Арианската кризата: Учението на Арий

1. Христология в Никейския символ на вярата

Никейския символ на вярата дава следните определяния върху личността на Исус Христос:

С това изповядване, Съборът изразява предимно вярата в Христос, така както биха могли да я формулират всички участници, включително и последователите на Арий. Тук се казва следното, че Исус е Господ, Христос, т.е. Месия, и Син Божи. Преди всичко Съборът използва библейски термини, а не техническо-философски. По този начин Съборът показва, че тръгва от библейските свидетелства, а не от философските и богословски размишления на различните мислители. Тъй като това основно изповядване, където всички могат да стигнат до съгласие, може да бъде интерпретирано и по различни начини, поради тази причина Съборът се вижда принуден да изясни тази изповед по който трябва да се подразбира:

С това свое становище Никейския символ на вярата казва, че Синът не е подобен на платоновия Логос, т.е. посредник между трансцедентния Един Бог и материалния Бог. Синът не е подобен на платоновия Логос, защото наистина е роден от Отца. За Събора това означава, че Синът не само че участва, но е и единосъщен с Отца, следователно е една божествена предсъществуваща и трансцедентна реалност. Арианите казват, че Синът е роден от Отца преди света и в един определен смисъл участвал в Неговата божественост. В същото време арианите виждат Синът като част от творението. Според тях предсъществуването на Синът спрямо света било само едно сътворено предшествуване, едно същество преди света така както ангелите са преди света. За да обори арианизмът, Съборът е трябвало да отиде още по-далеч за да защити ортодоксалността на Сина използвайки една техническа терминология идваща от философията. Символът продължава като казва:

Тук виждаме как Символът иска да постигне още по-съвършена точност. Дори и арианите изповядвали „Бог от Бог”, а и може би и „Светлина от Светлина”, но било невъзможно един арианин да изповяда „Истински Бог от истински Бог”, именно защото по този начин той трябвало да каже, че Синът не е едно творение. И това се казва имено в следващите думи в символа на вярата:

По този начин се изключва на сътвореността на предшествуващия Логос. Формулата „роден, несътворен” твърди, че Синът не е онтологично по-малък от Отца. Сравнението е взето от нашия човешки опит: това което ние раждаме има същото онтологично достойнство спрямо нас: едно човешко същество. Докато това, което правим е с по-малко достойнство. По този начин се казва, че Синът има същото божествено достойнство като Бащата. Неговото произхождане от Отца не го прави творение, въпреки, че Отца е неговият произход (начало).

Тези думи известяват известния термин ὁμοούσιον (единосъщен), който изключва окончателно арианската ерес: Христос е единосъщен с Отца и следователно не е сътворен. Изразът „Чрез Отца всичко е станало” е прикачен към вторите послания на св. ап. Павел (Кол 1,16; Еф 2,10) и в евангелието според Йоан (Йн 1,3) и потвърждава, според гръцката философия, че Христос е Този, който осъществява ролята на посредник между Бог и света. Христос не е просто посредник като Логос, а като Син единосъщен с Отца. За този единороден Син сега Символът на вярата казва, че „слезе от небесата” (κατελθόντα) и изпълнява икономиката на спасение, която е свидетелствана в Новия Завет.

Според Символът на вярата мотивът, който е накарал Синът да слезе от небесата е нашето спасение. В началото Символът казва, че Синът Божи, че се е въплътил, след което уточнява като казва: „стана човек”. За вярата е важно да се изповяда, въплъщението. Когато се разглежда моделът: λόγος - σάρξ (Слово - плът), Отците са за да избегнат опасността от неправилно тълкуване на Въплъщението уточняват, че Синът се „въплъти и стана човек”, т.е. Синът е „човек”. Когато ев. Йоан казва: „И Словото стана плът”, това означава че Словото стана човек, с тяло и душа, а не само с тяло. Терминът „Плът” може, но по принцип не е задължително да се приема като цялата човешка реалност. Както вече видяхме досега казаното моделът λόγος - ἄνθρωπος (Слово - човек) бива приет официално като модел на христологичната вяра. Естествено периода след Събора в Никея е трябвало да изпълни задължението да обясни окончателно как Логос се е съединил с човека Исус.