23. Сервитут (от лат. „servituto", подчиненост)
Правото на сервитут, като ограничено вещно право върху чужд имот, е обусловено от необходимостта да се съгласува правото на собственост между собствениците на съседни или близко разположени недвижими имоти така, че да се осигурят условия на всеки да се ползва от правото си на собственост, макар и с известни ограничения на правото на собственост на друг или други собственици. При сервитута винаги са налице два недвижими имота, от които единият е този, обременен със сервитут, т.нар. служещ имот, а другият е имотът, за чиято изгода
е учреден сервитутът - господстваш имот. Сервитутът е вещно субективно право, което тежи върху служещия имот, като ограничава правото на собственост на неговия титуляр, защото е абсолютно субективно право - притежателят на сервитута може да иска от всички да се въздържат от всяко действие, което е несъвместимо с неговата власт върху служещия имот, следователно собственикът на служещия имот е длъжен като всички да го зачита.
Според начина на установяване и своето съдържание сервитутите се класифицират на:
положителни сервитути - те дават възможност на собственика на господстващия имот да върши нещо в служещия имот (да направи проход за преминаване, да прокара водопровод и т.н.);
отрицателни сервитути - при тях собственикът на господстващия имот може да не иска да се върши нешо в служещия имот (да не се строи сграда над определена височина, да не се засаждат засенчващи дървета близо до границата на имотите и др.).
3. Способи за придобиване и прекратяване на вещни права
Правото на собственост и на ограничените вещни права върху чужда вещ могат да бъдат класифицирани според фактическия състав (сложен юридически факт) като способи за първично придобиване и способи за производно (дери-вативно) придобиване. Съгласно чл.77 от ЗС „право на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона". Поради това, че законодателят в примерното изброяване е посочил най-широко приложимите способи за придобиване - чрез правна сделка и чрез придоби-
ване по давност, в настоящото изложение тях ще ги разгледаме по-подробно, а другите способи ще отбележим само информативно.
3.1. Първично придобиване
Първично придобиване на вещно право е налице в случаите, когато във фактическия състав (това е един сложен юридически факт), който е необходим за придобиването, не съществува вещно субективно право на когото и да било върху обекта (предмета) на правния интерес. Такива първични способи за придобиване на вещни права са: завладяването (от лат. „осиратло", завладяване) на вещи, за които няма установен правен собственик (ничии вещи); намирането на вещ, принадлежаща на неизвестен и неустановим собственик; обработката, с която се променя същността на вещта като естество, предназначение и име (например гроздето - във вино, мраморът - в статуя, тъканта - в дреха и др.); давността или т.нар. „придобивна давност" и някои други.
3.1.1. Придобивна давност
Гражданското право използва термина „давност" както в случаите на погасяване правото на иск - погасителна давност, така и при обстоятелства, при които давността води до придобиване на субективни вещни права - придобивна давност.
Съдържанието на придобивната давност е свързано със съображението за справедливост във вещното право. Когато едно фактическо положение, продължително владеене на една вещ, е обстоятелство, което законът признава за основание да се придобие право на собственост върху вещта. Законодателят прави юридически валидно фактическото положение - когато едно лице е владяло, по преценка на закона, достатъчно дълго време една вещ, правото го признава за собственик на вещта.
Законодателят използва формата на владеене и естеството на владяната вещ, за да диференцира придобивната давност по видове:
а) при добросъвестно владение:
за придобиване на недвижим имот - петгодишна (кратка) давност;
за придобиване на движима вещ - петгодишна давност;
б) при недобросъвестно владение:
за придобиване на недвижим имот - десетгодишна (дълга) давност;
за придобиване на движима вещ - петгодишна давност;
Със завършване на давността (изтичане на определения от закона давнос-тен срок), владелецът става собственик по право (1рзо рге), без да е необходимо някакво волеизявление за придобиване на правото на собственост.
3.2. Производно (деривативно) придобиване
Производното придобиване почива на субективното право на друго лице, т.е. сложният юридически факт (фактическият състав) включва съществуването на вещно субективно право у лицето, от което то преминава върху новия носител. Този процес на прехвърляне на съществуващи вещни права юридическата теория и практика наричат правоприемство: едно лице - праводател, прехвърля вещно субективно право на друго лице - правоприемник, което го придобива и това става със съгласието и волеизявлението на страните.
Според това каква част от своите вещни субективни права праводателят прехвърля, правоприемството е.общо (универсално) правоприемство, при което всички права на праводателя преминават върху правоприемника; и частно правоприемство, когато се прехвърлят само отделни вещни субективни права - например само право на ползване. Най-широко използваното производно придобиване на вещни субективни права е чрез правни сделки (двустранни договори) - продажба, замяна и др., или чрез едностранна сделка, например завещание.
Като основни способи за прекратяване на вещни права, можем да посочим -отказът от вещни права, прехвърлянето на вещни права, лишаването от вещни права с влязла в сила присъда и др.
Сподели с приятели: |