار ، و خلق آدم مما وصف لكم )) .] رواه مسلم [ .

“Меляйкетата са сътворени от светлина, а джиновете са сътворени от пламъка на огъня, а Адем бе сътворен от каквото ви е описано.”-тоест от кал.

(предаден от Муслим)

Меляйкетата са създания, които не могат да се изброят от никой, освен от Всевишния Аллах,заради тяхната многоброй-ност. В небесата няма място колкото четири пръста, и в него да няма меляйке паднало на поклон (седже). Също така, в небесата се намира Уживения дом (Бейтуль-меамур), който е на седмото небе, всеки ден в него влизат 70 000 меляйкета, и никога след това не могат да се върнат при него, заради тяхната многоброй-ност.На съдния ден ще довлекат джехеннема на който има 70 000 дизгини, на всеки дизгин има по 70 000 меляйкета.

Казва Всевишния Аллах:

        (المدثر 031)

“И никой, освен Него не знае войската на твоя Господар.”

(сура ал-Муддессир-31).

Пратеника (С.А.В.) казва в следния хадис:

(( أطّت السماء و حق أ ن تئطّ ، ما فيها موضع قدم الا و فيه ملك ساجد و راكع )).

“Небесата издадоха жалостен звук, и заслужава да стене, ня-ма в тях стъпка место и в него да няма кланящо се меляйке, или на поклон, или на седжде.”

Казва също (С.А.В.) говорейки за Уживения дом:

(( يدخله في كل يوم سبعون ألف ملك لا يعودون اليه )) . ] رواه البخاري و مسلم [

“Всеки ден в него влизат 70 000 меляйкета, никота не могат да се върнат отново при него.” (предаден от Бухари и Муслим)

В друг хадис казва (С.А.В.):

(( يؤتي بجهنم يومئذ لها سبعون ألف زمام ، مع كل زمام سبعون ألف ملك ))

] رواه مسلم [

“Тогава ще довлекат джехеннема, на който има 70 000 дизгини, на всеки дизгин има 70 000 меляйкета.”

(предаден от Муслим).

И тук се вижда великия брой на меляйкетата, само тези на джехеннема достига тяхния брой 4 900 000 меляйкета. А пред-стави си останалия брой на меляйкетата. Славата е единствено за Който ги сътвори и знае тяхния брой.

Трябва да се вярва във всяко меляйке,което Аллах е именувал в Корана, или го е именувал Неговия Пратеник (С.А.В.) в Суннета. Най-великите са три:

1. 
   –Джебраил, или Джибрил. Той е свещенния дух, който се спуска с Откровението (вахй), което поддържа сърцата живи, към пратениците (А.С).
   
2. 
   –Микяил, или Микял. Той е задължен с дъжда, който съживява земята, спуска го там, където Аллах му е пове-лил.
   
3. 
   –Исрафил. Той е задължен с надуването на тръбата Сур, с което свършва земния живот и започва отвъдния живот, той е истинския живот за хората.
   

Меляйкетата са истински създания, имат истински тела и имат морални и външни качества. От техните качества са:

1. 
   –Великото им сътворяване и огромните им тела. Все-вишния Аллах ги е сътворил във големи и силни тела, отговарящи на техните виши задължения, с които Аллах ги задължи- в небесата и на земята.
   
2. 
   –Че те имат крила. Всевишния и Всеславен Аллах ги е сътворил с по две, три, четири крила и повече.Пратеника на Аллах (С.А.В.) видя Джебраил в истинската му форма с шестстотин крила, изпълващи хоризонтта.
   

        

           

(فاطر 001)

“Хвала на Аллах, Създателя на небесата и на земята, Който стори меляйкетата пратеници с по две, по три, по четири крила.Той надбавя в творенията, каквото пожелае.” (сура Фатир-1).

3. 
   –Че нямат нужда от ядене и пиене, не се сгодяват, нито наследяват.
   
4. 
   –Че меляйкетата са разумни създания и притежават ис-тински сърца. Разговарят с Аллах и Той говори с тях. Разговаряха с Адем и с другите пратеници.
   
5. 
   –Имат възможност да се превръщат в различни форми, освен истинската им.Аллах даде възможност на меляй-кетата да се превръщат във формата на мъже от хората.С това се отхвърля твърдението на идолопоклониците, че меляйкетата са дъщери на Аллах. Ние хората не знаеме точно как се превръщат в друга форма, но се превръщат така истински, че много трудно може да се разбере разликата между тях и хората.
   
6. 
   –Смъртта на меляйкетата. Меляйкетата ще умрат всички на съдния ден, дори и меляйкето на смъртта (което взема душите), и след това ще бъдат съживени отново за да извършват делата си, с които Аллах ги е задължил.
   
7. 
   –Служенето на меляйкетата. Те служат на Аллах с раз-лични ибадети-изпълняват молитви, молба (дуа), тесбих, правят поклон (руку) и седжде, богобоязливост, страхо- почитание, обич и други. Служат на Аллах постянно без да прекъсват, искренно за Всевишния и Всеславен Аллах. Винаги се подчиняват на Него. Оставят греховете, защото те са сътворени така, че не могат да извършват грехове и грешки (дори и да искат). Служат на Аллах с много ибадети. Казва Всевишния Аллах:
   

“Прославят Го нощем и денем, и не престават.”

(сура ал-Енбия-20).
Пето: Делата на меляйкетата.

Меляйкетата извършват велики дела, с които Аллах ги е задължил, като например:

1. 
   –Носачите на Трона.
   
2. 
   –Меляйкето (Джебраил), което бе задължено със спуска-нето на откровението (вахй) към пратениците.
   
3. 
   –Пазачите на Дженнета и Джехеннема.
   
4. 
   –Меляйкета, задължени с раздвижването на облаците, дъжда и растенията.
   
5. 
   –Меляйкета, отговарящи за планините.
   
6. 
   –Меляйкето (Исрафил), което е задължено с надуването на тръбата Сур.
   
7. 
   –Меляйкета, които са задължени да записват делата на потомците на Адем.
   
8. 
   –Меляйкета, задължени да пазят потомците на Адем. И когато Аллах е отредил нещо да сполети хората, те ги оставят и отреденото ги сполетява.
   
9. 
   –Меляйкета, които са задължени да са винаги с човека и да се молят с добро за него.
   
10. 
    –Меляйкета, задължени със семето (спермотозоида) в матката, вдъхването на душата в човека, записват препи-танието му, делата му, и дали ще бъде щастлив или не-щастен.
    
11. 
    –Меляйкета задължени с вземане душите на потомците на Адем при смъртта им.
    
12. 
    –Меляйкета, задължени да предават поздравите (селяма) на хората към Пратеника(С.А.В.), които са от неговата общност (уммет).
    

Меляйкетата имат и други дела, тези са най-известните. Доказателства за това са словата на Всевишния Аллах:

               (غافر 007)

“Онези (меляйкета), които носят трона, и онези които са около Него, прославят с възхвала своя Господар и вярват в Него. И молят опрощение за вярващите...” (сура Гафир-7).

            

(البقرة 097)

“Кажи: Кой е враг на Джибрил? Той го низпосла в твоето сърце с позволението на Аллах.” (сура ал-Бакара-97).

              (الأنعام 093)

“И да би видял как угнетителите са във въртопа на смъртта, и меляйкатата протягат ръце: Извадете душите си!”

(сура ал-Ен`ам-93).

1. 
   –Да вярват в тях.
   
2. 
   –Да ги обичат, почитат и да споменават техните пре-димства.
   
3. 
   –Забраннено (харам) е да се грубят или унижават.
   
4. 
   –Да избягват нещата, от които се отвръщават меляй-кетата,защото те се отвръщават от каквото се отвръщават потомците на Адем.
   

Ползите от вярата в меляйкетата

Б)-Доказва величието на техния всевишен и благословен Създател, Неговата сила и владение, защото величието на създа-нията идва от величието на Създателя.

В)-Увеличава вярата в сърцето на мусюлманина, като знае техните свойства и качества, и техните задължения.

Г)-Мир и спокойствие за вярващите, след като знаят, че Аллах ги пази чрез меляйкетата.

Д)-Обич към меляйкетата, заради това което извършват и, че служат изцяло на Аллах и, че искат опрощение за вярващите.

Е)-Изоставяне на греховете и лошите дела.

Ж)-Да се благодари на Всевишния и Всеславен Аллах, за Него-вите грижи, Който е задължил някои от тези меляйкета да пазят Неговите раби, да записват техните дела и други.