I. Пътя към никея христология на Отците


Арианската кризата: Учението на Арий



страница3/7
Дата01.01.2018
Размер473.84 Kb.
#38919
1   2   3   4   5   6   7

3. Арианската кризата: Учението на Арий

В какво се състои учението на Арий? Арий развива своята христология като използва модела на междинния (средния) платонизъм. В него на Словото бе възложена ролята на посредник между трансцедентния Бог и материалния свят. Както вече знаем и други Отци на Църквата са използвали този модел. Например Ориген съединявайки го с един субординацианизмът (подчинение) който не бе счетен като ерес тъй като не отричаше изрично божествеността на Христос в онтологичен смисъл. Този субординацианизмът (подчинение) бе замислен само във функционален смисъл. Сега обаче, с Арий ние се запознаваме с един субординацианизмът (подчинение), който неможе повече да бъде възприеман като ортодоксален, а е просто еретичен, защото отрича ясно и изрично истинската божественост на Христос. В Арий субординацианизмът (подчинение) става един субординацианизмът (подчинение) в метафизичен смисъл, в който се размишлява върху онтологичното качеството (и не само върху спасително-икономичната роля) на Отца и Сина.


Арий изключва всякаква възможност да се прави разграничение във вътрешността на Единия Бог (Uno divino). Арий говори за Света Троица, чиито Лица не са с едно и също достойнство и почит. Според Арий, Първото Лице се различава спрямо другите с това, че има една безкрайно по-голяма почит. После, срещу еретизмът на Маркион, Арий подкрепя единството на икономия на спасението и по този начин и единството на Бог в двата Завета. Неговият строг монотеизъм изключва всякаква възможност за различаване. Според Арий от трите Лица, т.е. Ипостаси (Отец, Син и Свети Дух) само първото Лице е Бог в своя истински и точен смисъл. В крайна сметка желанието на Арий е било да защити трансцендентността на Бог. Ето защо Божият Син е определен според модела на междинния платонизъм като един Логос посредник в онтологичния смисъл на думата. Синът е видян като онтологично подчинен на Отца: ξένος κατ᾽ οὐσίαν. Следователно според Арий, Синът само участва във божествеността на Отца и то само чрез creationem (сътворение). Синът не е съвместно вечен с Отца, но е едно творение, дори и да е по-голям от човек и сътворен преди света, Той си остава от страната на творението. Въпреки, че Арий може да каже, че Синът е Бог, то той го казва само образно, но не и в истинския смисъл на думата. За Арий, Синът не е θεός ἀληθινός (истински Бог) е нито пък е ὁμοούσιος (единосъщен) с Отца. Това е така именно, защото Синът не участва чрез своята природа във божествеността и в божествената трансцендентност, но само чрез сътворението и само чрез благодатта, но не и чрез οὐσία (същност). Следователно Словото е видяно като първично творение на Бог. Синът – в аналогия на с Логоса на Платон – е замислен като космологичен посредник. Арий се остави да бъде воден от намерението да се даде на Сина междината зона между Бог и света, където Синът заема първото място.
От друга страна Арий приема личността на Христос според модела λόγος - σάρξ (Слово - плът). Това означава, че според Арий, Логос (Словото) се е обединил с плътта както създадената душа с тялото. Именно поради тази причина за Арий беше немислимо, че истинския божествен Логос, може да бъде в истинско единство само с едната плът. Следователно ако личността на Христос трябва да се разбира според модела λόγος - σάρξ (Слово - плът) то тогава Логос неможе да бъде наистина трансцедентен. Ако в схемата λόγος - σάρξ (Слово - плът) Логос играе ролята на душата, следователно Логос е този, който страда, който е гладен и жаден, и се страхува като всеки сътворен и т.н. Следователно трябва неизбежно да се смята, че Христос е сътворен. За Арий характерът на единството между λόγος и σάρξ (Слово и плът) е повод той да отрече божествеността на Христос. За Арий Христос неможе да бъде едно божествено същество и следователно несътворено.

4. Богословска оценка

Арий е отлъчен още през 319 г. Чрез Символа на вярата, Събора в Никея (325 г.) отхвърля учението на Арий. Въпреки, че учението на Арий беше много популярно и даде едно правдоподобно впечатление, именно защото на пръв поглед изглеждаше, че запазва трансцендентността на Бог и в същото време, че може да изповяда Христос като Син Божии без да смесва Бог със сътворената реалност, но истината изглежда друга: учението на Арий влиза в противоречие с намерението на Новия завет и води до неприемливи сотириологични последствия. Всъщност идеята на Арий прави невъзможно да се мисли за изкуплението и откровението от страна на Бог. Според Арий, вярващият в Исус не среша наистина Бог, а само едно творение. Едно творение не е достатъчно, за да се осъществи общение с Бога. Според Арий сътвореното същество неполучава истинско общение с Бог.



II. Никейския символ на вярата (325 г.)

Първият вселенски Събор в Никея, който бе свикан от император Константин през 325 г. има за цел да намери решение за арианската криза. На този събор участват около 300 епископи, но почти всички са източни. С Никейския символ на вярата този първи вселенски Събор даде важно определение на същността на вярата в Исус Христос. Формулите дадени от Събора, показват ясно, че Отците искат по всякакъв начин да отхвърлят Арий и неговото учение както и да предотвратят всякаква възможност на тълкуване на символа отстрана на арианите.


По време на Събора участват немалко епископи, защитавайки идеята на Арий. Още в самото начало те се определят като опозиция на другата група епископи, които се определят като противници на идеята на Арий. Начело на тази втора група епископи са Александрий от Александрия, Марчело от Анчира и Осио от Кордова. Тази група успява по един много решителен начин да повлияе на Събора като формулира ясно символа на вярата, който Събора ще нарече ортодоксален, т.е. истинен.

1. Христология в Никейския символ на вярата


Никейския символ на вярата дава следните определяния върху личността на Исус Христос:




καὶ είς ἕνα κύριον Ἰησοῦν Χριστόν, τὸν υἱὸν τοῦ Θεοῦ,

ed in un Signiore, Gesù

Cristo, Figlio di Dio,



и в Един Господ, Исус Христос, Син Божи,

С това изповядване, Съборът изразява предимно вярата в Христос, така както биха могли да я формулират всички участници, включително и последователите на Арий. Тук се казва следното, че Исус е Господ, Христос, т.е. Месия, и Син Божи. Преди всичко Съборът използва библейски термини, а не техническо-философски. По този начин Съборът показва, че тръгва от библейските свидетелства, а не от философските и богословски размишления на различните мислители. Тъй като това основно изповядване, където всички могат да стигнат до съгласие, може да бъде интерпретирано и по различни начини, поради тази причина Съборът се вижда принуден да изясни тази изповед по който трябва да се подразбира:




γεννηθέντα ἐκ τοῦ Πατρὸς μονογενῆ, τουτέστιν ἐκ τῆς οὐσίας τοῦ Πατρὸς,

Unigenito nato dal Padre,

cioè dalla sostanza del Padre,



Единороден, роден от Отца, т.е. единосъщен с Отца,

С това свое становище Никейския символ на вярата казва, че Синът не е подобен на платоновия Логос, т.е. посредник между трансцедентния Един Бог и материалния Бог. Синът не е подобен на платоновия Логос, защото наистина е роден от Отца. За Събора това означава, че Синът не само че участва, но е и единосъщен с Отца, следователно е една божествена предсъществуваща и трансцедентна реалност. Арианите казват, че Синът е роден от Отца преди света и в един определен смисъл участвал в Неговата божественост. В същото време арианите виждат Синът като част от творението. Според тях предсъществуването на Синът спрямо света било само едно сътворено предшествуване, едно същество преди света така както ангелите са преди света. За да обори арианизмът, Съборът е трябвало да отиде още по-далеч за да защити ортодоксалността на Сина използвайки една техническа терминология идваща от философията. Символът продължава като казва:




Θεὸν ἐκ Θεοῦ,

φῶς ἐκ φωτός,

Θεὸν ἀληθινὸν ἐκ Θεοῦ ἀληθινὸῦ,


Dio da Dio

Luce da Luce

Dio vero da Dio vero,


Бог от Бог,

Светлина от Светлина,

Истински Бог от истински Бог,

Тук виждаме как Символът иска да постигне още по-съвършена точност. Дори и арианите изповядвали „Бог от Бог”, а и може би и „Светлина от Светлина”, но било невъзможно един арианин да изповяда „Истински Бог от истински Бог”, именно защото по този начин той трябвало да каже, че Синът не е едно творение. И това се казва имено в следващите думи в символа на вярата:




γεννηθέντα οὐ ποιηθέντα

generato, non creato

роден, несътворен,

По този начин се изключва на сътвореността на предшествуващия Логос. Формулата „роден, несътворен” твърди, че Синът не е онтологично по-малък от Отца. Сравнението е взето от нашия човешки опит: това което ние раждаме има същото онтологично достойнство спрямо нас: едно човешко същество. Докато това, което правим е с по-малко достойнство. По този начин се казва, че Синът има същото божествено достойнство като Бащата. Неговото произхождане от Отца не го прави творение, въпреки, че Отца е неговият произход (начало).




ὁμοούσιον τῷ Πατρί,

δι᾽ οὖ τὰ πάντα ἐγένετο,

τά τῷ ούρανῷ καὶ τὰ ἐν τῇ γῇ,


consustanziale al Padre,

per il quale tutto è divenuto

ciò che è in cielo

e ciò che è in terra,



единосъщен с Отца,

чрез Когото всичко е станало

това, което е на небето

и това, което е на земята,



Тези думи известяват известния термин ὁμοούσιον (единосъщен), който изключва окончателно арианската ерес: Христос е единосъщен с Отца и следователно не е сътворен. Изразът „Чрез Отца всичко е станало” е прикачен към вторите послания на св. ап. Павел (Кол 1,16; Еф 2,10) и в евангелието според Йоан (Йн 1,3) и потвърждава, според гръцката философия, че Христос е Този, който осъществява ролята на посредник между Бог и света. Христос не е просто посредник като Логос, а като Син единосъщен с Отца. За този единороден Син сега Символът на вярата казва, че „слезе от небесата” (κατελθόντα) и изпълнява икономиката на спасение, която е свидетелствана в Новия Завет.




τὸν δι᾽ ἡμᾶς τοὺς ἄνθρώπους καὶ διὰ ἡμετέραν σωτηρίαν

κατελθόντα

καὶ σαρκωθέντα,

ἐνανθρωπήσαντα.


il quale per noi uomini

e per la nostra salvezza

discese

e assunse carne



(e) si fece uomo.

Който за нас човеците

и за нашето спасение

слезе (от небесата)

и се въплъти

и стана човек.

Според Символът на вярата мотивът, който е накарал Синът да слезе от небесата е нашето спасение. В началото Символът казва, че Синът Божи, че се е въплътил, след което уточнява като казва: „стана човек”. За вярата е важно да се изповяда, въплъщението. Когато се разглежда моделът: λόγος - σάρξ (Слово - плът), Отците са за да избегнат опасността от неправилно тълкуване на Въплъщението уточняват, че Синът се „въплъти и стана човек”, т.е. Синът е „човек”. Когато ев. Йоан казва: „И Словото стана плът”, това означава че Словото стана човек, с тяло и душа, а не само с тяло. Терминът „Плът” може, но по принцип не е задължително да се приема като цялата човешка реалност. Както вече видяхме досега казаното моделът λόγος - ἄνθρωπος (Слово - човек) бива приет официално като модел на христологичната вяра. Естествено периода след Събора в Никея е трябвало да изпълни задължението да обясни окончателно как Логос се е съединил с човека Исус.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница