Христологията по времето на Отците на Църквата

2. Христологията по времето на Отците на Църквата

Когато младата Църква се появи в елинистичния свят неможеше да разчита на образовани хора в полза на нейната вяра. По-голямата част от раните християни произхождаше от ниските класове на обществото. Общностите се състояха предимно от роби и хора с ниско образование и без социално влияние. Беше голям успех за Църквата да бъде разбрана поне от някои образовани хора и да ги привлече за своята кауза. Хора, които – често след дълго религиозно търсене, в което са експериментирали различни гностични течения на своето време – са били запознати с тази странна нова религия и са били убедени – въпреки всички трудности – че в нея се намира истината, която била толкова много желана и търсена. Същите тези хора станаха Отците на Църквата, които със силата на своя интелект успяха да развият аргументи, чрез които да спасят християнството да не се превърне в гностическа секта адаптирайки се към нейния манталитет. В действителност бяха Отците на Църквата, които настояваха безкомпромисно и без никакво компрометиране, че именно Божието Слово (Logos divino) е станало плът! Противопоставиха се на всички опити, които се опитваха по какъвто и да е начин да обезсмислят това безпрецедентно и скандално твърдение. Дискусията е продължила няколко века. Тя е заемала е важно място в цялата църква. Голям брой решения са били предложени като начин за решаване на проблема. Обаче голяма част от тях са били отхвърлени като неприемливи. Такива видни решения бяха отхвърлени от Вселенските събори като еретични. Освен това не е имало разработена обща за всички терминология, особено между гръцкия Изток и латинския Запад, за да могат да се разберат и да решат проблемите. Много пъти дори Отците на Църквата се разбираха погрешно заради липсата на единна терминология.

• 
  Ако Исус не беше Бог, тогава човечеството не е било спасено от него, защото едно създание не е достатъчно, за да осъществи общение с Бог. Следователно човек не е влязъл в контакт с Бога;
  

• 
  Ако Исус не беше човек, то тогава човекът не е бил спасен, защото не е приет³ в общението с Бог: quod non est assumptum, non est redemptum (Damaso)⁴.
  

Тези богословски принципи са водили Отците при търсенето на необходимото решение. Но след това се появил друг проблем: Исус Христос е едно лице⁵ или е съставен от две лица? Ако беше съставен от две лица, коя е действителността, която ги обединява? Ако вместо това Исус Христос е само едно лице, тогава възниква въпроса как да обясним това, че едно лице, в едно и също време е Бог и човек⁶. Става въпрос за божествено лице⁷ или човешка личност⁸? Тъкмо си мислиш, че си намерил очевидното решение на дадения проблем и ето, че това решение отваря нови проблеми.

• 
  Първия и най-дълъг етап свършва чак със Съборя в Никея през 325 г. Този Първи Вселенски Събор формулира Символа на вярата¹⁰, който изповядваме и днес всеки път по време на Св. Литургия. В този символ на вярата се съдържа догмата за Пресветата Троица¹¹, която започва с икономия на спасението. В това догматично твърдение е определено, че Исус Христос е ὁμοούσιος τῷ πατρί - единосъщен с Отца (homousios). С това Исус е изповядан като божествен. Естествено това е изисквало едно задълбочено мислене, с цел да се съгласува това твърдение с библейския монотеизъм. Това съгласуване поражда и учението за Светата Троица, а именно: Един Бог в Три Лица (Ипостас).
  

• 
  Втория етап, прекъснат от Събора в Константинопол (381 г.) завършва със Събора в Калхедония в 451 г. Тук, освен божествеността на Исус, която е изповядана в Никея, Исус е изповядан ὁμοούσιος ἡμῖν – единосъщен с нас (човеците). Лицето Исус е определен за истински Бог и истински човек без никакво намаляване (т.е. лицето Исус е в едно и също време и Бог и човек, т.е. Исус е Богочовек).
  

• 
  В 431 г. т.е. 20 г. преди Събора в Калхедония се е състоял Събора в Ефес, който определи Мария като Θεοτόκος [Теотокос] – Божия Майка. Тук не става за една догма за Мария, а напротив за едно христологично твърдение. Тъй като само една жена може да бъде Майка само на едно лице (и не на една природа), и ако Божия Син е една божествена личност, то тогава Мария е Богородица¹².
  

Ние ще се опитаме да следваме този начертан от Църквата (chiesa patristica) път и да съберем техните основни твърдения. Така можем да се учим и от неадекватните и отхвърлени модели, тъй като те биха могли да се появят отново с маската на други форми и образи и то във всяко време, като например тенденцията да се намали божествеността на Исус, (да се отрича, че Логос е станал плът), или пък да не се взема на сериозно Неговата човешка природа и да се третира като Супермен със свръхчовешки способности.

2.1 Как да си обясним проблемът за единството и двойноста в Христос?

Ако Словото Божие наистина се беше въплътило, а не само привидно то тогава как да се разбира единството на Христос? Словото стана само плът (тяло) или човек (с тяло и душа)? Словото замени една част на човека или наистина се обедени с един истински човек с тяло и душа? В такъв случай обаче как да не си помисли човек, че става въпрос за две лица, божествено и човешко?

За да се разреши този проблем, по време на патристичната епоха са били изработени два различни модела, които сега ще разгледаме:

• 
  1) Моделът: λόγος - σάρξ (Слово - плът)
  

Според някои Отци, по-специално тези от Александрия, в Христос Словото Божие е приело само плътта (тялото) на човека. Те си представят Исус Христос като едно лице, в което Logos (Словото) играе ролята на душа, която ще бъде в тялото така както в един нормален човек, душата е в тялото. С този модел λόγος - σάρξ Отците искаха да запазят единството на личността на Исус. Ето защо те мислеха, че са верни на следната формула от евангелието на Йоан: „И Словото стана плът - καὶ ὁ λόγος σάρξ ἑγένετо” (1,14). Най-вероятно отците са смятали, че ако Словото е станало човек с тяло и душа то тогава ще бъде трудно да се говори за една единствена личност в Христос. Този модел, който е разпространен от Аполинар Лаодикийски и възприет от Атанасий Александрийски, всъщност показва, че човечеството на Христос не е запазено. От човешкото има само тялото, но не и сътворената душа. По този начин се смята, че в Исус не е имало нито истинска воля нито истинска човешка свобода за действие, и следователно цялата човешка психология.

• 
  2) Моделът: λόγος - ἄνθρωπος (Слово - човек)
  

Този модел е изработен от Антиохийската школа, която насочва вниманието си по-скоро върху дуализмът (двойноста) на двете природи на Христос. Според този модел, който ще победи в христологичната битка, Словото наистина е станал човек с тяло и душа, т.е. Словото е истински ἄνθρωπος. Само по този начин е било възможно да се запази целостта на цялата човечност на Христос, а също така и да му се признае, че има реална воля и човешка свобода. В този модел, който без съмнение е по-достоверен от модела: λόγος - σάρξ (Слово - плът), Словото не замества една част от човечеството на Христос. От друга страна с христологичния модел λόγος - ἄνθρωπος (Слово - човек) сега е по-трудно да се запази единството в Христос. Имаше опасност Христос да бъде разделен на две лица: на божествения Логос и на човека Исус. Оттук изниква и въпроса: коя е реалността, която обединява Словото с човека Исус? Втория проблем, който изникна е следния проблем:

2.2 Как да разбираме връзката на Словото с Бог, т.е. на Сина с Отца?

Ако в Бог трябва да говорим за реална разлика, то тогава трябва да се запитаме в какво отношение се намира Словото с Бог? Словото е единосъщен с Отца, т.е. има една и съща субстанция с Бог или Му е подчинен? Докато проблемът „кой е Исус” трябваше да чака още много дълго за своето окончателно решаване, то проблемът за връзката на Словото с Бог не можеше да бъде отлаган повече за дълго, защото изискваше от само себе си да бъде разрешен колкото се може по-бързо. С тази задача се зае Събора в Никея.

За да обяснят връзката на Сина с Отца, Отците си служат с гръцката философска терминология, където преобладава медиоплатонизмът¹³, който предлага една определена концепция за реалността. Тази философия има за цел да обясни връзката на философския Бог, който е абсолютно трансцедентен и отношението му с материалния свят. Това означава, че в тази философия се търси обяснение за посредничеството между божествената трансцендентност и света. Медиоплатонизмът тръгва от един ‘Εν трансцедентен, т.е. „Един” бог’. Цялото многообразие на света води медиоплатонизмът обратно към този Един. Обаче „Един бог” не беше мислим като непосредствена причина на света, а имаше един посредник, който беше като причина на света, т.е. като един νοῦς или като един божествен λόγος. В този λόγος всичко намираше своята причина за съществуване. λόγος е наречен също така „втори Бог” (secondo Dio, δεύτερος θεός), когато се намира в ролята на едно ‘междинно космологично същество (т.е. посредник). По този начин философията на Платон искаше да обясни връзката между Бог и света, запазвайки божествената трансцендентност.

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 473.84 Kb.

Сподели с приятели: