I. анализ на икономическото и социалното състояние на област кърджали 9
Изтегляне 6.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Икономически дейности (А21) Предприятия НПП
- Р-ди за възнаграждения ДМА
- Област Кърджали 4 883 1 318 780
- 181 998 674 064 C. Преработваща промишленост
Преработваща промишленостТаблица 57. Основни икономически показатели на нефинансовите предприятия за 2016 г. по икономически дейности
Източник: НСИ Важно място в икономическото развитие на област Кърджали заема преработващата промишленост. В този отрасъл дълготрайните материални активи през 2016 г. са най-много – 394 565 хил. лева или 58,53% от тези за областта. Техните обеми се увеличават значително и в годините. Фирмите от отрасъла са специализирани в преработката на нерудни и рудни изкопаеми и производство на олово, цинк, калай и техните сплави, пластмасови изделия, продукти от бентонит, перлит и зеолит, както и изделия след металообработка, текстилно и шивашко производство. Характерно за местната икономиката е концентрацията на промишленото производство главно в общинските центрове. Преработвателните предприятия ползват като суровини продуктите от селското стопанство, а леката промишленост – предимно текстилни суровини от внос или произвеждани извън региона. През 2016 г. в преработващата промишленост работят общо 481 предприятия. Нетните приходи от продажби на произведената продукция в отрасъла за 2016 г. е в размер 607 327хил. лв. Металургията, машиностроенето и металообработването са традиционни за област Кърджали и се характеризират с разнообразна вътрешноотраслова структура. „ОЦК” АД – Кърджали, чиято дейност е производство на олово, цинк, калай и техните сплави, преустанови дейността си. Новият собственик работи по изграждане на нов цинков завод. Металообработването и производството на пластмасови изделия е представено от “Пневматика Серта” за хидравлични и пневматични цилиндри, “Монек-юг” за минно и металургично оборудване, “Формопласт” за шприц форми за пластмаса, турската фирма ”Теклас България” за производство на автомобилни части (община Кърджали) за помпи от неръждаема стомана, „Хранинвест-ХМК” и “Промаш” ООД (община Момчилград) за автоматизирани линии за хляб, на хидравлични и пневматични компоненти - “Джебел 96” – ООД и “Кирково” ООД, на месингови и поцинковани фитинги - “Тунимекс” ЕООД Ардино. Отрасълът е силно зависим от международната конюнктура, по-специално от динамиката на цените на металите, енергийните източници и други суровини на международните борси. Основните проблеми могат да възникнат по линия на ценови шокове при закупуване на основната суровина – черни метали. Секторът се явява един от основните замърсители в област Кърджали. Дърводобивът е много добре развит в област Кърджали и се осъществява предимно oт държавните горски стопанства. Дървеният материал се изнася за вътрешността на страната и в чужбина, като дървесината не се преработва дълбочинно в региона. Като цяло, отрасълът има добри перспективи за развитие, отчитайки местните ресурси, свързани с дълбочинното използване на суровината на базата на сравнително богатите ресурси от дървесина. Дълбочинното използване на дървесината и затваряне на цикъла “добив на дървен материал – първична преработка – краен продукт” би довело до излизане на нови пазари и намаляване на финансовите разходи на местните дървопреработвателни и мебелни предприятия. Значими за региона подотрасли на преработващата промишленост са текстилната и шивашката промишленост, където е и значителна част от чуждестранните преки инвестиции, идващи от Гърция, Турция, Германия и Холандия. Основен пазар на продукцията (основно поръчки тип ”ишлеме”), са предимно клиенти от Германия, Франция, Италия и Холандия. Това поражда проблеми, свързани с пазарната реализация на продукцията и ограничените възможности за реинвестиции в оборудване. Допълнителен проблем на отрасъла е ниската ефективност на труда и сравнително ниската средна работна заплата, които пораждат текучество и недостиг на работна сила. През годините по-неконкурентоспособните фирми на база на силно “сивеещите” отношения с персонала, изграждат негативен имидж на отрасъла. Основното предизвикателство пред сектора в средносрочен план е нарастването на производителността на труда. Конкурентният натиск на европейския пазар (където е основната част от износа) от година на година става все по-силен. Освен това, общото нарастване на средната заплата в страната може да предизвика процеси на отлив на работна сила от сектора. Единственото противодействие е увеличението на производителността с темпове, които изпреварват конкурентния натиск и темпа на нарастване на средните заплати. Данните за развитието на отрасъла (брутна продукция и нетни приходи) сами по себе си създават впечатлението за растеж, който ще продължи в средносрочен период. Тъй като мнозинството от фирмите работят като изпълнители на поръчки, те са силно зависими от цената на труда и производителността, която могат да постигнат, т.е могат да останат на пазара само дотолкова, до колкото им позволява постигнатата производителност. Освен това основният пазар на продукцията им (ЕС) към момента е в стагнация и възложителите на поръчки търсят все по-ниска цена за единица продукт. Основните стратегии за оцеляване и растеж на фирмите, които имат капацитет и способност да останат по-дълго, могат да се обобщят по следния начин: Повишаване на производителността на труда чрез организация и ново технологично оборудване; специализиране и универсализиране на способностите за производство на къси и разнообразни серии облекла; изграждане на собствени марки облекла. Силно стимулиращо въздействие на местните предприятия от този сектор може да окаже динамичното и успешно развитие на отрасли като туризъм, хотелиерство и търговия. Перспективите в развитието на хранително-вкусовата промишленост се свързват с възстановяване на животновъдството, като се стимулира възникването на вертикални клъстери с предприятия от хранително-вкусовата промишленост.
|