I. анализ на икономическото и социалното състояние на област кърджали 9

Екологично състояние и рискове

1. Компоненти на околната среда

   1. Въздух

Качеството на атмосферния въздух в района на град Кърджали се следи от Министерството на здравеопазването (респ. РЗИ – Кърджали) и МОСВ (респ. РИОСВ – Хасково). На територията на града има два пункта за мониторинг: пункт РЗИ (стационарен пункт с ръчно пробонабиране) и пункт Автоматична измервателна станция (АИС) „Студен кладенец” (градски фонов) с координати 41°38'16,09" - север и 25°22'47,01"- изток.

Пункт АИС„Студен кладенец” (обслужва се от Регионална Лаборатория – Хасково към ИАОС) е автоматичен – градски пункт, разположен в застроената част на гр. Кърджали и на 2 500 м разстояние от ОЦК. Той отчита влиянието на емисии от производствени дейности и емисии от битовия сектор. Улиците са с трайна настилка и средна транспортна натовареност. Околните сгради са дву- и три етажни. На север от пункта е парк “Простор”. Станцията работи в непрекъснат режим на работа (24 часа), като данните за КАВ постъпват в реално време в регионалния диспечерски пункт в РИОСВ-Хасково и в централния диспечерски пункт в ИАОС-София. Ежедневно се контролират концентрациите на основните показатели, съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ): фини прахови частици ФПЧ10 (As, Cd, Pb и ПАВ), SO2, O3 и метеопараметри.

Анализът на данните за ФПЧ10 по години за периода от 2013 до края на м. септември 2017 г. показва спазване на средногодишната норма от 40 µg/m3 , независимо че се наблюдава неспазване на регламентирания брой превишения (35) за година. Общият брой на дни с концентрации над ПДК през 2013 е 73, през 2014 г. – 68, през 2015 – 76, а през 2016 – 73, при допустими 35 дни на година.

В индустриална зона “Изток” са разположени: ОЦК-АД (преустановява дейност в края на 2011 г.), “Имерис Минералс България“ АД за производство на бентонитови, перлитови и зеолитови продукти, “Пневматика-Серта”АД за металообработване и производство на пластмасови изделия, “Монек-Юг”АД за производство на минно- и металургично оборудване, “Горубсо-Кърджали”АД – добив и преработка на оловно-цинкови руди и производство на оловен и цинков концентрат, СД “Унитех” за производство на помпи от неръждаема стомана, “Кипс”ЕООД - месопреработване, “Хлебопроизводство”АД и др.

Неподвижни източници на наднормени емисии в атмосферния въздух на територията на област Кърджали са няколко основни промишлени предприятия – „Имерис Минералс България“АД, Кърджали, „Пневматика-Серта” АД, гр. Кърджали и „Пътстройинженеринг“ АД, асфалтова база гр. Момчилград.

Доскоро източник на емисии от прах във въздуха бяха фабрика ”Бентонит и зеолит” и Фабрика за „Перлит“ на „Имерис Минералс България“АД, но последните измервания показват преустановяване на замърсяването с прах при преработката на бентонитови глини и перлит в резултат на извършвана профилактика и поддържане в оптимален режим на работата на пречиствателните съоръжения.

Асфалтосмесител „ТЕЛТОМАТ-V-3S” на асфалтова база „Пътстройинженеринг“АД, с.Груево, общ.Момчилград и „Пневматика-Серта” АД, гр. Кърджали – котел № 1 ПКМ 6,5 на парова централа работят краткотрайно, периодично или сезонно. Проведените контролни измервания на Асфалтосмесител „ТЕЛТОМАТ-V-3S показват превишения на НДЕ за въглероден оксид и прах, а на котел № 1 на „Пневматика-Серта”АД – на прах и азотни оксиди, за което на дружествата са наложени текущи санкции.

В допустимите норми са емисиите от всички други промишлени източници.

На действащото хвостохранилище „Кърджали 2“ с оператор „Горубсо-Кърджали”АД се извършва оросяване на плажната ивица в зависимост от сезона, но то все пак може да се посочи като източник на неорганизирани емисии най-вече през пролетта, при силен вятър.

В периода от 01.01.2014 г. до 31.10.2017 г. контролираните от АИС “Студен кладенец” (Кърджали) замърсители са:

• 
  ФПЧ10 (As, Cd, Pb и ПАВ), SO2, O3 и метеопараметри
  
• 
  Полициклични ароматни въглеводороди - ПАВ. Контролът на ПАВ във фракция ФПЧ10 включва определяне съдържанието на бензо-а-пирен
  

Средногодишната концентрация за ПАВ измерена през 2016 г. в автоматична станция АИС ”Студен кладенец”, гр. Кърджали е 2,40 ng/m3 при средногодишната целева норма 1 ng/m3 (в сила от 01.01.2013 г.). Забелязва се повишаване на измерената концентрация за ПАВ в сравнение с 2015 и 2014г., когато измерените стойности за този показател са съответно 2,28 и 0,96 ng/m3.

За определяне на екологично и химично състояние на повърхностните водни тела се провежда хидробиологичен мониторинг в 54 пункта и физико-химичен мониторинг в 12 пункта от Националната система за мониторинг на околната среда.

Физико-химичният мониторинг се извършва по 29 показателя за екологично състояние /основни и специфични/, свързани с органично замърсяване на повърхностните води и 3 показателя за химично състояние /приоритетни вещества/. Анализът на планираните физико-химични показатели се извършва от Регионална лаборатория-Хасково към ИАОС. За всеки отделен мониторингов пункт има определена схема за пробонабиране и анализиране по групи показатели.

На територията на Кърджалийска област се намират 3 водохващания за питейно - битово водоснабдяване от повърхностни води в басейна на р. Арда – яз.Боровица, р. Козма Казаците. Данните през 2016г. показват, че трите водохващания са в категории А1 и А2 съгласно Приложение 1 на Наредба 12, което определя доброто състояние на водните тела.

Голям приемник на непречистени битови отпадъчни води от много населени места по течението и на производствени отпадъчни води най - вече от добив и преработка на метални руди е р. Арда. Характерно за язовирите, изградени на реката на територията на РИОСВ - Хасково е отлагането по дъното им на утайки, съдържащи тежки метали. Тези фактори обуславят лошото състояние на някои водни тела по течението на р. Арда.

Басейн на р. Арда: язовир Студен кладенец – през 2016 г. яз. Студен кладенец е в умерен екологичен потенциал по Хлорофил А, общ фосфор и манган. От проведените анализи по приоритетни вещества не се констатира превишаване на СГС - СКОС по приоритетни вещества, което определя и доброто химично състояние на водното тяло

В края на 2010 г. изтече срокът за изграждане на ГПСОВ за населените места с над 10 000 еквивалентни жители, към които спада и гр. Кърджали. През 2015 г. беше въведена в експлоатация и ГПСОВ – Кърджали. При извършените проверки е констатирана добра работа на пречиствателната станция, като е имало незначителни превишения по показател общ фосфор. В края на 2015г. изтече срокът за построяване на ПСОВ и за населените места между 2 000 и 10 000 еквивалентни жители, към които спадат Момчилград, Крумовград, Ивайловград и Джебел. През 2015 г. бе въведена в експлоатация ГПСОВ – Момчилград, като приизвършената проверка е констатирана добра работа на пречиствателната станция, (незначително наднормено съдържание на общ фосфор). За останалите населени места с над 2 000 екв. жители изграждането на ГПСОВ все още не е започнало.

Отпадъчните води от тези селища продължават да се заустват в реките – приемници без пречистване. Изградени и въведени в експлоатация са и малки ПСОВ на селата: с. Ново Соколино, общ. Момчилград, с. Прогрес, общ. Момчилград, с. Егрек, с. Студен кладенец, общ. Крумовград и кв.„Изгрев”, Крумовград, но някои не работят добре, а в други почти не постъпват замърсени отпадъчни води.

Построени са още няколко канализационни системи на села и малки ПСОВ, които не се въвеждат в експлоатация. При извършената проверка с пробовземане от ПСОВ с. Прогрес, общ. Момчилград за поредна година са установени превишения на ИЕО в разрешителното за заустване. Собственикът Община Момчилград твърди, че това се дължи на заустване на замърсени води от отглеждане на животни в канализацията, което Общината не може да прекрати. При проверката на ПСОВ с. Ново Соколино, общ. Момчилград отново е констатирано, че съоръжението не работи. То е аварирало и не се възстановява от ,,В и К“ ООД, гр. Кърджали. И за двете нарушения са съставени АУАН и издадени НП. Не работи и ПСОВ с. Егрек. Дадено е предписание за въвеждането му в действие

През 2016 г. на територията на област Кърджали са извършени проверки на общо 35 участъка с намалена проводимост, като са издадени общо 27 предписания на Областния управител на област Кърджали. Проверените участъци са сравнително малка част от цялостните течения по водни тела, съгласно указанията на МОСВ за извършване на проверките за проводимост, поради големия обем от дейности на БД и ограничения състав. Предвид поройният характер на реките в областта и големите водосборни области в долните участъци на реките, основен проблем се оказва натрупванията от наносни отложения.

2. Състояние на почвите

По отношение опазване земните недра и ползване на подземните богатства се наблюдава тенденция за увеличаване броя на получените разрешения за търсене и проучване на полезни изкопаеми - особено за скалооблицовъчни материали. В голяма част от случаите става въпрос за площи с малки размери, при които въздействието върху околната среда е ограничено.

В обектите за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, които обикновено са със значителни размери, до момента геоложките работи се концентрират върху малки площи, с изключение на златно находище "Ада тепе" в района на Крумовград.

Всички обекти, свързани с минно-геоложки дейности, се контролират от РИОСВ-Хасково, съгласно изисквания по закона за подземните богатства /ЗПБ/ и ЗООС. До момента няма констатирани сериозни нарушения в тази област, с изключение проблема с кариера за добив на бентонит - "Пропаст - север", където периодично се активизира свлачището.

На територията на област Кърджали, съгласно мониторинговата мрежа “Земя и почви” са определени почвени пунктове за пробовземане и анализиране на почвите от замърсяване с тежки метали и металоиди, за вкисляване и за замърсяване с устойчиви органични замърсители - Полиароматни въглеводороди (PAH), Полихлрирани бифенили (PCB) и Хлорорганични пестициди: с. Куцово, с. Ночево, с. Патица, общ. Черноочене; с. Яковица, с. Джанка, общ. Крумовград; с.Овчево, общ.Джебел; с.Петлино, с.Ралица, с. Татул, общ. Момчилград; с. Кокиче, общ. Кърджали; с. Стражец и с. Гулия, общ. Крумовград.

Пробовземането се осъществява ежегодно, съгласно утвърден план график на ИАОС-София по определени показатели за всяка календарна година. Установените превишения на максимално допустимите концентрации на анализираните показатели за 2014 г. в с.Петлино, с. Ралица, а през 2015 г. са установени в с. Яковица, с. Ралица, с. Богатино и с. Патица.

В изпълнение на Програмата за почвен мониторинг I ниво за 2016 г. от РЛ – Хасково отново са взети извадки и извършени изпитвания от пунктовете в с.Патица и с.Яковица. Установени са превишения на максимално допустимите концентрации за показателите хром и никел за с. Яковица и никел за с. Патица.

Програмите за почвен мониторинг включват извършено пробовземане и изпитване на почвени проби и за анализ на вкисляване. Резултатите от анализите показват, че не са регистрирани пунктове с вредна киселинност на почвите

Провежданият ежегоден мониторинг показва, че почвите в региона са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с биогенни елементи/органично вещество, оценена чрез измерени концентрации на общ азот, органичен въглерод и общ фосфор, а съотношението C/N показва благоприятни условия за разграждане/ минерализиране на органичното вещество.

За периода 01.01.2014 г. до 31.10.2017 г. от Министъра на околната среда и водите са издадени 7 решения за преценяване на вероятната степен на значително отрицателно въздействие върху защитените зони от Екологичната мрежа Натура 2000 с характер „съгласувам“ за цялостни работни проекти за търсене и проучване на полезни изкопаеми за област Кърджали.

В периода 2012-30.10.2017 г. от Министерство на енергетиката са издадени 16 разрешения за търсене и проучване на полезни изкопаеми.

3. Шум

Източници на шум в областта са автотранспортът, предимно в големите населени места, железопътният транспорт, производствената дейност и увеселителните заведения. В областта липсва функциониращо летище, което да е източник на авиационен шум от излитащите и кацащи самолети. Шумовото ниво в областта се следи постоянно само в гр. Кърджали.

4. Отпадъци и управление на отпадъците

Регионалният център за управление на отпадъците - гр. Кърджали е разположен на 5 км от град Кърджали в югоизточна посока в землищата на с. Вишеград и с. Островица, местност „Чал Дорасъ”. Собственик на РЦУО - гр. Кърджали е община Кърджали. Дейностите по експлоатация на депото се изпълняват от „Зауба” АД, гр. София въз основа на сключен договор от 24.06.2016 г. с община Кърджали.

Центърът е предвиден да обслужва 8 общини - Ардино, Черноочене, Джебел, Ивайловград, Кирково, Крумовград, Кърджали и Момчилград. Депото се експлоатира съгласно действащата нормативна уредба на Република България, издаденото от МОСВ Комплексно разрешително (КР) № 365-Н0/2008 г. и План за експлоатация, утвърден от кмета на Община Кърджали.

Депото се състои от клетки от №1 до №5. Изградена е и въведена в експлоатация от 07.09.2016 г. само клетка 1 с площ 14 330 кв. м и капацитет 97 352 тона. Тялото на отпадъците по време на запълване на клетката, се изгражда на хоризонти с височина от 2,00 м, като на пласт от 1,80 м депонирани и уплътнени отпадъци се извършва запръстяване - покриване с пласт от 0,20 м почва или друг подходящ материал. КР регламентира и дневния капацитет за разрешения прием на отпадъци, който е 62,4 т/24 часа. Този капацитет е определен при предпоставка за изградени сепарираща и компостираща инсталации, през които отпадъците преминават за предварително третиране за намаляване техния обем. Към този момент тези инсталации не са изградени, поради което посочения в КР капацитет е надвишен. Изградено е локално пречиствателно съоръжение за отпадни води, но към момента не работи като такова. Инфилтратът се събира в един от биобасейните и се препомпва за оросяване на депонираните отпадъци.

1. 
   „Ес енд Би Индастриъл Минералс” АД (“Имерис Минералс България“ АД), гр. Кърджали – за повторна употреба на отработени масла
   
2. 
   „Шахин-81” ЕООД, с. Бенковски, общ. Кирково – за съхранение и разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС)
   
3. 
   „Ленд Стийл” АД, гр. Кърджали – за съхранение и разкомплектоване на ИУМПС; за съхранение на негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА); за предварително третиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ), отпадъци от опаковки и други неопасни отпадъци
   
4. 
   „Турува” ЕООД, гр. Кърджали – за съхранение на отработени масла и предварително третиране на отпадъци от опаковки
   
5. 
   „Екостер” ООД, гр. Хасково с площадка в гр. Кърджали – за съхранение и физико-химично третиране на опасни болнични отпадъци
   
6. 
   „Симс-2015” ЕООД, с. Багрянка, общ. Момчилград – за съхранение на ИУЕЕО и НУБА и за предварително третиране на ОЧЦМ, отпадъци от опаковки и др.неопасни отпадъци
   
7. 
   „Рафо 01” ЕООД, гр. Кърджали - за съхранение и разкомплектоване на ИУМПС
   
8. 
   „Нил-2013” ЕООД, гр. Кърджали - за съхранение и разкомплектоване на ИУМПС и за съхранение на НУБА
   
9. 
   „Индустриални суровини” ЕООД, гр. София с площадка в гр. Кърджали – за съхранение и разкомплектоване на ИУМПС; за предварително третиране на ОЧЦМ, ИУЕЕО и отпадъци от опаковки; за съхранение на НУБА, отработени масла и др. опасни и неопасни отпадъци
   
10. 
    „БалБок Инженеринг” АД, гр. София – за извършване на дейности по препакетиране/ преопаковане на опасни и неопасни отпадъци на площадки на притежателите на отпадъците (физически и юридически лица), разположени на територията на област Кърджали
    
11. 
    „Феникс грийн” ЕООД, гр. София – извършване на дейности по прегрупиране/смесване и препакетиране/преопаковане на опасни и неопасни отпадъци на площадки на притежателите на отпадъците (физически и юридически лица), разположени на територията на област Кърджали
    
12. 
    „Метал трейдинг” ООД, гр. Кърджали с площадка в с. Комунига, общ. Черноочене – за съхранение и разкомплектоване на ИУМПС и за съхранение на НУБА
    
13. 
    „Феникс-Т” ЕООД, гр. Кърджали с площадки в гр. Кърджали, гр. Момчилград и гр. Крумовград – за съхранение и разкомплектоване на ИУМПС; за предварително третиране на ОЧЦМ, ИУЕЕО и отпадъци от опаковки; за съхранение на НУБА и др. опасни и неопасни отпадъци
    
14. 
    „Екобултрейд” ЕООД, гр. Кърджали – за съхранение на отработени масла, отпадъци от опаковки и НУБА
    

За периода, РИОСВ-Хасково е издала и към момента на територията на област Кърджали действат 5 бр. предприятия за третиране на неопасни отпадъци: „Формопласт” АД, „ИК Наталия” ООД, „ВВ и Ко Пласт” ЕООД, „Надеж” ООД и „Виктори-Влад 74” ЕООД.

Основните генератори на производствени отпадъци в област Кърджали са „Горубсо-Кърджали”АД, „Пневматика Серта”АД, „Монек Юг”АД, „Ес енд Би Индастриал Минералс”АД, като в това число могат да се включат и болничните заведения (многопрофилни болници, диспансери, спешна помощ), малки предприятия от различни браншове, от типа на автосервизи, шивашки цехове и др.

На територията на област Кърджали има 11 бр. складове-депа за растително-защитни препарати с изтекъл срок на годност (БиБи кубове) – в с. Чубрика, общ. Ардино, гр. Джебел и с. Устрен, община Джебел, с. Добромирци, община Кирково, с. Вранско, община Крумовград, в двора на Регионална здравна инспекция-Кърджали, с. Рани лист и с. Звиница, община Кърджали, до гр. Момчилград, община Момчилград, с. Габрово и до с. Черноочене, община Черноочене, за които се предвижда до края на 2019 год., началото 2020 год. изпълнение на обществена поръчка за „Преопаковане, транспорт, предаване за окончателно обезвреждане и почистване на складове, съдържащи  устойчиви органични замърсители – пестициди, опасни отпадъци, неопасни отпадъци и други с 6 обособени позиции“ по проект “Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност” на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Законът за управление на отпадъците не се прилага за отпадъци, получени от проучването, добива, обработката и съхранението на минерални суровини и при експлоатацията на кариери, попадащи в обхвата на Закона за подземните богатства.

По Програмата за отстраняване на екологични щети при приватизацията на „ОЦК“АД, гр. Кърджали има изготвено Задание за обхват и съдържание на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за обект „Строителство, експлоатация и закриване на депо за опасни отпадъци“ от „Хармони 2012“ ЕООД, гр. София.

5. Защитени природни обекти, територии и екологична мрежа НАТУРА 2000

Около 42% от площта на басейна на р. Арда представляват зони по „Натура 2000”, обявени съгласно Директива 92/43/ЕИО за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, за които поддръжката или подобряването на състоянието на водите са важен фактор за опазването им. На територията на област Кърджали са определени 2 такива зони за защита.