I. Пътя към никея христология на Отците

Проблемът на анипостасия (anipostasia)

Изтегляне 473.84 Kb.

страница	7/7
Дата	01.01.2018
Размер	473.84 Kb.
	#38919

1 2 3 4 5 6 7

3. Богословското значение на христологичната догма
Съдържание

2. Проблемът на анипостасия (anipostasia)

Не всички смятат, че христологичната догма е разрешила проблема по един съвършен начин. Всъщност това, което искаше да направи христологичната догма бе да постави на сигурно съвършената човешка природа на Синът Божи в Исус. дали наистина е успяла? Проблемът на анипостасия (anipostasia) и респективно на енипостасия (enipostasia) можеше да го постави под въпрос. Всъщност тук за какво става въпрос?

В „ипостатичното съединение” (unione ipostatica), може да има само една ὑπόστασις, т.е. само едно лице (persona). Нека да си припомним, че с този Събор се искаше да се изключи ереса на несторианите, която не можеше да обясни единството на Христос. Това единство догмата го намира в лицето, което носи както човешката природа така и божествената природа. Обаче това лице (ὑπόστασις) е едно божествено лице, т.е. лицето Логос, или още Второто Лице в Света Троица. Според христологичната догма Синът Божи е само едно лице, т.е. едно божествено лице, а не човешко. Въпросът тук е дали трябва да сметнем Исус за човешко лице, личност? Според догмата,не. В такъв случай идва следния въпрос: Дали наистина е запазена съвършената човешка природа на Исус? Исус е истински човек, но не е и човешко лице (личност)? Как да си обясним това?
Всъщност в своето догмата не е имала друга алтернатива. Съборът е бил доволен, че е успял да намери решение за проблемът за който се бил събрал, разграничавайки термините „природа” и „лице” и така успял да с това разграничаване да каже, че Христос е истински Бог и истински човек, без да трябва да казва, че става въпрос за две лица. Във всеки случай Халкидонския събор неможел да обяви Христос за човешка личност (лице). Това е именно, защото определението на ὑπόστασις нямаше да позволи на Исус да бъде също и Бог: едно човешко лице неможе да бъде Бог, Но затова пък едно божествено лице може да бъде съвършен човек, защото е по-голямата реалност.
За да разберем горе казаното трябва да размишляваме върху значението на термините ὑπόστασις (лице, личност) φύσις (природа). Тези понятия не трябва да се разбират погрешно като екзистенциални и психологични понятия, защото те са онтологични понятия. Не може да се отрича личното човешко битие на Исус, без това да намали Неговата човечност. Във връзка с този въпрос богословът Петер Кнауер предлага да се разграничат двата термина „personalità” (личност, индивидуалност, характер) и „persona” (лице, личност, особа)^¹⁸. Личността (personalità) е това, което създава субективността и нейната представяне за себе си, която се изразява в собствената воля и в способността да се разграничава от другите и да ев контакт с тях. Според христологичната догма това, което ние наричаме според модерния смисъл „личност” или „лице” е част от човешката природа на Христос. С думата ὑπόστασις или „persona” (лице, личност, особа) догмата вече иска да каже една онтологична и метафизична реалност: общата и онтологична цялост на лицето, неговото съвършено съм „tota in se”. Сътворената човешката личност (persona umana), tota in se, не може по никакъв начин да реализира божествеността и да бъде носител на божествената природа. Това може да се каже само за Божественото лице: то може да реализира както божествеността така и човечността, точно защото е по-голямата реалност.
В този смисъл човешкото лице (личност) като сътворена е достатъчна сама за себе си и неможе да бъде носител на една божествена природа. Обаче в обратния смисъл Божественото лице може да бъде носител на една истинска човешка природа, т.е. една истинска човешка личност. В този смисъл се казва, че човечността на Исус е анипостатична (anipostatica), защото няма човешка ὑπόστασις (лице) и в същото време е енипостатика (enipostatica), защото станала божествена ὑπόστασις.

Из книгата на P. Knaeur, Per comprendere la nostra fede, p. 37.

(Човешката природа на Исус приета от лицето на Логос)

Padre – Отец; Figlio – Син; Spirito Santo – Свети Дух.

Divinita –Божественост; Umanita di Cristos - Човешката природа на Христос;

Seconda persona – Второ Лице

3. Богословското значение на христологичната догма

Христологичната догма на Халкидонския събор притежава богословски смисъл с голямо значение. Съборът преди всичко искаше да покаже разумността на християнската керигма, която твърди, че благодарение на Исус Христос човекът е получил общение с Бог. Ставаше въпрос да се отговори на всички онези въпроси, които бяха изникнали след съобщението, че чрез Исус Христос човек е влязъл в общение с Бог. Трябваше да се обясни разум-но и логично това, което твърдеше християнската керигма.на първо място трябваше да се разбере какви онтологични последици включва тази керигма. Как може да си я представим мислено и да я обясним без да се влиза в противоречия и конфликти, както и да не се подкрепя нещо което нещо, което е абсурдно. По същество, става въпрос за едно свидетелство на Новия Завет, което казва, че имаме общение с Бог. Това свидетелство ни кара да се замислим. Изминатия път на античната църква, силните богословски дискусии, както и различните христологични ереси са изрази на този опит да се стигне до съгласие между вярата и рационалното мислене (разума).

В христологичната догма на финала по същество се уточнява и показва как връзката между Бог и света трябва да се мисли ако вярата иска валидно да се различава от мита или от което и да е митологично мислене: inconfuse (несмесени) e inseparabiliter (неразлъчени). Следователно христологичната догма може да се счете за херменевтичен ключ за разбирането на всяко изявление на вярата и на митологията. Например, чудо, от християнска гледна точка не е факт, в когото създадената природа ще бъде погълната от Божествената реалност, в момента когато тази последната преустанови природните закони. Една такава представа за чудо (въпреки широкото си разпространение) ще бъде едно монофизитно недоразумение и следователно митологично. Създадената природа няма да бъде спазена (почитана). Чудесата са събития, които се случват в историческата реалност. Но тези събития се показват, че те не могат да се тълкуват като чудеса извън вярата: че Исус е съществувал, това е един исторически факт, който може да се провери. Но това, че Исус е Бог вече не е факт, който може да се провери извън вярата. Само с вяра Исус може да бъде разбран и приет като случай на комуникация и себераздаване на Бога. Това важи за всички чудеса. Но ето че сътвореното и несътвореното се смесват. По тази причина чудесата в християнския смисъл не са необясними и загадъчни (енигматични) събития, но те са само:

събитие на Словото Божие;
общението на вярващите (Църквата) основана на база на Словото Божие;
и накрая безкористната християнска любов, която има своите корени в Словото Божие.

Словото Божие е събитие, което може да бъде проверено от всички: съществуването на християнското послание е неоспорим факт. Но да се каже, че думата на човека в действителност е „Словото Божие”, това е достъпно само за вярата. Това послание следователно не подлежи на приспадане от страна на нашата история и опит. В този смисъл тук с тава въпрос за едно съвършено чудо.
Съществуването на Църквата е един неоспорим факт, който е видим за всички. Но, че тази Църква е универсално тайнство на спасението за всички, и че поради това, това е едно ново стоене заедно в Светия Дух, това е достъпно само за вярата. Съществуването на Църквата се основава върху Словото Божие и затова не може да бъде намалена от човешката история. Това е едно чудо.
Безкористната (незаинтересованата) християнска любов се базира в сигурността, че сме обичани безусловно от Бога и поради това неможем да загубим абсолютно нищо. Тази любов не може да се намали от човешкия интерес или от един религиозен егоизъм (да получим вечен живот). Където се случва такава любов ние сме изправени пред едно чудо.
Христологичната догма забранява всякакво объркване (confusione) и смесване (mescolare, бъркам вземам едното за другото) Божествената реалност и сътворената реалност. Но в същото време поставя акцент върху inseparabiliter (неразлъчени). Словото Божие не е слово, което ни разказва за Бог и затова е отделено от Бога, но в това Свое Словото Бог чрез вярата наистина ни се открива. В Исус срещаме един максимално отворен човек за Бог, но по принцип е онтологично отделен от Бога, но чрез вярата ние откриваме наистина Бог в Исус. Това важи също и за екзистенцилното ниво (новото на съществуване): където колкото повече човек се знае обединен с Бог толкова повече става по-човечен. Само в общение с Бога можем да станем наистина по-човечни и да имаме безкористна любов. Исус е прототип: Той който беше неразривно единен с Бога беше също – именно затова – истински човек.
Оттук можем да научим следното: оспорвайки или релативизирайки божествеността на Исус ние нарушаваме неговата човечност. И обратно: оспорвайки или релативизирайки неговата човечност ние винаги нарушаваме неговата божественост. Поради това не е вярно, че ако се отдава по-малко значение на неговата истинска човечност се дава повече стойност на неговата божественост или обратно. Това са грешни алтернативи, които рано или късно попадат в мита и в смесването (разбъркването).
Само този, който е истински Бог може да бъде истински човек, и само този който е истински човек е истински Бог.

Съдържание

I. Пътя към НИКЕЯ 1

1. Христология на Отците 1

1.1 Гръцката антропология и Въплъщението 2

1.2 Библейския монотеизъм и божествеността на Исус 3

1.3 Два фронта на христологичната борба 4

2. Христологията по времето на Отците на Църквата 4

2.1 Как да си обясним проблемът за единството и двойноста в Христос? 7

2.2 Как да разбираме връзката на Словото с Бог, т.е. на Сина с Отца? 8

3. Арианската кризата: Учението на Арий 8

4. Богословска оценка 9

II. Никейския символ на вярата (325 г.) 10

1. Христология в Никейския символ на вярата 10

2. Христологични намерения на Никейския символ на вярата 12

3. Три лични различни реализации на Божията същност 15

III. Христологичната догма на Халкидонския събор (451) 17

1. Догматичния текст на Халкидонския събор 18

2. Проблемът на анипостасия (anipostasia) 23

3. Богословското значение на христологичната догма 25

Съдържание 27

1 От италиански език: „Il Verbo si fece carne” (Gv 1,14). Вж. думата „carne” във бележката на текста от Йоан в La Bibbia di Gerusalemme, EDB, Bologna 2005, pp. 2266-2267. По-точен е гръцкия език, където се казва: „ὁ λόγος σὰρξ ἐγένετο - Словото стана плът”.

2 Вж, ККЦ, n 123.

3 assumere – поемам, приемам, придобивам.

4 Св. Дамасо I, по произход е испанец, но най-вероятно е роден в Рим през 305 г. Става папа през 366 г. По професия бил археолог и учен. Поръчал е на св. Йероним да преведе Библията на латински език. Умира в Рим през 384 г. За повече информация виж тук: Butler Alban, Il primo grande dizionario dei santi secondo il calendario, Piemme, 2001; Piero Lazzarin, Il libro dei Santi. Piccola enciclopedia, Edizioni Messaggero, 2007.

5 Persona – личност, човек, лице, особа.

6 Uomo – човек.

7 Persona divina – божествено лице.

8 Persona umana – човешка личност.

9 Името "Padri Apostolici - Апостолически Отци (мъже)" е дадено от френския богослов Жан Батист Котелие - Jean Baptist Cotelier (1626 – 1686), поставяйки ги под името "Patres aevi apostolici" пет писатели на Църквата: Св. Варнава, Климент Римски, Игнатий Антиохийски, Поликарп от Смирна и Ерма. Più tardi il loro numero sarà portato a sette, con l'aggiunta di Papia di Ierapoli e dell'autore della Lettera a Diogneto . По-късно броят им е нарасва до седем, като се добавя Папиас на Хиераполис и авторът на Посланието към Diognetus .

10 Вж. в ККЦ, стр. 67; DS 150.

11 Вж. ККЦ, 253-256.

12 Вж ККЦ 466, DS 251.

13 Датира от имперската епоха (I-II в. от н.е.). Мedioplatonismo (междинен платонизъм) се приема като преход между скептичния платонизъм и неоплатонизма, който се развива в трети век.

14 Според някои този израз се превежда по следния начин: „Индивидуалната субстанция на разумната природа”. Според доцент Анна Николова (известен латинист, преподавател в университета „Климент Охридски” в град София) е по-добре този текст да се преведе по следния начин: „Неделимата субстанция на разумната природа”. Тя смята така, защото според нея в латинския език от времето на Боеций тук думата "индивидуалната" има следния смисъл: "неделимата".

15 Според Петер Кнауер: „За нас човеците, да си човек (личност) означава, че ние принадлежим на себе си. Благодарение на нашето със знание ние знаем, че сме, че съществуваме; знаем кои сме. Ние разполагаме със себе си и затова принадлежим на себе си. Тази връзка със самите себе си можем да я наречем „autopresenza – представлявам себе си”. Вж. Peter Knaeur, Per comprendere la nostra fede, p. 36.

16 Peter Knaeur, Per comprendere la nostra fede, pp. 36-38.

17 Върху този въпрос виж стр. 101-102 на нашия курс.

18 Вж. P. Knauer, Der Glaube kommt vom Hören. Ökumenische Fundamentaltheologie, p.138.

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 473.84 Kb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7