I. анализ на икономическото и социалното състояние на област кърджали 9
Изтегляне 6.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Регистрирани заболявания
- Лечебни заведения
Здравеопазване
Общата смъртност за областта през 2016 г. е 12,6 ‰. Най-висока е в община Кирково - 15,0‰, следвана от общините: Черноочене – 14,6‰; Ардино – 14,2‰, Крумовград – 13,7‰; Кърджали 11,8‰, Джебел – 11,3‰ и Момчилград – 10,0‰. Смъртността в градовете в област Кърджали е 10,7‰, а в селата – 13,9‰. Чувствителната разлика в смъртността на градското и селското население е резултат преди всичко на по-интензивния процес на остаряване на населението в селата. Графика 26. Разпределение на смъртността в Област Кърджали по общини за 2016 г. (‰) 
Източник: НСИ Увеличението на смъртността и емиграционните процеси формират отрицателния естествен прираст - минус 3,3‰ за областта, като се наблюдават значими различия по общини: Кирково – минус 8,2‰, Ардино – минус 7,4‰, Черноочене – минус 6,2‰, Крумовград – минус 3,9‰, Джебел – минус 1,7‰, Момчилград – минус 1,7‰ и Кърджали – минус 1,1‰. Разлика в стойностите на показателите смъртност и раждаемост (по-висока в градовете), формира като резултат драстично намаление на естествения прираст в селата в сравнение с този в градовете в областта: в градовете – минус 0,2‰, а в селата – минус 5,5‰. Сред причините за нарастване на смъртността в областта са:
Таблица 100. Перинатална, неонатална и постнеонатална детска смъртност на територията на област Кърджали
Източник: Регионална здравна инспекция - Кърджали В периода 2013-2016 г. се отчита тенденция към намалаване на починалите деца. През 2013 г. починалите до 1 годишна възраст са 7 деца, по причини:
Три от починалите деца са недоносени от втора и трета степен. През 2014 г. до 1 година са починали 2 деца:
През 2015 г. до 1 година са починали 5 деца:
През 2016 г. до 1 година са починали 3 деца:
Таблица 101. Умрели по възраст на територията на област Кърджали, брой
Източник: НСИ През 2016 г. в област Кърджали са починали 1902 души, което е с 11,03% повече в сравнение с 2013г. На-голяма е смъртността сред 70 и повече годишните, най-малка е смъртността сред 10-19 годишните, следвати от 1-9 годишните. За разлика от отрицателния темп на смъртността сред лицата до 29 г., се наблюдава увеличение на смъртността сред 30 и повече годишните за периода 2013-2016 г. Таблица 102. Умирания по причини за смъртта на територията на област Кърджали, 2016 г.
Източник: НСИ В структурата на смъртността по причини през 2016 г. не се набюдават съществени промени. През 2016г. основна причина за умиранията остават болестите на органите на кръвообръщението – 1200 души. На следващо място са починалите от новообразования – 274 човека, следвани от други заболявания – 241 души. Смъртността сред мъжете е значително по-висока от тази сред жените при всички заболявания.
Съгласно Доклад „Здравеопазване 2016” на НСИ в област Кърджали най-голяма е заболеваемостта от злокачествени новообразувания, като само през 2015 г. са новооткрити 582. Значителен брой са и болните под наблюдение на психиатричните заведения и структури. Таблица 103. Заболеваемост в област Кърджали през 2015 г.
Източник: НСИ
Към 31.10.2017 г. в област Кърджали има регистрирани 61 общопрактикуващи лекари, от които 49 индивидуални практики и 3 групови практики (с 12 ОПЛ). В областта са налице 40 незаети лекарски практики за първична извънболнична медицинска помощ. Значителна част от лекарите, особено в малките населени места са в пенсионна или след пенсионна възраст, а броят на младите лекари е изключително малък. Това, от своя страна, води до дисбаланс мужду квалифицираните кадри и липса на приемственост. Налице е окрупняване на лекарските практики в областта, което води до понижаване качеството на здравното обслужване на населението. Големите разстояния между малките населени места и градките центрове затрудняват достъпа на населението в отдалечените и труднодостъпни населени места и махали до лекарска помощ. Настоящото състояние на системата в областта се характеризира основно с това, че част от жителите в селата нямат достъп до първична медицинска помощ. Оказването на неотложна помощ като цяло е недостатъчно ефективно, поради затруднения достъп. Наблюдава се дисбаланс – осигуреността е по-висока в града в сравнение със селата, което се дължи основно на специфичната инфраструктура на областта. Поради тази причина следва да се постави акцент върху осъществяването на превантивна медицина от страна на личните лекари и подобряването на транспортните средства на общопрактикуващите лекари и спешната медицинска помощ. Таблица 104. Лечебни заведения за извънболнична помощ в област Кърджали към 31.10.2017 г.
Източник: Регионална здравна инспекция – Кърджали Лечебните заведения за първична медицинска и дентална извънболнична помощ в област Кърджали през 2016 г. наброяват общо 202 заведения, 49 от които са Амбулатории за индивидуална практика за първична медицинска помощ (АИППМП) и 153 Амбулатории за индивидуална практика за първична дентална помощ (АИПДП). Най-голям е броят на тези видове лечебни заведения в община Кърджали съответно 24 и 84, а най-малък в Община Джебел – 2 и 7. Таблица 105. Лечебни заведения за първична медицинска и дентална извънболнична помок по общини в област Кърджали към 31.10.2017 г.
Източник: Регионална здравна инспекция – Кърджали Бележки: *АИППМП – Амбулатории за индивидуална практика за първична медицинска помощ **АИПДП – Амбулатории за индивидуална практика за първична дентална помощ ***АГППМП – Амбулатории за групова практика за първична медицинска помощ ****АГППДП – Амбуатории за групова практика за първична дентална помощ В област Кърджали преобладават амбулаториите за индивидуална практика за първична дентална помощ (АИПДП) – 153, следвани от амбулаториите за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ (АИСМП) - 68, и амбулаториите за индивидуална практика за първична медицинска помощ (АИППМП) - 49. Най-малък е броят на диагностично-консултативните центрове (ДКЦ) – само един, и хосписите (3) в областта. Не са налице Амбулатории за групова практика за специализирана медицинска помощ. Специализираната извънболнична помощ е основен интегриращ елемент в системата на здравеопазването, който осигурява на населението достъпна и качествена медицинска помощ и позволява да се намалят потребностите от значително по-скъпата болнична помощ чрез активна профилактика, ранна диагностика и ефективно лечение в амбулаторни условия. При оценката на потребностите от лекари-специалисти в извънболничната медицинска помощ е отчетена необходимостта от разширяване на пакета дейности по специалности и изнасяне на някои болнични диагностично-лечебни дейности в извънболничната помощ. При специалистите от ИСИМП също се наблюдава неравномерно разпределение, като концентрацията им е предимно в общинските центрове. Това затруднява достъпа на населението до този вид услуга, увеличава броя на случаите с късна диагностика и настъпили усложнения, което води до нарастване броя на хоспитализациите. Таблица 106. Брой на лечебните заведения за болнична помощ, леглова база и използваемостта й през 2016 г. в област Кърджали
Източник: Регионална здравна инспекция - Кърджали Изградената в община Кърджали система от болнични заведения е в състояние да задоволи потребностите на населението в общината от болнична медицинска помощ. На територията на област Кърджали действат следните МБАЛ: МБАЛ „д-р Атанас Дафовски” АД – гр. Кърджали, МБАЛ „Кърджали” ООД, МБАЛ „ Ардино” ЕООД – гр. Ардино, МБАЛ „Д-р Сергей Ростовцев” ЕООД – гр. Момчилград, МБАЛ „Живот+” ЕООД – гр. Крумовград. Тяхната обща леглобаза възлиза на 558 като през последната година използваемостта и в дни е само 224,57 или само 61,53%. Общият брой на пациентите преминали болнично лечения през 2016 г. е 26 012 души. Легловата база в действащите на територията на Област Кърджали Държавна психиатрична болница (ДПБ) и Дом за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) е общо 340 легла. ДПБ имат висока използваемост – 84,79%, а използваемостта на ДМСГД е 59,13% - близка до тази на МБАЛ. Броят на преминалите през тях пациенти е съответно 83 562 и 12 832 души. От 01.01.2011г. е прекратена дейността на Областния диспансер за пнемво-фтизиатрични заболявания със стационар (ОДПФЗС) „Д-р В. Власакев“ ЕООД, като съответно към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовсски“ АД – гр. Кърджали е разкрито отделение по „Пневмология и фтизиатрия“. Към 31.10.2017г. няма нови лечебни заведения за болнична помощ в областта. На територията на област Кърджали функционира и един ЦСМП, който разполага и с 8 филиала в Областта. В община Кирково освен двата филиала ФСМП – с. Чорбаджийско и ФСМП – Кирково, функционират и 2 /два/ изнесени екипа на ФСМП – с. Кирково, съответно изнесен екип с. Бенковски и изнесен екип с. Фотиново. Осигуреността с щат е достатъчна, но квалификацията на висшия и среден медицински персонал е недостатъчна. Има голямо текучество сред лекарите. Основната тежест, особено във филиалите, се поема от средния медицински персонал. За подобряване качеството на оказваната спешна медицинска помощ е необходимо ресурсно осигуряване, повишаване квалификацията на персонала, готовност за бързо реагиране при аварии, бедствия и катастрофи в съответствие с европейските стандарти. От 2001 г. в община Кърджали функционира и първият в страната Кабинет за безплатно измерване на кръното налягане и борба с хипертонията, финансиран от община Кърджали. В гр. Кърджали е създаден и Дом на здравето, който след откриването си през 1979 г. се превръща в обучителна база за учащи се, в която те имат възможност да разширяват здравната си култура. Основните недостатъци и проблеми в сферата на здравеопазването на територията на област Кърджали, които следва да са предмет на интервенции са: За област Кърджали е характерно това, че областта не разполага с добра осигуреност за оказване на първична медицинска помощ. Налице е тенденция на намаляване броя на индивидуалните практики и окрупняване на наличните, което води до понижаване качеството на здравното обслужване на населението. Големите разстояния между малките населени места и градските центрове затрудняват достъпа на населението в отдалечените и труднодостъпни населени места и махали до лекарска помощ. Част от жителите в селата реално нямат достъп до първична медицинска помощ. Наблядава се сериозен дисбаланс – осигуреността е по-висока в града в сравнение със селата, което се дължи основно на специфичната инфраструктура на областта. Регионът е непривлекателен за специалистите поради специфичната инфраструктура, географското разположение – разпокъсаност и отдалеченост на населените места, миграционни процеси. Липсата на специалисти по онкология, съдова хирургия, токсикология, ревматология и алергология, ограничава достъпа на населението до тези клинични специалисти. Поради неравномерността на доболничната помощ на територията на областта броят на хоспитализациите в много от болнични заведения се увеличава. В отдалечените населени места консултациите със специалист са почти невъзможни. Пациентът няма достъп до лаборатории, сектори за образна диагностика и предпочита да се отнесе към болницата, като към един комплекс, в който да получи нужното обслужване. В първичната извънболнична помощ не е създадена организация за изпълнение на задълженията, вменени по договор на общопрактикуващия лекар за безотказно 24-часово обслужване. Поради това се увеличава броят на пациентите насочени към специалистите и към болничната система. С тази практика се увеличават вторичните прегледи и хоспитализациите.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||