Право на ползване. Всеки въз основа на своето право на собственост може да получава облаги от общата вещ, но в размер, съответстващ на своя дял.
Право на разпореждане. При упражняване на своето право на разпореждане всеки от съсобствениците може да упражнява свободно своето вещно субективно право, без да е необходимо съгласието на другите. Обект на неговите разпоредителни действия - продажба, замяна, ипотекиране и други, може да бъде само равностойността на неговия дял в общата собственост.
Управление на общите вещи. Действията по управлението на общата вещ са правни действия, представляващи грижа за запазване потребителските свойства на вещта (когато са възмездни, те се наричат необходими разноски за вещта) или за увеличаване на нейната ценност (стойност) - полезни разноски.
Прекратяването на съсобствеността се осъществява с погиване на общата вещ, с отказ от право на собственост в съсобствеността или чрез делба.
2. Ограничени вещни права върху чужда вещ -право на строеж, право на ползване и сервитути Поначало собственикът сам упражнява своето право на собственост, но в определени случаи, когато негови или интереси на трети лица налагат това, той може да преотстъпи част от своите правомощия, т.е. да ограничи своето право на собственост със съответния обем, който е предоставен на друго лице. Това юридическата теория и практика наричат „ограничени вещни права върху чужда вещ". Българското вещно право установява два вида такива вещни права: право на строеж (суперфиция) и право на ползване, както и една особена категория ограничени вещни права, която се нарича сервитут.
2.1. Право на строеж (суперфиция, от лат. superficies, „повърхност")
Като съдържание правото на строеж означава собственикът (суперфици-ент) да отстъпи част от повърхността на своя имот за построяване на някакъв вид сграда, с което се дава възможност на носителя на правото на строеж да стане собственик на построеното в чуждия имот. Всъщност това е определящият правен интерес: учредяване на право да се държи постройка в чужда земя.
Суперфициарът (носителят на правото на строеж) има право и да използва чуждия недвижим имот, доколкото това е необходимо за нуждите, свързани с ползването на постройката: може да се складират материалите за строежа, да се преминава през имота, за да се отива до постройката,
