I. анализ на икономическото и социалното състояние на област кърджали 9


Очаквани резултати от изпълнението на целите и приоритетите



страница34/42
Дата16.10.2018
Размер6.83 Mb.
#89736
1   ...   30   31   32   33   34   35   36   37   ...   42

Очаквани резултати от изпълнението на целите и приоритетите


Задълбоченият социално-икономически анализ показва ключовите проблеми и нужди за развитието на област Кърджали. Като най-сериозни се открояват значителното забавяне на растежа на областта в социално-икономическата сфера, особено в сравнение с Южен Централен район, който пред последните години регистрира значителен напредък. БВП на човек от населението, по текущи пазарни цени, в област Кърджали към края на 2015 г. е бил 52,5% от средния за страната и 74,2% от средния за ЮЦР. Линията на бедност за 2016 г. е била 2 655 лв., при средно за страната от 3 698 лв. В периода 2013-2016 г. делът от населението, живеещо с материални лишения в област Кърджали се е увеличило с над 6 процентни пункта – от 39,8% през 2013 г. до 45,9% през 2016 г. За сравнение, в страната през 2013 г. 43,0% от населението е живеело в материални лишения, докато в края на 2016 г. този дял е бил 31,9% (намаление с над 11 процентни пункта).

Равнището на безрабо­тица в област Кърджали към 31.10.2017 г. е било 11,1% (6 768 лица) и отбелязва намаление с 4,8 процентни пункта в сравнение с края на 2013 г., когато е било 15,9%. За сравнение обаче, към 31.10.2017 г. безработицата в България е била едва 7,3% с тенденция за намаляване.

Налице са сериозни структурни и демографски проблеми, като областта не използва достатъчно своя собствен потенциал за обръщане на негативните тенденции и за реализирането на ускорен догонващ растеж. Това я поставя в зависимост от реализираните външни намеси и подкрепа – от страна на държавата и по линия на Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Затова, Актуализираният документ за изпълнение на Областната стратегия за развитие на област Кърджали за периода 2018-2020 г. приема про-активен подход за развитие, имащ за задача постигането на цели и мерки, които ще позволят мобилизиране на ресурсите на областта, за да се постигне:



  • Подобряване на бизнес средата и насърчаване на икономическия растеж, вкл. чрез привличане на външни инвеститори, НИРД и иновации

  • Устойчиво и щадящо развитие на структуроопределящите отрасли в местната икономика, носещи най-високи приходи и осигуряващи заетост

  • Развиване на културната и териториалната идентичност на региона и валоризация на местния туристически продукт

  • Развитие на конкурентоспособно земеделие и животновъдство

  • Съхраняване на демографския потенциал – създаване на нови работни места за младежите и за продължително безработните лица

  • Намаляване на дела на рано напусналите училище, увеличаване броя на младите хора, завършили висше образование и намерили своята реализация на територията на областта и България

  • Повишаване на жизнения стандарт на населението и подобряване на социалните и здравните услуги, както и условията за образование, култура и спорт

  • Преодоляване на риска от социална изолация и бедност

  • Увеличаване на заетостта и пригодността за реализация в индустрии с висока добавена стойност

  • Осигуряване на по-добри условия за живот – по-добра физическа среда и инфраструктура, намаляване на междуселищните различия и използване на трансграничния потенциал на областта

Стратегията адресира очакваните резултати на развитието до 2020 г. по отношение на заетостта, иновациите, образованието, борбата с глобалните заплахи от климатични промени и енергийната зависимост, бедността, чрез подкрепа на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.



В изпълнение на Стратегията Европа 2020” България приема като национални цели до 2020 г.:

  • Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г.

  • Повишаване дела на разходите за научноизследователска и развойна дейност до 1,5% от БВП

  • Достигане на 16% дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25%

  • Намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система до 11%

  • Повишаване на дела на 30-34-годишните със завършено висше образование – 36%

  • Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души (с 16%).

Заложените за постигане в областта нива са сравними с националните, като се вземат предвид спецификите на територията.



  1. ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ НА РАЙОНИТЕ ЗА ЦЕЛЕНАСОЧЕНА ПОДКРЕПА


Съгласно националното законодателство, обособените райони за целенасочена подкрепа са териториална основа за концентрация на ресурси за намаляване на вътрешнорегионалните различия в степента на развитие на отделните общини и за постигане на целите на държавната политика за регионално развитие. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за регионалното развитие (ЗРР) (доп. ДВ, бр. 15 от 2016 г.), районите за целенасочена подкрепа обхващат територията на една или повече съседни общини с неблагоприятни социално-икономически, демографски и географски характеристики. Териториалният обхват на районите за целенасочена подкрепа се определя, като се отчитат категориите на общините по реда на Закона за административно-териториалното устройство на Република България и техните географски характеристики по данни на Българската академия на науките.

Съгласно чл. 6 от изменения през 2016 г. ЗРР, в териториалния обхват на районите за целенасочена подкрепа се включват:


  1. Общините от четвърта и пета категория

  2. Общините от втора и трета категория при наличието на някоя от следните географски характеристики:

  • Най-малко 50 на сто от територията на общината е в планински район

  • Най-малко 50 на сто от територията на общината е в полупланински район

  • Територията на общината е в пограничен район3


Категоризацията на административно-териториалните и териториалните единици в Република България се извършва съгласно Методика за категоризиране административно-териториалните и териториалните единици в Република България, приета със Заповед №РД-02-14-306 от 10.02.2012 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Със Заповед №РД-02-14-2021 от 14 август 2012 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, общините на територията на област Кърджали са категоризирани както следва:

  1. Кърджали: 1 категория

  2. Крумовград: 3 категория

  3. Момчилград: 3 категория

  4. Ардино: 4 категория

  5. Джебел: 4 категория

  6. Кирково: 4 категория

  7. Черноочене: 5 категория

За целите на АДИ на Областната стратегия за развитие на област Кърджали за периода 2018-2020 г. и вземайки предвид горната категоризация, на територията на област Кърджали като райони за целенасочена подкрепа се определят следните общини:



  1. Крумовград – 3 категория (пограничен район; над 50% от територията на общината е в планински или полупланински район)

  2. Момчилград – 3 категория (над 50% от територията на общината е в планински или полупланински район)

  3. Ардино – 4 категория

  4. Джебел – 4 категория

  5. Кирково – 4 категория

  6. Черноочене – 5 категория




  1. Каталог: images -> documents
    documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони
    documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони
    documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони
    documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони
    documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони
    documents -> Семинар (за най-малко 20 участници)
    documents -> Програма на „загорка" ад „ Създаваме по-добро бъдеще"
    documents -> Програма за Първи ден: 11. 00ч. 11. 15ч.: Регистрация на участниците и получаване на материали


    Сподели с приятели:
1   ...   30   31   32   33   34   35   36   37   ...   42




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница