И н ф о р м а ц и я з а преценка на необходимост от извършване на

Изтегляне 1.6 Mb. страница 7/8 Дата 17.01.2017 Размер 1.6 Mb. #12870

Навигация на страницата:

• 3.Зониране или земеползване съобразно одобрени планове
• 4. Чувствителни територии, в т.ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно-охранителни зони и др. Национална екологична мрежа 4.1. Защитени територии
• 4.1.1. Защитени територии по ЗЗТ
• 4.1.2.Защитени зони по ЗБР •Обща характеристика на Защитени зони от Националната екологична мрежа / Натура 2000
• Защитени зони по Директивата за опазване на дивите птици
• Защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна
• Отдалечеността на трасето на автомагистралата от защитени територии, предполага, че в защитените територии няма да има въздействие върху видовете животни и растения, предмет на опазване
• , както по време на строителството, така и по време на експлоатацията на пресичаните от магистралата инженерни инфраструктурни мрежи .
• 4.1.3. Санитарно-охранителни зони
• 4а. Качество и регенеративна способност на природните ресурси
• 5. Подробна информация за всички разглеждани алтернативи за местоположение
• ІV. Характеристика на потенциалното въздействие (кратко описание на възможните въздействия вследствие на реализацията на инвестиционното предложение)

ОБЩО

74,957

248,022

19,551

13,771

Съкратени обозначения на вида собственост:
- Ч - частна

- Юл – юридическо лице

- О – общинска

- Оп – общинска публична

- Оч – общинска частна

- Ст.общ.- стопанисвана от общината

- Д – държавна

- Дч – държавна частна

- Дп - държавна публична

3.Зониране или земеползване съобразно одобрени планове

За всички подлежащи на реконструкция съоръжения от инфраструктурната инженерна мрежа, съпътстващи магистралното трасе, има изработени парцеларни планове. Всички данни в парцеларните планове са съгласно действащия план за земеразделяне, а за реконструкциите в регулацията на с. Поляново и гр. Харманли – съгласно действащите кадастрални планове, които са одобрени от общините.

4. Чувствителни територии, в т.ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно-охранителни зони и др. Национална екологична мрежа
4.1. Защитени територии

4.1.1. Защитени територии по ЗЗТ
Проектното трасе на Автомагистрала Марица не преминава през защитени територии по смисъла на ЗЗТ. В близост до трасето са разположени следните защитени територии (приложение ІІІ.4 - 1).

- Защитена местност „Дефилето” („Олу Дере”), обявена с цел запазването на живописно дефиле и защитени животински видове, с площ 37.2 ha в землището на с. Остър камък, с. Поляново и гр. Харманли, Община Харманли (обявена със Заповед № 3751/30.11.1973) – отстояние на трасето от защитената територия е около 2.9 k m.

- Защитена местност „Злато поле”, обявена с цел запазването на влажна зона край река Марица с местообитания на защитени растения и животни, с площ 84.8 ha в землището на с. Брод, с. Златополе и с. Райново, Община Димитровград и с. Нова Надежда, Община Хасково (обявена със Заповед № РД-476/11.07.2001) – отстояние на трасето от защитената територия е около 5 km.

- Природна забележителност „Паламудче” („Находище на летен дъб в местността “Паламуд”) с площ 29.5 ha в землището на с. Узунджово, Община Хасково (обявена със Заповед № 656/13.09.1979) – отстояние на трасето от защитената територия е около 0.7 km.

- Природна забележителност „Група от 12 летнодъбови дървета” в землището на с. Скобелево – отстояние на трасето от защитената територия е около 3 km.

- Природна забележителност „Фосилни находки” – отстояние на трасето от защитената територия е около 10 km.

4.1.2.Защитени зони по ЗБР
•Обща характеристика на Защитени зони от Националната екологична мрежа / Натура 2000

Предложеното трасе, съгласно проекта на инвестиционното предложение, преминава през 3 защитени зони (ЗЗ) от европейската екологична мрежа „Натура 2000” - „BG0002081 Марица – Първомай” и „BG0000578 Река Марица” при селата Великан и Ябълково и през „BG0000434 Банска река” между с. Добрич и Димитровград, а доближава ЗЗ „BG0000578 Река Марица” при с. Преславец и Харманли. Участъкът между селата Великан и Ябълково е сравнително къс (с дължина 0,8 km), този между с. Добрич и Димитровград е с дължина не повече от 100 m, а максималното приближаване до ЗЗ в участъка между с. Преславец и Харманли е около 150 m.

•Защитени зони по Директивата за опазване на дивите птици

Автомагистрала Марица в разглеждания участък, преминава през една защитена зона за птици и в близост до други две защитени зони, както следва по-долу:

-Защитена зона „Марица – Първомай” (код BG0002081) – пресича се от трасето на автомагистралата. Територии засегнати от трасето на автомагистралата, попадащи в границите на защитена зона Марица са участъците от магистралата km 9+000 – 12+500 (в близост до два микроязовира южно от с. Великан) и km 22+000 – km 25+200 – преминаване по протежение на пасища и ливади с дървесно-храстова растителност и пресичане на река Марица северно от с. Ябълково.

-Защитена зона „Харманлийска река” (код BG0002092) – трасето на автомагистралата преминава на около 1,8 km северно от северната й граница; не се очаква пряко въздействие върху зоната.

-Защитена зона „Злато поле” (код BG0002103) – трасето на автомагистралата преминава на около 4,8 km южно от южната й граница; не се очаква въздействие върху зоната.

•Защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна

- Защитена зона „Река Марица” (код BG0000578) - пресича се от трасето на автомагистралата между селата Великан и Ябълково в къс участък с дължина около 0,8 km. Северно от Харманли то е на около 150 m.

Значими растителни видове, свързани с природозащитата и управлението на обекта:

Бяла водна лилия (Nyмphaea alba) (с размер и плътност на популациите под 2% в сравнение с установените за страната; в отлично състояние по експертна преценка).
- Защитена зона „Банска река” (код BG0000434) - пресича се от трасето на автомагистралата. зточно от с. Добрич трасето на АМ преминава в къс участък трансверзално (почти перпендикулярно) с дължина не повече от 0,3 km.
- Защитена зона “Остър камък” (код BG 0001034) - значително отдалечена от АМ “Марица”- трасето на автомагистралата преминава на около 1,8 km северно от северната й граница; не се очаква пряко въздействие върху зоната.
- Защитена зона “Сакар” (код BG 0000212) - значително отдалечен от АМ “Марица” - трасето на автомагистралата преминава на около 6,7 km северозападно от западната й граница; не се очаква въздействие върху зоната.
Отдалечеността на трасето на автомагистралата от защитени територии, предполага, че в защитените територии няма да има въздействие върху видовете животни и растения, предмет на опазване, както по време на строителството, така и по време на експлоатацията на пресичаните от магистралата инженерни инфраструктурни мрежи.

4.1.3. Санитарно-охранителни зони
В обхвата на санитарно-охранителни зони на водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване от АМ „Марица” се засягат и подлежат на реконструкция следните съоръжения на техническата инфраструктура и сескостопански пътища :

• 
  през пояси II и III на СОЗ от km 19+000 до km 21+000 на ПС „Бялата вода” в землището на с. Златна ливада, община Чирпан:
  
• 
  ЕЛ-20KV при km 20+230 с дължина 58 m,
  
• 
  ЕЛ-20KV при km 20+420 с дължина 216 m и
  
• 
  нов водопровод Ø 250 при km 20+210 с дължина 130 m;
  
• 
  през пояси II и III на СОЗ от km 25+060 до km 27+400 на ВПС „Ябълково” в землището на с. Ябълково, община Димитровград:
  
• 
  ЕЛ-20KV ”Водно стопанство” при km 25+074,
  
• 
  ЕЛ-20KV ”Ябълково” при km 26+400,
  
• 
  ЕЛ-20KV ”Помпени станции” при km 27+260,
  
• 
  водопровод Ф475 при km 26+240 с дължина 528 m,
  
• 
  водопровод Ф546 при km 26+700 с дължина 144 m и
  
• 
  селскостопански път при km 26+000.
  

4а. Качество и регенеративна способност на природните ресурси

Изброените в т. ІІ.10 природни ресурси са в малки количества и ще бъдат уточнени в количествените сметки на работните проекти за всеки подобект.

На мястото на отсечката от автомагистралата не са констатирани локалитети на редки и застрашени видове висши растения, тъй като в голямата си част тя преминава през обработваеми земеделски площи. Синантропната и рудерална растителност в необработваемите площи е почти повсеместно разпространена.

По терена на трасето на бъдещата автомагистрала, както и в непосредствените им околности няма находища на редки видове от българската флора, които да са предмет на опазване. Негативното въздействие на инвестиционното предложение върху флористичното разнообразие се свежда до отнемането на подходящи местообитания за широко разпространени видове растения и засегнатите площи са относително незначителни и не са от жизнено важно значение за разпространението им.

Пряко въздействие върху част от растителната покривка ще има само в границите на пресичане от трасето на инфраструктурната мрежа, което е свързано с евентуалното унищожение или увреждането на растителни видове и съобщества, както и нарушаване на техните хабитати. Косвените въздействия върху растителните видове биха били в резултат на предполагаеми изменения в екологичните условия на традиционните местообитания. Предвижда се почти всички съоръжения в зоната на обекта, да са трайни, вписани в природната обстановка и няма предпоставка за последващо допълнително унищожаване на растителни видове, техните популации и хабитати.

Изграждането на пресичаната инфраструктура от автомагистрала Марица ще се развива успоредно с напредване на строежа на АМ, така че очакванията за въздействие върху животинския свят ще са аналогични на основния строеж, но в значително по-малка степен. Въздействията ще имат локален характер и при спазване на препоръчаните в ДОВОС смегчаващи и компенсаторни мерки природните ресурси ще бъдат възстановими.

Реализирането на рекултивационен ландшафтно-озеленителен проект след завършване на основните строителни работи ще допринесе за по-бързо възстановяване на природните ресурси по отношение на растителен и животински свят.

Замърсяването на повърхностните и подземни води, геоложката основа и почвата може да възникне единствено вследствие аварии на превозни средства (строителна техника при реконструкцията и трафик - при експлоатацията), които са непредсказуеми. За тази цел ще бъде разработен план за аварийни ситуации и залпови замърсявания с мерки за тяхното предотвратяване или преодоляване.

5. Подробна информация за всички разглеждани алтернативи за местоположение

Алтернативи за местоположението на съответните комуникации няма, тъй като те са съществуващи и само е необходимо да бъдат реконструирани за целите на строителството на АМ „Марица” по приет от МОСВ вариант изменено и допълнено Решение по ОВОС № 37/1994 от 2100 г.

ІV. Характеристика на потенциалното въздействие (кратко описание на възможните въздействия вследствие на реализацията на инвестиционното предложение)

1. 
   Въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи, атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи и защитените територии на единични и групови паметници на културата, както и очакваното въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси, различните видове отпадъци и техните местонахождения, рисковите енергийни източници – шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми
   

Въздействие върху хората и тяхното здраве

Реконструкцията на пресичаната инфраструктурна мрежа от АМ „Марица” ще допринесе за безконфликтното преминаване на магистралата през одобреното трасе. Въздействието върху хората и тяхното здраве са в зависимост от фазите на реализацията му, а именно:

А/ По време на строителството и рехабилитационните работи – локално и в ниска степен, в близост до жилищните квартали, с временно влошаване на екологичните параметри на околната среда, предимно по отношение на шум и емисии (основно прахови);

Б/ По време на експлоатацията – по-благоприятно въздействие върху хората и тяхното здраве вследствие подорбяване показателите и факторите на околната среда – намалени нива на шум (от подобрената геометрия и рехабилитация на пресичаните пътища от РПМ и ж.п. линиите) и ЕВВ – от подобрените пътни параметри при пресичането с АМ.

Въздействие върху земеползването

Съгласно изработен парцеларен план площите за постоянни отчуждения ще претърпят промяна предназначението на земите, като собствениците им се обезщетят. За такъв мащабен проект количествата на отчуждените земи са в рамките на оптимално необходимото.

Въздействие върху материалните активи

Реконструкцията и пресичаната от АМ инфраструктурна мрежа ще окаже изцяло положително въздействие върху материалните активи, в смисъл на замяна на морално и материално амортизираните такива с нови, модерни, отговарящи на съвременните условия.. Тази замяна на остарелите материални активи е пряко свързана и с решаване на проблема за екологосъобразното рециклиране на отпадъците от остарели съоръжения, железен път, пътища от РПМ. При изпълнението й следва да се упражнява изключително строг контрол.

Въздействие върху атмосферния въздух

А/ По време на строителството

Емитираните вредности ще бъдат в зависимост от строителните дейности и могат да се дефинират като неорганизирани емисии.

Очаквани ЕВВ в атмосферния въздух са:

- прах (с различен фракционен състав) – от изкопно-насипните земни работи (при полагате на тръбопроводи, водопроводи и кабели), разрушаване на пътна настилка (при пресичане с пътища от РПМ, полски и горски, изместване на жп трасета), товарно-разтоварни работи на насипни инертни строителни материали и строителни отпадъци;

За намаляване на това въздействие строителните терени и използваната селищна мрежа ще се оросяват периодично при сухо и ветровито време.

- Отпадни газове при работа на строителната техника, съдържащи азотни оксиди, серни оксиди, въглероден моноксид и оксид, въглеводороди – наситени и полиароматни, сажди, тежки метали и др.

За намаляване на това въздействие при реконстрyкцията на съществуващата инфраструктурна мрежа ще се използва само изправна строителна техника, която периодично ще минава на необходимите прегледи от КАТ.

Xарактерът на технологичните процеси при пресичането на съществуващата инженерна инфраструктура от трасето на АМ «Марица» не предполага значим дял на атмосферните замърсители.
Б/ По време на експлоатацията – очакванията са за подобряване качеството на атмосферния въздух, предвид характера на преобладаващата реконструирана инфраструктура – Ел-проводи, водо- и тръбопроводи, ТТ-кабели, които не са източник на замърсяване.

За жп линията Пловдив – Свиленград се прогнозира отделяне на минимални емисии от замърсители в атмосферния въздух, защото тя е електрифицирана (предимно прахови при локални завихряния в зоната на трасето от преминаващите влакове).

Пресичането на пътища от РПМ, полски и горски такива, ще се извършва на две нива и в местата на минаването им под АМ се очакват намалени емисии на прах и газове, вследствие подобрената геометрия на трасетата от РПМ и хигиената, която ще се осъществява от местните подразделения на пътните управления и/или общините.

Изпълнението на озеленителен проект ще допринесе за ограничаване на прахови емисии от АМ към съоръженията на съществуващата пътна и железопътна инфраструктура, при спазване изискванията за видимост и пожаробезопасност..

Въздействие върху атмосферата – не се очаква значимо такова по време на строителството, тъй като характерът на технологичните процеси е цикличен, локален и върху неголяма площ. По време на експлоатацията не се очаква значително замърсяване на атмосферния въздух.
Въздействие върху водите

Подземни води

Хидрогеоложките условия в обхвата на трасето на на АМ „Марица” от kм 5+000 до kм 73+011,31 и терена покрай него, където се засягат и подлежат на реконструкция съоръжения на техническата инфраструктура и сескостопански пътища на различни ведомства (напоителни системи, ел. проводи 20 kV, ТТ кабели, водопроводи, селскоктопански пътища и др.), се характеризират с порови, карстови и пукнатинни подземни води, в които са идентифицирани части от седем подземни водни тела, разположени в четири слоя (ПУРБ на БДИБР, 2010):

- слой 1 – Неоген-Кватернер

- слой 2 – Неоген

- слой 3 – Палеоген-Неоген

- слой 6 – Протерозой

В близост до терените, в които се предвижда реконструкция на комуникации и съоръжения, пресичани от АМ „Марица”, се намират наколко водовземните системи и съоръжения за водовземане от подземни води от описаните подземни водни тела.

Понастоящем количественото и химичното състоянието на подземните водни тела в района на проектното трасе на АМ „Марица” е резултат на натиск и въздействие от човешката дейност, изразяваща се в:

- отнемане на естествени и привлекаеми ресурси от подземните води за питейно-битови, промишлени и други цели чрез изградените множество водовземни системи и съоръжения, в това число и тези в зоната на взаимодействие с автомагистралата. Поради това, че водовземанията се осъществяват в съответствие с изискванията на Закона за водите и наредби към него и локалните им експлоатационни ресурси са по-малки от разполагаемите ресурси, подземните водни тела са в „добро количествено състояние”,

- замърсяване от точкови източници, каквито са депа за отпадъци, населени места без канализация, индустриални площадки, петролни бази и др. и дифузно замърсяване от селскостопански източници, в резултат на което подземни водни тела BG3G00000NQ009, BG3G000000N011, BG3G000000Q013, BG3G00000NQ018, BG3G000000Q048, BG3G0000PgN026 и BG3G00000Pt045 са в „лошо химично състояние”.

Предвижданата реконструкция на комуникациите и съоръженията, пресичани от АМ „Марица”, ще генерира допълнителни незначителни, с ниска степен, въздействия върху съществуващо понастоящем количествено и химично състояние на подземните водни тела само по време на строителството.

Въздействията върху количественото състояние ще включват евентуално дрениране на малки количества подземни води при отводняване на строителните изкопи за:

- фундиране на нови ел. стълбове при km 25+074÷28+080 в обсега на подземно водно тяло BG3G000000Q013 в землището на с. Ябълково, община Димитровград и при km 70+331 в обсега на подземно водно тяло BG3G000000N011 в землището на гр. Харманли;

- реконструкция на пет броя водопроводи при km 26+240÷27+785 в обсега на подземно водно тяло BG3G000000Q013 в землището на с. Ябълково, община Димитровград;

- корекция на р. Азмака при km 64+600÷65+100 в обсега на подземно водно тяло BG3G00000NQ048 в землището на с. Преславец, община Харманли и при km 65+200÷66+600 в обсега на подземно водно тяло BG3G000000N011 в землището на с. Преславец, община Харманли и в землището на гр. Харманли;

- нов дюкер при km 65+180÷66+600 в землищата на с. Поляново и с. Преславец, община Харманли.

Въздействията върху химичното състояние би могло да включват:

- инфилтриране на замърсени предимно с механични примеси води, генерирани евентуално при изкопните, насипно-уплътнителните, бетоновите и други работи по реконструкцията на засяганите съоръжения на техническата инфраструктура и сескостопански пътища, посочени в приложение ІV.1-1.

В приложение ІV-1-1 е представено въздействие върху подземните води при реконструкцията на пресичани съоръжения на инфраструктурната мрежа от АМ „Марица” с изброяване на пресичаните водни тела, видове комуникации, километраж, водовземни съоръжения, землища и СОЗ.

При създаване на стройна организация на строителните работи не се очаква и влошаване качествата на подземните води. В застрашените от замърсяване места, където би могло да се очаква влияние върху подземните води, ще бъдат взети специални мерки за тяхното предотвратяване и при аварийни ситуации.

Повърхностни води

Предвижда се корекция на р. Азмака в землището на с. Преславец:

- от kм 64+600 до km 65+100, L=500m

- от kм 65+200 до km 65+350, L=160m

По време на строителните работи се очаква увеличаване мътността на речните води.

Предвид строгият контрол относно забрани за миене на МПС във и в близост до реката, както и задължителната смяна на масла на определени пунктове - сервизи и/или бензиностанции, не се очакват други замърсявания на повърхностните води.

Въздействие върху почвата

Реализацията на инвестиционното предложение е свързана с трайна промяна в земеползването върху територията в местата на изграждане на стъпките за електропроводите, изместването на жп линиите и подобряване геометрията на пътищата от РПМ в местата на пресичане с АМ „Марица”

В този аспект въздействието на строителството върху почвите може да се оцени като средно по мащаб, постоянно, но локално по място.

При нормалното провеждане на строителните-реконструкционните работи не се очаква замърсяване на почвите в района.

По време на експлоатацията на АМ „Марица” също не се очаква допълнително замърсяване на почвите около местата на пресичане на съществуващата инфраструктура (включително и земеделските земи) в района.
Въздействие върху земните недра

Реконструкцията на засяганите от АМ „Марица” съоръжения на техническата инфраструктура и сескостопански пътища обективно ще включва механично нарушаване с ниска степен на геоложката среда, изградена от земни и скални строителни почви с докамбрийска, палеозойска, триаска, палеогенска, неогенски и кватернерна възраст (гнайси, гранити, шисти, туфи, варовици, доломити, мергели, глини, песъчливи глини, пясъци, чакъли и др.), както и културен слой от почвен слой и антропогенни насипи със спорадично разпространение. То ще се изрази основно в изпълнението на изкопни и насипно-уплътнителни работи в преповърхностната зона на земните недра.

Въздействието върху земните недра по време на нормалната експлоатация би могло да се изрази в замърсяването със битови и други отпадъци, при нарушение на нормалните условия на експлоатация.
Въздействие върху ландшафта

По време на реконструкция на пресичаната от АМ „Марица” инфраструктурна мрежа се очаква известно влошаване на прилежащия трасето й ландшафт, което може да се избегне чрез въвеждане на ред и чистота на строителните площадки, редовното им почистване от генерираните отпадъци (разделно по видове), както и подреждане на строителните матeриали.

С реализацията на инвестиционното предложение може да се очаква сериозно подобрение на силно деградиралите комуникационни ландшафти, а също и подобрение и на селищните такива.

Въздействие върху природни обекти

Не се очаква въздействие върху природни обекти, както по време на предвижданите реконструкции, така и по време на нормалната експлоатация на инфраструктурна мрежа.

Въздействие върху минералното разнообразие

Не се очаква въздействие върху минералното разнообразие, както по време на предвижданото реконструкции, така и по време на нормалната експлоатация на инфраструктурна мрежа.

Въздействие върху биологичното разнообразие

Растителен свят

В този участък около автомагистрала “Марица” изцяло се включва в Горно - Тракийския флористичен район. Тъй като този район е основно аграрен, автомагистралата преминава през земеделски земи, ежегодно засявани предимно със зърнени култури. Растителната покривка, която ще бъде засегната и под въздействие от АМ е представена от: Селскостопански площи на мястото на гори от цер (Quercus cerris) и виргилиев дъб (Quercus virgiliana), често с примес от дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora); Ксеротремни тревни формации с преобладаване на белизма (Dichantieta ischeмi), луковична ливадина (Poeta bulbosae), садина (Chrysopogoneta grylli) и ефемери (Epheмereta); Селскостопански площи на мястото на гори от полски бряст (Ulмus мinor), полски ясен (Fraxinus oxycarpa), дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora) и др.; смесени гори от цер (Quercus cerris), благун (Quercus frainetto) и средиземноморски елементи и смесени гори от граница (Quercus pubescens), благун (Quercus frainetto) и виргилиев дъб (Quercus virgiliana).

Въздействие по време на строителството

Пряко въздействие върху част от растителната покривка ще има само в границите на подобектите предвидени за реконструкция и подходите към тях, ако са по-отдалечени от сервитута на АМ „Марица”. Местата на изпълнението на реконструкционно-строителните работи ще са свързани с евентуалното унищожение или увреждането на растителни видове и съобщества, както и нарушаване на техните хабитати. Косвените въздействия върху растителните видове биха били в резултат на предполагаеми изменения в екологичните условия на традиционните местообитания. Предвижда се почти всички съоръжения в зоната на обекта, да са трайни, вписани в природната обстановка и няма предпоставка за перманентно унищожаване на растителни видове, техните популации и хабитати.

По време на експлоатацията

Не се очаква въздействие, предвид характера на инвестиционното предложение.

Животински свят

Според биогеографското райониране на Европа, като цяло 100 % от територията, засегната от изграждането на автомагистралата (АМ) „Марица” попада в т. н. „Континентален биогеографски район” (ETC, 2002), характеризиращ се с умерено биологично разнообразие. Като цяло, фауната се отнася към палеарктичния тип и включва и видове със субсредиземноморско разпространение. Много малък е делът на неповлияните от антропогенните въздействия територии, поради което в района доминират агроландшафтите с формираните от човека в тях агроценози. В района е представен главно субсредиземноморският зоогеографски елемент.

Клас костни риби (Osteichthyes) В река Марица в пределите на защитените зони се срещат над 11 вида костни риби, но сред тях няма видове, включени в Червената книга на България и в приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие.

Клас Земноводни (Aмphibia) От земноводните в защитените зони от Натура 2000 са разпространени най-малко 13 вида дъждовник Salaмanda salaмandra, голям гребенест тритон Triturus cristatus, малък грeбенест тритон Triturus vulgaris, жълтокоремна бумка Boмbina variegata, червенокоремна бумка Boмbina boмbina, балканска (сирийска) чесновница Pelobates syriacus, кафява крастава жаба Bufo bufo, зелена крастава жаба B. viridis, жаба дървесница Hyla arborea, планинска жаба Rana teмporaria, горска жаба Rana dalмatina, гръцка жаба Rana graeca, и голяма водна жаба R. ridibundus. От този състав няма видове от Червената книга на България. От изброените видове 1, балканската чесновница, е включен в Червената книга на България. В приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие са включени 3 вида – гребенестия тритон, червенокоремната и жълтокремната бумка. С изключение на 3 вида (планинска жаба, горска жаба и голяма водна жаба), всички видове земноводни, изброени по-горе са обект на строга защита съгласно приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие.

Клас Влечуги (Reptilia) От влечугите в зоната са разпространени най-малко 20 вида: обикновена блатна костенурка Eмys orbicularis, шипобедрена сухоземна костенурка Testudo graeca, шипоопашата сухоземна костенурка T. herмanni, Слепок Anguis fragilis, балкански гекон (нощен гущер) Cyrtodactylus kotschyi, ивичест гущер Lacerta trilineata, ливаден гущер Lacerta agilis, зелен гущер L. viridis, живороден гущер Lacerta vivipara, стенен гущер P. мuralis, кримски гущер P. taurica, смок-стрелец (синурник) Dolychophis caspius, стрелушка (тънък стрелец) Coluber najaduм, медянка Conella austriaca, смок-мишкар Zaмenis longissiмus, пъстър/ивичест смок Elaphe quatuorlineata, жълтоуха водна змия Natrix natrix, сива (дългоглава) водна змия N. tessellata, пепелянка Vipera aммodytes и усойницата Vipera berus. Шест вида са включени в Червената книга на България - каспийска блатна костенурка, змиегущер, змия червейница, пъстър/ивичест смок, смок мишкар и аспида (каменарка). В приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие са включени трите вида костенурки и пъстрия смок. С изключение на 2 вида змии (жълтоуха водна змия и усойницата), всички видове влечуги, изброени по-горе са обект на строга защита съгласно прибожение 3 на Закона за биологичното разнообразие.

Клас Птици (Aves) Района през който преминава трасето на АМ “Марица” и защитените зони от Натура 2000, които засяга се обитават от 141 вида птици, 61 от които са включени в Червената книга на България В зоната се опазват 38 вида с европейско природозащитно значение (SPEC). Световно застрашени (категория SPEC 1) са 6 вида, а застрашени в Европа (SPEC 2 и 3) са 62 вида. В Приложение 1 на Директива 79/409/ЕИО са вписани 49 вида. В приложение 2 на ЗБР са включени 53 вида, а в приложение 3 – 119 вида. Голяма част от видовете са също обект на опазване на Бернската и Бонската конвеннция.

Необходимо е да се отбележи, че голяма част от водолюбивите видове птици са концентрирани по поречието на Марица и притоците й (често ползвани като коридори за придвижване), както и прилежащите влажни зони. Някои от тях се срещат като преминаващи (мигриращи, зимуващи).

Бозайници (Мammalia) От бозайниците са разпространени най-малко 45 вида: източноевропейски таралеж Erinaceus concolor, къртица Talpa europaea, малка водна земеровка Neoмys anoмalus, голяма (белокоремна) белозъбка Crocidura leucodon, малка белозъбка Crocidura suaveolens, етруска земеровка Suncus etruscus, голям подковонос Rhinolophus ferruмequinuм, малък подковонос Rh. hipposideros, южен подковонос Rh. euryale, голям нощник Мyotis мyotis, остроух нощник Мyotis blythii, мустакат нощник М. мystacinus, дългопръст нощник М. capaccinii, ръждив (обикновен) вечерник Nyctalus noctula, прилепче на Натузий Pipistrellus nathusii, див заек Lepus capensis, катерица Sciurus vulgaria, лалугер Sperмophilus citellus, горски сънливец Dryoмys nitedula, обикновен сънливец Glis glis, оризищна мишка Мicroмys мinutus, полска мишка Apodeмus agrarius, обикновена горска мишка Sylvaeмus sylvaticus, жълтогърла горска мишка Sylvaeмus flavicollis, черен плъх Rattus rattus, сив плъх Rattus norvegicus, домашна мишка Мus мusculus, източносредиземноморска домашна мишка Мus мacedonicus, сив хомяк Cricetulus мigratorius, воден плъх Arvicola terrestris, обикновена полевка Мicrotus arvalis, белозъбо сляпо куче Nannospalax leucodon, нутрия Мyocastor coypus, вълк Canis lupus, чакал Canis aureus, лисица Vulpes vulpes, язовец Мeles мeles, видра Lutra lutra, невестулка Мustela nivalis, черен пор Мustela putorius, пъстър пор Vorмela peregusna, бялка Мartes foina, дива котка Felis silvestris, дива свиня Sus scrofa и сърна Capreolus capreolus. От тях 4 вида (дългопръст нощник, вълк, пъстър пор и видра) са включени в Червената книга на България. В приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие са включени 9 вида от изброените по-горе бозайници, а в приложение 3 – 16 вида.

Поради липса на детайлно картиране на разпространението на застрашените видове земноводни, влечуги и бозайници в районите, през които трасето на автомагистралата пресича инфраструктурната инженерна мрежа, се прилага принципа на предпазливостта и се приема, че за тях са важни най-малкото онези участъци около АМ, които са описани като важни за птиците и които поддържат подходящи за застрашените видове бозайници местообитания. При прохождането на трасето на автомагистралата не са установени пещери или минни галерии, подходящи като убежища на прилепи, но са установени множество подходящи местообитания за хранене и придвижване, основно линейни структури с дървесно-храстова растителност, както и влажни зони.

По време на строителството

Процесът на строителство ще бъде свързан с временно безпокойство на животинските видове и тяхното изтегляне в съседни територии. Поради бързата подвижност на по-голяма част от видовете вероятността от физическо унищожение е малка. Известна опасност съществува по отношение на сухоземните костенурки, някои влечуги (главно змии, крехар) и земноводни.

Уязвими от преки нарушения на местообитания в процеса на реконструкция на инфраструктурните обекти ще бъдат ограничен брой гнездящи птици, свързани с тревно-храстовия комплекс.

Най-общо, възможното въздействие от строителството върху орнитофауната може да се сведе до две направления: нарушаване на местообитания и безпокойство.

Засегнатите терени от инфраструктурните обекти са основно обработваеми земеделски земи и много малка степен мери. Горските територии, които се засягат, са антропогенно повлияни, в малък размер, поради което видовото разнообразие на бозайната фауна, чиито местообитания могат да бъдат засегнати е ограничено.

Усвояването на нови терени за реконструкция на регионалната инфраструктурна мрежа ще доведе до нарушения (увреждане или съкращаване) на местообитания, което ще застави видовете да мигрират в близки територии. Повишаването на шумовите нива по време на строителните работи ще създаде безпокойство на видовете. Въздействието ще бъде обратимо, краткотрайно, локално и в малък размер.

По време на експлоатацията

Не се очаква, предвид характера на инвестиционното предложение.

Предварителното становище е, че отказът от строителство на АМ «Марица» и свързаната с нея реконструкция на съществуващата инфраструктурна мрежа би засилил неблагоприятната тенденция за влошаване условията на жизнената среда в населените места, през които понастоящем преминава трафикът на път Е-80.

Пресичането на съществуващата инженерна инфраструктура от трасето на АМ „Марица” няма да създава рискове за обитателите на прилежащите територии. Унищожаването на растителност (в ограмната си част – антропогенно модифицирана) на малки терени няма да е свързано със загуба на редки и застрашени видове.

Реконструкционните работи ще се извършват в периода на строителствата на трасето на АМ и за тях ще са валидни дадените в ДОВОС смекчаващи и компенсаторни мерки по отношение на растителния и животински свят. При спазването им въздействието върху биологичното разнообразие ще бъде в рамките на естествените компенсаторни механизми за екосистемите и агросистемите.

Въздействие върху паметници на културата

Съществува, макар и неголям, риск при рехабилитационните работи, да бъдат засегнати неизвестни недвижими културни ценности. При реконструкцията на съществуващата инфраструктурна мрежа трябва да бъдат спазени изискванията на Закона за културното наследство.

Провежданите изкопни работи следва да са в присъствие на археолог. Работниците трябва да бъдат инструктирани как да постъпват при откритие на евентуални нови находки от паметници на културно-историческото ни наследство.

Очаквано въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси, различните видове отпадъци и техните местонахождения

От ремонтната дейност на вече доста остарялата инфраструктурна инженерна мрежа се очакват метални отпадъци, които ще се събират и извозват за вторична преработка. Отработените масла ще се събират, етикетират, съхраняват и предават за преработка.

От реконструкциите на пътищата от РПМ се очакват строителни отпадъци – бетон, асфалтова настилка, земни маси.

От просеките в гористи терени се очакват подкастрени клони, ако височината надвишава 4 m, и дървета, от зоната на новия сервитут.

Ще бъде разработен план за аварийни, кризисни ситуации и залпови замърсявания с мерки за тяхното преодоляване или предотвратяване. С изпълнението му ще се минимизира негативното въздействие от отпадъците.

Въздействие от рискови енергийни източници – шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми

Въздействието от шум и вибрации е отразено в началото на настоящия раздел «въздействие върху хората и тяхното здраве». То ще бъде в периода на реконструкция.

Характерът на инвестиционното предложение не предполага наличие на радиация и генетично модифицирани организми.

2. 
   
   Каталог: ovos
   
   
   
   Изтегляне 1.6 Mb.
   
   Сподели с приятели: