I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор


Сервитут (от лат. „servituto", подчиненост)



страница49/80
Дата23.04.2024
Размер376.53 Kb.
#121066
1   ...   45   46   47   48   49   50   51   52   ...   80
1444410666-osnovi-na-prawotodoc
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
23. Сервитут (от лат. „servituto", подчиненост)
Правото на сервитут, като ограничено вещно право върху чужд имот, е обус­ловено от необходимостта да се съгласува правото на собственост между собст­вениците на съседни или близко разположени недвижими имоти така, че да се осигурят условия на всеки да се ползва от правото си на собственост, макар и с известни ограничения на правото на собственост на друг или други собствени­ци. При сервитута винаги са налице два недвижими имота, от които единият е този, обременен със сервитут, т.нар. служещ имот, а другият е имотът, за чиято изгода
е учреден сервитутът - господстваш имот. Сервитутът е вещно субек­тивно право, което тежи върху служещия имот, като ограничава правото на собственост на неговия титуляр, защото е абсолютно субективно право - прите­жателят на сервитута може да иска от всички да се въздържат от всяко дейст­вие, което е несъвместимо с неговата власт върху служещия имот, следовател­но собственикът на служещия имот е длъжен като всички да го зачита.
Според начина на установяване и своето съдържание сервитутите се класи­фицират на:

  • положителни сервитути - те дават възможност на собственика на господ­стващия имот да върши нещо в служещия имот (да направи проход за преминаване, да прокара водопровод и т.н.);

  • отрицателни сервитути - при тях собственикът на господстващия имот може да не иска да се върши нешо в служещия имот (да не се строи сграда над определена височина, да не се засаждат засенчващи дървета близо до границата на имотите и др.).



3. Способи за придобиване и прекратяване на вещни права

Правото на собственост и на ограничените вещни права върху чужда вещ могат да бъдат класифицирани според фактическия състав (сложен юридичес­ки факт) като способи за първично придобиване и способи за производно (дери-вативно) придобиване. Съгласно чл.77 от ЗС „право на собственост се придоби­ва чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона". Поради това, че законодателят в примерното изброяване е посочил най-широ­ко приложимите способи за придобиване - чрез правна сделка и чрез придоби-


ване по давност, в настоящото изложение тях ще ги разгледаме по-подробно, а другите способи ще отбележим само информативно.
3.1. Първично придобиване
Първично придобиване на вещно право е налице в случаите, когато във факти­ческия състав (това е един сложен юридически факт), който е необходим за придобиването, не съществува вещно субективно право на когото и да било върху обекта (предмета) на правния интерес. Такива първични способи за придобива­не на вещни права са: завладяването (от лат. „осиратло", завладяване) на вещи, за които няма установен правен собственик (ничии вещи); намирането на вещ, принадлежаща на неизвестен и неустановим собственик; обработката, с която се променя същността на вещта като естество, предназначение и име (напри­мер гроздето - във вино, мраморът - в статуя, тъканта - в дреха и др.); давност­та или т.нар. „придобивна давност" и някои други.
3.1.1. Придобивна давност
Гражданското право използва термина „давност" както в случаите на погасява­не правото на иск - погасителна давност, така и при обстоятелства, при които давността води до придобиване на субективни вещни права - придобивна давност.
Съдържанието на придобивната давност е свързано със съображението за справедливост във вещното право. Когато едно фактическо положение, про­дължително владеене на една вещ, е обстоятелство, което законът признава за основание да се придобие право на собственост върху вещта. Законодателят прави юридически валидно фактическото положение - когато едно лице е вла­дяло, по преценка на закона, достатъчно дълго време една вещ, правото го приз­нава за собственик на вещта.
Законодателят използва формата на владеене и естеството на владяната вещ, за да диференцира придобивната давност по видове:
а) при добросъвестно владение:

  • за придобиване на недвижим имот - петгодишна (кратка) давност;

  • за придобиване на движима вещ - петгодишна давност;

б) при недобросъвестно владение:

  • за придобиване на недвижим имот - десетгодишна (дълга) давност;

  • за придобиване на движима вещ - петгодишна давност;

Със завършване на давността (изтичане на определения от закона давнос-тен срок), владелецът става собственик по право (1рзо рге), без да е необходимо някакво волеизявление за придобиване на правото на собственост.
3.2. Производно (деривативно) придобиване
Производното придобиване почива на субективното право на друго лице, т.е. сложният юридически факт (фактическият състав) включва съществуването на вещно субективно право у лицето, от което то преминава върху новия носител. Този процес на прехвърляне на съществуващи вещни права юридическата тео­рия и практика наричат правоприемство: едно лице - праводател, прехвърля вещно субективно право на друго лице - правоприемник, което го придобива и това става със съгласието и волеизявлението на страните.
Според това каква част от своите вещни субективни права праводателят прех­върля, правоприемството е.общо (универсално) правоприемство, при което всички права на праводателя преминават върху правоприемника; и частно правоприем­ство, когато се прехвърлят само отделни вещни субективни права - например само право на ползване. Най-широко използваното производно придобиване на вещни субективни права е чрез правни сделки (двустранни договори) - продаж­ба, замяна и др., или чрез едностранна сделка, например завещание.
Като основни способи за прекратяване на вещни права, можем да посочим -отказът от вещни права, прехвърлянето на вещни права, лишаването от вещни права с влязла в сила присъда и др.




Сподели с приятели:
1   ...   45   46   47   48   49   50   51   52   ...   80




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница